Извън обхват

by Евгени Черепов

Евгени Черепов дебютира през 2012 г. с романа „Добавено лято“. „Извън обхват“ е вторият му роман.

Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити.

Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа „Светлина“ ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно.

Светлозар Желев

Genres: Bulgarian Literature

348 pages, Paperback

Published February 1, 2024

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Мила, добра, непохватно-топла книга за [не]възможната родна идилия в прегръдките на планината, където си говорят малкият и големият град, старите и младите поколения, носталгията към миналото и любопитството за бъдещето, пътешествениците и домошарите, тясното и широкото. Но дори и в планината допъплят язвите на днешния български ден.

[Стефани Kalcheva]

„...Аглика си помисли как отчаянието и надеждата си приличат по това, че са лавинообразни.“

От толкова време чакам „Извън обхват“, че си спомням дори предишното име на романа – „Аналогова зима“ (няма да крия, че към него е моят афинитет). И двете заглавия обещават някакво бягство от забързаното настояще, в което технологичният напредък ни пречи да останем насаме с мислите си, да сме напълно оффлайн, да живеем и четем бавно. Само привидно в романа на Черепов нищо не се случва. От една страна, зависи какво разбираме под нищослучване – да, няма екшън и бързи скорости, но дълбочината на вътрешните преживявания на героите, ретроспекциите и философските размишления за мен бяха толкова наситени, че се получаваше един чудесен баланс между спокойствие и динамика. Прекрасни са намигванията към Томас Ман, Достоевски и други класици из страниците.
Всичко започва от хижа „Светлина“ горе в планината, където мобилните устройства нямат обхват, а на всичкото отгоре един ден и токът спира. Така работещите в планинския дом и гостите са принудени да прекарат време един с друг, да се опознаят, получават луксозния шанс да съзерцават и да присъстват единствено и само в настоящето. Компанията е изключително пъстра – от група от дами на по 80 години, през запалянковци от Стара Загора, до тийнейджъри, деца, млади жени и двойка мълчаливи особняци. Тези представители на различни поколения тепърва ще разгърнат в романа някои от ключовите противопоставяния: млади-стари, комунисти-демократи, аналогово детство-социални мрежи, емигрирали-останали в България. Аз като част от дигиталните възрастни, но от последните с истинско оффлайн детство, си харесах повече някои герои от други, защото сме преживели сходни неща.

Каратанев и Георгиев са от поколението на носталгиците по социализма, Добрев е учител, чиито философски размишления внасят нещо от мъдростта на руските класици, Наталия, Аглика и Явор са представители на хората между 20 и 40, така че читателят все с някой персонаж ще се асоциира, а към друг ще изпита любопитство и ще иска да го опознае, защото може би в живия живот не е успял. В отзивите за романа не видях някой да споменава Чичо Дядко, но той е изключително голям чудак, който се появява само в ключови моменти и без него колоритът нямаше да е същият. Второстепенните герои имат приятно и тихо присъствие – допринасят за сюжета, но не се натрапват с излишни думи и действия.

Какво всъщност ми хареса лично на мен в романа? Хем нищо не се случва, хем не можех да спра да чета. Съдбата на Наталия ме държеше в ужасно напрежение, но в същото време (да, парадоксално, знам) ми беше и някак леко и хубаво на душата от атмосферата и кротките разговори. Мислех за планини, снегове, за оффлайн живот, за мостовете между поколенията, за писма на хартия и за детски рисунки (ще разберете защо), за неуморните характери на някои от персонажите и техните смели мечти и достойни за възхищение надежди. Усещане за полет, буквално и преносно.

Евгени имаше изключително успешни премиери както в София, така и в Стара Загора, а аз му пожелавам още много успехи, не само защото и двамата сме за Берое (както е редно!), но защото книгата наистина заслужава вниманието на читателите.

Корицата на Силвия Петкова ме накара да си припомня тези думи на Далчев:
"Бял сняг ще има само във градините, където са играели деца."

