What do you think?
Rate this book
Брилянтната Биби
,,Брилянтната Биби" е продължение на романа "Хотел Морал" две години събитията в него. За тези, които не са чели "Хотел Морал" няма да е невъзможно да се ориентират в събитията, вероятно и ще придобият представа за образите, но e възможно да има известно объркване, поради което ще бъде предложен, как да кажа, бърз преразказ на романа, ако е възможно изобщо, на страницата на издателството, както и обяснение кой кой е и какъв е.
Мирабел и Чимини, които се появяват в друга моя книга "Амантес аментес", ще се появяват и тук, но не е нужно читателят да е чел "Амантес аментес", събитията там нямат почти нищо общо с тези тук. Това книга в книга и ми се иска да кажа, че събитията в "книгата в книгата" ca измислица и плод на въображението ми, но за жалост не са, защото не бих могла да ги измисля. Те са точно такива, каквито бяха, но доста остъргани и шлифовани от още по-абсурдната истина, за да бъдат смилаеми за читателите с изтънчен вкус и непоносимост към малко по-остър език. Всички се продаваме на този свят. Всеки продава това, което умее. И въпреки схващането на мнозина, че писателят трябва да раздава своя труд и да живее в мизерия, за да има вдъхновение да пише, аз не съм Гог, няма да си отрежа ухото, не за друго, а защото не пия абсент и най-вече, че нямам такъв талант. Книгата беше написана по настояване на всички, които бяха чели "Хотел Морал" и искаха продължение, а лично за мен, беше повод да разкажа книгата в книгата, което бях решила да не направя никога. Пожелавам ви емоционално пътуване с Блубел, Фабиан, Кео, Граф и новите лица на сцената, която този път е едно издателство, което Блубел отваря най-спонтанно и което е само фон на събитията. Пътуването с Мирабел в "книгата в книгата" няма как да не е емоционално. Благодаря ви, че държите тези човешки съдби в ръцете си.
- Гери Дечева
Мирабел и Чимини, които се появяват в друга моя книга "Амантес аментес", ще се появяват и тук, но не е нужно читателят да е чел "Амантес аментес", събитията там нямат почти нищо общо с тези тук. Това книга в книга и ми се иска да кажа, че събитията в "книгата в книгата" ca измислица и плод на въображението ми, но за жалост не са, защото не бих могла да ги измисля. Те са точно такива, каквито бяха, но доста остъргани и шлифовани от още по-абсурдната истина, за да бъдат смилаеми за читателите с изтънчен вкус и непоносимост към малко по-остър език. Всички се продаваме на този свят. Всеки продава това, което умее. И въпреки схващането на мнозина, че писателят трябва да раздава своя труд и да живее в мизерия, за да има вдъхновение да пише, аз не съм Гог, няма да си отрежа ухото, не за друго, а защото не пия абсент и най-вече, че нямам такъв талант. Книгата беше написана по настояване на всички, които бяха чели "Хотел Морал" и искаха продължение, а лично за мен, беше повод да разкажа книгата в книгата, което бях решила да не направя никога. Пожелавам ви емоционално пътуване с Блубел, Фабиан, Кео, Граф и новите лица на сцената, която този път е едно издателство, което Блубел отваря най-спонтанно и което е само фон на събитията. Пътуването с Мирабел в "книгата в книгата" няма как да не е емоционално. Благодаря ви, че държите тези човешки съдби в ръцете си.
- Гери Дечева
304 pages, Paperback
Published January 1, 2024
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 27, 2024
💔„Брилянтната Биби” – Гери Дечева
„Когато ти е толкова студено, че търсиш под чия кожа да влезеш, да се стоплиш.”
💔За мен четирите книги на Гери, които прочетох ще си останат завинаги свързани. Не само заради препратките и появата на герои от предишните в новите, а и заради общата колективна идея, мисия, цел. Безумно би било да степенувам всяка или да я класирам, макар че си имам вътрешна моя стълбица на любовта към всяко от четирите произведения. За всяко мога да кажа много и поначало харесвам и четирите. Просто по отделно съм усетила различните послания по определен начин.
💔Ако ви се четат захаросани творби с много розово и еднорози, не посягайте към въображението и опитът, които авторката има за споделяне със света. Тук лустро няма. Има блясък, но е истински. Болезнен. Първичен. Откровен. Гери е като колекционер на изпъдени от „рая” души, които скитат, за да намерят себе си. Тя обича да говори за тях. Тя е една от тях. Непримирима, оцеляваща, отстояваща. Вкусила повече горчивини от много други и успяла да запази надежда.
💔„Брилянтната Биби” е своеобразен финал на „тетралогията”. Тя затваря вратата /поне на този етап/ към добре познатите ни и любими Мирабел, Чимини, Блубел, Фабиан /със сигурност/, Кео и компания. Всеки от тях имаше своята незаменима роля в живота на другите. Всеки допринесе за пълнокръвните истории, които са откровен преразказ на един богат на емоции и събития живот. Истински. Реален. Или както се казва и в книгата, и в едно гласово „историите са толкова абсурдни, че не може да не са истински” /перифразирам/.
