What do you think?
Rate this book
Устата ми хубава, очите ми зелени
Казвате "понякога се връщам, препрочитам някои места по три-четири пъти". Знаете ли, без да искате, вие издадохте тайната. Селинджър просто трябва да се чете внимателно. Ама много внимателно.
("Историята на един предговор или послеслов")
"По-горе билото, майстори!"
"Идеален ден за лов на рибка-бананка" (A Perfect Day for Bananafish, 1948)
"Долу при платноходката" (Down at the Dinghy, 1949)
"Човека, който се смее" (The Laughing Man, 1949)
"На Есме — с обич и омерзение" (For Esmé — with Love and Squalor, 1950)
"В навечерието на войната с ескимосите" (Just Before the War with the Eskimos, 1948)
"Мече буболече" (Uncle Wiggily in Connecticut, 1948)
"Устата ми хубава, очите ми зелени" (Pretty Mouth and Green my Eyes, 1951)
"Синият период на де Домие-Смит" (De Daumier-Smith’s Blue Period, 1952)
"Теди" (Teddy, 1953)
("Историята на един предговор или послеслов")
"По-горе билото, майстори!"
"Идеален ден за лов на рибка-бананка" (A Perfect Day for Bananafish, 1948)
"Долу при платноходката" (Down at the Dinghy, 1949)
"Човека, който се смее" (The Laughing Man, 1949)
"На Есме — с обич и омерзение" (For Esmé — with Love and Squalor, 1950)
"В навечерието на войната с ескимосите" (Just Before the War with the Eskimos, 1948)
"Мече буболече" (Uncle Wiggily in Connecticut, 1948)
"Устата ми хубава, очите ми зелени" (Pretty Mouth and Green my Eyes, 1951)
"Синият период на де Домие-Смит" (De Daumier-Smith’s Blue Period, 1952)
"Теди" (Teddy, 1953)
183 pages, Paperback
First published January 1, 1951
15 people are currently reading
619 people want to read
About the author
J.D. Salinger
143 books16.4k followersLibrarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads database.
Works, most notably novel The Catcher in the Rye (1951), of American writer Jerome David Salinger often concern troubled, sensitive adolescents.
People well know this author for his reclusive nature. He published his last original work in 1965 and gave his last interview in 1980. Reared in city of New York, Salinger began short stories in secondary school and published several stories in the early 1940s before serving in World War II. In 1948, he published the critically acclaimed story "A Perfect Day for Bananafish" in The New Yorker, his subsequent home magazine. He released an immediate popular success. His depiction of adolescent alienation and loss of innocence in the protagonist Holden Caulfield especially influenced adolescent readers. Widely read and controversial, sells a quarter-million copies a year.
The success led to public attention and scrutiny: reclusive, he published new work less frequently. He followed with a short story collection, Nine Stories (1953), of a novella and a short story, Franny and Zooey (1961), and a collection of two novellas, Raise High the Roof Beam, Carpenters and Seymour: An Introduction (1963). His last published work, a novella entitled "Hapworth 16, 1924", appeared in The New Yorker on June 19, 1965.
Afterward, Salinger struggled with unwanted attention, including a legal battle in the 1980s with biographer Ian Hamilton. In the late 1990s, Joyce Maynard, a close ex-lover, and Margaret Salinger, his daughter, wrote and released his memoirs. In 1996, a small publisher announced a deal with Salinger to publish "Hapworth 16, 1924" in book form, but the ensuing publicity indefinitely delayed the release.
Another writer used one of his characters, resulting in copyright infringement; he filed a lawsuit against this writer and afterward made headlines around the globe in June 2009. Salinger died of natural causes at his home in Cornish, New Hampshire.
Works, most notably novel The Catcher in the Rye (1951), of American writer Jerome David Salinger often concern troubled, sensitive adolescents.
People well know this author for his reclusive nature. He published his last original work in 1965 and gave his last interview in 1980. Reared in city of New York, Salinger began short stories in secondary school and published several stories in the early 1940s before serving in World War II. In 1948, he published the critically acclaimed story "A Perfect Day for Bananafish" in The New Yorker, his subsequent home magazine. He released an immediate popular success. His depiction of adolescent alienation and loss of innocence in the protagonist Holden Caulfield especially influenced adolescent readers. Widely read and controversial, sells a quarter-million copies a year.
The success led to public attention and scrutiny: reclusive, he published new work less frequently. He followed with a short story collection, Nine Stories (1953), of a novella and a short story, Franny and Zooey (1961), and a collection of two novellas, Raise High the Roof Beam, Carpenters and Seymour: An Introduction (1963). His last published work, a novella entitled "Hapworth 16, 1924", appeared in The New Yorker on June 19, 1965.