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Много мила и човешка книга.

[Sve · Rating 4 out of 5]

Доста време чаках втория роман на Евгени Черепов и той не ме разочарова.
Тази книга е наистина 'извън обхват', извън суетата на света и интернет. Като някаква почивка, която човек си дава, за да си подреди главата и после се връща в сивото на ежедневието една идея по-вярващ, че каквото и да се случва, все пак нещата се нареждат.

[Gery · Rating 4 out of 5]

3.5 ⭐

[Миша · Rating 4 out of 5]

Книгата ми хареса изключително много. Увлекателно написана, наистина успява да те накара за малко да се откъснеш от ежедневието, макар и разказваща точно за ежедневни казуси, които ни съпътстват всички. Първоначално дадох пълен брой звездички, защото рядко книга на съвременен български автор успява така да ми влезе в съзнанието. Темите, които засяга книгата са важни за младите хора и би било хубаво повече от тях да имат досег до нея, защото понякога няма възрастен, с който да седнеш и просто да съзерцаваш и да си поговориш за истинските неща от живота, особено, ако се чувстваш изгубен или си на кръстопът в живота си.

Краят обаче изобщо не беше подходящ. Логичен за станалото с героите, но посланието, което в мен остана е, че няма безнаказаност към злото и единствено смъртта и насилието могат да сложат край на тормоза и тиранията на престъпния свят. Макар и да знаем каква е нашата действителност в България, много би ми се искало книгата да подаде един друг тон, че можеш да се бориш по правилен начин, че правосъдната система би могла да те защити, когато попаднеш в лапите на злото и че не само бягството е решение, чакайки съдбата отново да те застигне.

[Bistrageorgieva · Rating 3 out of 5]

Чудесно интровертска книга - зима, отдалеченост, липса на интернет и телефон. И аз бих прекарала 2 седмици там и така. Липсва ми нещо рязко, драматично, лавинообразно, книгата е много премерена и балансирана. Може би е търсен ефект, но на мен ми оставя дупка в пъзела от приятно впечатление. Най-доброто от Черепов все още предстои.

[Yoshka · Rating 3 out of 5]

Добра идея, обаче ми се искаше героите да не са толкова ясно категоризирани, изводите да не се дават готови на читателя, миналите истории на героите да не са толкова просто поднесени, с една дума - липсваше ми сложност на романа - и като композиция, и като образи, и като изказ. А финалът направо си е претупан. Въпреки това събуди интерес у мен най-вече с основната идея, с разнообразието от образи, с актуалните теми, оригиналното заглавие, подходящия избор на корица.

[Yana Docheva · Rating 5 out of 5]

Първата книга от много време насам, която успя не само да грабне, но и да задържи вниманието и интереса ми. Който има нужда да забави малко ежедневието си и да обърне поглед навътре към себе си (вярвам, че всеки съвременен човек има нужда от това), няма да сгреши, ако прочете "Извън обхват". Като читател почувствах, че съм част от компанията на хижа "Светлина" и аз събеседвам с героите, а не просто следя диалог като страничен наблюдател.

[Vasil]

[20.03.2024 ]Минаха се десетина дни, откакто прочетох книгата. Все още ми е трудно да говоря за нея; не по друга причина, ами чувствата ми остават смесени. Не се научих да харесвам нещо, което срещам последните години в съвременната българска литература: разказването на истории, които не са особено вълнуващи. Може да се дължи на някакъв мой недъг на безчувственост, може и да е друго, но ако първите епизоди, които представят миналото на персонажите от основния разказ в "Извън обхват" четох с интерес, то някои ми бяха напълно безразлични. Със сигурност нарочно повечето представят някакъв типаж, който ни е до болка познат от действителността ни: нещастливият отишъл в чужбина студент, "похитената" от мутра печална жена, нереализиралият се мъж вече в тридесетте си години, старият военен, който има проблем да приеме "изгъзиците" на новото време и други. В повечето от тях ми липсваше онова особено нещо, което съм сигурен, че всеки притежава, което го прави интересен. Останах с чувството, че просто за много от тях това си остана тайна. Но имаше проблясъци, отклонения от стандарта. Най-вече в лицето на учителя Добрев (който може да е или не някак свързан с автора, също преподавател по литература).

