Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало

by Иво Иванов

Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до многобройните му, всеотдайни читатели в България. В „Кривата на щастието” издателство „Вакон“ е събрало 70 от най-добрите му статии, публикувани в „7 дни спорт“, „Телеграф“, „Спортал“, „Топ Гиър“ и др. Стилът на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце спортът е претекст - възможност да бъдат потърсени отговори на въпросите, които вълнуват всеки мислещ човек: какъв е смисълът на живота? На смъртта? На стремежите и амбициите ни? Какво точно е нашето място във вселената? Историите на Иво Иванов са за действителни личности, места и събития, но истинската им стойност е в спотайващите се между редовете послания, които, макар и създадени в далечните прерии на Канзас, от години търсят и намират будни съзнания и добри сърца в неговата родна България. Разказите му ще ви отведат на неочаквани и екзотични места: от едно от най-тайнствените кътчета на Хималаите, през клетъчните структури на зловещ паразит, до свръхсекретен лабиринт, скрит дълбоко под земята в самия център на Cъединените щати. Но не се учудвайте, ако далечните пътешествия, на които ще ви понесе тази книга, в крайна сметка завършат на най-непредвидимото, интересно и непристъпно място - това, в което обитавате самите себе си.

Genres: Bulgarian Literature, Nonfiction, Short Stories, Audiobook, Journalism, Bulgaria, Sports

516 pages, Paperback

First published January 30, 2014

About the author

Иво Иванов е журналист, автор и телевизионен кореспондент. През 1990 г. завършва в НСА, след което заминава да следва магистратура в САЩ. Започва да пише текстове през 1987 г. за родния вестник “Старт”. Сътрудничи и на в. “Народен Спорт” и други български издания. По-късно публикува и множество статии и очерци в американската преса. През годините работи с български медии като БНТ, в.”7 дни спорт”, в.”Телеграф”, сп. “Travel & Extreme Explorer”, сп. “Топ Гиър”, сп. “Бела”, Sportal.bg, offnews.bg и мн. др. Иво живее и работи в Лорънс (Канзас, САЩ).

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Следя творчеството на Иво Иванов в периодичния ни печат от над 15 години. С голямо удоволствие чета притчите му и съм във възторг от таланта и човеколюбието, които струят от тях! Имам и част от тях като изрезки от вестник, всичките многократно препрочитани в трудни моменти.

Продължавай да пишеш Иво, твоите истории от далечния Канзас ми връщат увереността в човешката сила и доброта, които лесно се губят или пренебрегват в задъхания ни и стресиращ живот.

Благодаря ти Иво, че те има!

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Иво Иванов е говорител на Живота: http://knigolandia.info/book-review/k...

В “Кривата на щастието” са събрани истории, които ще ви разсмеят, натъжат, вероятно разплачат, но най-вече ще ви вдъхновят. Знам това, защото изпитах всяка възможна емоция сред тия страници, а дебелокожата ми читателска същност далеч не се трогва толкова лесно. Помните ли, че някога имаше една сълзлива поредица “Пилешка супа за душата”, която продаде безброй копия от книжния еквивалент на сапунен сериал, фалшивеейки и натрапвайки почти насила внушението си като днешните спам-гадости в социалните мрежи: “Нямаш сърце, ако това не те разплаче!” Е, тези разкази (няма да ги наричам статии) успяват там, където авторите в ония книги не успяваха – да предадат автентичната емоция във всичките й нюанси, защото не само тъгата на съчувствието е истинска, но и щастието от чуждата радост.

Издателство Вакон
http://knigolandia.info/book-review/k...

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Един от сборниците, отличени в Копнежа за човечни книги на Човешката библиотека през 2015 г.

Представяме го тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5741

Нашето жури отличи „Кривата на щастието“ в Копнежа за човечни книги миналата година. А българските читатели я отличаваха ли отличаваха още преди това… С ръка на сърцето признавам: аз толкова любов за една книга отдавна не бях виждал.
И съответно когато започнах да я чета, бях нащрек. Паднем ли от високо, знаете, боли повече…
Спомням си, че при първите 4-5 текста се мръщих и мусих. „Това ли било? – мрънках си. – Че то… минавало ли е през редактор? С тия излишни думички тук, не съвсем български там?“
А после… после кривата ме понесе. Иво ме грабна и ме издигна – високо, високо над равнината, в която човек (или, добре, редактор) може да мрънка за думички. Издигна ме, за да видя…
Няма да преразказвам. Вижте сами. :)
(Само – обещавам, последно – ще кажа, че толкова сълзи на една книга отдавна не бях изливал. А аз плача трудно. И то не толкова на тъжното, а на… каква думичка трябва тук, редакторьо?… трогателното?)

