„...Нали в това е смисълът? Принудена си да избираш. Може да си права, може и да грешиш, но трябва да избираш, ако ще да знаеш, че правото и кривото се различават трудно или дори че избираш между две злини и правда няма никъде. Ти си онази, която стои на ръба, взира се и се заслушва. Без сълзи, без оправдания, без съжаление… Събираш ги за миговете, когато ще имаш нужда от тях.“
„Захапи за врата“ е брилянтно сатирично фентъзи и една от най-добрите вампирски истории! Тери Пратчет отново е забъркал прекрасните вещици в страховити, но и забавни приключения, майсторски вплитайки страшно задълбочени разсъждения. Централно място в сюжета заема изключително трудната борба на вещиците и един омниански свещеник срещу модерни вампири, които са завладели Ланкър, тъй като Верънс наивно ги е поканил в кралството си. Както винаги, перипетиите на Баба Вихронрав и останалите предизвикат в читателите бурни емоции и размисли по важни теми...
„Философът би могъл и да се озадачи, че толкова простодушен народ дава на света изобилие от майстори на магиите, но само защото не е наясно, че единствено хората, които са стъпили здраво на земята, успяват да градят въздушни кули.“
„Леля Ог се ухили и пак остави картичката на лавицата над огнището. Много й допадаше това „най-сърдечно“. Звучеше й богато, плътно и преди всичко алкохолно.“
„Имаше часовник. Хората в Ланкър харесваха часовниците, макар че не се интересуваха особено от времеви отрязъци, по-къси от час.“
„— Лельо, но тук се навъртат какви ли не свещеници.
— Само че не са омнианци! — сопна се Леля. Идваха и миналата година! Двамина от тях дори потропаха на вратата ми!
— Нали за това са вра…
— И ми бутнаха отдолу листовка със заглавие „Покай се!“ — продължаваше Леля. — Да се покая, а? Аз? Ама че нахалство! Как тепърва ще се покайвам на моите години? Тъй няма да ми остане време за никаква работа. А и почти всичко, дето съм го вършила, си ми харесва.“
„В Ланкър още царяха патриархални нрави, тоест всеки враждуваше постоянно с всички останали и предаваше обтегнатите отношения на потомството. Някои дрязги се точеха поколения наред. Сред тях имаше и такива, които бяха придобили антикварна стойност. В Ланкър добрата стара вражда се ценеше не по-малко от хубавото отлежало вино.“
„В него имаше нещо лъскаво, забелязваше се и напористо, някак гладно въодушевление, сякаш току-що е дочел много вдъхновяваща книга и твърдо е решил да я разкаже подробно на някого.“
„Още беше нощ, когато Дървеняааау излезе. Стигна до умозаключението, че щом е тръгнал на лов за феникс, мрачните часове са най-подходящи. Светлината се откроява най-добре насред тъмата.“
„В планините вещерството се смяташе за достоен занаят, но само по-младите му представителки си набавяха истински кристални кълба, цветни ножове и капещи свещи. А старите… стигаха им и простичките кухненски прибори, стъклените поплавъци, парченцата дърво, чиято набиваща се на очи простота намекваше какво представляват наистина. Всяка празноглавка може да бъде вещица с нож, по който са изписани руни, но е нужно умение да свършиш същото с ножа за белене на плодове.“
„Тук нищо не беше каквото изглеждаше. Но Баба Вихронрав открай време твърдеше, че това важи за целия свят.“
„— Тука можеш да пострадаш само ако си търсиш белята — заяви Леля. — А сега мислите на Баба създават мястото. Тя няма да посегне на дете. Не може. Не е такваз.“
„— Баба изобщо не ни каза истината — натърти Агнес.
— Разбира се, никога не я казва — съгласи се Маграт. — Очаква от нас сами да стигнем до нея.“
„Той пусна бележника в джоба си и с надежда се вкопчи в медальона. След четири години, прекарани в богословско образование, изобщо не знаеше в какво да вярва, отчасти и защото Църквата страдаше от толкова чести разколи, че цялата учебна програма можеше да се промени за един следобед.“
„Вероятно това беше най-върховният разкол сред безбройните схизми в Църквата — да започнеш война на идеи в собствената си глава.“
„...Имаше някаква правота, фолклорен привкус, романтично звучене. Вероятно затова Леля и Маграт бяха склонни да се вкопчат в нея, но и тъкмо тази беше причината Баба да не постъпи така. Агнес не бе съзирала дори помен от романтика в душата й. Баба обаче знаеше отлично как да манипулира романтиката в душите на другите.“
„— Магии ли си правила?
— О, измислих нещо по-добро. Сега върви с мене и се дръж нахално. Време е да си се научила, щом си кралица. Изобщо не позволявай да си помислят, че нямаш право да си там, където са те сварили.“
„— …ха! Играеш си с думите…
— Думите са важни — прошепна Баба на тъмата.“
„...Грях е, младежо, когато се държиш с хората, все едно са предмети. И със себе си също. Ето ти го греха.
— Струва ми се, че е далеч по-сложно…
— Не е. Когато хората почнат да разправят, че нещо било далеч по-сложно, значи ги е страх, че истината няма да им хареса. Хората като предмети — с туй се започва.
— О, уверен съм, че има и по-тежки прегрешения…
— И те започват, когато смяташ хората за предмети…“
„— О, да. Всичко е… чудесно. Но вече разбирам смисъла на шегичките ти.
— На всички ли? — омърлушено промълви Леля като играч, от чието любимо тесте са извадили всички аса.“
„— Май започна да ми просветва — прекъсна я Леля. — Бил е спортсмен, нали?
— Именно!
— А добрият спортсмен дава на достойния дивеч истински шанс за спасение — потвърди Леля. — Ако ще и заради туй да напълни цяла изба със светена вода. Страхотен умник е бил старецът, както излиза. А не като тоя, новия. Той е само хитрец.“
„Овес разгърна черното кадифе. На златна верижка беше окачена малка двуостра брадвичка. Той я зяпна.
— Шон не умее да прави костенурки — запълни паузата Маграт.
— Това е скъпоценен дар.
— Разбира се, съзнаваме, че не е много свят символ… — промълви кралят.
— Кой знае, ваше величество? Святостта е там, където я открием.“