Лимитрофии. Стихотворения и поеми

by Златомир Златанов

Златомир Златанов е роден на 09. 10. 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва Немска езикова гимназия през 1972 г. в Ловеч. Висше образование получава в СУ Св. Кл. Охридски през 1979 г., специалност Журналистика. От 1983 до 1992 е редактор в сп.Родна реч, а през последните 10 години е предимно писател на свободна практика. Отскоро е гл. редактор на в.Аз-Буки. Член на Съюза на българските писатели до 1992 г., а понастоящем - на Сдружението на българските писатели. Автор е на следните книги: Входът на пустинята (1982) - новели, Нощни плажове (1983) - стихотворения, Невинни чудовища (1985) - новели,Палинодии (1989) - стихотворения, Храмови сънища(1992) - роман,Японецът и Потокът(1993) - роман,Езикът и неговата сянка1996) - есета, На острова на копрофилите(1997) - стихотворения, Протоколи за другия 2000) - есета, Пола(2001) - роман. Превеждан е на немски, чешки, руски и македонски език. Автор на пиеси и радиопиеси, както и на множество публикации в печата. Носител на няколко литературни награди, между които на името на Александър Геров и Иван Николов.

От къде са трантсценденталните светове
отмиващи собствените си брегове
и реторичното цвете на вселенския необят
обратно ще върне ли сока на своя разпад
в нов свят на екстаз и покруса
и редукция на квантов дегенерат
на постхуманна погнуса

Paperback

Published January 1, 2024

About the author

Златомир Златанов (1953) е писател, поет и есеист, един от видните представители на българския пост-модернизъм, автор на стихосбирката Палинодии (1989), до голяма степен смятана за първата отворено пост-модернистка стихосбирка в България. През 1989 г. новелата му „Екзитус“ (1982) е адаптирана в киното за филма със същото име от Красимир Крумов (и до днес филмът се счита за един от най-представителните български филми за перестройката).

Златанов е най-познат с поетичната си книга На острова на копрофилите (1997). През 90-те години на XX и 10-те на ХХI век развива все по-теоретична лексика, започвайки с Езикът и неговата сянка (1996) и Протоколи за другия (2001), а по-късно се ангажира с мисълта на Лакан и Бадиу, като публикува блогоромана Лаканиански мрежи (2005), Отвъд травма и революция (2007) и серията есета Ален Бадиу, или упорството на нелогичните светове (2008). Последните му за момента книги са поемата Ектения (2012) и Никой не знае защо: Събрани пиеси (2021).