(продължава)

[Lyubov · Rating 3 out of 5]

Напоследък все по-често обичам да излизам извън зоната си на литературен комфорт и „Кривата на щастието” определено се вписа идеално в този мой стремеж. Ако не ми беше буквално натикана в ръцете никога нямаше и да стигна до нея, дори бях останала напълно недокосната от истерията, която беше породило издаването ѝ.

Определено не ме помете така, както ми бе рекламирана, нито както припадаха редица хора в отзивите, минали през погледа ми. Но ще започна с положителните качества на книгата, защото тя безспорно притежава такива. За спортен журналист Иво Иванов определено се отличава със симпатично, макар и леко насилено в оригиналничене на моменти, перо. Чувството му за хумор също има безспорни попадения, които отбелязват известна досадна повтаряемост, но са запомнящи се и твърде характерни. Няколко от историите в книгата мога да кажа съвсем спокойно, че са бисери и си заслужават четенето на 500+ страници приличащи си статии.

Като откровен нелюбител на спортната журналистика, американския футбол, бейзбола (да изразът на Иво „има доста хора, които биха предпочели да гледат как съхне прясно боядисана ограда вместо бейзбол” се отнася точно за мен), лакроса и т.н. отегчителни занимания, научих доста нови факти и детайли от „Кривата на щастието” и главно заради това не съжалявам, че я прочетох. Най-големият плюс на книгата безспорно е лъхащата от всяка сричка (а даже и от всяка шпация) вяра в доброто начало у човека, неуморното утвърждаване на скромността, честността и преследването на целите докрай, както и безбройните истории на обикновени и не толкова обикновени личности, които смайват драгия читател по един или друг начин.

Някак си обаче всички морални поуки ми дойдоха прекалено еднообразни, прекалено смлени и разказни по един и същи шаблон. Един вид „Как да бъдем добри for dummies”. Давам си ясна сметка, че това все пак са статии, които целят приковаване на вниманието на читателя с първите две-три изречения, но след 10-тата определено вече ми дотягаше схемата увод с wow ефект, нахвърляне на няколко шокиращи елемента от историята и последващото им изясняване до края на материала. Определено бих съкратила леко обема за сметка на качеството на разказите и бих махнала главите с така наречените „бисери на Иво”, защото честно казано звучаха като преговор на материала. Все пак ги помнех достатъчно добре от съответните статии, за да ми бъдат синтезирани и изсипани на главата в края на книгата. Сравнението с Достоевски в увода мисля да го подмина без коментар.

Четох на доста места, че умоляват Иво Иванов да напише роман, защото българската литература все още била в търсене на своя голям съвременен роман. Аз от своя страна бих го помолила да се придържа към това, което умее най-добре – кратки форми, популяризиращи спорта и уникалния малък човек.

[Диляна Георгиева · Rating 5 out of 5]

Трудно е тази книга да не стане лична. Трудно е да не я препрочиташ. Трудно е да избереш любима история. И е адски трудно да не я тикаш в ръцете на всеки срещнат.
Въобще не ме учудва оценката в сайта, със сигурност една от най-високите, ако не и най наистина. Мисля, че от Вазов насам не е имало български автор, който да е толкова обичан още приживе, а какво остава и толкова заслужено. Още настръхвам, като си спомням срещите с Иво...
Но за книгата. Рядко оставам без (писмени) думи, може би има неща, които са по-красноречиви, като всички сълзи, с които съм напоила страниците й. Скоро разбрах и откъде идва този поголовен ефект - те така са и писани. И ако безмерно добрият и емоционален Иво Иванов е оставил трошица от себе си във всеки свой читател, той вече е променил света.
Толкова неща ми се въртяха в главата, докато четях. Сега просто е излишно.
Четете. Четете!! Четете...

[Diana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Много силни, позитивни и вдъхновяващи истории

[Viktor Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Иво Иванов е един от най-добрите разказвачи на нашето време.

Тук са събрани статии от периодичния печат и онлайн издания, а всъщност е събрана селекция на живота, като в един отбор, който да играе за всевселенската правда.