Това, което наистина ме порази, беше езикът. Смел и модерен, без да се пази от думи като "селфи", "инстаграм" и дори "сийнвам". Последната особено ме озадачи, не я очаквах, но пък е наистина дръзко решение да остане вместо нещо от рода на "прочита, без да отговаря".

Имах доста различни очаквания, когато почнах да чета. Не съм разочарован. Ще се върна след време да редактирам впечатленията си, трябва да отседят още.

[Yoana Miteva · Rating 4 out of 5]

Книги като тази ми връщат надеждата за българската литература. Единствено малко дидактически ми звучеше, но може да съм си внушила след като съм прочела, че авторът е учител.

[Stela M Radeva · Rating 5 out of 5]

Меланхолична зимна приказка за човешкия живот и обхвата на време-пространството. Ежедневието забавя скорост горе в планината, за да отдаде почит на носталгията по бързо преминаващия живот. Човешки роман за болката, щастието, радостта и неволите. Главите за Наталия и Добрев са ми най-любими. В тях усещам сладко-горчивата болка, видяна през очите на двама души, осъзнали амплитудата на суровия живот. Прозата е лека и плавна. Всички тихи истини, изказани чрез героите, са вълшебни. Харесва ми смирението, търпението на Добрев, лекотата, с която разказва за живота и вдъхновява младите. Мисля, че прочетох книгата във възможно най-подходящия момент - донесе ми много уют, спокойствие и цвят. Едно многопластово разкриване на персонажите, които - подобно на нас, хората - рядко показват същността си в реалния свят, а поддържат цял вътрешен микрокосмос отвъд него.
Евгени, благодаря ти още веднъж! ❤️🫶

[Irena · Rating 1 out of 5]

Още от самото начало ме разочарова дървения, безцветен журналистически речник на романа.
Като прибавим неграмотния прочит на миналото и настоящето, едноизмерните образи, липсата на сюжет - едни измислени хора ядат, пият и си говорят на теми от "дневния ред" на медиите - и за капак холивудския финал, лепнат като кръпка на тази претенциозна бездарност.... Отчитам времето прекарано в четене на тази книга като пропиляно.

[Ivaylo Naydenov · Rating 5 out of 5]

Докато я завърша и вече искам да я започна отново...

[Kamelia · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга, описваща чудесно човешките истории на героите.
Написана е чудесно, лирично и с много мъдрост!

[Tsvety · Rating 4 out of 5]

Били ли сте без обхват на телефона за дълго време? Какво бихте могли да правите в такъв случай - да се обърнете към себе си, към околните или към природата. И трите варианта са прекрасен избор, стига да понасяте хората около вас, да харесвате природата и да се изтърпите сами.

В такава ситуация поставя героите си Евгени Черепов в началото на романа "Извън обхват". Събира ги в една хижа, в която сигнал на телефоните и интернет има само в Телефонната кабина - хълмче, на половин километър разстояние от хижата.
За да ги сближи и разговори им пуска и един голям снеговалеж. И така под искрящата белота и смълчаност на снега малко по малко разбираме какво е довяло всеки един на това място.

Историите се трупат като пръхкав сняг. В едни ти се иска да се заровиш, до други не ти се ще да припарваш. Почувствах близост с героите, познавам такива типажи, особено като Георгиев, който все критикува "младото поколение". 😊

[Maria Kumanova · Rating 5 out of 5]

Роман за бягството от забързаността на ежедневието, търсене на пауза - изпадане в безвремие. Оставя те с усещането, че първо трябва да се загубиш за да откриеш себе си. През цялото време исках да се пренеса - горе в хижа ,,Светлина" на служебната маса. Смятам, че всеки има какво да преоткрие в тази чисто човешка история. Както казва авторът още преди първа глава: ,,Припознаването в измислените герои от романа не е осъдително".

