Пиша впечатленията си от първите седем страници на книгата, които са достъпни в интернет и които трябва да ме съблазнят, един вид, да я купя.
Първо, написаното на картичката. Всичко е толкова разкъсано, толкова несвързано. Краят на посланието обаче бие всякакви рекорди - "Не ми пиши, защото съм сляпа." Добре де! Нали брат ти пише под твоя диктовка. Да не би да пише, без да може да чете? Не, разбира се - Яна не може да отговори, защото това е в миналото. Или може? Хм, хм.
Второ, Ричард е сухар и половина. Нищо чудно, че между него и Яна нищо не се е получило. Ако бях гол и той започнеше да говори, щях да побързам да се облека. Както и да е. Струва ми се, че е пропуснат абзац, а може би цяла глава между неговия анализ на картичката и между теорията му за другите измерения. Казано ни е, че той е лингвист и в това е неговата сила. Не е ли по-логично да изчерпи всички възможности от своето поле на разбирания, преди да се хвърли към Космологията? Между Ричард и Яна, Яна би трябвало да подхвърли тази идея, защото нали тя е на "ти" с цифрите? Можеше да замажем положението с едно изречение: "Ричард обичаше работата си, колкото хобито си - научната фантастика." Така ще стане ясно защо подхвърля тази теория като обяснение за картичката наред с всичко друго. Без този щрих Ричард би трябвало да се вклинчи във всяка дума, в словореда и най-вече в дадената информация - да пише на съответните органи и да ги остави да си направят проучването в регистрите. Да потърсят служителя, доставил картичката - тези неща се записват. Може би има нещо такова по-нататък, но хайде де - други измерения? Още на седма страница?
Четейки гърба на книгата, предполагам че не е имало време за реализъм покрай бъдещите сюжетни линии. Щях да съм доволен и само на една, стига да е написана в ритъма на дадената ни информация.