Григор Ставрев Прличев (Охрид, 18 јануари 1830-Охрид, 6 февруари 1893) — истакнат македонски писател од времето на романтизмот и значаен претсавник на македонската книжевност од XIX век. Овој генијален книжевник според јазичната припадност е тродомен автор: грчки, бугарски и македонски, и ги обединува во себе нивните специфични карактеристики и епохата во која живее и работи, класицизмот и романтизмот, како стилски белези. Тој е писател кому Македонија му е и љубов и судба и болка и очај и неопходност и тага и лулка и гроб.
Автобиографията на Григор Пърличев (издадена за пръв път през 1894 г. в София) е едно вълнуващо свидетелство за ония бурни и основополагащи времена, в които преди да се впуснем в градене на собствена идентичност, по-належаща е била нуждата на първо време въобще да стигнем до нея и да я пробудим. Купих си книжката в Скопие - преведена/адаптирана на съвременен македонски. Беше ми интересно как се представя текстът в югозападната ни съседка и с облекчение установих, че е предаден съвсем автентично - вярно, с една километрична обяснителна бележка под линия при първото споменаване на понятието "българин", която реално нищо не обяснява, но от там нататък всичко е оставено на преценката и морала на читателя. До колко читатели е успяла да стигне тази автобиография и доколко би спомогнала в нормализиране на отношенията между двата най-близки народа на този полуостров, не знам, но надеждата, както казват хората, набедени от изминалото време, че са мъдри, баялдисвала последна.
Но етно-културните шеги и закачни настрана - автобиографията на Григор Пърличев сама по себе си е едно наистина увлекателно и хващащо за гърлото четиво с литературна стойност и историческа "вредност" (по македонскому). На какъвто и език или наречие да бъде четено.