При научна експедиция, която цели да обясни радиоактивността на един далечен и опустошен тихоокеански остров, в който някога са били правени ядрени експерименти, младият физик Алек попада в Хелиополис. Това е огромен, странен, кошмарен подземен свят, в който взаимоотношенията между населяващите го същества ембри и биороботи, сапии — учени със свръхмощни мозъци, но без сърца, и пионери, фанатизирани военни, всички подчинени на Мозъка, който е носител на чистия Разум, са доведени до абсурд. Привлечен да сътрудничи на сапиите в техните усилия да създадат Сигма-минус — анахилираща се материя, Алек открива истинските цели на Хелиополис. В драматичната борба с пионерите и с Мозъка той предизвиква гибелта на подземния град и с това спасява планетата Земя от ядрена катастрофа. Романът е наситен с напрегнати епизоди и носи белези на смесения приключенско-утопичен жанр.
Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. се заема с нелегална забранена дейност на територията на Третия Райх. Заловен и изпратен в концлагер, откъдето успява да избяга. След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София. Умира на 7 август 1986 г. Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научно-популярни и анимационни). Лауреат на комунистически награди. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. като „Федерацията на династронавтите“.