В дебютния си роман „Жива“ Ина Ясипова ни поведе на завладяващо дирене на мистично познание, а в „Посветена“ седем учители ни откриха тайните на нашите предци.
Ред е на „Смирена“, в която ще научите част от предисторията на героинята ѝ Яна и нейното предопределение…
Възможно ли е пет изключителни жени от миналото внезапно да влязат в живота на една съвременна млада дама и да го преобърнат? Възможно ли е вълнуващи писма да прескочат столетия и да стигнат по неведом път до своя получател?
Възможно ли е забравените съдби на непознати хора да повлияят на настоящето и да променят възприятията ни за света?
В романа „Смирена“ Ина Ясипова разказва една романтична история, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо.
Не ми допадна идеята да се събере толкова много история, толкова различни времена на едно място. Образът на Ричард беше ядски дразнещ - Ричард = Google. Този герой знаеше всичко, разговорите с него бяха равносилни на търсене в Интернет - получаваш веднага всякаква информация. Това прескачане във времето беше твърде фантастично. И въобще, сюжетната линия как мистичното взема връх над науката и логиката също не ми допадна. А образът на Яна някак съвсем се изгуби...
Определено очаквах друго.Тази част е различна от предходните,но в никакъв случай не я прави по-лоша.Показва живота на Яна преди да се завърне в България
Много бях заинтригувана от обещаващия цитат на корита "роман сънищата и съдбата". Книгата започна много обещаващо с потенциал да се развие като интересна изпълнена с обрати.
Почнаха да се разказват 5-те истории на жените, пт които главната героиня получаваше писма и накрая се губи връзката между писмата и изглежда, че нямат нищо общо. Не разбрах какво е общото между тях и защо Яна получава писмата им. Не разбрах как съня се свързва с цялото това нещо и всичките истории. А те, въпросните истории, дори не се развиха докрай, написани са някак недовършени.
Краят е претупан в 15 страници, случва се много бързо и не дава време да се развие кулминацията на сюжета, който в интерес на истината сякаш липсва изцяло.
Много интересна история, за съжаление недоразвита добре. Въпреки това бих дала шанс на другите книги от автора. Прочетох някъде, че Смирена се явява предистория на първите и книги.
Третата част може би най-малко ме впечатли, защото имах големи очаквания за интересно продължение на историята. Сама по себе си книгата и историите на жените, които преплита в романа, са увлекателни и се четат на един дъх.
Пиша впечатленията си от първите седем страници на книгата, които са достъпни в интернет и които трябва да ме съблазнят, един вид, да я купя.
Първо, написаното на картичката. Всичко е толкова разкъсано, толкова несвързано. Краят на посланието обаче бие всякакви рекорди - "Не ми пиши, защото съм сляпа." Добре де! Нали брат ти пише под твоя диктовка. Да не би да пише, без да може да чете? Не, разбира се - Яна не може да отговори, защото това е в миналото. Или може? Хм, хм.
Второ, Ричард е сухар и половина. Нищо чудно, че между него и Яна нищо не се е получило. Ако бях гол и той започнеше да говори, щях да побързам да се облека. Както и да е. Струва ми се, че е пропуснат абзац, а може би цяла глава между неговия анализ на картичката и между теорията му за другите измерения. Казано ни е, че той е лингвист и в това е неговата сила. Не е ли по-логично да изчерпи всички възможности от своето поле на разбирания, преди да се хвърли към Космологията? Между Ричард и Яна, Яна би трябвало да подхвърли тази идея, защото нали тя е на "ти" с цифрите? Можеше да замажем положението с едно изречение: "Ричард обичаше работата си, колкото хобито си - научната фантастика." Така ще стане ясно защо подхвърля тази теория като обяснение за картичката наред с всичко друго. Без този щрих Ричард би трябвало да се вклинчи във всяка дума, в словореда и най-вече в дадената информация - да пише на съответните органи и да ги остави да си направят проучването в регистрите. Да потърсят служителя, доставил картичката - тези неща се записват. Може би има нещо такова по-нататък, но хайде де - други измерения? Още на седма страница?
Четейки гърба на книгата, предполагам че не е имало време за реализъм покрай бъдещите сюжетни линии. Щях да съм доволен и само на една, стига да е написана в ритъма на дадената ни информация.
Тази книга е толкова топла, толкова женска, толкова мистична и завладяваща... Героините в нея са исторически личности от пет различни епохи, но съдбите им са преплетени чрез магията на сънищата. "Смирена" е книга, за която не спирам да мисля дълго след като съм затворила последната страница.
“Смирена” е роман който интересно плете съдбите на шест жени (включително и писателката). Историите на пет жени от различни времена, различни раси и религии, и различни географии се сливат в шеста, днешна жена и търсят начин на освобождение.
Интересна история, която ни кара да гледаме в метафизичният духовен свят. Това е третата книга от поредицата “Жива”, но не е продължение на последните две. Приличат си само по факта че човешкото съзнание е много повече отколкото ни се яви, необясними явления са в действие.
Книгите на Ина Ясипова се четат на един дъх. Повличаща е.
Това е първия роман, който прочетох от Ина Ясипова, въпреки че е трета книга от поредицата. "Смирена" ми хареса като интересен и приказен разказ за съдбата на пет жени, които са свързани с Яна и олицетворение на Тяло, Огън, Земя, Въздух и Дух. Очаквах по-задълбочено и одухотворено описание на героите. За Яна почти нищо не разбрах, какво чувства и как живее. Много повърхностен беше и образа на Ричард, също и на Кера Воевода. Бих прочела и останалите части, като по-леко и приказно четиво.
Amazing finishing on the set. Book filled with stories from many different timelines. It brings us closer to times where people didn’t have what to eat, to wear, wasn’t able to decide for themselves, were royalty or friends with it. I learned about dreams and how they are all connected. We are all connected and time is just a concept.
Абсолютно шест звезди този път Яна ясипова е задминала се е си страхотен синами начин роман в който се преплитат животите на пет жени пет истории от различни краища на света и различна епоха и време. Брилятна книга за мен прочетох на един дъх, както се казва има история мистерии
"Няма да си отиваш лельо Еленке - казах. Хората имат нужда от теб. А имали нужда - каза с горчивина в гласа леля Еленка. - Само за себе си мислят, Антонов. Хич не знаят каква нужда имат. Имат нужда от добрина и любов, ама не го знаят"
This entire review has been hidden because of spoilers.