What do you think?
Rate this book
Съзнателно родителство
Как да станем по-добри родители? Като превъзпитаме себе си. Децата просто отразяват онова, което виждат в нас. Ако търсим в тях причините за проблемите, които срещаме във възпитанието им, пропускаме да забележим, че те само изваждат наяве собствените ни слабости. Децата са ярки прожектори, които осветяват нашите травми и уязвимости, помагайки ни да ги видим по-ясно, да ги осъзнаем, преработим и да израснем.
Не можем да им дадем това, което самите ние нямаме. Ако се погрижим за собственото си щастие и личностно израстване, това автоматично ще се предаде на децата ни. Ако сме модел за смислен и пълноценен живот, а не за саможертви и мъченичество, ще освободим децата си от бремето на „нашия неизживян живот“. Най-добре се възпитава чрез личен пример.
Какъв е вашият?
Не можем да им дадем това, което самите ние нямаме. Ако се погрижим за собственото си щастие и личностно израстване, това автоматично ще се предаде на децата ни. Ако сме модел за смислен и пълноценен живот, а не за саможертви и мъченичество, ще освободим децата си от бремето на „нашия неизживян живот“. Най-добре се възпитава чрез личен пример.
Какъв е вашият?
- GenresParenting
264 pages, Paperback
Published September 11, 2023
17 people are currently reading
44 people want to read
About the author
Елена Петрова
3 books3 followersLibrarian Note: There is more than one author in the Goodreads database with this name.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 1, 2024
Много подходяща за някой тепърва навлизащ в темата, но не и за хора, прочели 1-2 книги на тема родителство преди да подхванат тази. Винаги изключително много ме е дразнел пълнежа и множеството повторения, което беше случаят и тук, но като цяло оценявам четивото като стойностно.
July 19, 2024
Подозирам, че това може и да се окаже най-смислената книга, която съм и ще съм чела в живота си…
November 6, 2025
Книгата е страхотно четиво за начинаещи родители. Представя различни подходи и идеи, подкрепени с реални примери, което прави информацията лесна за възприемане. Въпреки това не съм съгласна с описаното правило, че след прибирането от родилния дом трябва задължително да има човек, който да показва и помага. В днешно време имаме достъп до достатъчно литература, подкасти, видеа и дори курсове, които подготвят родителите. Да, най-лесно е, когато някой ти поднесе всичко „на готово“, но това не е задължително. 4/5 – полезна, практична и вдъхновяваща книга.
August 22, 2025
Доста повторяеми теми и точене на локуми с излишен патос, но пък имаше добри идеи и завидна структура, за писател, който не е психолог. Като цяло не казва нещо ново, а по-скоро припомня важното, ще ми е интересно дали ще мога да приложа методите на практика.
February 17, 2025
Тази книга е доказателство, че писането на книги е особено занимание, което не е за всеки. Това, че си чел много или че искаш да споделиш написаното, не означава непременно, че трябва да издадеш книга. Елена Петрова е автор на популярна страница във Фейсбук, където споделя своите виждания за родителството, с голяма част от които съм съгласна. Трябвало е да си остане със страницата - не е било необходимо да пише и книга.
Какви са основните проблеми с тази книга? Първо, Елена Петрова не добавя нищо ново. Авторката наистина е прочела много книги за родителството (твърде много според мен) и е решила да обобщи меко казано всичко, което и е харесало. Резултатът е един буламач от идеи, нахвърляни набързо и отгоре отгоре с цел да се вмести колкото се може повече информация и колкото се могат повече направления. Четейки описанието на книгата преди да я купя, бях останала с впечатлението, че ще чета за някакъв интересен подход на Елена Петрова. Всъщност не - тя обобщава всичко, което е чела, като в някои случаи едни идеи си противоречат с други. Може би било полезно на някой, който не е чел и една книга за родителството като вид повърхностно обобщение, но нищо повече от това. Напротив, както споменах идеите са обяснени набързо и книгата не навлиза дълбоко в проблемите.
