What do you think?
Rate this book
Пътят на потерята
141 pages, Unknown Binding
First published January 1, 1988
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 13, 2019
Димитър Мантов отново пренася читателя в свободолюбивия Коджабалкан при неговите горди обитатели. Както в поредицата му „Прадеди и правнуци“ на фокус са легендите за собствения му род. Тук се запознаваме с един от основателите му – Хайдут Михо, самотен Хайдутин без чета, който успява до колкото може да помага на съгражданите си в тревнвнския балкан от Габрово до Търново.
Действието се развива близо век преди основната времева линия в мантовите книги. Точно след приключването на третата (ако не се лъжа) руско-турка война 1769-1774 г. В която Екатерина Втора извоюва покровителството над православните в империята и косвено полага основите на много от последвалите световни събития.
Али Фейзулах е интелигентен, но доста пренабрегван от духовенството чиновник, който решава да опита с мир да присъедини балканджиите от Стара Планина към империята. Там махали и колиби никога не са плащали джизие и никога не са се смятали за част от империята. Потерята с която тръгва ще се сблъска с ината и неотстъпчивостта на местните и ще си изпати жестоко.
На втори фокус са спомените на Фейзулах от току що унизително приключилия за Ви-соката порта конфликт с Русите.
На трето място е самият Хайдут Михо, заедно с други колибарски семейства, останали в тревненските легенди от онова време.
Мантов показва събитията нетипично безпристрастно за времето си, като показва пра-вилните и грешните решения вземани и от Османци, и от Руси, и от Българи. Не разда-ва присъди, а жестокостта която показва не е запазена само за поробителите.
Словото му изобилства от старопланински легенди и множество почти забравени родни и турски поговорки, но се лее ненасилено от архаизми и доставя удоволствие на читателя.
След над 30 прочетени книги от автора, продължавам да твърдя, че заедно с Цончо Родев са незаслужено пренабрегвани в родната ни литература. Преди, за да не заглушават доста по-негодните, но приближени до властта драскачи, сега – защото се опитваме да отречем половин век литература.
Действието се развива близо век преди основната времева линия в мантовите книги. Точно след приключването на третата (ако не се лъжа) руско-турка война 1769-1774 г. В която Екатерина Втора извоюва покровителството над православните в империята и косвено полага основите на много от последвалите световни събития.
Али Фейзулах е интелигентен, но доста пренабрегван от духовенството чиновник, който решава да опита с мир да присъедини балканджиите от Стара Планина към империята. Там махали и колиби никога не са плащали джизие и никога не са се смятали за част от империята. Потерята с която тръгва ще се сблъска с ината и неотстъпчивостта на местните и ще си изпати жестоко.
На втори фокус са спомените на Фейзулах от току що унизително приключилия за Ви-соката порта конфликт с Русите.
На трето място е самият Хайдут Михо, заедно с други колибарски семейства, останали в тревненските легенди от онова време.
Мантов показва събитията нетипично безпристрастно за времето си, като показва пра-вилните и грешните решения вземани и от Османци, и от Руси, и от Българи. Не разда-ва присъди, а жестокостта която показва не е запазена само за поробителите.
Словото му изобилства от старопланински легенди и множество почти забравени родни и турски поговорки, но се лее ненасилено от архаизми и доставя удоволствие на читателя.
След над 30 прочетени книги от автора, продължавам да твърдя, че заедно с Цончо Родев са незаслужено пренабрегвани в родната ни литература. Преди, за да не заглушават доста по-негодните, но приближени до властта драскачи, сега – защото се опитваме да отречем половин век литература.
Displaying 1 of 1 review