Afterward, Salinger struggled with unwanted attention, including a legal battle in the 1980s with biographer Ian Hamilton. In the late 1990s, Joyce Maynard, a close ex-lover, and Margaret Salinger, his daughter, wrote and released his memoirs. In 1996, a small publisher announced a deal with Salinger to publish "Hapworth 16, 1924" in book form, but the ensuing publicity indefinitely delayed the release.
Another writer used one of his characters, resulting in copyright infringement; he filed a lawsuit against this writer and afterward made headlines around the globe in June 2009. Salinger died of natural causes at his home in Cornish, New Hampshire.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 61 reviews
March 13, 2019
What seems to be a fairly day-to-day conversation can mean so much more when Salinger puts his spin on it. I'll give you my reading of this dramatic phone call between two colleagues/friends. One (Author) questions the other (Lee) about the whereabouts of his wife (Joanie). All the while a girl, who may or may not be Arthur's wife, is in bed with Lee. (The question is, "is that Joanie in the bed?" For me the answer is yes.) A game of wits commences as Arthur babbles belligerently about his wife, wearing down Lee's patience. I see it as two lawyers interrogating each other. Lee, keeping cool, tries to convince Author he's crazy and needs to go to sleep, keeping him in the dark about his affair. Author has control of the conversation with his hysterical outbursts, listening carefully to every nuance in Lee's demeanor. Lee grows frustrated with Arthur's drunken nonsense and, losing his cool, the conversation is over. After chipping away at Lee, Arthur has one last test to see if his suspicions that Joanie is in his bed are true. He calls Lee back saying Joanie just walked through the door; if Lee sounds shocked then, yes Joanie is in bed with Lee. Lee loses his cool completely and fakes a headache. Arthur wins.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 27, 2023
„Девет разказа“. Не мога да се позная – по един, максимум два разказа на ден, по 10-20 странички, без да бързам… А обикновено искам да прочета една книга за 3-4 дена… Но непредвиденото и бавно четене на Селинджър е много приятно. Изобщо не беше в плановете ми – след n прочита на всичко негово, пред купчина чакащи нечетени книги. Цитат от предговора на това старо издание (Жор! :) ) ме накара да си го поръчам за 2 лв, да пратя „спешно“ майка ми насред най-вледенените непроходими дни да я вземе от продавача.
Започнах с „Девет разказа“ и после за десерт „По-горе билото, майстори!“ В тези дни залях горкия goodreads и горкия Facebook с цитати от Селинджър. Точно в този период прочетох и нова статия за Селинджър, за книгата „Селинджър“ по-точно. (Мила! :) )
Имах чувството, че съм водолаз – достигане до все по-голяма дълбочина при всяко спускане, все повече невидими пещерки и малки рибки изскачаха. И при все повече от тях се появяваше онова пробождане в сърцето, обикновено на финалите. От три ме беше „страх“ още в началото: „Идеален ден…“, „На Есме…“ и „Теди“. Сякаш крадешком започвах четенето им, правейки се, че не зная какво ще се случи. Повече от друг път имаше пробождане при „Долу при платноходката“, „Мече буболече“ и „В навечерието...“ То остана ли някой неспоменат. Може би неспоменавания от мен досега „Синият период…“ – най-после ми хареса повече! Ще ме извинят неспоменатите, като обобщя - идва ми да ги науча наизуст всички, да са в мен някак „на сто процента“.
„По-горе билото, майстори!“ Наистина разкошен десерт! Ако има такова нещо „урок по писане“, за мен това е тази новела (но да се има предвид, че все пак аз нищо не разбирам от писане). Напоследък само 1-2 подобни „смешно-сериозни“ книги са ми харесвали така.
Питах се - как е възможно да се напише толкова живо нещо? Мога да си го представя само ако е било 100 % преживяно. И да е преживяно, пак не всеки би могъл да види и опише такива детайли. Всяка думичка, всяка частичка от средата, всички активни и пасивни герои! Возенето в колата ми се стори часове, а сигурно е било минути (не ми се слизаше, въпреки жегата – да гледам кой какво прави и казва). Но удоволствието след слизането от колата не свърши, напротив… ;)
"Подчиних се на заповедта и ги поведох кажи-речи развеселен. След миг от лявата ми страна във въздуха изникна копринен цилиндър и моята лична, макар и неофициална охрана ми се ухили отдолу. За момент дори помислих, че той ей сега ще пъхне ръка в моята."
И за допълня картината, малко изречения от домашната обстановка в този период: синът ми: “Защо постоянно се хилиш като четеш“. (Опитах се да му разкажа за парада и моряците, изтезаващи националния химн, за „дзен“ старчето, за командирката и мисис Силзбърн 9разбира се и мъжа й), за нашия таен брат Бъди); мъжът ми: „Стига с тоя Сиймор“ (защото в тези дни отговорът на много зададени към мен въпроси беше „Сиймор“. Спуска влиянието си над един читател, а какво остава – над братята и сестрите си…).