[Svyatoslav Albireo · Rating 5 out of 5]

#аз_чета

Прочетох "Извън обхват" на Евгений Черепов.
Социална психологическа проза.
Много добра книга. И от смислова, и от литературна гледна точка.

Някога посещавах курс на Виктор Петрович Мазурик от МГУ, Японска литература, и той разказваше, че Лесков е лингвистично велик писател, защото героите му говорят всеки на своя език, съобразно образованието и професията си, и това е рядкост в руската литература.

Лесков, като всичко скучно, четох само в училищно време - не по програмата, но по времето - затова препрочетох разни негови неща. И да, така е, ясно е, забележимо е. Е, вече имам и лингвистично образование зад гърба си. В училище това изглежда - просто всички мърморят на остарял език.

Каква е разликата между, например, този подход и някой като Чехов. Чехов слуша, например, своята готвачка и има две кутийки в главата си - образовани хора и прости хора. И после пише за някой продавач или файтонджия и му влага езика на своята готвачка. А тогава не е имало единен стандарт за образование за обикновените хора. И файтонджията не е можел да говори като готвачката.
И Лесков уж забелязва всичко това.

И ето, героите на Черепов са на различна възраст и различно ниво на... ами богатство, може би, образование, и те говорят различно. И се вижда колкото са от различни места. Вече съм срещал зъботрошаща любов към диалектите у този Попов в "Мамник", а и при други автори съм срещал, когато пишат селския диалект на старците. Само че... той при тях е еднакъв)))) вече дори аз го разпознавам, а българският за мен, макар и славянски праезик, е чужд.

Ясно е, че оценявам просто с лингвистични структури езиците))) затова тук науката ми помага.
Но да, в книгата на Черепов се вижда тази лингвистична работа, се вижда разликата.
На срещата - бях на среща с автора, всъщност оттам и се сдобих с тази книга - Евгени разказваше, че просто е записвал разговори на различни хора.
Получило се е страхотно.

Вътрешната композиция на книгата е просто прекрасна!
Първо, в книгата няма нито вторичност, нито подражателство. А това е рядкост в съвременната литература!
Второ, в книгата са приложени много фино литературни похвати.
Трето, което е важно, авторът е успял да не се подхлъзне в клишираност на темите и характерите, при много добре разпознаваеми подсюжети.
Четвърто, самата смислова конструкция на книгата е неизбита.

Е, да приключим с литературщината. Да преминем към сюжета.
Две трети от книгата в нея почти нищо не се случва. Дори мисли и рефлексии на персонажите няма.
Всъщност, хотел в планината, там са пристигнали няколко човека и ги е затрупало със сняг. Не, ако мислите, че това е херметична драма, то не, казах, че няма клишета. Те се изкопаха. Е, разчистиха снега. И някои след това си тръгнаха, не, не се уплашиха, просто свършиха дните за почивка, а някои останаха. И се сприятелиха с работниците и управителите на хотела. И всеки в този хотел има своя история. И свои планове за бъдещето.
А после се случва кулминацията. И тя е трагична, разбира се, но е толкова бърза, толкова ненапрегната. И това също е много ново и въпреки привидната бъркотия на развръзката, ако си преживявал нещо подобно в живота, разбираш, че точно така би се чувствал, участвайки в ситуацията. А ако не сте преживявали такова нещо, то това зашеметяващо недоумение след прочитането - това е точно това, което чувстваш, когато преживяваш такава ситуация в реалността.
В книгата има за какво да съжаляваш в края и заради стремителността на ситуацията не успяваш да се ядосаш.

