Стихове

by Константин Павлов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

68 pages, Paperback

First published January 1, 1965

About the author

Konstantin Pavlov was a Bulgarian poet and screenwriter. He became a prominent intellectual during Burlgaria's Communist era, even though he faced censorship and a ten-year-long publishing ban by the government.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

Алхимици


Един пиян и дрипав каруцар
от злоба
и от съжаление към себе си
разкъсва с тежки удари
изсъхналата кожа
на своя още по-нещастен кон.


(Така тогава възприех картината.)


За да спазва ритъма на боя,
каруцарят пее следния речитатив:
"Този труден кон
не издава стон.
Ще го бия час,
ще го бия два,
но ще чуя аз
нужните слова.
Персифедрон!
Персифедрон!"


Прабългарското знаме,
мръсно и проскубано,
трепери
свито между задните бедра на коня.


С безсмислен порив
прекосявам пътя
на режещия въздуха камшик
и върху тялото ми изплющява
последният,
завършващия удар.


Каруцарят топло се усмихва
и започва търпеливо да ми обяснява:
"Както вече сигурно разбрахте,
аз съм дегизиран алхмик.
Ударите върху стара конска кожа,
придружени от изящна реч и разбираема мелодия
(нещо като естетична смазка
в жлебовете, образувани от ударите),
правят кожата чувствителна и крехка.
А -
веднъж естетизиран боя,
болката съвсем човешка става.
И -
когато конят проговори
и ми каже формулата на Персифедрона,
значи, съм постигнал резултата.
В чест на празника."


Конят дружелюбно се усмихва
(зъбите са идеално бели -
значи, челюстта му е изкуствена)
и започва с двете си очи да мига -
с лявото дава десни сигнали,
с дясното дава леви сигнали.
Както вече сигурно разбрахте,
точно тези мигания означават:
"Аз съм също дегизиран алхимик,
само че съм негов опонент.
Докато ме бие и ми декламира с песен,
аз си мисля разни мръсотии
и по този начин обезсмислям целия процес.
Може би
все пак ще проговоря,
но преди това колегата ми ще процвили.
В чест на празника."


Светът е преситен от логика
и всякакви съображения.
Ще си възвърна вярата отново,
когато срещна кон!
Кон в чистия му вид!
Кон за самия кон!
Залагам Ричард Трети
срещу Кон!

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Това не е поезия, а
- гадна и отблъскваща
- пълна с его, злоба и подозрение
- и същевременно изчерпана от всякаква естетика
маса от думи.

Мрачно, атеистично и пропито с комунизъм. Тръпки ме побиха от тоя боклук:

Искам да съм с първите,
с истинските,
с комунистите.
Бавните
наричат дезертьорство
моето усилие напред.

***
Аз
безкрайно уважавам себе си
и държа да ми се вярва без знамения.

Всичките засегнати от мен
полуискрено,
полунарочно
питат
колко струвам.

Колко струвам?
Сигурно ще сбъркате.

Стойността си
сам ще изчисля
марксически:
Тя е равна
точно на труда
изразходван
в себепроизводството ми на човек.

***
Амебата
усеща разликата между мен и себе си.
Докато бъда този, който съм,
ще бъда еталон на нейната самотност.

Ужас.

Единственото, което мога да определя като горе- долу "ставащо":

Моята система пò е вярна -
аз намирам правата посока
по обратната страна на ветропоказателя.

Пламъкът на всяка дребна истина
не ме привлича.
Спътници на газените лампи
са мухите.
Аз съм по-суетно насекомо -
слънцето е моята свещичка.

***
всеки е потънал според вярата си

***
Паяжините приличат на задгробни арфи.
С хиляди небесни струни.
Паяците нервно дърпат нишките -
искат да изсвирят нещо крайно траурно
и безкрайно бодро същевременно.
Нишките се късат.

[Neva · Rating 3 out of 5]

Не ми харесват по-ранните му стихотворения. Виждам умението да лови образи и да ги облича в думи, но личността зад тези заявления и атмосфери не ме грабва, напротив.

Повечето текстове тук са умели, но далеч не вълнуващи. А някои не са и кой знае колко умели. Трети пък ме хвърлят в недоумение, понеже виждам, че този човек може много повече и не разбирам защо не го прави:
"Искам да съм с първите,
с истинските,
с комунистите.
Бавните
наричат дезертьорство
моето усилие напред.
Смешни са ми клетвите за верност,
щом съм верен на живота
и на себе си.
Споменът за миналите грешки
не възбужда моята сантименталност."

Има и още нещо. Това говорене за врагове, за зависти, за непризнатост... идва ми в повече, когато има толкова делнична обида в стихотворенията. Например, харесва ми, при това много, образността на историята с доносника. Но нито я намирам за поезия, нито за нещо повече от някой от онези лесни афоризми, които се публикуваха едно време в "Стършел", съжалявам. Давам си сметка за времето, в което са писани тези неща, именно затова намирам подходът им към околното за безплоден.

В тази стихосбирка харесвам надпяването с космонавтите, откачените алхимици и това. Харесва ми и:
"Усетих как в кръвта ми се промъква
като олово тежък,
като гущер гаден,
смразяващ жилите ми страх." от "Спомен за страха"

ПП. Размислих. Добавям една звезда специално за разкошните Петима старци.