💔Когато прочетете и четирите книги ще усетите едно много особено чувство, което ще е обвързано тясно с промените, възходите, паденията, емоционалните взривове и спадове, възприятията на лирическия герой. Пардон, автора. За мен е осезаем преходът между годините, случките, катаклизмите и катарзисите. Сякаш мога да видя цялото същество на пишещия мемоарите си във всеки момент на писане.
💔„Брилянтната Биби” отново ще предложи добре познатите дълбоки проникновения, изводи, поуки, философии. Ще ни замисли, разплаче, разсмее, разгневи, но в никакъв случай няма да ни остави безразлични. И за капак – ще си имаме два финала по избор. Ако трябва да съм напълно откровена за мен и двата бяха брилянтни, макар да се усещаше много по-силната достоверност при непубликувания. Не бих го нарекла тъжен или негативен, а по-скоро логичен и принадлежащ към живота. Ние всячески сме свикнали да се надяваме и това е прекрасно, но не всеки финал може да е еднотипно щастлив и хубав. Понякога онези, които оценяваме привидно като „тъжен край” са истински щастливите, защото нито един край не започва от себе си, а има огромна предистория, както и винаги влачи уморените си и предали се на смъртта крака, за да дойде след него хиперактивно и откачено ново начало.
💔Да не заклеймяваме хората, да не ги съдим, да не ги категоризираме, вкарваме в калъп. Това са само част от нещата, които ще си припомним отново, четейки „Брилянтната Биби”. Нека не забравяме също, че мнението ни и усета за хората се мени спрямо вътрешното ни състояние и пряката ни свързаност с тях. „Искам да кажа, че когато обичаш, често страдаш от халюцинации.” Книгата е и един своеобразно спрял часовник, който отмерва безпогрешно времето, а „ако камбаната не удари за сетен път и не я чуем ще означава, че сме успели да го спрем”. „Вчера ще бъда обречен и Утре бях щастлив. Но сега, между ударите на камбаната, беше: „Сега имам всичко.”
💔Минорните тонове, с които звучат думите и посланията на Гери имат своите възходящи октави и зад привидната чернота, пустота и болка, които са неизбежна част от животите ни, под тяхната повърхност се крият любов, чиста душа, детска нужда от обичане, приемане, одобрение. Крият се надежди, копнежи, мечти. „Беше толкова красив с онази блеснала през порите на кожата му тъга.” Гери определено умее да рисува божествено красиво с тъмни тонове. Черното багрило има толкова много нюанси, че много често е много по-пъстро от всички цветове, с които „цветните” хора рисуват картините си.
💔Бих казала, че творчеството на авторката е като да четем себе си. Едни ще открият много мъка, болка, тъга, ярост. Други – вяра, надежда, светлина, любов, чистота. Трети може би ще намерят нищо, защото ги изпълва празнота. Истината е, че точно както и нас самите, така и книгите ѝ са въпрос на лична интерпретация, на гледна точка, на това кой ги чете и как успява да надниква между редовете. Може и да не ви звуча конкретно или да се повтарям, но не мога да разгледам отделните заглавия само от тяхната камбанария поради огромната свързаност и навързаност между тях. Затова наистина ви призовавам да започнете от „Амантес аментес” да продължите смело през „Мутатис Мутандис” да направите рязък завой с „Хотел „Морал”” и накрая да се разлеете щедро в „Брилянтната Биби”.
♥️ Гери, казах ти го лично, казвам го и публично: Никога не спирай да пишеш! Историите, които имаш да разкажеш са уникални и има кой да им се наслади. Първият, оригинален финал е много по-истински, жив и отговарящ на теб, на живота, на реалността в контекста на разказа. Хубавото е, че вторият не унищожава всичко преди себе си и не е толкова рязък като разлика от първичния. Смятам, че хората ще заобичат и Биби, и останалите прекрасни хора в романите ти. Благодаря за уникалните преживявания, които имах на тези страници! Peppermill Books
„Когато ти е толкова студено, че търсиш под чия кожа да влезеш, да се стоплиш.”
💔За мен четирите книги на Гери, които прочетох ще си останат завинаги свързани. Не само заради препратките и появата на герои от предишните в новите, а и заради общата колективна идея, мисия, цел. Безумно би било да степенувам всяка или да я класирам, макар че си имам вътрешна моя стълбица на любовта към всяко от четирите произведения. За всяко мога да кажа много и поначало харесвам и четирите. Просто по отделно съм усетила различните послания по определен начин.
