Лак и Кал

by Ивелина Атанасова

Те се стремят да докажат пред себе си различността, отричайки почти маниакално определени елементи в живота си - като се започне от бащиното възпитание и обществен статут, за да се стигне до краен нихилизъм, в който изконната доброта е наречена просто суета.

Възможно ли е да се постави знак за равенство между действията на човек и вътрешната му мотивация?

Възможно ли е човек да притъпи най-изразения белег още от самото си раждане - родовия?

518 pages, Paperback

Reviews

[Greymal · Rating 2 out of 5]

Тук е мястото за мнението ми. Преди това обаче, защото хората са свикнали да се възмущават, когато някой даде ниска оценка на любимата им книга или автор, само ще спомена – това е личното ми мнение. Формирал съм го според личното си преживяване с книгата и това колко ми е харесала, независимо от художествената и стойност, похвати, влиянието което е оказала на хората и прочие. Тоест, личното ми мнение си е субективно. Разбрахме ли се? Добре тогава, четете нататък! Или пък не. Кой ви кара да се съобразявате с мен?

Напълно откровено, тази книга не е от моя тип. С малки изключения инстинктивно усещам дали нещо ще ми допадне или не. Въпреки това тази книга ми бе препоръчана и я подхванах. Останах доволен от това как потръгна историята и дори да имаше предвидими елементи, още от самото начало останах впечатлен с това, че има явна посока в която съм воден. Макар че не обичам да чета книга написана от български автор за чужденци. Като че ли не можем да пишем за себе си или самите ние не сме си интересни.

Добре де. Не харесвам Чик-Лит. Не знам дали наистина там спада книгата, не съм достатъчно запознат навярно.Все пак имаше достатъчно, което да ме накара да я прочета докрай. От историите за четирите деца на семейство Алекзандър, книгата се фокусираше повече върху двете момичета, което е напълно разбираемо. Трудно е да изградиш централен персонаж от другия пол.

Имаше започнати и незавършени истории, имаше и неща които се случиха прекалено набързо или не се случиха сред страниците на книгата. Според мен можеше преспокойно да има още сто-двеста страници към историята и пак щях да я прочета. Някои моменти, които няма да спомена, за да не разваля края за някого, бяха показани прекалено бегло. Авторът е постигнал целта си, но за мен като читател, е по-добре ако историята е разказана и показана достатъчно ясно.

Мъжките фигури са прекалено шаблонни в този роман, но какво да се прави. Не всеки герой постигна това, което е искал, но нали и в живота става така. Все пак неуспехите им щяха да са интересни и бих искал да ги видя, вместо само да науча че се е стигнало до тях и герой на койото са отредени няколко глави просто да изчезне ей така. Само защото една от главните героини не може да слезе от проклетото такси.

Като изключим всичко това, предполагам че историята ще се хареса на любителите на жанра. Ако има нещо което спира книгата да бъде по-добра, то това е редакцията и корекцията и. Редакторката просто е ограбила писателката от възможността и книгата да бъде добре ошлайфана. Нормално е когато човек пише да има грешки, тавталогии, на моменти не чак толкова добре свързани изречения. Да вземеш хонорар без да сис вършиш работата е подло. Точно така се получава, черната икономка, която е родом от Франция да бъде описана като Афро-американка. И тук редакторката не се е намесила, защото вече е взела парите и е предала "готовия" ръкопис. Срам и позор.

А може и да дрънкам глупости. В такъв случай, не ме слушайте.

[Диана · Rating 3 out of 5]

3,5*

[Валентина · Rating 5 out of 5]

Страхотна, увлекателна!

[Джорджия · Rating 3 out of 5]

Трите звезди са заради това, че авторката е нова и това е дебютът й, а за дебют книгата си е добра, задълбочена, доста подробна /което не знам дали е +/, динамична и тук - таме неочаквана. Част от нещата разбира се са малко предвидими. Част от нещата са уж част от историята, а до край си остават само загатнати и неказани, въпреки че те бяха в основата на романа и за мен би било интересно да ги разбера.

Иначе това е една семейна история. Интересното е, че се касае за английско аристократично семейството. Има хванати добри моменти в тази връзка свързани със самочувствието, надменността, йерархията, властта, финансите /ЛАК/ и всички недостатъци /КАЛ/, които имат и така наречените аристократи чисто характерово - лицемерие, суета, фалш.


Едно от нещата, които ме разочароваха беше, че в книгата има страшно много грешки - правописни, пунктуационни и др. дето се казва. Аз си мислех, че не забелязвам такива неща, когато съм поета от историята, но тук бяха мноооооого и ми извадиха очите. Понякога даже имената бяха сменени /хубаво, че внимавам/. Имам чувството, че имаше моменти, в които - както се е ляла историята от пръстите на момичето, така е излязла книгата, без да бъде проверена и редактирана.

[Momo · Rating 4 out of 5]

Историята на семейство Алекзандър много ми хареса и ме трогна! Особено накрая плаках страшно много. Когато свърших книгата ми беше много тъжно, че трябва да се разделя с всички герои. Имаше някои неизяснени неща, но за мен това си е чара на тази книга!