"Чифликът край границата" се печата за пръв път като подлисник във в. "Зора" - бр. 4297 (29.10.1933) до бр. 4360 (15.01.1934). Като отделна книга излиза през 1934 г. Отначало Йовков замисля книгата като повест, но по-късно, в процеса на работата, разширява нейния план и написва роман - за живота в един добруджански чифлик след Първата световна война.
Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт. Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери". Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Не мога да опиша колко пленителен е светът на Йовков, как с всяко свое произведение ме кара да се привързвам все повече към българската земя и село, с всичките недостатъци на неговите обитатели, с техните несгоди. Тук той изгражда красива и трагична история между дъщерята на богат чифликчия и поручик-граничар на румънската граница. Младите се харесват, но тя е своеволна и малко капризна и аха да се разберат, идва трагедията.
Езикът на Йовков е толкова красив, че дори равнинната пустош на Добруджа изглежда като рая на земята.
Чудя се защо чак сега чета тази книга, но мисля, че идва съвсем навреме. Никога не е късно за среща с произведение на любим писател.
Силата на един роман за мен намира израз в това дали продължавам да виждам героите и описаните места и след като престана да чета. В този смисъл "Чифликът край границата" ме заплени изцяло - улавях се, че в различни моменти мисля за Нона и че се пренасям в полетата около чифлика. Романът носи сладко-горчива носталгия по едно отминало време, нотка мистерия около влиянието на Нона и Антица върху околните, романтика и трагизъм под звездите на Добруджа в неспокойната 1923 г. "Чифликът край границата" беше точно това, което имах нужда да прочета - нещо увлекателно, вълнуващо и българско.
Разказ за кратка любов, прекратена от Септемврийското въстание. Въстанието е само фон, с него повествованието не се занимава.
Хареса ми как в историята на Нона е заложена историята на майка й като съдба или генетичен код и решението да остане мистерия какво точно се е случило с нея само допринася за пълнотата на нонината история.
Йовков е разбира се майстор на природните описания - нещо, смятано за демоде в днешно време май - и ми беше много освежаващо да чета отново щедри, плътни, изразителни думи за природните явления, флората, фауната и техните закономерности и странности, беше малко като да се върна на село в детството си, като случайно намиране на забравена тедрадка от едно време.
Накрая плаках като бебе. Има нещо убийствено в начина, по който се пише за смъртта в българската литература - все едно не е на страниците, а можеш да почувстваш загубата в действителния свят.
Бях я чела преди години като ученичка. Спомням си само, че избрах тогавашното ми домашно животинче да се казва Нона, както главната героиня. Преди месеци ме погна вдъхновението да си я припомня, не съжалявам нито за миг. Йовков ми говори като моя дядо. Точно сякаш той е седнал, сложил ме е на коляното си и ми разказва, за селото, за хората, за мъката на тогавашните люде. Обичам Йовков!
“Сега това му се виждаше непотребно и смешно: ако наистина имаше някаква опасност за него, той трябваше да върви направо към нея, а не да я заобикаля боязливо отдалеч.”
Изключителен роман, до който се докоснах за първи път. Да се чуди човек защо толкова дълго съм отлагал. Любовна история. Всъщност - няколко трагични любовни истории. Разказани на фона на едни от най-драматичните събития в новата българска история, дали курс на политиката, обществения и социален живот на Царство България в следващите двадесет години. И всичко това ситуирано на фона на "залеза на чифликчийството" и голямото разкъсване на добруджанската земя в годините след Първата световна война. Защото макар действието в романа да е ситуирано в "селата" из Нови Пазар и Провадия, то оригиналното вдъхновение за "Исьоренският чифлик", според съпругата на Йовков, е описание на къщата на бащата на писателя, намираща се в с.Чифуткьой, днешно Йовково, близо до Кардам. Повествованието е магическо. Описанията са изключително живи. А персонажите толкова истински, че само след няколко страници вече дишате, мислите и мечтаете с тях. "Чифликът край границата" е без никакво съмнение един от върховете на родната проза и не мога да не ви го препоръчам, ако и вие като мен по някаква причина сте го пропуснали.