[Ivan Bogdanov · Rating 2 out of 5]

Кривата на щастието – една невероятно скучна книга
Започвам с това, че авторът Иво Иванов (приятел ми е във фейса) е много готин човек и до голяма степен има прехвърляне на неговата харизма върху книгата.
Но книгата е скучна. Четох я няколко дни на почивка, с голяма мъка. После и дадох шанс малко да отлежи и да се размине емоционалния момент и я зачетох пак, но не не става.
Започвам подред.
Първо – КНИГАТА. Реално книга няма. Има един механичен сбор от вестникарски статии. Вакон са си оставили и двете леви ръце. Това не е първата подобна книга на журналист, която се издава в България, има вече разработена методика. Статиите не са редактирани, за да станат в еднакъв стил, не са подредени по някаква логика (четеш за едни герои през няколко статии) изобщо не е извършвана никаква работа, освен малко корекция на текста. Книгата в тоя ѝ вид става само за демонстрация как се е развивал стила на Иво през годините.
Стигнахме и до СТИЛА. Иво Иванов не е писател и това се знае от всички. Проблемът е, че той не е и журналист, а просто вдъхновен аматьор. Ако беше писал статии за по-сериозни вестници, а не за парцала на Пеевски, щяха да му обяснят (колегите, редактора) как се пише журналистически материал, как се извеждат фактите и изводите и най-вече – че авторът на материала може да (даже е задължително) да изрази мнение по проблема, но няма право да вкарва себе си в разказаната история.
Нещо, което Иво често прави, като в някои разкази повечето време, четем за него, а не за описаните герои.
Прословутият му хумор, по който се възторгват разни почитатели на Митко Динев, си е на ниво Комиците (в по-добрите статии) и много трагичен в повечето. По-лошото е, че е самоцелен. Авторът вмъква хумористични изказвания и елементи, точно защото не знае как да завърже историята.
И стигаме до ИСТОРИИТЕ
Не мога да отрека, че Иво Иванов успява да придаде сълзлив вид на всички истории в книгата. Аз плаках на много от тях. Но си личат две неща. Първото е, че авторът никога не е имал достъп до големия спорт извън училищни отбори (които описва с много любов), не е говорил (освен няколко стандартни интервюта) с големи спортисти и не знае как професионалния спорт и отборната игра мачка и променя психиката.
Второ – личи си кои истории са собствени и кои крадени от нета.
Когато разказва за това което познава – Канзас сити и баскетболните му отбори (това са му най-добрите статии), авторът пише грамотно, изразява добре емоциите и действията на участниците. Е, пак вмъква себе си, но то е очаквано на фона на голямата му фенщина. Личи си, че той гори с баскетбола.
Но когато е крал чужди истории (това е думата, съжалявам) в много от случаите си личи, че не е наясно какво точно се случва и защо тия хора действа така. И тъй като няма достъп до тях и не може да опише мислите и преживяванията им, той описва своите собствени, мъчейки се да навърже по този начин историята. Понякога успява, но на няколко пъти така съсипва доста добри истории. (Трудно е да опишеш как някой се разделя с милионите си, когато е очеизвадно, че $100 000 е максималната сума, която си виждал в брой). Бих могъл да напиша още забележки, но започва да става прекалено професионално.
Изводи:
Като статии на развлекателната страница на „Телеграф“, вероятно тези статии са изглеждали добре и са се харесвали на публиката, след като са публикувани в продължение на години. Но събрани в книга, когато си проличават издънките на автора, повторението на теми и изводи, звучат трагично.
Всъщност това е моя гледна точка, тъй като и хуморът на Комиците ми е трагичен, а толкова време са на екран и станаха милионери повечето.
Като финал: Прочетете тази книга. Особено, ако никога не сте ходили по-далече от маршутката до село, работили сте скучна работа от 9 до 5 и никога не ви се е налагало да надскочите себе си.
Защото в тази книга е описано точно това – как главните герои, независимо от всичко което е хвърлила съдбата върху тях, с много труд, воля и упоритост успяват да надхвърлят ограниченията си.
Нещо, което авторът за жалост, не е успял да направи.

[Radka Marinova · Rating 5 out of 5]

Една от най-вдъхновяващите книги, която съм чела! Горещо ви я препоръчвам.

[Dimitar Belovski · Rating 5 out of 5]

Затварям тази книга с огромна благодарност от това, което прочетох.

Иво Иванов е страхотен разказвач на Живота. Тази книга е изпълнена с толкова много човещина и добрина, които ни помагат да ставаме по-добри, обичащи, приемащи и разбиращи.

Спортът е моята страст и винаги ми е било интересно да чета за живота на спортистите - колко тежък живот са имали, как са успели да превъзмогнат себе си и са станали добри в това, което правят. Тази книга събира всичко това, което винаги съм търсил в интернет по време на големите спортни форуми - вдъхновяващия живот на спортист, когото не познавам.

