What do you think?
Rate this book
Чифликът край границата
"Чифликът край границата" се печата за пръв път като подлисник във в. "Зора" - бр. 4297 (29.10.1933) до бр. 4360 (15.01.1934). Като отделна книга излиза през 1934 г.
Отначало Йовков замисля книгата като повест, но по-късно, в процеса на работата, разширява нейния план и написва роман - за живота в един добруджански чифлик след Първата световна война.
Отначало Йовков замисля книгата като повест, но по-късно, в процеса на работата, разширява нейния план и написва роман - за живота в един добруджански чифлик след Първата световна война.
208 pages, Unknown Binding
First published January 1, 1934
8 people are currently reading
153 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
53 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
September 4, 2020
Не мога да опиша колко пленителен е светът на Йовков, как с всяко свое произведение ме кара да се привързвам все повече към българската земя и село, с всичките недостатъци на неговите обитатели, с техните несгоди. Тук той изгражда красива и трагична история между дъщерята на богат чифликчия и поручик-граничар на румънската граница. Младите се харесват, но тя е своеволна и малко капризна и аха да се разберат, идва трагедията.
Езикът на Йовков е толкова красив, че дори равнинната пустош на Добруджа изглежда като рая на земята.
Чудя се защо чак сега чета тази книга, но мисля, че идва съвсем навреме. Никога не е късно за среща с произведение на любим писател.
Езикът на Йовков е толкова красив, че дори равнинната пустош на Добруджа изглежда като рая на земята.
Чудя се защо чак сега чета тази книга, но мисля, че идва съвсем навреме. Никога не е късно за среща с произведение на любим писател.
March 10, 2012
Силата на един роман за мен намира израз в това дали продължавам да виждам героите и описаните места и след като престана да чета. В този смисъл "Чифликът край границата" ме заплени изцяло - улавях се, че в различни моменти мисля за Нона и че се пренасям в полетата около чифлика. Романът носи сладко-горчива носталгия по едно отминало време, нотка мистерия около влиянието на Нона и Антица върху околните, романтика и трагизъм под звездите на Добруджа в неспокойната 1923 г.
"Чифликът край границата" беше точно това, което имах нужда да прочета - нещо увлекателно, вълнуващо и българско.
"Чифликът край границата" беше точно това, което имах нужда да прочета - нещо увлекателно, вълнуващо и българско.
March 31, 2016
Разказ за кратка любов, прекратена от Септемврийското въстание. Въстанието е само фон, с него повествованието не се занимава.
Хареса ми как в историята на Нона е заложена историята на майка й като съдба или генетичен код и решението да остане мистерия какво точно се е случило с нея само допринася за пълнотата на нонината история.
Йовков е разбира се майстор на природните описания - нещо, смятано за демоде в днешно време май - и ми беше много освежаващо да чета отново щедри, плътни, изразителни думи за природните явления, флората, фауната и техните закономерности и странности, беше малко като да се върна на село в детството си, като случайно намиране на забравена тедрадка от едно време.
Накрая плаках като бебе. Има нещо убийствено в начина, по който се пише за смъртта в българската литература - все едно не е на страниците, а можеш да почувстваш загубата в действителния свят.
Хареса ми как в историята на Нона е заложена историята на майка й като съдба или генетичен код и решението да остане мистерия какво точно се е случило с нея само допринася за пълнотата на нонината история.
Йовков е разбира се майстор на природните описания - нещо, смятано за демоде в днешно време май - и ми беше много освежаващо да чета отново щедри, плътни, изразителни думи за природните явления, флората, фауната и техните закономерности и странности, беше малко като да се върна на село в детството си, като случайно намиране на забравена тедрадка от едно време.
Накрая плаках като бебе. Има нещо убийствено в начина, по който се пише за смъртта в българската литература - все едно не е на страниците, а можеш да почувстваш загубата в действителния свят.
February 19, 2021
Бях я чела преди години като ученичка. Спомням си само, че избрах тогавашното ми домашно животинче да се казва Нона, както главната героиня.