В началото на четенето на дневника на Сиймор (в неговия апартамент) бях прекъсвана няколко пъти в продължение на 2 дни, не напредвах и една страничка и все стигах до едно и също място: „Пълно сливане между нея и тази метроголдуинмайеровска трагедия. Изпитвах и радост, и някакъв тревожен трепет. Как я обичам, как ми е нужно нейното чисто сърце! Тя ме погледна, когато децата от филма донесоха котето да го покажат на майка си. М. беше възхитена от котето и искаше и аз да му се възхищавам. Дори в тъмното почувствах нейната отчужденост в този миг — така става винаги, когато не се възхищавам автоматично от това, от което се възхищава тя. По-късно в бюфета на гарата ме попита: «Кажи, не беше ли миличко това коте?» Тя вече не употребява думата «фино». Кога успях да я наплаша толкова, че да промени речника си?“
Това бавно четене на дневника беше като ритуално занимание. А Сиймор - съвсем реален съществуващ човек… В един момент ми заприлича на Мидзогучи от „Златния храм“ на Юкио Мишима. Толкова много любими откъси имам от дневника, но може би този е „най“.
„Боже мой, ако наистина съм някакъв патологичен случай, сигурно съм параноик в обратен смисъл. Подозирам, че хората ме преследват и заговорничат срещу мен, за да ме направят щастлив.“
Преди години частите от дневника ми се струваха дълги, при този прочит – направо къси. Сега исках още да чете от него Бъди. Завършекът на новелата естествено е идеален. Сега вече мисля, че съм по-готова да разбера повече „Сиймор. Запознаване“ (продължавам с другия стар сборник. Там „Сиймор“ го има. И също с чудесен предговор).
Но накрая на "По-горе билото, майстори!" се сливат Сиймор, Бъди и най-любимото ми старче - чрез белия лист…
„Последният ми гост очевидно сам се беше измъкнал от апартамента. Само празната му чаша и угарката от пурата в пепелника напомняха за неговото съществуване. Все още си мисля, че трябваше да изпратя тази угарка на Сиймор — нали сватбените подаръци в повечето случаи са безсмислени. Просто угарка от пура в малка, хубава кутийка. Би могло дори за обяснение да се сложи и един чист лист хартия.“
Може би вече всичко на Селинджър ми се слива в едно цяло - чета този сборник, но знам (почти) всичко и от "Франи и Зуи" и сглобявам по-цялостна картинка за семейство Глас.
Все пак, полезно ли е да се потъва в Селинджър – не излязох 5 дена без да забележа… То… всъщност почти цяла зима не излязох (не включвам някакви дребни излизания „за хляб“). Но срещи с хора почти не съм си уговаряла… Направих си едно мини „Селинджър-отшелничество“…
Удвоих удоволствието с едновременно вадене на откъси на български и на английски. Забравих, че съществуват други книги. Макар че тази година нямам "слаби" автори (от януари - Стайнбек, Кундера, Кестнер, Селнинджър), макар че сравних по гениалност Дж. Д. с коренно различния Маркес, сега бях най-много като в уютен дом, който не искам да напускам. Покоряващо енигматичен Селинджър. Защо да бързам?! Дз…
Започнах с „Девет разказа“ и после за десерт „По-горе билото, майстори!“ В тези дни залях горкия goodreads и горкия Facebook с цитати от Селинджър. Точно в този период прочетох и нова статия за Селинджър, за книгата „Селинджър“ по-точно. (Мила! :) )
Имах чувството, че съм водолаз – достигане до все по-голяма дълбочина при всяко спускане, все повече невидими пещерки и малки рибки изскачаха. И при все повече от тях се появяваше онова пробождане в сърцето, обикновено на финалите. От три ме беше „страх“ още в началото: „Идеален ден…“, „На Есме…“ и „Теди“. Сякаш крадешком започвах четенето им, правейки се, че не зная какво ще се случи. Повече от друг път имаше пробождане при „Долу при платноходката“, „Мече буболече“ и „В навечерието...“ То остана ли някой неспоменат. Може би неспоменавания от мен досега „Синият период…“ – най-после ми хареса повече! Ще ме извинят неспоменатите, като обобщя - идва ми да ги науча наизуст всички, да са в мен някак „на сто процента“.
„По-горе билото, майстори!“ Наистина разкошен десерт! Ако има такова нещо „урок по писане“, за мен това е тази новела (но да се има предвид, че все пак аз нищо не разбирам от писане). Напоследък само 1-2 подобни „смешно-сериозни“ книги са ми харесвали така.
Питах се - как е възможно да се напише толкова живо нещо? Мога да си го представя само ако е било 100 % преживяно. И да е преживяно, пак не всеки би могъл да види и опише такива детайли. Всяка думичка, всяка частичка от средата, всички активни и пасивни герои! Возенето в колата ми се стори часове, а сигурно е било минути (не ми се слизаше, въпреки жегата – да гледам кой какво прави и казва). Но удоволствието след слизането от колата не свърши, напротив… ;)
"Подчиних се на заповедта и ги поведох кажи-речи развеселен. След миг от лявата ми страна във въздуха изникна копринен цилиндър и моята лична, макар и неофициална охрана ми се ухили отдолу. За момент дори помислих, че той ей сега ще пъхне ръка в моята."
