За влюбването, което е извънмерна еуфория, която няма нищо общо с реалността и затова искаме то никога да не свършва. За любовта, която е едно от най-силните вдъхновения на живота, но не е лесна работа. За онова, което чувстваме, но премълчаваме. За всичко, което бихме искали да изкрещим, когато вече няма кой да ни чуе. За страховете. За копнежите. За срама. За нежността. И за всички останали неща, които доказват, че "няма как да се изложиш, когато става дума за любов". За теб. Яна Борисова
Родена е в София през 1972 г. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните ѝ драматургични текстове са „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“.
Като фен на творчеството на Яна Борисова, харесах книгата. Не съм сигурна обаче някой, който не е минавал скоро пиесите, как ще ги оцени. Повечето разкази са извадки именно от тях и се усещат малко фрагментарни, без пълна история.