Преди месеци ме погна вдъхновението да си я припомня, не съжалявам нито за миг. Йовков ми говори като моя дядо. Точно сякаш той е седнал, сложил ме е на коляното си и ми разказва, за селото, за хората, за мъката на тогавашните люде.
Обичам Йовков!
Преди месеци ме погна вдъхновението да си я припомня, не съжалявам нито за миг. Йовков ми говори като моя дядо. Точно сякаш той е седнал, сложил ме е на коляното си и ми разказва, за селото, за хората, за мъката на тогавашните люде.
Обичам Йовков!
October 21, 2025
“Сега това му се виждаше непотребно и смешно: ако наистина имаше някаква опасност за него, той трябваше да върви направо към нея, а не да я заобикаля боязливо отдалеч.”
July 9, 2024
Изключителен роман, до който се докоснах за първи път. Да се чуди човек защо толкова дълго съм отлагал. Любовна история. Всъщност - няколко трагични любовни истории. Разказани на фона на едни от най-драматичните събития в новата българска история, дали курс на политиката, обществения и социален живот на Царство България в следващите двадесет години. И всичко това ситуирано на фона на "залеза на чифликчийството" и голямото разкъсване на добруджанската земя в годините след Първата световна война. Защото макар действието в романа да е ситуирано в "селата" из Нови Пазар и Провадия, то оригиналното вдъхновение за "Исьоренският чифлик", според съпругата на Йовков, е описание на къщата на бащата на писателя, намираща се в с.Чифуткьой, днешно Йовково, близо до Кардам.
Повествованието е магическо. Описанията са изключително живи. А персонажите толкова истински, че само след няколко страници вече дишате, мислите и мечтаете с тях.
"Чифликът край границата" е без никакво съмнение един от върховете на родната проза и не мога да не ви го препоръчам, ако и вие като мен по някаква причина сте го пропуснали.
Повествованието е магическо. Описанията са изключително живи. А персонажите толкова истински, че само след няколко страници вече дишате, мислите и мечтаете с тях.
"Чифликът край границата" е без никакво съмнение един от върховете на родната проза и не мога да не ви го препоръчам, ако и вие като мен по някаква причина сте го пропуснали.
May 25, 2019
Йордан Йовков остава в историята на българската литература като майстор на късия разказ, но неговият единствен роман "Чифликът край границата" заслужава не по-малко признание от прочутите му разкази.
Романът се фокусира върху любовта на чорбаджийската щерка Нона и пограничния офицер Галчев, чиито отношения се развиват в навечерието на избухналото през 1923 Септемврийско въстание.
"Чифликът край границата" е неоспоримо доказателство за Йовковото майсторство в създаването силни женски персонажи. Заедно с Албена от едноименния разказ, Рада от "Шибил" и Тиха от "През чумавото" Нона е поредната негова героиня, притежаваща независима натура и свободна същност. Тя се придвижва сама между чифлика и селото, управлява без чужда помощ кабриолета си, не се стеснява пред мъжете и твърдо отстоява любовта си. Освен това Нона е интелигентна и дълбокомислена - разсъждавайки върху постъпките на майка си от миналото, тя търси обяснение за своето собствено поведение в настоящето.
Възлюбеният на Нона - Галчев, е чувствителен млад мъж, който въпреки военния си чин, е съхранил човечността си и е загрижен за добруването на селяните. Неслучайно Нона, дъщерята на Антица, покровителката на бедните, се влюбва в офицера хуманист Галчев, който мечтае хората да заживеят в "задруга".
"Чифликът край границата" е многопластов роман, в който Йовков преплита личното и общественото. Чистото и невинно чувство между Нона и Галчев контрастира с нарастващото напрежение сред селяните, което ескалира в избухването на Септемврийското въстание, повратна точка в живота на всички герои на произведението. Самото въстание е описано изключително пестеливо, за авторът по-важни са причините за него и последствията, до които води. Възхитителен е начинът, по който е представен бунтът - чрез паралел с природната картина.