И за допълня картината, малко изречения от домашната обстановка в този период: синът ми: “Защо постоянно се хилиш като четеш“. (Опитах се да му разкажа за парада и моряците, изтезаващи националния химн, за „дзен“ старчето, за командирката и мисис Силзбърн 9разбира се и мъжа й), за нашия таен брат Бъди); мъжът ми: „Стига с тоя Сиймор“ (защото в тези дни отговорът на много зададени към мен въпроси беше „Сиймор“. Спуска влиянието си над един читател, а какво остава – над братята и сестрите си…).
В началото на четенето на дневника на Сиймор (в неговия апартамент) бях прекъсвана няколко пъти в продължение на 2 дни, не напредвах и една страничка и все стигах до едно и също място: „Пълно сливане между нея и тази метроголдуинмайеровска трагедия. Изпитвах и радост, и някакъв тревожен трепет. Как я обичам, как ми е нужно нейното чисто сърце! Тя ме погледна, когато децата от филма донесоха котето да го покажат на майка си. М. беше възхитена от котето и искаше и аз да му се възхищавам. Дори в тъмното почувствах нейната отчужденост в този миг — така става винаги, когато не се възхищавам автоматично от това, от което се възхищава тя. По-късно в бюфета на гарата ме попита: «Кажи, не беше ли миличко това коте?» Тя вече не употребява думата «фино». Кога успях да я наплаша толкова, че да промени речника си?“
Това бавно четене на дневника беше като ритуално занимание. А Сиймор - съвсем реален съществуващ човек… В един момент ми заприлича на Мидзогучи от „Златния храм“ на Юкио Мишима. Толкова много любими откъси имам от дневника, но може би този е „най“.
„Боже мой, ако наистина съм някакъв патологичен случай, сигурно съм параноик в обратен смисъл. Подозирам, че хората ме преследват и заговорничат срещу мен, за да ме направят щастлив.“
Преди години частите от дневника ми се струваха дълги, при този прочит – направо къси. Сега исках още да чете от него Бъди. Завършекът на новелата естествено е идеален. Сега вече мисля, че съм по-готова да разбера повече „Сиймор. Запознаване“ (продължавам с другия стар сборник. Там „Сиймор“ го има. И също с чудесен предговор).
Но накрая на "По-горе билото, майстори!" се сливат Сиймор, Бъди и най-любимото ми старче - чрез белия лист…
„Последният ми гост очевидно сам се беше измъкнал от апартамента. Само празната му чаша и угарката от пурата в пепелника напомняха за неговото съществуване. Все още си мисля, че трябваше да изпратя тази угарка на Сиймор — нали сватбените подаръци в повечето случаи са безсмислени. Просто угарка от пура в малка, хубава кутийка. Би могло дори за обяснение да се сложи и един чист лист хартия.“
Може би вече всичко на Селинджър ми се слива в едно цяло - чета този сборник, но знам (почти) всичко и от "Франи и Зуи" и сглобявам по-цялостна картинка за семейство Глас.
Все пак, полезно ли е да се потъва в Селинджър – не излязох 5 дена без да забележа… То… всъщност почти цяла зима не излязох (не включвам някакви дребни излизания „за хляб“). Но срещи с хора почти не съм си уговаряла… Направих си едно мини „Селинджър-отшелничество“…
Удвоих удоволствието с едновременно вадене на откъси на български и на английски. Забравих, че съществуват други книги. Макар че тази година нямам "слаби" автори (от януари - Стайнбек, Кундера, Кестнер, Селнинджър), макар че сравних по гениалност Дж. Д. с коренно различния Маркес, сега бях най-много като в уютен дом, който не искам да напускам. Покоряващо енигматичен Селинджър. Защо да бързам?! Дз…
March 6, 2017
Това издание съдържа и „По-горе билото, майстори!“
По-горе билото, майстори! *****
Идеален ден за лов на рибка-бананка *****
Долу при платноходката *****
Човекът, който се смее ****
На Есме – с любов и омерзение *****
В навечерието на войната с ескимосите *****
Мече-буболече *****
Синият период на де Домие-Смит *****
Теди ****
Когато прочетох деветте разказа за първи път, те ме очароваха напълно, късият разказ стана веднага любимият ми жанр и започнах да го търся целенасочено в избора си на четива. Сега чета тези разкази на трети път и откривам, че не са изгубили никаква част от очарованието си за мен. Чета бавно и изпитвам същото искрено удоволствие, макар че не мога да обясня защо. Може би защото това е виртуозно писане, без една излишна дума или образ, със силно присъствие на героите и темите, с прецизно и изящно построение (преводът също е вликолепен, впрочем).
