What do you think?
Rate this book
Дори насън не виждаме покой
Съдържание
Пикник край пътя (прев. Милан Асадуров) – стр. 9
Трудно е да бъдеш бог [Трудно быть богом] (прев. Симеон Владимиров) – стр. 125
Времето на дъжда [Время дождя] (прев. Милан Асадуров) – стр. 251
Милиард години до свършека на света [За миллиард лет до конца света] (прев. Агоп Мелконян) – стр. 407
Пикник край пътя (прев. Милан Асадуров) – стр. 9
Трудно е да бъдеш бог [Трудно быть богом] (прев. Симеон Владимиров) – стр. 125
Времето на дъжда [Время дождя] (прев. Милан Асадуров) – стр. 251
Милиард години до свършека на света [За миллиард лет до конца света] (прев. Агоп Мелконян) – стр. 407
- GenresScience FictionRussia
486 pages, Hardcover
First published January 1, 1990
3 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Arkady Strugatsky
514 books1,880 followersThe brothers Arkady Strugatsky [Russian: Аркадий Стругацкий] and Boris Strugatsky [Russian: Борис Стругацкий] were Soviet-Russian science fiction authors who collaborated through most of their careers.
Arkady Strugatsky was born 25 August 1925 in Batumi; the family later moved to Leningrad. In January 1942, Arkady and his father were evacuated from the Siege of Leningrad, but Arkady was the only survivor in his train car; his father died upon reaching Vologda. Arkady was drafted into the Soviet army in 1943. He trained first at the artillery school in Aktyubinsk and later at the Military Institute of Foreign Languages in Moscow, from which he graduated in 1949 as an interpreter of English and Japanese. He worked as a teacher and interpreter for the military until 1955. In 1955, he began working as an editor and writer.
In 1958, he began collaborating with his brother Boris, a collaboration that lasted until Arkady's death on 12 October 1991. Arkady Strugatsky became a member of the Union of Soviet Writers in 1964. In addition to his own writing, he translated Japanese language short stories and novels, as well as some English works with his brother.
Source: Wikipedia
Arkady Strugatsky was born 25 August 1925 in Batumi; the family later moved to Leningrad. In January 1942, Arkady and his father were evacuated from the Siege of Leningrad, but Arkady was the only survivor in his train car; his father died upon reaching Vologda. Arkady was drafted into the Soviet army in 1943. He trained first at the artillery school in Aktyubinsk and later at the Military Institute of Foreign Languages in Moscow, from which he graduated in 1949 as an interpreter of English and Japanese. He worked as a teacher and interpreter for the military until 1955. In 1955, he began working as an editor and writer.
In 1958, he began collaborating with his brother Boris, a collaboration that lasted until Arkady's death on 12 October 1991. Arkady Strugatsky became a member of the Union of Soviet Writers in 1964. In addition to his own writing, he translated Japanese language short stories and novels, as well as some English works with his brother.
Source: Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
September 28, 2024
Тези четири романа са абсолютно задължителни за всеки любител на смислените книги.
А "Пикник край пътя" и "Трудно е да бъдеш бог" са ми две от най-любимите книги, всеки път когато ги препрочитам, намирам по нещо ново и вълнуващо в тях!
Посланията и темите на братя Стругацки са неподвластни на времето и пространството!!!
Цитати:
"Грамотен ли си? На кол! Стихове ли пишеш? На кол! Таблицата за умножение знаеш? Много знаеш, на кол!"
"За да започне да работи човек, трябва хубаво да му домъчнее за работата, така че нищо друго да не му се иска да прави..."
"... изтърваха ги, никого не слушат. Крадат пари от родителите си и купуват книги..."
"Идеите сами по себе си не са страшни, страшно е погрешното им тълкуване."
А "Пикник край пътя" и "Трудно е да бъдеш бог" са ми две от най-любимите книги, всеки път когато ги препрочитам, намирам по нещо ново и вълнуващо в тях!
Посланията и темите на братя Стругацки са неподвластни на времето и пространството!!!
Цитати:
"Грамотен ли си? На кол! Стихове ли пишеш? На кол! Таблицата за умножение знаеш? Много знаеш, на кол!"
"За да започне да работи човек, трябва хубаво да му домъчнее за работата, така че нищо друго да не му се иска да прави..."
"... изтърваха ги, никого не слушат. Крадат пари от родителите си и купуват книги..."
"Идеите сами по себе си не са страшни, страшно е погрешното им тълкуване."
April 17, 2017
От тук предимно исках да прочета "Пикник край пътя" и "Трудно е да бъдеш Бог".
Първата беше доста интересна за четене и бърза, и приятна, и тъжна, и сериозна, и забавна. Препоръчвам я с две ръце.
Втората... втората. Тя беше първоначално свъразана с най-ужасния филм/спомен за филм, който съм преживявала. Той беше черно-бели кадри на черва, кал и мръсни коси, които
продължиха поне 5 години!
Та, много трудно вървеше тая книга - до средата нямах идея какво се случва, но си спомнях само филма (от който нищо не разбрах, после спах, после продължаваше да няма смисъл и накрая се молех само да свърши и чак *след това* той свърши). Но Ани и Ники се кълняха, че е много яка книга.
Втората половина изведнъж разбрах всичко ииии се отпуши работата.
Всъщност, и книгата и идеята са... чудесни! Върнаха се впечатленията ми от "Пикник край пътя" и към тях - дълбокото разбиране, че няма по-добро заглавие. И аз не искам да съм ни Бог.
Свърших я в Хърватска, препоръчвам я с всички крайници :)
Първата беше доста интересна за четене и бърза, и приятна, и тъжна, и сериозна, и забавна. Препоръчвам я с две ръце.
Втората... втората. Тя беше първоначално свъразана с най-ужасния филм/спомен за филм, който съм преживявала. Той беше черно-бели кадри на черва, кал и мръсни коси, които
продължиха поне 5 години!
Та, много трудно вървеше тая книга - до средата нямах идея какво се случва, но си спомнях само филма (от който нищо не разбрах, после спах, после продължаваше да няма смисъл и накрая се молех само да свърши и чак *след това* той свърши). Но Ани и Ники се кълняха, че е много яка книга.
Втората половина изведнъж разбрах всичко ииии се отпуши работата.
Всъщност, и книгата и идеята са... чудесни! Върнаха се впечатленията ми от "Пикник край пътя" и към тях - дълбокото разбиране, че няма по-добро заглавие. И аз не искам да съм ни Бог.
Свърших я в Хърватска, препоръчвам я с всички крайници :)
February 6, 2017
Има нещо силно интелектуално в руското въображение, което просто ми пълни душата :)
Displaying 1 - 3 of 3 reviews