What do you think?
Rate this book
Чистилище
„Чистилище“ е история за трудните избори в едно семейство. История за търсенето на душевен мир и за грехове, които чакат да бъдат изповядани...
Осемдесетгодишният пенсиониран преподавател Август Аксиден претърпява ужасна пътна катастрофа. След трагичния инцидент старецът може единствено да наблюдава и да чува семейството си, грижещо се за парализираното му тяло. Надеждите на близките му за неговото оздравяване избледняват. Един по един те започват да споделят пред възрастния човек тайните си грехове...
Когато обаче Август започва да показва признаци на живот и вероятността да се възстанови става все по-голяма, семейството е изправено пред огромна дилема. Какво ще стори героят, след като разбира, че цял живот е бил лъган от семейството си?
Осемдесетгодишният пенсиониран преподавател Август Аксиден претърпява ужасна пътна катастрофа. След трагичния инцидент старецът може единствено да наблюдава и да чува семейството си, грижещо се за парализираното му тяло. Надеждите на близките му за неговото оздравяване избледняват. Един по един те започват да споделят пред възрастния човек тайните си грехове...
Когато обаче Август започва да показва признаци на живот и вероятността да се възстанови става все по-голяма, семейството е изправено пред огромна дилема. Какво ще стори героят, след като разбира, че цял живот е бил лъган от семейството си?
92 pages, Paperback
Published January 1, 2023
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 30, 2024
Хората казват, че едно нещо за да се случи по-определен начин, значи така е трябвало да бъде. Или другата фраза, по-кратка и ясна -"Всяко зло, за добро".
Привидно семейството на Август Аксиден изглежда, перфектно, щастливо и единно, но... винаги има едно но.
След като претърпява инцидент Август, главата на семейство Аксиден, бива парализиран и оставен на системи, макар да си е у дома и всички от семейството да го наобикалят и грижат за него, той не се подобрява. Всичките му разсъждения са мисленни, той е само наблюдател и Ооо, Божеее... на какво става свидетел.
Вижда тъжната истина, разкъсващата го реалност, че семейството му не е такова каквото си е мислил. Съпругата му, трите му деца, зет му, та чак и братовчед му, разкриват пред него такива подли, болезнени и предателски истини, точно защото Август, не може да реагира. А те решават, че на смъртното му легло, изпитват угризения срещу него.
И тук се запитах, дали това им поведение, тези закъснели признания, не са двулични и себични. Той вече е към края си, неспособен да говори, да реагира и по-скоро всички истини, които лъсват за семейството му и за това кой какво е направил са просто за да се опитат да стоварят товара от прегрешенията си от раменете си, колкото от истинссо разкаяние.
И честно казано на днешно време, повечето хора са така, когато дойде неизбежния край, започват да си казват много неща, много истини, но много малък процент е от търсене на прошка и повече от просто сваляне на товара от себе си. А смятам, че най-много боли, когато собственото ти семейство те предаде, а ти винаги си мислил, първо за тяхното добро и си ги слагал на пиадестал, както Август. Той не веднъж казва, че би умрял за тях... но дали си заслужава след всичко, което научава?!
И другото над, което се замислих, ако не беше претърпял този инцидент и не бе останал на легло, дали ще ше да научи всички тези неща за семейството си... може би не, най-вероятно не, но... така е трябвало да стане, по-този начин.
Привидно семейството на Август Аксиден изглежда, перфектно, щастливо и единно, но... винаги има едно но.
След като претърпява инцидент Август, главата на семейство Аксиден, бива парализиран и оставен на системи, макар да си е у дома и всички от семейството да го наобикалят и грижат за него, той не се подобрява. Всичките му разсъждения са мисленни, той е само наблюдател и Ооо, Божеее... на какво става свидетел.
Вижда тъжната истина, разкъсващата го реалност, че семейството му не е такова каквото си е мислил. Съпругата му, трите му деца, зет му, та чак и братовчед му, разкриват пред него такива подли, болезнени и предателски истини, точно защото Август, не може да реагира. А те решават, че на смъртното му легло, изпитват угризения срещу него.
И тук се запитах, дали това им поведение, тези закъснели признания, не са двулични и себични. Той вече е към края си, неспособен да говори, да реагира и по-скоро всички истини, които лъсват за семейството му и за това кой какво е направил са просто за да се опитат да стоварят товара от прегрешенията си от раменете си, колкото от истинссо разкаяние.
И честно казано на днешно време, повечето хора са така, когато дойде неизбежния край, започват да си казват много неща, много истини, но много малък процент е от търсене на прошка и повече от просто сваляне на товара от себе си. А смятам, че най-много боли, когато собственото ти семейство те предаде, а ти винаги си мислил, първо за тяхното добро и си ги слагал на пиадестал, както Август. Той не веднъж казва, че би умрял за тях... но дали си заслужава след всичко, което научава?!
И другото над, което се замислих, ако не беше претърпял този инцидент и не бе останал на легло, дали ще ше да научи всички тези неща за семейството си... може би не, най-вероятно не, но... така е трябвало да стане, по-този начин.
March 7, 2024
В тази сравнително кратка история, авторът успява да разгледа различни фундаментални въпроси, свързани с начина ни на живот през последните години.
На преден план са изведени както семейните връзки и взаимоотношения, така и теми като израстването на новото поколение, обградено от множество технологии.
Вътрешната борба в опит за запазване на собствените спомени и чувствата, разкъсващи сърцето на героя, са представени по начин оставящ следи у всеки прочел тези редове.
Впечатление прави и съпоставката между живота Преди и Сега.
Героят на Август успява да прехвърли читателя в едно отминало време, по-просто, по-различно, в което хората са имали по-устойчиви ценности и макар за кратко, всеки има възможността да погледне натам и да си направи своите собствени изводи за живота.
Вътрешният монолог и размисли на героя, разкриват ранимата човешка душа, в която се крие и прошката .
Прошка, която сякаш е изчезнала и все по-рядко се проявява между хората.
Какво точно имам предвид, ще разберете, когато прочетете историята.
На преден план са изведени както семейните връзки и взаимоотношения, така и теми като израстването на новото поколение, обградено от множество технологии.
Вътрешната борба в опит за запазване на собствените спомени и чувствата, разкъсващи сърцето на героя, са представени по начин оставящ следи у всеки прочел тези редове.
Впечатление прави и съпоставката между живота Преди и Сега.
Героят на Август успява да прехвърли читателя в едно отминало време, по-просто, по-различно, в което хората са имали по-устойчиви ценности и макар за кратко, всеки има възможността да погледне натам и да си направи своите собствени изводи за живота.
Вътрешният монолог и размисли на героя, разкриват ранимата човешка душа, в която се крие и прошката .
Прошка, която сякаш е изчезнала и все по-рядко се проявява между хората.
Какво точно имам предвид, ще разберете, когато прочетете историята.
February 19, 2024
Книга, разказваща историята на един старец, чийто живот е почти на предела си. Засегнати са темите за материалност в семейната среда, които все повече се срещат в балканските семейства и манията за заможност от младите. Книгата, някак да си напомняме, че не сме вечни на тази земя и няма нищо по-ценно от семейството и изказаните на време думи.
April 6, 2025
Концепцията на книгата е интересна, но изпълнението не беше поучително и разбираемо. Бих прочела още произведения от този автор, но конкретно това не посочи никакви поуки, а просто отскачаше от ситуация на ситуация. Нямаше достатъчна градация на образите, както и самия сюжет. Разбира се, не трябва да се съди за автора от една единствена негова творба, но конкретно тази не успя да ми въздейства.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews