Антон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик. Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал" върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития. Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.
Поредният кръстопът на Страшимиров. Поредната борба между човешките страсти, изборът на индивида и все още неизкоренените патриархални норми. Как загубата на човешкото достойнство води до една битка между човешкото и дяволското (или вампирското в този случай). Много интересна персонажна система, изпипана до последния детайл (като имам предвид годината на написване), но естествено все още в зародиш в сравнение с Йовковата белетристика, която ще последва. Малко ме спънаха всичките баби и стражари и моми, които сякаш не играха някаква важна роля, а просто бяха пълнежът на действието и всички описания на действията на героите.