💔Ако ви се четат захаросани творби с много розово и еднорози, не посягайте към въображението и опитът, които авторката има за споделяне със света. Тук лустро няма. Има блясък, но е истински. Болезнен. Първичен. Откровен. Гери е като колекционер на изпъдени от „рая” души, които скитат, за да намерят себе си. Тя обича да говори за тях. Тя е една от тях. Непримирима, оцеляваща, отстояваща. Вкусила повече горчивини от много други и успяла да запази надежда.
💔„Брилянтната Биби” е своеобразен финал на „тетралогията”. Тя затваря вратата /поне на този етап/ към добре познатите ни и любими Мирабел, Чимини, Блубел, Фабиан /със сигурност/, Кео и компания. Всеки от тях имаше своята незаменима роля в живота на другите. Всеки допринесе за пълнокръвните истории, които са откровен преразказ на един богат на емоции и събития живот. Истински. Реален. Или както се казва и в книгата, и в едно гласово „историите са толкова абсурдни, че не може да не са истински” /перифразирам/.
💔Когато прочетете и четирите книги ще усетите едно много особено чувство, което ще е обвързано тясно с промените, възходите, паденията, емоционалните взривове и спадове, възприятията на лирическия герой. Пардон, автора. За мен е осезаем преходът между годините, случките, катаклизмите и катарзисите. Сякаш мога да видя цялото същество на пишещия мемоарите си във всеки момент на писане.
💔„Брилянтната Биби” отново ще предложи добре познатите дълбоки проникновения, изводи, поуки, философии. Ще ни замисли, разплаче, разсмее, разгневи, но в никакъв случай няма да ни остави безразлични. И за капак – ще си имаме два финала по избор. Ако трябва да съм напълно откровена за мен и двата бяха брилянтни, макар да се усещаше много по-силната достоверност при непубликувания. Не бих го нарекла тъжен или негативен, а по-скоро логичен и принадлежащ към живота. Ние всячески сме свикнали да се надяваме и това е прекрасно, но не всеки финал може да е еднотипно щастлив и хубав. Понякога онези, които оценяваме привидно като „тъжен край” са истински щастливите, защото нито един край не започва от себе си, а има огромна предистория, както и винаги влачи уморените си и предали се на смъртта крака, за да дойде след него хиперактивно и откачено ново начало.
💔Да не заклеймяваме хората, да не ги съдим, да не ги категоризираме, вкарваме в калъп. Това са само част от нещата, които ще си припомним отново, четейки „Брилянтната Биби”. Нека не забравяме също, че мнението ни и усета за хората се мени спрямо вътрешното ни състояние и пряката ни свързаност с тях. „Искам да кажа, че когато обичаш, често страдаш от халюцинации.” Книгата е и един своеобразно спрял часовник, който отмерва безпогрешно времето, а „ако камбаната не удари за сетен път и не я чуем ще означава, че сме успели да го спрем”. „Вчера ще бъда обречен и Утре бях щастлив. Но сега, между ударите на камбаната, беше: „Сега имам всичко.”
💔Минорните тонове, с които звучат думите и посланията на Гери имат своите възходящи октави и зад привидната чернота, пустота и болка, които са неизбежна част от животите ни, под тяхната повърхност се крият любов, чиста душа, детска нужда от обичане, приемане, одобрение. Крият се надежди, копнежи, мечти. „Беше толкова красив с онази блеснала през порите на кожата му тъга.” Гери определено умее да рисува божествено красиво с тъмни тонове. Черното багрило има толкова много нюанси, че много често е много по-пъстро от всички цветове, с които „цветните” хора рисуват картините си.
💔Бих казала, че творчеството на авторката е като да четем себе си. Едни ще открият много мъка, болка, тъга, ярост. Други – вяра, надежда, светлина, любов, чистота. Трети може би ще намерят нищо, защото ги изпълва празнота. Истината е, че точно както и нас самите, така и книгите ѝ са въпрос на лична интерпретация, на гледна точка, на това кой ги чете и как успява да надниква между редовете. Може и да не ви звуча конкретно или да се повтарям, но не мога да разгледам отделните заглавия само от тяхната камбанария поради огромната свързаност и навързаност между тях. Затова наистина ви призовавам да започнете от „Амантес аментес” да продължите смело през „Мутатис Мутандис” да направите рязък завой с „Хотел „Морал”” и накрая да се разлеете щедро в „Брилянтната Биби”.
♥️ Гери, казах ти го лично, казвам го и публично: Никога не спирай да пишеш! Историите, които имаш да разкажеш са уникални и има кой да им се наслади. Първият, оригинален финал е много по-истински, жив и отговарящ на теб, на живота, на реалността в контекста на разказа. Хубавото е, че вторият не унищожава всичко преди себе си и не е толкова рязък като разлика от първичния. Смятам, че хората ще заобичат и Биби, и останалите прекрасни хора в романите ти. Благодаря за уникалните преживявания, които имах на тези страници! Peppermill Books
Displaying 1 of 1 review