Най-приятното нещо в четенето за мен е да използвам въображението си. Затова най-голямо удоволствие ми доставят авторите, които оставят достатъчно дупки (да използвам термина на Изер от много отдавнашните си лекции по съвременна хинди литература, ако изобщо си го спомням правилно), които да запълвам сама. Късият жанр е идеален за това, защото по необходимост представя цели животи, характери и философии в няколко щриха и една стиска детайли, всичко останало е поле на загатвания, което мога да попълня сама. Деветте разказа правят това по изключително елегантен и подканящ начин.
Много ми допада и малко чалнатото, свежо и нежно към обекта си чувство за хумор на Селинджър, използвано щедро във всички разкази, но най-вече в „Синия период на де Домие-Смит“, където героят се отнася с очарователна и интелигентна самоирония към състоянието си на младини и то без да прибягва до присмех или необходимост да се разграничи от мислите и страстите на по-младото си аз. Искам да подчертая отново качеството на превода, защото хуморът, дори в най-тънките моменти, е съхранен напълно.
Теми, които намирам из разказите – отчуждение, неувереност, самота, смърт (много последователен мотив), необходимостта от духовност, от свързване с другите човешки същества, разочарование от обещанията на благоденствието в средната класа, смирение, психическите заболявания и ефектът, който имат върху човешката душа и мястото на човека в общността му. Четох, че Селинджър е бил силно засегнат от преживяванията си като войник във Втората световна война, и е изследвал темата чрез писането си. Това, което се случва със Сиймор в „Идеален ден за лов на рибка-бананка“, за съжаление се случва постоянно в САЩ с много ветерани от различните войни, които страната води през десетилетията, до ден-днешен.
Много любопитно е предаването на Източни религиозно-философски идеи с помощта на традиционни Западни религиозни образи – ябълката и Адам в „Теди“ и Христовият образ в „В навечерието на войната с ескимосите“ и „Теди“ например, използвани да илюстрират идеята за ненасилието, интуитивното познание, необвързаността с материалния свят и Абсолюта. Тези идеи явно са били добре познати на Селинджър, т.е. не е поредният запленен от „екзотичната“ философия на Индия, който възторжено я обяснява на други западняци, полуразбрана и с парадоксално чувство на просветеност. Аз лично не обичам особено да чета преразкази на индийски философски концепции в западна художествена литература, но тук не ме дразнят толкова. Може би и защото великолепното литературно качество на разказите тотално засенчва дребните ми възражения срещу похватите за предаване на търсените послания.
2015 Reading Challenge: A funny book
По-горе билото, майстори! *****
Идеален ден за лов на рибка-бананка *****
Долу при платноходката *****
Човекът, който се смее ****
На Есме – с любов и омерзение *****
В навечерието на войната с ескимосите *****
Мече-буболече *****
Синият период на де Домие-Смит *****
Теди ****
Когато прочетох деветте разказа за първи път, те ме очароваха напълно, късият разказ стана веднага любимият ми жанр и започнах да го търся целенасочено в избора си на четива. Сега чета тези разкази на трети път и откривам, че не са изгубили никаква част от очарованието си за мен. Чета бавно и изпитвам същото искрено удоволствие, макар че не мога да обясня защо. Може би защото това е виртуозно писане, без една излишна дума или образ, със силно присъствие на героите и темите, с прецизно и изящно построение (преводът също е вликолепен, впрочем).
Най-приятното нещо в четенето за мен е да използвам въображението си. Затова най-голямо удоволствие ми доставят авторите, които оставят достатъчно дупки (да използвам термина на Изер от много отдавнашните си лекции по съвременна хинди литература, ако изобщо си го спомням правилно), които да запълвам сама. Късият жанр е идеален за това, защото по необходимост представя цели животи, характери и философии в няколко щриха и една стиска детайли, всичко останало е поле на загатвания, което мога да попълня сама. Деветте разказа правят това по изключително елегантен и подканящ начин.
Много ми допада и малко чалнатото, свежо и нежно към обекта си чувство за хумор на Селинджър, използвано щедро във всички разкази, но най-вече в „Синия период на де Домие-Смит“, където героят се отнася с очарователна и интелигентна самоирония към състоянието си на младини и то без да прибягва до присмех или необходимост да се разграничи от мислите и страстите на по-младото си аз. Искам да подчертая отново качеството на превода, защото хуморът, дори в най-тънките моменти, е съхранен напълно.
Теми, които намирам из разказите – отчуждение, неувереност, самота, смърт (много последователен мотив), необходимостта от духовност, от свързване с другите човешки същества, разочарование от обещанията на благоденствието в средната класа, смирение, психическите заболявания и ефектът, който имат върху човешката душа и мястото на човека в общността му. Четох, че Селинджър е бил силно засегнат от преживяванията си като войник във Втората световна война, и е изследвал темата чрез писането си. Това, което се случва със Сиймор в „Идеален ден за лов на рибка-бананка“, за съжаление се случва постоянно в САЩ с много ветерани от различните войни, които страната води през десетилетията, до ден-днешен.
