За Сицилия се плаче три пъти

by Ива Димитрова - Ийва

Историята ни запознава с Лаура, младо и борбено момиче, свикнало само да се грижи за себе си. Тя напуска България в преследване на мечтата си, която я отвежда в гр. Трапани в Сицилия. Там тя се потапя в културата, вкусовете, традициите, историята и се влюбва в това райско място.

Главната героиня рискува и отпътува за град Трапани, който бързо се превръща в неин дом. И да, тя е разяждана от страхове и съмнения, но любовта към това място не само я крепи, но я зарежда по начин, който малко хора биха разбрали.

Хората сме толкова различни и съм сигурна, че на въпроса можем ли да намерим нашият дом далеч от родното ни място, отговорите ще са многобройни, но именно в това е красотата на живота. Това може да очаквате от тази книга – поставяне на важните и смислени теми в нашия живот, представени по един запомнящ се начин.

150 pages, Paperback

Published January 1, 2023

Reviews

[Антоанета · Rating 4 out of 5]

3,5/5*
Книгата е приятна за слушане история (Сторител), която ни запознава с Лаура - българка решила да смени родината си със Сицилия. Заедно с нея се впускаме в едно италианско приключение, в което има от всичко - любов, страст, храна, море, природа...
Докато Лаура се лута между различни мъже търсейки единствения, ние заедно с нея съпреживяваме всичките й терзания, страхове, неволи, но и радости, весели дни в компанията на приятелите й, щури нощи, приключения.
Книгата омайва с всички описания на италианския начин на живот, с изкуството на самата Лаура, която рисува и изработва различни неща, с бохемските възгледи на групичката й приятели.
Може би самият сюжет бе съвсем кратък и не се разгърна особено за по-висока оценка, липсваше ми по-голяма дълбочина, но за приятно оползотворяване на делничен следобед става. Завишавам малко към 4 само заради лъчезарната личност на авторката, която ми е много симпатична. :)

[Бранимира Колева · Rating 1 out of 5]

Имах големи очаквания към „За Сицилия се плаче 3 пъти“, но за съжаление останах разочарована.

Още заглавието ми се стори подвеждащо – фразата се споменава само веднъж и то в контекста, че за Сицилия се плаче, когато пристигнеш, когато ядеш и когато си тръгнеш. Вместо да бъде запомнящ се момент, за мен прозвуча като неуместна шега.

Самият роман е лек, но и доста блудкав. Най-много ме дразнеше, че главният герой през цялото време е наричан „Чичо“. След стотния път това започна да ме изважда от историята.

Еротичните сцени също не успяха да ме впечатлят – липсваха детайли, напрежение и емоция. Очаквах повече химия между героите, но не я усетих.

Като цяло книгата не ми предложи нито интересни обрати, нито сцени, които да останат в съзнанието ми. За мен това беше роман, който се чете лесно, но не оставя трайно впечатление.

[Димитър Йосифов · Rating 3 out of 5]

Очаквах да прочета книгата много по-бързо, но очакванията ми, не съвпаднаха с действителността. Словото на Ийва се лее по страниците, но имаше някои неща, които ме смутиха. На първо място с**с сцените. Това е реализъм. Ако секс сцените отсъстват, ще е малко по-приятно за четене. На много места се повтаря мотива за това как Лаура(главната героиня) рисува, скицира, щрихова, оцветява, не е нужно, след като на едно място е казано, че тя е художник, тези повторения малко затормозяват ритъма на текста. Другото повторение, което не ми хареса бе това, че компанията на Лаура сядат и пият кафе, аперитив, Аперол и вдигат наздравици. Това също накъсва инак приятния ритъм на текста.
Добре, запичах ревюто с изтъкване на негативите на книгата, но нека споделя и позитивните черти на “За Сицилия се плаче три пъти”. Авторката описва по брилянтен начин красивите пейзажи на Сицилия, толкова детайлно и наситено с различни емоции и чувства, че успя да ме пренесе там. Обрисувала е пейзажите така, все едно сме там и ги виждаме пред очите си. По-горе споменах за динамиката на текста, да тя се разкъсва от повторенията, но това не прави текста по-малко динамичен. Действието тече бързо, събитията се случват едно след друго.
Накратко за сюжета:
Мода българка се опитва да избяга от себе си като се мести да живее в Сицилия. Там тя се запознава с нови хора, открива какви ли не красиви места, ежедневно усеща аромата на острова. Още в началото на книгата Лаура(така се казва) среща “голямата любов”, няколко пъти правят онова, което по-горе цензурирах, внезапно младежа й казва, че има възможност да стане директор на банка в Швейцария. Разделят се и “голямата любов” приключва. През това време Лаура е подкрепяна от своите приятели, те и за миг не я оставят сам(тук е повтарящият се мотив за заведенията и наздравиците). В компанията на Лаура има мъж, с които си допадат повече от обичайното, появява се онази искричка, присъща за голямата любов(без кавички). И така започват романтичните жестове между двамата, погледи, усещане на аромат, докосване, комплимент. В един момент се отдръпват един от друг. Лаура изпада в нова дупка. НО приятелите й отново са плътно до нея. Организират екскурзии, събирания. Подкрепят я безрезервно.
Един ден, когато Лаура най-малко подозира, ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, застава под балкона й. Този път искрата се превръща в пожар.
Краят на книгата е красив, мечтателен изпълнен с оптимизъм и светлина. Би се харесал на всеки, който я чете. Няма търпение да започна и третата книга на Ийва. Тази авторка ми харесва.
Желая ви приятно четене!