Йордан Йовков остава в историята на българската литература като майстор на късия разказ, но неговият единствен роман "Чифликът край границата" заслужава не по-малко признание от прочутите му разкази. Романът се фокусира върху любовта на чорбаджийската щерка Нона и пограничния офицер Галчев, чиито отношения се развиват в навечерието на избухналото през 1923 Септемврийско въстание. "Чифликът край границата" е неоспоримо доказателство за Йовковото майсторство в създаването силни женски персонажи. Заедно с Албена от едноименния разказ, Рада от "Шибил" и Тиха от "През чумавото" Нона е поредната негова героиня, притежаваща независима натура и свободна същност. Тя се придвижва сама между чифлика и селото, управлява без чужда помощ кабриолета си, не се стеснява пред мъжете и твърдо отстоява любовта си. Освен това Нона е интелигентна и дълбокомислена - разсъждавайки върху постъпките на майка си от миналото, тя търси обяснение за своето собствено поведение в настоящето. Възлюбеният на Нона - Галчев, е чувствителен млад мъж, който въпреки военния си чин, е съхранил човечността си и е загрижен за добруването на селяните. Неслучайно Нона, дъщерята на Антица, покровителката на бедните, се влюбва в офицера хуманист Галчев, който мечтае хората да заживеят в "задруга". "Чифликът край границата" е многопластов роман, в който Йовков преплита личното и общественото. Чистото и невинно чувство между Нона и Галчев контрастира с нарастващото напрежение сред селяните, което ескалира в избухването на Септемврийското въстание, повратна точка в живота на всички герои на произведението. Самото въстание е описано изключително пестеливо, за авторът по-важни са причините за него и последствията, до които води. Възхитителен е начинът, по който е представен бунтът - чрез паралел с природната картина.
"Надвечер тъмни облаци се появиха откъм запад и все повече се надигаха. Излезе вятър, дигна се прах. Старият бряст заогъва клоните си и зашумя. Чу се гръм. Други, по-ниски облаци, пепеляви и кълбести, се появиха, заизвираха и се завъртяха като дим от пожар, изпревариха другите облаци и отведнъж обложиха цялото небе. Притъмня, вятърът се усили, все по-често се святкаше и гърмеше. Доде Малин и каза, че сеновчани са си отишли. Като куршуми заудряха тук-таме по земята зърна град и след туй рукна дъжд като из ведро. Трептяха червени светкавици и наблизо някъде изтрещяваше страшен гръм. Ту тих, ту развяван от вятъра като виялица, дъждът трая близо цял час. Облаците се извиха на другата страна на небето, там сега беше дъждът и бурята. Около чифлика замучаха крави, зареваха телета – добитъкът се прибираше. Конете, мокри и лъснати от дъжда, изглеждаха изтънели и мършави, с тънки крака. Вече се мръкваше. Натежал от дъжда, големият бряст потъмняваше, попоклащаше клоните си и ръсеше гъсти капки, като че изново заваляваше дъжд."
Подобно на бурята въстанието започва ненадейно, трае кратко, но има унищожително действие и оставя разруха след себе си. Червените гръмотевици олицетворяват бунтуващите се селяни, а огъващият се бряст - застрашения от разорение чифлик. След отшумяването на бурята/въстанието романът достига своя двойствен финал - социалният проблем на селяните и личната драма на двамата влюбени приемат два противоположни развоя. Накрая читателят се чувства разкъсан и в него бушуват както положителни, така и отрицателни емоции, в което се състои и най-големият успех на Йовков като автор - неговото творчество никога не може да остави читателя бездушен.
П. с. Мога само да изкажа огромното си съжаление, че този велик гений на българската литература е написал САМО един роман.
„Чифликът край границата"-Йордан Йовков От ученик обичам Йовков, Пелин и Вазов. Този роман съм го пропуснал тогава, може би защото не се изучаваше в часовете по литература. За това тия дни го открих на лавиците в една книжарница и го грабнах. Днес го прочетох и както винаги осъзнавам колко пленителен е светът на Йовков, как с всяко свое произведение те кара да обичаш родната българска земя, с всичките недостатъци на неговите обитатели, с техните несгоди. Романът носи нотка мистерия около влиянието на Нона и Антица върху околните, романтика и трагизъм под звездите на Добруджа в неспокойната 1923г.(годината на избухването на септемврийското въстание) "Чифликът край границата" е многопластов роман, в който Йовков преплита личното и общественото. Приятно четене на тези, които обичат българската литература!
Хубаво е да се минава от време на време и на българска вълна. Препоръчвам слушането в Сторител на този роман. Йовков създава някак усещането, че героите му са вятърничави, лицемерни, глуповати, а те се оказват дълбоки като кладенци. Иначе казано имайте си едно наум преди да я четете или слушате.
Това е една от онези книги, които първоначално изглеждат леки и приятни. Точно след една определена страница карат сърцето ти да прескочи и дъхът ти да спре. Йовков определено знае как да те накара да преминеш през емоции, които не си предполагал, че познаваш.
"(...) а хората, които живеят в такива глухи, отстранени места, винаги се чувстват, мислеше си Галчев, по-близо един до друг, отколкото са разстоянията между тях."