Прекрасен роман с непреходни ценности и вечно актуална носталгия. Имах нужда да правя пауза след някое силно изречение и глава, за да ги преглътна и продължа за нови. Имах нужда да побързам и разбера развръзката, имах нужда да прекъсвам, за да преглътна емоциите. Имам нужда веднага да я препрочета.
Тази книга се оказа разочароващо преживяване за мен, въпреки литературната ѝ репутация. Макар да си личи стремежът към дълбочина и социално-психологически анализ, стилът на Попов ми се стори твърде тежък, фрагментиран и често неясен. Повествованието не ме увлече, а героите ми останаха далечни и неубедителни.
Темите – морал, вина, време и памет – безспорно са важни, но представени по начин, който за мен беше претенциозен и изкуствено усложнен. Може би това е книга, която изисква точно определено настроение или литературна нагласа – но при мен не се получи.
В обобщение: Въпреки амбициозните идеи, книгата не успя да ме грабне нито емоционално, нито стилово. Литературно усилие, което не ме възнагради. 1/5.