Всички истории на персонажите са интересни. Мразя флашбековете, но тук авторът не дърпа хронологията на повествованието, а разказва историите изцяло. И изобщо, авторът не прекъсва идеите - това е второто нещо, което мразя в книгите, когато идеите не могат да разказват докрай! Автор тук ги разказва докрай. Това ми хареса най-много. Повдигнатите важни теми, които са доведени и разказани докрай! Това също е голяма рядкост сега в литературата.
Сега някак е модерно да се хвърля в книгата разбъркан речник, уж читателю, сам домисли. Ами аз ще домисля, а ти, горкият творец, какво искаше да кажеш? Сам мога да домисля и без твоята книга! Ти тогава за какво си ми с твоята книжка?
Та тук не е така, Евгени Черепов разказва така, че е ясно какво, ясно как, и, най-важното, ясно - защо.

Е, авторът е учител, очевидно, по призвание. Защото в книгата има много правилно-учителско. Идеи за размисъл. И са дадени толкова ненатрапчиво, че да не отблъснат кипящите възмутени умове от поучителността.
На някои места просто аплодирах колко добре авторът е предал важното чрез лек разговор на героите. Също така, което за мен винаги е най-важното в книгите, това са авторските оценки, акцентите върху това, което авторът иска да каже.
Тук те също са дадени много честно (и това също е рядкост в съвременната литература!), но много фино, така че не изглеждат като оценки.
Изобщо, книгата е диалектична. А това също е важно, за да бъде книгата умна. Книгата показва две (или повече) страни на един въпрос, показвайки, че може да има и повече.
Като цяло, книгата е някакъв социален учебник. Но почакайте да се тригървате на думата учебник!

Моят брат по избор, Коля, веднъж каза: за да караш кола, трябва да се учиш. За да готвиш добре, също трябва да се учиш. За да плуваш - трябва да се учиш. Дори да ходиш до тоалетната трябва да се учиш! А за да живееш, за да общуваш, за да обичаш - защо хората смятат, че не трябва да се учат, може и така да станеш щастлив? Но това е най-сложното! Защо се смята, че на това не трябва да се учим?

И тази книга е една от онези, които могат да направят живота ви по-ясен, а следователно и пътя към щастието - по-широк и по-равен.
Горещо препоръчвам.

[Нели · Rating 5 out of 5]

Препоръчвам!

[Tanya Ilieva · Rating 5 out of 5]

“От една възраст нататък…да оздравееш означава да живееш спокойно с болките си.”
“По-милостива е тъгата по родителите ти, когато ти самият си родител.”

[Preslava Petrova · Rating 4 out of 5]

Попаднах на книгата съвсем случайно докато търсех подарък за позната. Взех я за себе си без никаква идея какво точно купувам само защото обичам планинарството и откъсването от ежедневието "там долу, в града". Започнах да я чета малко преди коледните празници, прочетох една глава на глас на приятеля ми и изведнъж се оказа, че ще прекараме почивните дни под одеалото, четейки един на друг докато навън вали сняг или обсъждайки теории как ще продължи романа...

Стана ни носталгично. За миналите времена, за живота в планината, за преплитането на поколенията. Романът беше повод да се замислим за следите от Прехода и това как са сформирани различните поколения в България, какво представляват ценностите за мъжество, семейство, кариера и като цяло простичките междучовешки отношения спрямо перспективата на хора на различна възраст. Замисли ни, че макар всяко поколение да смята, че това след него е пълно разочарование, то има и изключения или дори някакво цялостно развитие, което може да се види само от дистанцията на времето.

Книгата беше повод да се разровим за интересни резиденции на Тодор Живков, които в момента са реновирани хотели, да си поприпомним част от организациите от мутренските времена, да се замислим за университетското образование през годините. Стана ни интересно кой набор е авторът и до колко от разказаното е лично преживяно, а и как резонира с нас като читатели от различни поколения.