Много любопитно е предаването на Източни религиозно-философски идеи с помощта на традиционни Западни религиозни образи – ябълката и Адам в „Теди“ и Христовият образ в „В навечерието на войната с ескимосите“ и „Теди“ например, използвани да илюстрират идеята за ненасилието, интуитивното познание, необвързаността с материалния свят и Абсолюта. Тези идеи явно са били добре познати на Селинджър, т.е. не е поредният запленен от „екзотичната“ философия на Индия, който възторжено я обяснява на други западняци, полуразбрана и с парадоксално чувство на просветеност. Аз лично не обичам особено да чета преразкази на индийски философски концепции в западна художествена литература, но тук не ме дразнят толкова. Може би и защото великолепното литературно качество на разказите тотално засенчва дребните ми възражения срещу похватите за предаване на търсените послания.
2015 Reading Challenge: A funny book
September 12, 2018
این داستان رو این روزها میتونید در محموعه نه داستان که با عنوان "دلتنگی های نقاش خیابان چهل و هشتم" چاپ شده، بخونید.
سلینجر به نسبت استعدادی که داشته، متاسفانه خیلی کم نوشته
و شاید همین کم نوشتن هاش در هر داستان آدم رو انقدر درگیر میکنه که نمیشه ازش گذشت.
هر بار با خوندن نوشته هاش به این نتیجه می رسم که سلینجر چقدر با روان انسان آشناست.
و چقدر با داستان نویسی آشناست
انقدر به خواننده ضربه میزنه که خواندن داستان برات یکنواخت نشه
سلینجر به نسبت استعدادی که داشته، متاسفانه خیلی کم نوشته
و شاید همین کم نوشتن هاش در هر داستان آدم رو انقدر درگیر میکنه که نمیشه ازش گذشت.
هر بار با خوندن نوشته هاش به این نتیجه می رسم که سلینجر چقدر با روان انسان آشناست.
و چقدر با داستان نویسی آشناست
انقدر به خواننده ضربه میزنه که خواندن داستان برات یکنواخت نشه
May 11, 2019
Parece mentira que a través de una simple conversación telefónica se pueda crear tanto suspense en torno a si Joanie pudiera estar o no con Lee al otro lado del hilo de Arthur. Y esas formas abruptas de acabar los relatos me impactan...
June 10, 2025
A man in bed with a younger woman receives a phone call from a friend who is drunk and worried about his wife, who has not come home. Is that the same woman in bed with the first guy?
George Saunders, in his wonderful survey of short story construction A Swim in a Pond in the Rain: In Which Four Russians Give a Master Class on Writing, Reading, and Life, suggests that the best short stories leave room for the reader to contribute their own imaginings. By that standard, this is a great story. The conversation is well done, and realistic. The ending is ambiguous.
However, it did not resonate with me. I'm only giving this one 3 stars. I hope J.D. Salinger will not be too upset by my less-than-generous review, and become a hermit or something.
George Saunders, in his wonderful survey of short story construction A Swim in a Pond in the Rain: In Which Four Russians Give a Master Class on Writing, Reading, and Life, suggests that the best short stories leave room for the reader to contribute their own imaginings. By that standard, this is a great story. The conversation is well done, and realistic. The ending is ambiguous.
However, it did not resonate with me. I'm only giving this one 3 stars. I hope J.D. Salinger will not be too upset by my less-than-generous review, and become a hermit or something.
September 7, 2021
i can see its big brain but im too stupid to completely comprehend why
March 12, 2019
At first, I thought "the girl" in the story is Joanie. But when I finished reading, I noticed there was no clear information about "the girl". I spent time to clarify who "the girl" is. Finally, I got an answer which was it is not important in this story. Yes, I didn't have to find out who she is. The important fact in this story was that the winner became a loser, and the loser became a winner at last. I think Lee was a winner at first. He was giving advise (he just said you shoul relax, so I don't think it worked for him), and Arthur was being trouble. However, when the second call happened, Lee lost his voice. It shows he was surprised, shocked. In the second call, Arthur was keep telling him how Joanie is nice to him, and their dream that is moving out from NY. It seems like at last, Lee was shocked, Arthur was talking his dream. It is really clear who is winner at last.
April 9, 2016
This short story is definetely one of my all time favorites, which means I might possibly be biased about it, which in turn means that I do realize it might not be everyone's cup of tea; that's just the way it goes with Salinger, and I have to accept it.
That being said, what I love most about this story is the ambiguity, the mystery and the abruptness of its ending. One could draw a thousand conflicting conclusions about what's actually happened and they'd all be probable. It's up to the reader's imagination. As to what really was the case? No one knows.
