Деконструкцията на Томас С.

by Vladimir Poleganov, Владимир Полеганов

Владимир Полеганов е роден в София през 1979 г. Завършва психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, магистър по клинична психология и творческо писане. Участва в школата по творческо писане на писателката Емилия Дворянова. През 2012 г. печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. Работи като сценарист.

„Какви странни птици са „Птиците“ на Владимир Полеганов например – не са ли гарваните на собствената ни съвест, не са ли лешоядите на пропуснатото и лекомислено пропиляното?“
Едвин Сугарев, „Литературен вестник“

„Владимир Полеганов пише в жанра пост-фентъзи. Читателите веднага ще усетят, че той стои в авангарда на тези жанрови движения у нас, защото притежава мощно, добре артикулирано въображение и несъмнена мисловна дълбочина. Неговите истории озадачават, ужасяват и карат мисълта и фантазията да тръгнат заедно на път по следата на написаното в тази книга.“
Ани Илков

160 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Владимир Полеганов е писател, преводач и сценарист. Разказът му „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През 2015 г. „Птиците“ е включен в антологията Best European Fiction на издателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в списанията „Следва“, „Море“, „Страница“ и „Granta България“, Drunken Boat, The Stinging Fly, както и в „Литературен вестник“.

Reviews

[Elena · Rating 5 out of 5]

Владимир Полеганов тук води един много свеж разговор с Борхес (и много други), към който е удоволствие да се присламчиш.

[Vel · Rating 4 out of 5]

Смислово наситени и стилистично изваяни текстове за четене поотделно. Без голословия:

"Совата е най-безшумната птица. Когато лети, дори въздухът, през който минава, не я усеща. Совата умее да лети през сън и спомен. Сянката ѝ не пречи на очите и не тежи на сърцата. Самата сова е много лека. По-лека е от най-леката част на нощта: момента на сънуване, и от най-леката част на деня: спомнянето на съня. Погледът на совата е най-дългото нещо на земята. Казват, че стига от древни времена до края на света. Перото на совата пада най-бавно — нито нощта, нито денят искат да го пуснат, откъсне ли се от тялото на птицата, затова то никога не стига до земята. Казват, че земята е най-жадна не за вода, а за сови пера. Клюнът на совата може да разкъса всичко, което е ненамясто — плът или предмет, за да е по-лесно за реда да се намести на света. Казват, че ако совата не ловува и не се храни, светът се накланя, натежава в едната си страна от нередности, а в другата — литва от безредие."

[Петър Керкелов · Rating 3 out of 5]

Очаквам с интерес развитието на творчеството на Владимир Полеганов.