Модата на тесните панталони и късите поли, безмоторното летене, кибритите с една драскалка, монетите от една стотинка, режимът на икономия на горива и енергия... са измислени от габровци.
Радой Ралин е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945). През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45). Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“. През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“. От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“. Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.
Радой Ралин НЕ Е автор на сборника "Габровски шеги". Той е написал предговора към него. Художник на илюстрациите е Борис Димовски, а съавтори и съставители на сборника са Стефан Фъртунов и Петър (а не Петко) Проданов. Името на Петър Проданов е сгрешено в едно от десетките издания, преведени на повече от 20 езика, но явно така се "запечатва" в историята на изданието. "Габровски шеги" е сборник народни умотворения, характерни за габровския регион, в определена историческа обстановка - ранните години на ХХ век - когато град Габрово е бил прочут и процъфтяващ индустриален център.
Не се бях смяла така отдавна.Тази книжка не изпълнена просто с шеги😹😹Благодарение на нея научих и доста за натурата на габровци и успях да си отговоря на доста въпроси.Много приятно четиво и честно казано е една от книжките, които бих препрочитала с удоволствие в свободното ми време.
Вероятно всички имаме сантимент къю тази книга - повечето сме си я купили в детските години от Дома на хумора и сатирата. Само че самите истории... Да, отминало им е времето на повечето.