Вторият проблем за мен е тонът на Елена Петрова. Чела съм доста книги за родителството и никога не съм се чувствала сякаш някой ми се кара. А точно това прави Петрова. Уж проповядва позитивно родителство базирано на взаимно уважение, подкрепа и разбиране, а тонът и (особено в началото на книгата) е меко казано груб. Нарича майките “квачки”, назидателно обяснява как майките са се превърнали в жертви в името на децата си, как това ще ги бележи с невероятна травма цял живот, подиграва се, осмива, кара се на тези майки. Съгласна съм, че прекалената жертвеност на майките има негативен ефект върху децата, но едва ли прочитането на параграфи пълни с подигравки и обиди към този вид майки ще ги накара да се променят. Имам чувството, че Петрова самата е била такава майка (или все още е). Нали знаете (а и Петрова сама го казва в книгата) - каквото най-много ни дразни в другите, може би е това, което не можем да приемем в себе си. Авторката не прави това, което проповядва - отношението, което тя настоява, че трябва да имаме към децата си (и с което аз съм напълно съгласна) някак си не се отнася към майките. Един от параграфите си, в който агресивно критикува майките, тя завършва с “Колко тъжно!”. Тъжно, наистина. Аз самата имам тенденцията да пренебрегвам собствените си нужди в името на малките ми деца, но съм си дала срок, до който според мен това е съвсем нормално и очаквано. И една книга едва ли ще ме убеди в обратното, особено след като аз се чувствам щастлива с решението си.
Защо тогава давам 2 звезди, а не 1? Защото Елена Петрова наистина е прочела адски много и си харесах няколко допълнителни книги да прочета. Блогът на авторката съвсем не е лош, с нея сме на една страница по повод родителски практики и съм съгласна с почти всичко, което тя казва. Припомних си някои неща, които бях позабравила и си добавих записки да прочета повече за други теми. Но не е било необходимо на авторката чак да пише книга. По-добре прочетете the source materials, отколкото обобщенията на Петрова.
Какви са основните проблеми с тази книга? Първо, Елена Петрова не добавя нищо ново. Авторката наистина е прочела много книги за родителството (твърде много според мен) и е решила да обобщи меко казано всичко, което и е харесало. Резултатът е един буламач от идеи, нахвърляни набързо и отгоре отгоре с цел да се вмести колкото се може повече информация и колкото се могат повече направления. Четейки описанието на книгата преди да я купя, бях останала с впечатлението, че ще чета за някакъв интересен подход на Елена Петрова. Всъщност не - тя обобщава всичко, което е чела, като в някои случаи едни идеи си противоречат с други. Може би било полезно на някой, който не е чел и една книга за родителството като вид повърхностно обобщение, но нищо повече от това. Напротив, както споменах идеите са обяснени набързо и книгата не навлиза дълбоко в проблемите.
Вторият проблем за мен е тонът на Елена Петрова. Чела съм доста книги за родителството и никога не съм се чувствала сякаш някой ми се кара. А точно това прави Петрова. Уж проповядва позитивно родителство базирано на взаимно уважение, подкрепа и разбиране, а тонът и (особено в началото на книгата) е меко казано груб. Нарича майките “квачки”, назидателно обяснява как майките са се превърнали в жертви в името на децата си, как това ще ги бележи с невероятна травма цял живот, подиграва се, осмива, кара се на тези майки. Съгласна съм, че прекалената жертвеност на майките има негативен ефект върху децата, но едва ли прочитането на параграфи пълни с подигравки и обиди към този вид майки ще ги накара да се променят. Имам чувството, че Петрова самата е била такава майка (или все още е). Нали знаете (а и Петрова сама го казва в книгата) - каквото най-много ни дразни в другите, може би е това, което не можем да приемем в себе си. Авторката не прави това, което проповядва - отношението, което тя настоява, че трябва да имаме към децата си (и с което аз съм напълно съгласна) някак си не се отнася към майките. Един от параграфите си, в който агресивно критикува майките, тя завършва с “Колко тъжно!”. Тъжно, наистина. Аз самата имам тенденцията да пренебрегвам собствените си нужди в името на малките ми деца, но съм си дала срок, до който според мен това е съвсем нормално и очаквано. И една книга едва ли ще ме убеди в обратното, особено след като аз се чувствам щастлива с решението си.
Защо тогава давам 2 звезди, а не 1? Защото Елена Петрова наистина е прочела адски много и си харесах няколко допълнителни книги да прочета. Блогът на авторката съвсем не е лош, с нея сме на една страница по повод родителски практики и съм съгласна с почти всичко, което тя казва. Припомних си някои неща, които бях позабравила и си добавих записки да прочета повече за други теми. Но не е било необходимо на авторката чак да пише книга. По-добре прочетете the source materials, отколкото обобщенията на Петрова.
October 9, 2024
Макар да съм в началото на изграждането на библиотеката си с литература на тема родителство, смятам, че това е една от най-смислените книги в жанра и съм много щастлива, че е от български автор!
