Ако обичате смешните и откровени женски истории за душата; ако искате да прочетете нещо като "Дневникът на Бриджит Джоунс", само че по-добро и по-забавно; ако се съмнявате, че животът ви има нещо общо с този на героинята - дама, причислявана към категорията на "новите руснаци", значи е сигурно, че очарованието на този нашумял в Русия роман ще докосне и вас. Героинята има много неща: престижна професия - психолог, буйна дъщеря тиинеиджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки... Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота. Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Сначала было весело и необычно, но все по одному… и первая мысль, что похоже на Славу Сэ, быстро пропала… так себе, если честно. И героиня какая то недалекая и криворукая замарашка… а ещё , что у неё со вкусом? Вечные розовые штучки из детских магазинов? Фу!
Стереотипът за чиклита не е добър по никакъв начин: често на него се гледа като на лековато четиво с предвидими герои и сюжетни линии. Както и че на корицата най-вероятно има мартини или лачена обувка на токче. Което от своя страна веднагически премахва над 50% от потенциалните читатели, защото, по дяволите, кой мъж би зачел розова книга? Дори самото наименование "чиклит" не действа особено добре върху репутацията на сериозен читател. А самият термин предполага, че читателките му не могат да използват дълги думи. Ли-те-ра-ту-ра. Пробвайте. Не е толкова трудно. Същевременно по един натрапчив начин показва, че жените се нуждаят от специална кошарка в ъгъла, защото са прекалено деликатни, за да си играят с големите момчета на Игрището за Възрастни на Истинските Книги.
Отдавна не се бях забавлявала толкова много! Наистина прилича на 'Дневникът на Бриджит Джоунс', само дето е малко по-така... нашенска :) Написана е толкова простичко и на моменти дори глуповато (очевидно търсен ефект), но има толкова много истини, че на човек му се доплаква, или поне му идва да се замисли за нещата от живота и/или живота от нещата. Заслужава си!