That being said, what I love most about this story is the ambiguity, the mystery and the abruptness of its ending. One could draw a thousand conflicting conclusions about what's actually happened and they'd all be probable. It's up to the reader's imagination. As to what really was the case? No one knows.
Read
March 13, 2019This is an very audience engaging short story. Just when you think you have it figured out, it takes a turn. But does it really? Could what you thought was happening was or wasn't? It is amazing how a little conversation between characters can create assumptions that we will never know if they are correct or not.
December 27, 2020
This is a strange one, and some reviews have said don't assume who Joanie is, but "the girl's" response in between the two calls seems fairly clear. My take is that both men take turns lying to each other. See what you think.
November 9, 2025
“kael mul valge, punapõsed, roosisuu ja silmad rohelised.”
March 16, 2025
تدور أحداث القصة حول محادثة هاتفية بين رجل ، يُدعى لي، وصديقه الذي يبحث بيأس عن زوجته المختفية. في حين أن المحادثة تبدو في البداية عادية، يتكشف تدريجيًا أن المرأة التي يبحث عنها الصديق قد تكون بالفعل مع لي نفسه. القصة تُروى بأسلوب سالينجر المتقن، حيث يعتمد على الحوار والتلميح أكثر من السرد المباشر، مما يخلق توترًا نفسيًا قويًا لدى القارئ.
تتناول القصة موضوعات مثل الخيانة، والخداع، والوحدة، والنفاق الاجتماعي. لا يقدم الكاتب إجابات مباشرة، بل يترك للقارئ استنتاج الحقائق من خلال الإشارات غير المعلنة والتردد في حديث الشخصيات.
الأسلوب الحواري الواقعي يعزز من التوتر الدرامي، حيث يظل القارئ متشككًا في نوايا الشخصيات حتى النهاية
حبكة قصصية غير تقليدية
تتناول القصة موضوعات مثل الخيانة، والخداع، والوحدة، والنفاق الاجتماعي. لا يقدم الكاتب إجابات مباشرة، بل يترك للقارئ استنتاج الحقائق من خلال الإشارات غير المعلنة والتردد في حديث الشخصيات.
الأسلوب الحواري الواقعي يعزز من التوتر الدرامي، حيث يظل القارئ متشككًا في نوايا الشخصيات حتى النهاية
حبكة قصصية غير تقليدية
June 22, 2024
I'm snoozing
February 12, 2015
Կարդացի "Դյութիչ շուրթերն այդ, աչքերը կանաչ": Չեմ կարող ասել, որ անասելի հետաքրքիր էր, որովհետև երբեմն թվում էր, թե հեռախոսազրույցը չափից երկար է ձգվում: Հենց սկզբից միանգամից հասկանում ես՝ ինչն ինչոց է, որ աչքերը ամենևին էլ կանաչ չեն, այլ ծովի պես կապույտ: :) Հենց այդ աչքերի մեջ էլ երկու հոգի խորտակվել էին:
Երկտողը հավանեցի.
«Վարդի բույրի պես նուրբ ու հիասքանչ
Դյութիչ շուրթերն այդ, աչքերը կանաչ...»։
Ընդհանուր առմամբ շատ պարզ ու հստակ է գրված պատմվածքը: Ինձ հատկապես դուր եկավ հեղինակի գրելաոճն ու լեզուն: Իսկ գաղափարային առումով, անկեղծ ասած, կամ ես բան չհասկացա պատմվածքից, կամ էլ այն իրոք ընդգծված իմաստ չուներ:))))))
Երկտողը հավանեցի.
«Վարդի բույրի պես նուրբ ու հիասքանչ
Դյութիչ շուրթերն այդ, աչքերը կանաչ...»։
Ընդհանուր առմամբ շատ պարզ ու հստակ է գրված պատմվածքը: Ինձ հատկապես դուր եկավ հեղինակի գրելաոճն ու լեզուն: Իսկ գաղափարային առումով, անկեղծ ասած, կամ ես բան չհասկացա պատմվածքից, կամ էլ այն իրոք ընդգծված իմաստ չուներ:))))))
March 13, 2019
At first read this story looked like a simple exchange between two men. After reading it a second and third and even a fourth time a lot more was revealed. It wasn’t so much about the title but more about how these men were speaking and what they were saying that allowed me to make sense of it. It’s hard to tell really what Salinger was trying to convey especially because he literally writes down a conversation between two lawyers and we aren’t actually told anything besides what we read between the lines. Without trying to give too much away, its important to rememebr these men’s professions when reading this, and of course pay attention to the eye color.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 13, 2019
Good Read. The tension between the two characters over the phone is remarkable. The whole time you question yourself if the girl with Lee is Arthurs wife but you are actually never completely certain. The way I read it I believed that Arthur was using his lawyer strategies to get the truth from Lee. I suspect Arthur saw them chatting at the party and thats why he suspected him of taking his wife home in the first place. All in all it was a good gossipy read that I will never forget. Be sure to read.