Иво Иванов наистина е невероятен. Стилът му на писане е уникален. Разказал е всяка една история с толкова много любов. Всяка една история е разказана с помощта на невероятни паралели, за които никога не би ми било хрумнало.

Тази книга определено трябва да се прочете от възможно най-много хора, защото притежава уникалната магичност да ни направи по-добри и по-смирени. Чрез нея ще гледаме на живота по-съвсем различен начин, ще вярваме, че всичко е възможно, ще разберем, че добротата няма граници.

Искам да благодаря на Иво. Да благодаря, че успя да ме направи по-добър човек. Да благодаря, че вече ще се опитвам да намеря човешката страна у всекиго. Да благодаря за малките неща. Да благодаря, че на няколко пъти историите успяха да ме разплачат. Да благодаря, че е вкарал неговото собствено Аз в много от историите. Просто благодаря!

5/5⭐️

[Борислава Теофилова · Rating 5 out of 5]

Трябва да си много добър човек, за да пишеш така.
Получавах малко Бакман vibes, но мисля, че Иво Иванов е на светлинни години пред него!

[Misho Todorov · Rating 4 out of 5]

Запознах се с дебата за източниците на Иво Иванов в четири от историите в книгата му „Кривата на щастието“, предизвикан от една госпожа, и ето какво мога да добавя по този въпрос. Историята на Томас Робинсън е повече от известна в града, в който живее Иво... Развивала се пред очите му, на две крачки, трагедия подир трагедия в продължение на три години. Семейството му дори е било сред онези, предложили да осиновят сестричката на Томас Робинсън – Джейла. Самият Иво Иванов познава лично треньора на Томас Робинсън и няколко от играчите в отбора. Всички знаят за дръвчето му... цяла Америка знае... Всички знаят за писмото до майка му – това са неща, които бяха във всички медии. Дръвчето му вече е част от техния градски фолклор – не е необходимо да плагиатства, за да разкаже за това, защото то е част от живота му в Америка.
Историята на Алкор е смазваща, но тя е още по-публична – Тед Уилиамс е легенда в Щатите и когато излезе първото разкритие за ситуацията със замразяването му в „Спортс Илюстрейтед“ се развихри медиен ураган, още преди 12 години. Появиха се стотици статии и мнения по темата. Статията на Иво, включена в книгата, не е нито първата, нито последната. Знам за опитите на Иво Иванов да се свърже с Лари Джонсън – автор на една нашумяла книга по темата, но тези опити са били буквално обречени, тъй като Лари Джонсън буквално бе излязъл в нелегалност заради заплахи от страна на Алкор. В статията Иво посочва, че много от материала му се дължи на неговите разкрития.
За тараумарите е просто излишно да говорим – Иво навсякъде е посочил, че неговата трилогия е само една покана към читателите да си купят книгата на Крис Макдугъл „Родени да тичат“, която разказва в най-малки подробности цялата история. А покрай успеха на „Кривата на щастието“ и книгата „Родени да тичат“ намери повече читатели в България. Знам, че тараумарите са много специални за Иво, знам, че тези истории донякъде са променили живота му, начина на хранене и подхода му към тичането. Знам също, че за да пиша по темата той се е свързал с главния герой на книгата – Майка Тру (т. нар. кабайо бланко), с когото са завързали приятелство. Когато той изчезна в планината, Иво и жена му потеглиха към Ню Мексико с намерение да се включат в експедицията, организирана за неговото търсене... Тези три материала са едни от малкото, с които той наистина се гордее, защото те помогнаха на историята на тараумарите да стигне до България чрез книгата на Крис Макдугъл и да повлияе на много хора.
За Фил Джексън не мога да твърдя, че е фен на Пърсиг, със сигурност обича зен будизма – това е дори прякорът му: Зен Мастър. Знам, че е донякъде пан-религиозен философ, така че е повече от обяснимо това, че Иво Иванов свързва неговата история с тази на Пърсиг към когото, от доста време, и двамата имаме голям афинитет.
Да, с Иво сме приятели, но на мен донякъде ми е трудно да преценя дали книгата му „Кривата на щастието“ има реален успех. Факт е, обаче, че на представянето в „Хеликон“ в София, на мястото на някогашното кино „Витоша“, бях зашеметен от присъствието на стотици хора, които никога не си бях представял, че могат да се съберат за представяне на книга в България. Единственото ми обяснение за този така масов интерес към „Кривата на щастието“, е това, което открих, четейки я, за себе си. Докато я четях (материал след материал, повечето материали всъщност бях чел още преди да се роди идеята за самата книга) осъзнах, че в повечето случаи тези истории адресирани едва ли не към мен, към моите терзания, вълнения и демони. И все пак, ми е трудно да си представя, че книгата оказва този ефект на всичките си читатели, не мога да си представя, че има масова публика за такива неща... Винаги съм си мислил, че сигурно има хора някъде, които, ще имат полза от тези истории и мисли, но не и, че те ще са толко��а много. Освен това, книгата като цяло, ако това изобщо е някакво голямо нейно достойнство, е крайно идеалистична, отразявайки в себе си (напълно предсказуемо) автора си и идеалния си читател. В епохата на тотален цинизъм, в която живеем, е повече от учудващо, че още им толкова много безнадеждно архаични и емоционални читатели с безобразно наивна вяра в хората...

