What do you think?
Rate this book
Уморени от чудото
- GenresPoetry
51 pages, Paperback
First published January 1, 1982
15 people want to read
About the author
Георги Рупчев
20 books21 followers Георги Рупчев е роден на 02 септември 1957 г. в гр. София. Автор е на стихосбирките "Уморени от чудото", "Смяна на нощната стража", "Силните на нощта", сборната "Зоната", поемата "Смъртта на Тибалт" и др. Носител е на наградата "Южна пролет" и на приза на Съюза на българските писатели за 1992 г. Известен е и като преводач на "Песен на песните" на Библията, също на Джон Ленън, Уилям Такъри, Т.С.Елиът, Анна Ахматова, Йосиф Бродски, Николай Гумильов и др. Умира в София на 28 ноември 2001 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
January 2, 2019
Прочетох я два пъти, иска ми се поне още веднъж.
March 14, 2016
И за да сключим примирие
със светиите -
(...) отеква
страхотното
"Dies irae"
чак
в атеистичните ни гръбнаци.
Тихо, унило, мрачно, обречено ми се стори пространството на Рупчев. Уморено от чудото. Приятнострашно.
ora pro nobis
***
(...) влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.
("Ателие")
***
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.
("Улични котки")
***
От "Невски" бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.
Вървели сме по този път
през всички съботни съблазни
в предпразника на прясната си плът.
Сега се връщаме белязани.
Небето над главите ни тежи
от куполи и мерници
и кой я знае как ще издържи
разгонената наша верица.
Каква е нашата вина?
Сега е шест. Ще стане седем...
Аз съм застанал отстрана
и слушам как минава времето.
И влизам в храма. И стоя,
потънал в песента на хора.
Не мога храм да построя.
Не мога и да го съборя.
От "Невски" бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.
("Обожаване")
***
а печалното "ла" пропълзя между двама ни
и се сгуши до снимката на Рахманинов,
гардеробът изпъшка, стените застенаха
инфразвукова меса за всички спасени,
заранта се навря по съседски през щорите,
аз все още не бях си облякъл пуловера,
май че пушех и мислех за музика и тъй нататъка
и отпуснато слушах и зяпах краката ти,
кафеника, часовника и димящите чаши,
("Натюрморт")
***
Мъглата грохна като мост между небето и земята,
а ти стоя на перилата
("Болнична градина")
***
И падането те зашемети, отслабна болката тогава
и ти се стори, че оставаш
единствено устойчив ти.
("Болнична градина")
***
Вечерта се промъква в града непоканена,
тича тихичко с лапки лисичи.
Свойте скромни вълшебства реди музикантът
между нас
и далече от всички.
Завъртява опашка, муцунката вдига
и присяда безследната музика...
("Успокояване")
***
Притичате
с миши стъпки под стъклописите:
все тъй очаквате тия, които трябва
да дойдат -
кои са тези?
Боже мой!
Чувате ли ги колко са материални
тия августовски съзвучия,
вие,
католици и екскурзианти,
терористи и учени?
Вие - прави
или насядали по пейките
меломани и богомолци,
вие защо не смеете
да вдигнете погледи?
("Пришълци")
***
Едва-едва пращеше заранта
като подплашен малък огън.
Стояхме в ъгълчето на света
настинали и неподготвени.
("Къщата")
***
Поетът не умира, него го убиват.
("Къщата")
***
А времето изтичаше - без нас.
("Къщата")
***
А ти в огледалото виждаш сред кишата
как бавно полепват снежинки живот.
И дявол го знае къде би отишъл.
И господ го знае - защо.
("На границата")
***
На балкона си двама седят с часове,
вече своето слънце износили.
Друго слънце отгоре набързо кове
свойте тънки, изострени гвоздеи.
("Износване на слънцето")
***
и ги гледаш, после тръгваш - все едно е накъде,
леко слънцето остъргва болката като с ренде
и пече непоносимо, срещу слънцето жумиш...
После няма да те има - в жегата ще се стопиш.
("Градчето")
***
И стоим - нажежени, нескопосани,
онемели
един от друг.
(Ето че ние - с опасните скорости -
стигаме тук.)
("Панаир")
***
Пламъкът - мускул
се вкопчва
в отровата.
(...)
Изгарят в бледа
ацетиленова панделка
килограми надежда
и любов
контрабанда.
Сякаш никого няма.
(...)
Обед е.
Нейсе,
какво че
всичко е
свършило.
("Изгаряне")
***
Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал у будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си,е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...
Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.
("Превъртане на световете")
***
Аз просто исках да скрия в сянката
притъпените си сетива.
Нека ни мислят за всякакви.
А какви сме? И ние
не знаем това.
("Балада за празния бар")
***
Пътуващи към нас, защо все още не пристигате?
Стрелките минаха през вечността, прободоха душите ни
и те изтекоха набързо, гъсти и несигурни,
а времето премина оглушително.
И цял живот седим и ставаме, седим и ставаме, безкрайно
седим и ставаме - достойни, първородни,
посрещащи и пак посрещащи, бърборещи нехайно...
Те вече са повикани, ще дойдат скоро.
("Церемония")
***
по прашната улица страшно кънтеше
предвечерния въздух, заблъскан от тебе
("Отдалечаване на въздуха")
***
А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си.
("Отдалечаване на въздуха")
***
Растеше заранта във мускулите вплетена,
забила нокти в гърбовете ни,
в ушите ни бучеше, притискаше гърдите
и ние съхнехме - самотни и честити...
("Привличане")
***
Приятелят ми после се просна на дъските,
закрил с ръка очи, той стана недействителен,
(...) лежахме мокри още,
лежахме сухоземни (...)
в горещината между нас вибрираше неясно
една полуусещана опасност.