Често пъти, объркани от поведението на децата ни, търсим книги и съвети с лесни за овладяване и прилагане трикове, които да ни отърват от нежеланото поведение. Повечето от литературата, на която съм попадала до момента, е преобладаващо такава - трикове, хитрини, понякога откровени манипулации, и само тук-таме мимолетни споменавания за евентуално по-задълбочено вглеждане в причините за това поведение.
И ето, най-накрая книга, цяла книга, която се фокусира изцяло върху същината, есенцията на родителството - връзката родител-дете. И то такава, в която родителят е поставен във водещата отговорна роля за качеството на тази връзка. За да бъде стабилна и отзивчива тази връзка, родителят е натоварен с нелеката задача да опознае и излекува себе си - от собствените си детски травми, от вредните заучени модели и възпитателни практики, от нездравите си амбиции да моделира детето си по своите стандарти и нереализирани копнежи, въобще от всичко, което му пречи да бъде тук и сега със своето дете, да го приеме и подкрепи такова, каквото е. И още много, много мъдрост открих за себе си тук. Хареса ми, че авторката цитира многобройни източници - авторитетни психолози, специалисти по ранно детски развитие, педагози и други, но и се позовава на личният си опит, често пъти на грешките, които е установила, че е допуснала. Тоест тя не е заела някаква висока експертна трибуна, от която ни поучава, а е “в батаците” с нас, останалите объркани, търсещи родители.
Със сигурност ще се връщам към тази книга отново и отново.
Това са най-чистосърдечните ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️, които съм давала до момента!
Често пъти, объркани от поведението на децата ни, търсим книги и съвети с лесни за овладяване и прилагане трикове, които да ни отърват от нежеланото поведение. Повечето от литературата, на която съм попадала до момента, е преобладаващо такава - трикове, хитрини, понякога откровени манипулации, и само тук-таме мимолетни споменавания за евентуално по-задълбочено вглеждане в причините за това поведение.
И ето, най-накрая книга, цяла книга, която се фокусира изцяло върху същината, есенцията на родителството - връзката родител-дете. И то такава, в която родителят е поставен във водещата отговорна роля за качеството на тази връзка. За да бъде стабилна и отзивчива тази връзка, родителят е натоварен с нелеката задача да опознае и излекува себе си - от собствените си детски травми, от вредните заучени модели и възпитателни практики, от нездравите си амбиции да моделира детето си по своите стандарти и нереализирани копнежи, въобще от всичко, което му пречи да бъде тук и сега със своето дете, да го приеме и подкрепи такова, каквото е. И още много, много мъдрост открих за себе си тук. Хареса ми, че авторката цитира многобройни източници - авторитетни психолози, специалисти по ранно детски развитие, педагози и други, но и се позовава на личният си опит, често пъти на грешките, които е установила, че е допуснала. Тоест тя не е заела някаква висока експертна трибуна, от която ни поучава, а е “в батаците” с нас, останалите объркани, търсещи родители.
Със сигурност ще се връщам към тази книга отново и отново.
Това са най-чистосърдечните ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️, които съм давала до момента!
January 22, 2025
Не знам дали ще я дочета, много мъчно и бавно върви. Като си чел повече за родителството, тази книга ти идва леко банална, на моменти е сякаш “твърде много” и започва да прескача от тема в тема, за да обхване всички компетенции и родителски сюжети. Няма много научна подкрепа, а повече лични мнения. С които на 100% съм съгласна, просто начина на поднасяне не ми допадна. Темата и посланието са си страхотни! Ако някой тепърва навлиза в материята ще я оцени по-високо.
January 16, 2024
Много силна книга. Може би най-смислената и докосваща ме книга за родителство и себеразвитие. Дава доста теми за размисъл и помага на родителите да усетят и повярват в себе си като хора и след това като родители. Задължително четиво за съвременните родители, което ни центрира спрямо така модерните залитания в посока либерално възпитание.
July 14, 2024
Много докосваща книга, пълна с истини и караща те да се замислиш.
На места има разтегляния и прекалено повтаряне на едно и също, както и повтарящи се къси изречения, но цялостно книгата е невероятна!
Препоръчвам с две ръце на всеки родител, а и не само.
На места има разтегляния и прекалено повтаряне на едно и също, както и повтарящи се къси изречения, но цялостно книгата е невероятна!
Препоръчвам с две ръце на всеки родител, а и не само.
April 14, 2024
3,5 в един момент се превръща в монолог
Displaying 1 - 10 of 10 reviews