[Elena · Rating 5 out of 5]

Нека да зпочна с това, че книгата изобщо не е от жанровете, които аз чета.
Знаех за нея, понеже учителят ми по БЕЛ в 12-ти клас натякваше, че това е една от книгите написана от български автор, която всеки българин трябва да прочете, от обща култура поне.

В началото ми беше трудно да продължа, тъй като статиите не ми бяха по вкуса, но пък реших да й дам повече шанс и продължих да чета. Истината е, че се радвам, че не прекъснах. По-нататък дори има статия за един прекрасен учител, с името Младен Младенов, който ми е преподавал в столичото 31-во училище. Стана ми мило и носталгично.

Спортът в такива измерения и спортни постижения никога не са ме вълнували, но тази книга преспокойно заслужава да я наречем "библия на спорта", не в религиозен смисъл, ами в този, че в нея всеки може да открие по нещо, което да го разтърси и накара да си даде сметка, колко голям късметлия е, щом има семейство, дом и покрив над главата си. И как тази въпросна "крива " на щастието няма да означава нищо, ако човек сам не си даде сметка, че "малките неща, тези за които не се замисляме. всъщност са нещата, които ни правят най-щастливи.".

[Lammoth · Rating 5 out of 5]

Много, много отдавна, на един зеленист остров се появили бардовете. Полумитични същества, които имали една дарба - да превръщат историите в легенди. Когато бард запеел, времето спирало, хората забравяли за тревогите и се заслушвали в техните магнетични песни. Никой не помнел имената на бардовете, но историите им оставали. Тези истории надживявали всички и пътували във времето и пространството, и се превръщали в легенди.

Вероятно в гените си Иво Иванов има спирали, изтъкани от песни на бардове. В една от статиите си Иво изразява възхищението си от художниците. Художниците са хора, които виждат нещата по друг начин, за тях всяко парче камък или дърво може да е вдъхновение. Всяка история за Иво е вдъхновение, а статиите му са картини, изваяни с много богата палитра от химични, физични, биологични, литературни, квантово-механични боички. В неговите словесни картини може да преобладава спортната (най-вече баскетболна) тематика, но Иво успява да свърже всяка история/точка с кривата на живота. Защото всяка крива е съставена от различни точки: футболни, баскетболни, политически, икономически, житейски точки/истории, но в крайна сметка всички са част от тази крива, рожба на една формула. От която може да направим множество заключения за това в какъв свят живеем.

Кривата на щастието е част от тази на живота, Иво я е построил с предимно спортни истории, и като всяка крива тя си има своите възхитителни максимуми и тъжни минимуми. Както и така интересните инфлексни точки, които ги свързват.

Може да кажете, че прекалявам с метафорите, но вероятно ще ме разберете, ако прочетете статията "Крадецът на стихове". Когато почнах да я чета в един момент наистина спря времето, то се разтвори и ме прати в паралелен свят, в който бях близък свидетел на драмите в американското училището "Санди Хук", преплетено със събитията в шотландското градче Стърлинг, където един до друг са били сгушени бъдещета тенис звезда Анди Мъри и неговия брат. Когато отново се върнах в настоящето, бях с просълзени очи. Никога не съм попадал на така добре аргументирана и трогателна статия, насочена против притежанието на оръжия и огромния оръжеен бизнес, около който алчни деградирали социопати градят империи. Темата ме интересуваше още, когато прочетох "Гняв" на Стивън Кинг.

Но това не бе единствената статия, която предизвика пожари в мен. Какво да кажем за Мануте Бол, баскетболист, който можеше да е милионер, но добродушният дългуч предпочете да жертва парите и здравето си за брутално тероризираните му сънародници в изстрадалата и разпокъсана от войни родина, управлявана от радикални ислямисти? Или статията за Билкис Абдул Кадир, наречена "Болни сърца", в която нагледно ни се описва грубото и отвратително отношение към жените в безумна държава, каквато е Саудитска Арабия (тема, която срещнах в книгата на Кармен).