("Привличане")
***
Гласовете си бавно допихме
по висящия мост на септември
и увиснахме тука затихнали -
гнили спомени, смесени шепоти.
Пада лятото с райски грохот -
Емилия стои под портрета си.
(...)
Ave, Emilia, ora pro nobis.
("Емилия")
***
По парапетите - врабци... Защо не отлетите в странство?
Сега не струва счупен грош безсилното ви постоянство.
със светиите -
(...) отеква
страхотното
"Dies irae"
чак
в атеистичните ни гръбнаци.
Тихо, унило, мрачно, обречено ми се стори пространството на Рупчев. Уморено от чудото. Приятнострашно.
ora pro nobis
***
(...) влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.
("Ателие")
***
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.
("Улични котки")
***
От "Невски" бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.
Вървели сме по този път
през всички съботни съблазни
в предпразника на прясната си плът.
Сега се връщаме белязани.
Небето над главите ни тежи
от куполи и мерници
и кой я знае как ще издържи
разгонената наша верица.
Каква е нашата вина?
Сега е шест. Ще стане седем...
Аз съм застанал отстрана
и слушам как минава времето.
И влизам в храма. И стоя,
потънал в песента на хора.
Не мога храм да построя.
Не мога и да го съборя.
От "Невски" бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.
("Обожаване")
***
а печалното "ла" пропълзя между двама ни
и се сгуши до снимката на Рахманинов,
гардеробът изпъшка, стените застенаха
инфразвукова меса за всички спасени,
заранта се навря по съседски през щорите,
аз все още не бях си облякъл пуловера,
май че пушех и мислех за музика и тъй нататъка
и отпуснато слушах и зяпах краката ти,
кафеника, часовника и димящите чаши,
("Натюрморт")
***
Мъглата грохна като мост между небето и земята,
а ти стоя на перилата
("Болнична градина")
***
И падането те зашемети, отслабна болката тогава
и ти се стори, че оставаш
единствено устойчив ти.
("Болнична градина")
***
Вечерта се промъква в града непоканена,
тича тихичко с лапки лисичи.
Свойте скромни вълшебства реди музикантът
между нас
и далече от всички.
Завъртява опашка, муцунката вдига
и присяда безследната музика...
("Успокояване")
***
Притичате
с миши стъпки под стъклописите:
все тъй очаквате тия, които трябва
да дойдат -
кои са тези?
Боже мой!
Чувате ли ги колко са материални
тия августовски съзвучия,
вие,
католици и екскурзианти,
терористи и учени?
Вие - прави
или насядали по пейките
меломани и богомолци,
вие защо не смеете
да вдигнете погледи?
("Пришълци")
***
Едва-едва пращеше заранта
като подплашен малък огън.
Стояхме в ъгълчето на света
настинали и неподготвени.
("Къщата")
***
Поетът не умира, него го убиват.
("Къщата")
***
А времето изтичаше - без нас.
("Къщата")
***
А ти в огледалото виждаш сред кишата
как бавно полепват снежинки живот.
И дявол го знае къде би отишъл.
И господ го знае - защо.
("На границата")
***
На балкона си двама седят с часове,
вече своето слънце износили.
Друго слънце отгоре набързо кове
свойте тънки, изострени гвоздеи.
("Износване на слънцето")
***
и ги гледаш, после тръгваш - все едно е накъде,
леко слънцето остъргва болката като с ренде
и пече непоносимо, срещу слънцето жумиш...
После няма да те има - в жегата ще се стопиш.
("Градчето")
***
И стоим - нажежени, нескопосани,
онемели
един от друг.
(Ето че ние - с опасните скорости -
стигаме тук.)
("Панаир")
***
Пламъкът - мускул
се вкопчва
в отровата.
(...)
Изгарят в бледа
ацетиленова панделка
килограми надежда
и любов
контрабанда.
Сякаш никого няма.
(...)
Обед е.
Нейсе,
какво че
всичко е
свършило.
("Изгаряне")
***
Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал у будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си,е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...
Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.
("Превъртане на световете")
***
Аз просто исках да скрия в сянката
притъпените си сетива.
Нека ни мислят за всякакви.
А какви сме? И ние
не знаем това.
("Балада за празния бар")
***
Пътуващи към нас, защо все още не пристигате?
Стрелките минаха през вечността, прободоха душите ни
и те изтекоха набързо, гъсти и несигурни,
а времето премина оглушително.
И цял живот седим и ставаме, седим и ставаме, безкрайно
седим и ставаме - достойни, първородни,
посрещащи и пак посрещащи, бърборещи нехайно...
Те вече са повикани, ще дойдат скоро.
("Церемония")
***
по прашната улица страшно кънтеше
предвечерния въздух, заблъскан от тебе
("Отдалечаване на въздуха")
***
А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си.
("Отдалечаване на въздуха")
***
Растеше заранта във мускулите вплетена,
забила нокти в гърбовете ни,
в ушите ни бучеше, притискаше гърдите
и ние съхнехме - самотни и честити...
("Привличане")
***
Приятелят ми после се просна на дъските,
закрил с ръка очи, той стана недействителен,
(...) лежахме мокри още,
лежахме сухоземни (...)
в горещината между нас вибрираше неясно
една полуусещана опасност.
("Привличане")
***
Гласовете си бавно допихме
по висящия мост на септември
и увиснахме тука затихнали -
гнили спомени, смесени шепоти.
Пада лятото с райски грохот -
Емилия стои под портрета си.
(...)
Ave, Emilia, ora pro nobis.
("Емилия")
***
По парапетите - врабци... Защо не отлетите в странство?
Сега не струва счупен грош безсилното ви постоянство.
January 29, 2022
Тресавищните очертания на реалността и желанието за трансцеденталност...
Displaying 1 - 3 of 3 reviews