"Надвечер тъмни облаци се появиха откъм запад и все повече се надигаха. Излезе вятър, дигна се прах. Старият бряст заогъва клоните си и зашумя. Чу се гръм. Други, по-ниски облаци, пепеляви и кълбести, се появиха, заизвираха и се завъртяха като дим от пожар, изпревариха другите облаци и отведнъж обложиха цялото небе. Притъмня, вятърът се усили, все по-често се святкаше и гърмеше. Доде Малин и каза, че сеновчани са си отишли.
Като куршуми заудряха тук-таме по земята зърна град и след туй рукна дъжд като из ведро. Трептяха червени светкавици и наблизо някъде изтрещяваше страшен гръм. Ту тих, ту развяван от вятъра като виялица, дъждът трая близо цял час. Облаците се извиха на другата страна на небето, там сега беше дъждът и бурята. Около чифлика замучаха крави, зареваха телета – добитъкът се прибираше. Конете, мокри и лъснати от дъжда, изглеждаха изтънели и мършави, с тънки крака. Вече се мръкваше. Натежал от дъжда, големият бряст потъмняваше, попоклащаше клоните си и ръсеше гъсти капки, като че изново заваляваше дъжд."
Подобно на бурята въстанието започва ненадейно, трае кратко, но има унищожително действие и оставя разруха след себе си. Червените гръмотевици олицетворяват бунтуващите се селяни, а огъващият се бряст - застрашения от разорение чифлик.
След отшумяването на бурята/въстанието романът достига своя двойствен финал - социалният проблем на селяните и личната драма на двамата влюбени приемат два противоположни развоя. Накрая читателят се чувства разкъсан и в него бушуват както положителни, така и отрицателни емоции, в което се състои и най-големият успех на Йовков като автор - неговото творчество никога не може да остави читателя бездушен.
П. с. Мога само да изкажа огромното си съжаление, че този велик гений на българската литература е написал САМО един роман.
Романът се фокусира върху любовта на чорбаджийската щерка Нона и пограничния офицер Галчев, чиито отношения се развиват в навечерието на избухналото през 1923 Септемврийско въстание.
"Чифликът край границата" е неоспоримо доказателство за Йовковото майсторство в създаването силни женски персонажи. Заедно с Албена от едноименния разказ, Рада от "Шибил" и Тиха от "През чумавото" Нона е поредната негова героиня, притежаваща независима натура и свободна същност. Тя се придвижва сама между чифлика и селото, управлява без чужда помощ кабриолета си, не се стеснява пред мъжете и твърдо отстоява любовта си. Освен това Нона е интелигентна и дълбокомислена - разсъждавайки върху постъпките на майка си от миналото, тя търси обяснение за своето собствено поведение в настоящето.
Възлюбеният на Нона - Галчев, е чувствителен млад мъж, който въпреки военния си чин, е съхранил човечността си и е загрижен за добруването на селяните. Неслучайно Нона, дъщерята на Антица, покровителката на бедните, се влюбва в офицера хуманист Галчев, който мечтае хората да заживеят в "задруга".
"Чифликът край границата" е многопластов роман, в който Йовков преплита личното и общественото. Чистото и невинно чувство между Нона и Галчев контрастира с нарастващото напрежение сред селяните, което ескалира в избухването на Септемврийското въстание, повратна точка в живота на всички герои на произведението. Самото въстание е описано изключително пестеливо, за авторът по-важни са причините за него и последствията, до които води. Възхитителен е начинът, по който е представен бунтът - чрез паралел с природната картина.
"Надвечер тъмни облаци се появиха откъм запад и все повече се надигаха. Излезе вятър, дигна се прах. Старият бряст заогъва клоните си и зашумя. Чу се гръм. Други, по-ниски облаци, пепеляви и кълбести, се появиха, заизвираха и се завъртяха като дим от пожар, изпревариха другите облаци и отведнъж обложиха цялото небе. Притъмня, вятърът се усили, все по-често се святкаше и гърмеше. Доде Малин и каза, че сеновчани са си отишли.