Няма как да не ме развълнуват историите за уникални личности като скромната, красива и работлива (и девствена на 29) Лоло Джоунс, или тази за дзен-мастъра Фил Джаксън, или пък за невероятния борец Рулон Гарднър, горкичкия прецакан добряк Дирк Новицки, или за симпатяги като Кърт Уорнър.

Иво умее също така да пише разтърсващи критически текстове, които разкриват както и красотата на личността, така и бърка в тъмните социални бърлоги на обществото - хероинът, който отне живота на канарата Демайо, темите за затлъстяването, отвратителната синтетична храна и ужасяващото отношение към животните, лицемерието, неистовата алчност на корпорациите, жаждата за кръв и улични боеве в стил Шед Смит... Срещаме се и с личности като Джек Молинас, чийто талант се клатушка между гениалността и покварата.

Книгата е истинско удоволствие и от друга гледна точка: всеобхватната личност на Иво Иванов има широк спектър от познания, които биха направили дори статия за потни чорапи интересна. В книгата може да се срещнат и велики автори като Маркез, Паланюк и на мен така любимия стенд-ъп комедиант Джордж Карлин.

Често обичам да сравнявам библиотеката си с футболен отбор. Е, тази година "Кривата на щастието" е моят трансферен удар, новата звезда сред скромните ми рафтове. Ако трябва да ползвам баскетболна терминология - тази книга е номер едно в драфта този сезон.

[Magdalena · Rating 5 out of 5]

Най-човешката книга за годината. Четох я разпокъсано и през няколко други, но усещането от нея остава задълго.

[Velina Karagyozova · Rating 5 out of 5]

Започвам да пиша този отзив за книга с изричната уговорка, че разглезен, кисел и неспортуващ читател като мен рядко успява да произведе дълго и напоително положителна ревю/ ривю или както там му казват/ за четиво. Поради простата причина, че когато нещо много ми хареса, оставам безвълвна като пълнен шаран. Само че тази книга така ме изуми, че шаранът напира да проговори като по някакво Коледно чудо.
" Кривата на щастието" сигурно затова е крива, защото стигна до мен по неведоми заобиколни Божии пътища. Сигурно съм имала нужда именно от нея точно в определен момент, за да разбера, че точно от нея винаги съм имала нужда. Това не е книга, която ще те шашне със стил, витиевати изрази и веломъдри изводи. Езикът е достъпен и разбираем дори и за първолак. Това е книга с простичко послание и четейки я разбираш, че никоя измислица не е по-удивителна от самия реален живот. Повечето статии на Иво Иванов са посветени на неговата страст- спорта. Страст, която признавам си рядко споделям, тъй като дори не следях спортните новини...допреди да я прочета. Всъщност няма значение дали се интересуваш от спорт, пъзели или плетки. Посланията биха стигнали до всяко сърце еднакво силно, когато става въпрос за добротата, човещината и за силата на човешкия дух. Не, аз не прочетох книгата на един дъх, както е обичайно да се споделя тук. Боже, това е такова клише! И за да не е единственото клише, ще кажа, че четох книгата дъх след дъх, който спираше с буца на гърлото след всяка история, за да се уверя накрая, че съм още жива и че има огромен смисъл във това да държа точно тази книга в ръцете си. Нали знаете какво е чувството, когато не искате нещо да свършва. Максимално отлагах последните страници, защото раздялата беше трудна. Научих толкова интересни и вълнуващи, а и жизненоважни неща. Неща, които уж знаем всички. Затова препоръчвам Кривата на всеки. Особено ако имате в обкръжението си човек паднал духом, подарете му я и нека я прочете. Това е най-вдъхновяващото четиво, за което мога да се сетя, написано на разбираем, непретенциозен език. Езикът на приятел, който държи ръката ти и ти казва: Никога не се предавай! Има шанс и за теб! Виж Кайл, който се бори и побеждава без ръце и крака! Ти л�� не можеш! Съвсем отговорно смятам, че тази книга има силата да спасява животи :)

[Nikolay Alipiev · Rating 5 out of 5]

Вдъхновяващи спортни и най-вече човешки истории. Помня че преди години, след като прочетох историята за Фил Джаксън, станах от стола и отидох да си купя "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Просто Иво Иванов търси, намира важните неща и умее да ги разказва изключително и така да ги предаде на читателите!