Направи ми впечатление точното пресъздаване на преживяването да отидеш на хижа. Никога не знаеш на какви хора ще попаднеш на това място. Почти гарантирано има хора, които не знаят какво правят, не се чувстват там, където трябва да са и може би никога няма да се върнат. Има ги и заклетите планинари, за които това е втори дом. Има ги и тези, които рефлектират над себе си и откриват нещо ново, което не са и предполагали. Там има една различна атмосфера на общото пребиваване, на "съюзяването" в прекарването на по-тежки и мрачни дни, на простите удоволствия като настолни игри, карти, тенис на маса, чаша вино край огъня.

Това, което ни разочарова, беше края. Виждам го и по други ревюта на книгата. През цялото време вървеше една нишка от историята на Наталия, която подсказва, че ще се окаже решителна част от развитието на събитията, което държи читателя в напрежение и жив интерес. Истината е обаче, че книга от 300+ страници финишира в плюс/минус 3 такива. Стигайки до последната глава, започнахме да прелистваме колко още ни остава. Главата през повечето време разказва за част от живота на Аглика, с което най-накрая ни дава повече информация и за този герой. По нищо не се усеща, че романа е към края си, но листите в дясната ти ръка намаляват и намаляват. И в един момент всичко свършва. Този бяга, онзи припада, третият замръзва и край. После всичко се подрежда, всеки намира някакви връзки, които да му помогнат да продължи живота си и нещата се потулват в миналото като несъщестувващи. Цялото забавено движение на ежедневието, всички анализи и приятни диалози приключват изключително нелепо в рамките на няколко абзаца.
Първото, което приятелят ми каза, когато затвори книгата е, че има чувството, че е трябвало Черепов много бързо да я довърши, притиснат от срокове и финансови тежести или издателството. Не мога да бъда по-съгласна. И в главата си може би някак бих пренаписала края... Не с цел да бъде по-щастлив и защото видиш ли "аз знам най-добре", а защото си мисля, че може да бъде някак по-реалистичен, плавен и логичен. Ако знаехме как ще приключи може би и двамата бихме си спестили последните няколко страници.

[Andre · Rating 1 out of 5]

„Извън обхват“ на Евгени Черепов обещава уютна планинска идилия и дълбоки разговори между поколенията, но в крайна сметка се оказва разочароващо повърхностна и хаотична творба. Героите са представени като стереотипни типажи – носталгични старци, нереализирани младежи, емигранти с горчиви спомени – без истинска дълбочина или индивидуалност, което ги прави предвидими и лишени от емоционална тежест.

Диалозите, макар и амбициозни, често звучат натрапчиво поучителни, с готови изводи и клишета за живота, които се натрапват на читателя вместо да го оставят да размишлява сам. Структурата страда от неравномерен ритъм: първата част се влачи в бавно, почти статично ежедневие, където нищо значимо не се случва, а внезапните ретроспекции прекъсват потока без да добавят съществена стойност.

Краят е особено проблематичен – претупан и нелогичен, с драматични събития, изсипани в няколко страници, които изглеждат прибързани и несъвместими с предишния тон на спокойствие. Това оставя усещане за пропуснат потенциал и липса на редакция, сякаш авторът е бързал да завърши под натиск.

Езикът е прост и журналистически, лишен от поетичност или оригиналност, а темите за доброто, носталгията и междупоколенческия диалог остават на повърхността, без да провокират истинско осмисляне. В крайна сметка книгата не оправдава очакванията за дълбока, интроспективна проза и се чете като сбор от идеи, които не се сливат в завършено цяло.
Като се прибавят и многобройните фактологични грешки, високият рейтинг буди сериозно недоумение. Може да се предположи, че този успех е резултат от усилията на негови ученици.

Слабата редакторска работа също е повод за критика, предвид голямото количество логически и фактологични пропуски. Книгата е амбициозно замислена, но изглежда, че се е срутила под тежестта на собствените си прекомерни претенции. Някои от образите са ��е просто схематични, но и нелогични в своето функциониране.