February 18, 2023
Arthur is so me 🫶🏻
October 29, 2025
“kael mul valge, punapõsed, roosisuu ja silmad rohelised.”
imagine sa suudad 13 leheküljega, mis kirjeldab kahe inimese telefonikõne, craftida ekstreemselt hea suhtedraama
imagine sa suudad 13 leheküljega, mis kirjeldab kahe inimese telefonikõne, craftida ekstreemselt hea suhtedraama
March 21, 2019
I really enjoyed this story. J.D. Salinger's writing had me completely oblivious to the point of the story until the very end. The point of the story being a discussion, whether that be an internal or external discussion with others of who the girl in bed with lee is. Great story for anyone looking to read a "thinker."
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
October 18, 2020Otra vez que acabo un relato de Salinger y digo: “uau, que lista soy, lo he cazado todo a la primera” hasta que llego a la study guide y resulta que me he enterado de la misa a la mitad.
Pues todo en orden por aqui, amigos.
Pues todo en orden por aqui, amigos.
July 17, 2015
Pretty Mouth and Green My Eyes is a required reading for my English 11 (Literature and Society) class. I've been terribly desperate to read J.D. Salinger's Catcher in the Rye, but I'm still unable to have the opportunity, what with the unceasing demands of college. I have a feeling that it would be a part of my favorite novels. Anyway, that being the case, Pretty Mouth and Green My Eyes is the first J.D. Salinger prose that I read. And I wasn't disappointed. I liked his writing style; it reminded me in a way of John Steinbeck's (which I love). The characters were alive and breathing although they might be a little 2-dimensional on the surface. Towards the end, I was literally having goosebumps all over my skin. It was such a painful and rather heartbreaking story. Like most short stories, the ending is very abrupt, and will tend to make you think and question the chain of events that lead to such conclusion. Once you are able to grasp what really occurred in the demise of the story, you'd be able to appreciate this all the more. Not only that, the readers would see the beauty of this underrated form of writing - short stories.
July 2, 2022
A drunken husband dials his elderly friend for advice about his seemingly cheating wife. He worries she’s doing it right now. In fact, she seems to be the girl smoking w/ mentioned friend right now. He goes from raving he should have never gotten with such a self-important airhead (sounds like Salinger’s actress wife) to worrying he’s not made for civilian life w/ a failing hotel legal case. The friend assures him everything’s in his head. Finally off the phone, the old man drops cigarettes w/ the girl, who’s high on the deceit, his acting and her naughtiness. The husband calls back, saying he fret for nothing, his wife explained the whole mishap—despite him seemingly being in the friend’s arms at the moment—and, don’t you know, maybe they can rekindle their flame after all. Go on vacation, get his job set up straight, doesn’t that sound lovely? Perhaps the husband knows more than he lets on, asking to come over, but either way it is quite literally a sad state of affairs.
April 8, 2014
Някои от разказите вече ги бях чела, но едва в края им го осъзнавах :) Признавам си, че „Човекът, който се смее“ не можах да го дочета, но „Теди“ е любимият ми разказ от този сборник.
„Нужно е много съзерцание и да се отърси човек от много неща... Нужно е само да се отвори достатъчно, за да изхвърли ненужното.“
„Нужно е много съзерцание и да се отърси човек от много неща... Нужно е само да се отвори достатъчно, за да изхвърли ненужното.“
April 8, 2015
I guess I expected a bit more from Salinger
August 5, 2022
Забавно написани, но за съжаление леко безсмислени разкази, които на края те е яд, че си прочела .. Страхотно написани все пак
October 30, 2020
Did anyone else feel like possibly Arthur tried to wrap up loose ends in terms of his reputation and place his relationship with himself in a less pathetic and bitter light... because he was like fuck it all and decided to kill himself? Anyone?
I think the story is great for its switch- when the story suddenly ends with Lee experiencing uncertainty and emotional vulnerability while a great calm has finally washed over Arthur.
I think the story is great for its switch- when the story suddenly ends with Lee experiencing uncertainty and emotional vulnerability while a great calm has finally washed over Arthur.
August 16, 2024
This story is almost completely consists of a dialogue over a phone. And I love how the conversation flows and how naturally we learn things about the people involved.
So far, I like Salinger's short stories more than novels. He is a master of building ambivalent narratives. This story has many different interpretations and it is interesting to think about how Salinger orchestrated these numerous meanings.
So far, I like Salinger's short stories more than novels. He is a master of building ambivalent narratives. This story has many different interpretations and it is interesting to think about how Salinger orchestrated these numerous meanings.
May 12, 2021
In my opinion, it wasn't his best work. I read a lot of his work and somehow found myself spacing out. Maybe I didn't pay enough attention to the story and didn't properly analyse it, not that it's necessary to analyse every book i read, but I could've made more efforts. I'll see if I ever want to try it again, after all it's a short story, so I could re read it in the metro or something!
Displaying 1 - 30 of 61 reviews