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Получих нещо съвсем различно от това, което очаквах от тази книга и това много ме зарадва. Понякога масовите книги не стават за всеки читател, а понякога славата им е напълно заслужена. Мисля, че в този случай второто е вярно - очаквах спортни и мотивиращи истории, а те са човешки, изпълнени с падания, с тъмнина, с моменти на слава и проблясъци, с обикновени човешки съдби, които обаче са необикновени за човешкия дух. Много ми хареса книгата и дори да съм последният човек, който я прочете, този човек е щастлив:)

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Кривата на щастието“ е превъзходен сборник, който съдържа част от изключително силните и въздействащо написани статии на Иво Иванов! Неговата майсторски поднесена спортна публицистика несъмнено е качествено литературно преживяване, чрез което предоставя на читателите разнообразни ценни теми за размисъл и бурни емоции, дори да не са следили до момента различните спортове, за които става дума в историите.

[Zachary Карабашлиев · Rating 5 out of 5]

!!!

[Адриана К. · Rating 5 out of 5]

„Дори когато 1 милиард човека ти казват, че нямаш никакъв шанс, е достатъчно един-единствен да не им обърне внимание: ти самият.“

Всички сме чували да казват за някого, че притежава „дар слово“. Е, Иво Иванов има този дар в изобилие и умее да си служи с думите по наистина забележителен начин, създавайки един различен и отличаващ се стил. Докато го чета, имам усещането, че този човек пише с някаква безмерна лекота, сякаш на един дъх. Личи си колко старателно подготвя всеки материал, статиите са изградени така прецизно и всичко е изпипано до най-малкия детайл, което позволява на читателя да присъства в историята, да я изживее.

Попадам на мнения, че историите му са „изкуствено позитивни“, „твърде патетични“ или че нямат литературна стойност. (?!) Намирам за крайно безсмислено да убеждаваш някого, който не харесва дадена книга, защо си заслужава да бъде прочетена и какви достойнства притежава (или обратното) и не целя да обяснявам защо Иво Иванов е толкова голям в това, което прави. Мисля си, че сме свикнали твърде много с негативизма под всякакви форми в ежедневието ни, че изглежда странно и нереалистично как той има очи да вижда доброто навсякъде около себе си и не спира да го търси, приемайки за лична мисия да го предаде нататък. Да вдъхнови и подари надежда (дори само на един човек) като го насърчава да „не позволява на нито едно съмнение да инфектира мечтите му.“

„Кривата на щастието“ е една богата и окриляваща душата колекция от истории за спорта като вдъхновение и емоция, за воля и талант в най-чиста форма, за силата (на духа и тялото), за целеустременост и трудолюбие, вселенски намеси и намигвания от съдбата, лоялност и истинско приятелство, вяра и спасение.

Благодаря на Иво Иванов, че ме „срещна“ с Георги Фунтаров и Георги Георгиев с неговата „Варна“, с добрите дела на Лари Стюърт, с Дик и Рик Хойт, които са пример за истинската красота и смисъла в спорта, с Кайл Мейнард и потенциала на човешките възможности, с прелестната Джаклин и отбор на име „Нортуестърн“ , с Крис Линдли и „малките неща“, за които да се сещаме по-често и да бъдем благодарни (и още, и още). В един вечно забързан и сбъркан свят, със сериозен „дефицит на човечност“, е важно и необходимо да има такива книги.

„Няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превърнат в преимущество.“

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Срещам натрапчиви мнения за книгата на спортния журналист Иво Иванов "Кривата на щастието", които общо взето гравитират между крайните и взаимоизключващи се определения "литературна чалга" и "литературен шедьовър". Проблемът е, че и двете са крайно погрешни. Книгата всъщност е публицистика. И това, че стилът на автора притежава отявлен литературен почерк, не я прави нещо друго. Книгата е просто сборник от статии, излизали в различни електронни и хартиени периодични издания. Дали са силни или не, вдъхновяващи или не, завладяващи или не, е въпрос на вкус и възприятия. И на моментно състояние на духа и съответните му потребности, предполагам. Но дали са литературна чалга или литературен шедьовър е съвсем лесно определимо - не са нищо от това. Защото не са литература. Личното ми мнение е, че историите сами по себе си са силни, но без увлекателния начин, по който Иво ги предава, щяха да са просто обикновени трогателни истории, които можем да чуем по телевизията или радиото. Умелите му метафори и оригинални паралели правят книгата ценна за четене и осмислят съществуването й. Много не им достига обаче да бъдат силна литература, в класическия смисъл, но и авторовият стремеж очевадно не е бил такъв и няма тази претенция. Но за сметка на това е въздействаща и умно поднесена публицистика. Всичко с книгата си е окей. Някои читатели просто я четат откъм грешните междуредия.