В крайна сметка, нивото на това произведение не надхвърля ученическо съчинение.

[Bookmaniac70 · Rating 3 out of 5]

Между 3 и 4 звездички ми е оценката. Хареса ми, че книгата не е претенциозна, а залага на добрия стил и разказ. Написана е искрено, има атмосфера и вътрешна динамика. Идеята в един момент да натиснем "пауза", да си дадем почивка, да останем насаме със себе си ми допада като основна нишка. (Впрочем, "Извън обхват" е заглавие в десятката.) Диалозите са раздвижени, припознах някои теми за себе си.

Недостатъците: личи си, че романът е писан на части в различни периоди от време. До един момент върви с много хубаво спокойно темпо, после в малко страници се изсипват много събития, а краят откровено е претупан. Героите са симпатични, но някак обобщени като типажи. Друг персонаж освен Добрев май няма да запомня. Иначе като цяло книгата ми остави добро усещане.

[Albena]

Тази книга ме накара да повярвам, че е възможно и напълно естествено хора от различни възрасти, социално положение и произход да намерят общ език и да създадат споделена история. В "Извън обхват" дори и тези, които живеят извън България, дискретно си намират мястото. Динамичен разказ, движен от развитието на характерите. Лек изказ. Убедителни диалози. Добра сетивност - замириса ми на сняг, борови дървета и камина. Не се чувствам сигурна колко "звезди" да дам, но е подходящо четиво за много широка аудитория и го препоръчвам.

[Петър Керкелов · Rating 3 out of 5]

Авторът има дар слово, книгата се чете леко и ако човек разполага с време може да я прочете на два-три пъти. Интересно, препоръките от интернет, които ме накараха да посегна към нея ми бяха създали съвсем погрешни очаквания към историята. Очаквах бавно, отнесено, интроспективно повествование - не, разказът е доста динамичен и не пасва никак на заглавието и корицата. Очаквах и... авторът да ме остави сам да си тълкувам какво е искал да ми каже, без да ми го сдъвче предварително.
Въпреки че намирам книгата по-скоро за добра, не мисля, че бих потърсил нещо друго на този автор. Не и скоро.

[Katerina Stankovska · Rating 5 out of 5]

Прочетох я на един дъх, макар да си казах, че ще си я подслаждам. Повествованието обаче е толкова увлекателно, така те понася, че неусетно си на половината. Героите имах чувството, че съм ги срещала. Страшно ми харесаха разговорите им, темите, върху които философстват, метафорите, които използват. Препоръчвам я с две ръце на всички, които искат да прочетат нещо стойностно, в което да се почувстват уютно! Пожелавам успех на книгата и на автора!

[Teodor Todorov · Rating 5 out of 5]

"- В днешно време всеки ходи със собствена истина в джоба.
Георгиев вдигна чаша към сина си , чиято беше последната реплика.
-Яворе, този път си точно в десетката. И как го формулира само. След време ще те цитират редом с Платон и Сократ.
-Прав е явор, пък е и хубава реплика - вдигна чаша и Добрев. - Егоизъмът е съвременната религия, но това пак е от липсите на общи цели, на обща визия за живота. Или ако я има, то тя е "всеки за себе си"

[Niki Gyoshev · Rating 5 out of 5]

Много добре написана книга. Много хора няма да я оценят, тъй като в нея почти нищо не се случва, но точно това пък за мен е плюс. Разговорите, гледните точки, сблъсъка на поколенията.... всичко това е достатъчно, за да ми хареса.

[1stTimeReader]

Защо издателят не е включил описание на сюжета - не знам. Влизам с надежди обаче.

[Marta Pavlova · Rating 5 out of 5]

Приятна, любопитна книга с доста реалистични диалози и добре изградени персонажи. Оставя едно очарователно и мило усещане за подреденост след прочитане. Препоръчвам да се чете през зимата.