Тази книга е създадена „спонтанно, с лекота и любов“ от две майки за техните дъщери. В нея остават непреходни и неувяхващи стиховете на Малина Томова, запазили късчета от живота, преживяванията и прозренията ѝ. Красиви, затрогващи и откровени. Черно-белите фотографии на Уша Цонкова са уловили мигове, които запазват времето, което все върви и променя всичко. Малина и Уша подготвят книгата малко преди Малина да отиде в онзи, по-добрия свят.
„Слабите места на поезията” е един хаплив в лирическата авторефлексия цикъл. Неговите послания, прочее, предхождат значително споделеното тези дни пред мен от един знаков поет наблюдение: поезията се завръща в приватността – там, където с „ежелюбов“ един текст може да стане поезия. (Марин Бодаков)
Малина Томова (1950 – 2011 г.) е известна българска поетеса, сценарист, преводач и издател, оставила тихия си, различим и запомнящ се глас в българската поезия.
Уша Цонкова е родена през 1952 г. Тя намира най-добрия израз за творческа изява чрез езика на фотографията. Нейни творби са притежание на редица световни музеи, библиотeки и частни колекции.
Родена е на 21 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва руска гимназия в Пловдив през 1968 година и руска филология в Софийския държавен университет през 1976 година.
Сътрудничи на вестниците „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен фронт“ и списанията „Тракия“, „Септември“, „Пламък“ и други. Редактор е в „Литературен вестник“.
През 1994 година става един от съоснователите на Сдружението на българските писатели. През 1996 година основава своето издателство „Стигмати“, в което публикува много български и европейски съвременни автори. Превежда от руски език, преподавател е по кинодраматургия в Югозападния университет в Благоевград.
Малина Томова е първият главен редактор на вестник „Романо ило“ („Циганско сърце“). Автор е на сценария на игралния филм „Гори, гори, огънче“, който получава през 1994 година Наградата на кинокритиката, както и автор на сценария на документалния филм „Василица“. Съучредител е на конкурса за поезия на името на Усин Керим.
Стихосбирките ѝ „Душа“ (1978) и „Ежелюбов“ (1987) са преведени на английски, испански, руски и унгарски езици.
След кратко боледуване Малина Томова почива на 17 септември 2011 година в София. На 22 декември 2012 ѝ е присъдена Националната награда за поезия „Иван Николов“ за цялостно творчество.