[Valeria Schimizzi · Rating 5 out of 5]

Една от най-най-любимите ми книги на всички времена! ❤️

[Joana Zarkova · Rating 5 out of 5]

Иво Иванов прилича на любимия си Джон Стайнбек по огромната си вяра в човека. И ако всеки ден от хиляди страни получаваме доказателства за това колко долни и нехуманни сме станали, толкова повече разказите на Иво са като пристан след дългия ден, който да ни напомня, че доброто е навсякъде около нас и ние избираме как да изживеем живота си - "Единият е да живееш така, сякаш няма чудеса. Другият и да живееш така, сякаш всяко нещо е чудо."

[Miss Marple · Rating 3 out of 5]

Първоначално въобще не предполагах какво наистина представлява "Кривата на щастието". Доста пъти попадах само на хвалебствени коментари, включително от хора, които имат, меко казано, различен вкус. Затова реших да проверя какво толкова буди всеобщото възхищение. Мислех, че са разкази, защото много хора в коментарите си ги определяха като такива. Разбирам и защо е така - действително имат такава структура и нямат традиционната форма на журналистически материал - поне не такъв, какъвто масово се познава у нас. Оказа се, че е т. нар. "фичър" - няма български еквивалент за думата, от който преди това нямах представа.

Като от училищно съчинение ще прозвучи, но наистина - тематиката е общочовешка. Не е необходимо да имаш интерес, към която и да е било сфера на спорта. Важни са самите истории, които ми интересни. Като цяло, бих определила сборника като съставен от мотивиращи статии, целящи да затрогнат читателя. Но се питам - ако бяха написани от жена - дали щяха да са толкова четени, включително и от мъже? Защото не бих казала, че им липсва сантименталност, към която често отношението е презрително или поне - снизходително...

Чувството за хумор на Иво Иванов не ми беше никак забавно - често ми звучеше доста изкуствено и целенасочено вкарано. Но пък това е въпрос на вкус. За сметка на това - наистина мога да кажа, че този човек умело борави с думите и има разказвачески талант, макар че на места патетиката и сълзливостта ми идваха малко в повече. А и на други имаше претрупване от синонимни прилагателни, неясно защо. И все пак - нещо, което намирам за много важно - посланията, които отправя И. Иванов чрез текстовете си, не ми звучат фалшиво. Имам чувството, че е възможно наистина да е фин и интелигентен човек, какъвто не се среща често.

Относно литературната стойност на сборника - напълно съгласна съм с хората, които казват, че такава няма. И не защото "Кривата на щастието" няма своите качества - просто става въпрос за статии. Не мога да кажа като журналистически материал дали е добър - не съм компетентна в тази област, не че в литературната съм... Но ми е наистина странно Иво Иванов да се нарежда до класиците ни и да го призовават да напише следващия добър български роман. Човекът е журналист, не е писател. И това, че има богат речник, умее да се изразява относително добре и споделя определени житейски ценности, не виждам как го прави достоен да се нареди до Д. Димов, например. В крайна сметка основното удоволствие, което съм изпитала от прочита, се отнася до любопитните истории, които са просто реално случили се събития.

Отбелязвам 3/5 звезди, но искам да подчертая, че в повечето случаи се стремя да се придържам към стандартната система на този сайт, в този - също. Тази оценка напълно изразява отношението ми - сборникът ми допадна, но не намирам прочитането му за изумително преживяване, а и като цяло имаше неща, които не ми допаднаха.

[Tsenka Garova · Rating 5 out of 5]

На пръв поглед книга за спорта, но в нея не се говори само за световни рекорди, героите не са анаболизирани чудовища, а загубата не винаги е провал. Звучи шаблонно, но в рамките на само една статия Иво може да ви разсмее, да ви натъжи, да ви накара да се замислите за света и за това, което е вътре в нас. В "Кривата на щастието" всеки може да намери историйка за себе си и да погледне на нещата по нов начин. Невероятна книга!

[Boyan Dochev · Rating 5 out of 5]

Суперлативите са излишни, името на автора е достатъчно!

[Ivan · Rating 5 out of 5]

Ако ще прочетете една книга през 2014-та, нека бъде тази!!!

[Vesselina · Rating 5 out of 5]

Една от НАЙ-смислените книги, които съм чела. Всяка история има силно послание. Препоръчвам я на всеки! Особено на онези, които търсят някакъв смисъл и цел...

[Kaloyana · Rating 1 out of 5]

Напудрените спортни статии със сладникав човеколюбив привкус, не са моят тип четиво.