Като куршуми заудряха тук-таме по земята зърна град и след туй рукна дъжд като из ведро. Трептяха червени светкавици и наблизо някъде изтрещяваше страшен гръм. Ту тих, ту развяван от вятъра като виялица, дъждът трая близо цял час. Облаците се извиха на другата страна на небето, там сега беше дъждът и бурята. Около чифлика замучаха крави, зареваха телета – добитъкът се прибираше. Конете, мокри и лъснати от дъжда, изглеждаха изтънели и мършави, с тънки крака. Вече се мръкваше. Натежал от дъжда, големият бряст потъмняваше, попоклащаше клоните си и ръсеше гъсти капки, като че изново заваляваше дъжд."
Подобно на бурята въстанието започва ненадейно, трае кратко, но има унищожително действие и оставя разруха след себе си. Червените гръмотевици олицетворяват бунтуващите се селяни, а огъващият се бряст - застрашения от разорение чифлик.
След отшумяването на бурята/въстанието романът достига своя двойствен финал - социалният проблем на селяните и личната драма на двамата влюбени приемат два противоположни развоя. Накрая читателят се чувства разкъсан и в него бушуват както положителни, така и отрицателни емоции, в което се състои и най-големият успех на Йовков като автор - неговото творчество никога не може да остави читателя бездушен.
П. с. Мога само да изкажа огромното си съжаление, че този велик гений на българската литература е написал САМО един роман.
September 8, 2024
„Чифликът край границата"-Йордан Йовков
От ученик обичам Йовков, Пелин и Вазов. Този роман съм го пропуснал тогава, може би защото не се изучаваше в часовете по литература. За това тия дни го открих на лавиците в една книжарница и го грабнах. Днес го прочетох и както винаги осъзнавам колко пленителен е светът на Йовков, как с всяко свое произведение те кара да обичаш родната българска земя, с всичките недостатъци на неговите обитатели, с техните несгоди. Романът носи нотка мистерия около влиянието на Нона и Антица върху околните, романтика и трагизъм под звездите на Добруджа в неспокойната 1923г.(годината на избухването на септемврийското въстание) "Чифликът край границата" е многопластов роман, в който Йовков преплита личното и общественото.
Приятно четене на тези, които обичат българската литература!
От ученик обичам Йовков, Пелин и Вазов. Този роман съм го пропуснал тогава, може би защото не се изучаваше в часовете по литература. За това тия дни го открих на лавиците в една книжарница и го грабнах. Днес го прочетох и както винаги осъзнавам колко пленителен е светът на Йовков, как с всяко свое произведение те кара да обичаш родната българска земя, с всичките недостатъци на неговите обитатели, с техните несгоди. Романът носи нотка мистерия около влиянието на Нона и Антица върху околните, романтика и трагизъм под звездите на Добруджа в неспокойната 1923г.(годината на избухването на септемврийското въстание) "Чифликът край границата" е многопластов роман, в който Йовков преплита личното и общественото.
Приятно четене на тези, които обичат българската литература!
August 14, 2022
Хубаво е да се минава от време на време и на българска вълна. Препоръчвам слушането в Сторител на този роман.
Йовков създава някак усещането, че героите му са вятърничави, лицемерни, глуповати, а те се оказват дълбоки като кладенци. Иначе казано имайте си едно наум преди да я четете или слушате.
Йовков създава някак усещането, че героите му са вятърничави, лицемерни, глуповати, а те се оказват дълбоки като кладенци. Иначе казано имайте си едно наум преди да я четете или слушате.
December 2, 2025
Това е една от онези книги, които първоначално изглеждат леки и приятни. Точно след една определена страница карат сърцето ти да прескочи и дъхът ти да спре. Йовков определено знае как да те накара да преминеш през емоции, които не си предполагал, че познаваш.
October 6, 2018
Красив роман за забранената любов на фона на войната.
April 26, 2020
3.5 ⭐⭐⭐
November 15, 2022
Една от най-красивите (и любими мои) истории на Йовков!
September 5, 2014
brilliant and sad as fuck. йовков всеки път ми ебава майката =/
December 27, 2014
Не си спомням кога за последно четох любовен роман, но този ми хареса.
February 4, 2016
"(...) а хората, които живеят в такива глухи, отстранени места, винаги се чувстват, мислеше си Галчев, по-близо един до друг, отколкото са разстоянията между тях."
Displaying 1 - 16 of 16 reviews