Андрея Илиев ни отвежда във времена, объркани, неясни и често излишно политизирани. Това не е книга само за атентата в църквата „Света Неделя“. Романът разкрива живота през 20-те години на ХХ век. В него има епизоди от войната, окупацията от съглашенските войски, тогавашните нрави и високата криминална престъпност, емиграцията, противоборството между Военната организация и Трета секция. И не на последно място опитва да изясни защо гърми адската машина в църквата, защо дворецът не изпраща свой представител на погребението, кой ограбва скъпоценностите на убитите, само виновници за атентата ли са душени с въженца от войнишки палатки… Все въпроси, с които официалната наука избягва да се занимава.
Превъзходен роман, който се оказа колкото задъхана приключенска и криминална проза, толкова и художествен "апотеоз" на задълбочените документални проучвания на Андрея Илиев, един от най-вещите познавачи на историята на България от първата половина на ХХ в.
Времевата рамка се разпростря условно между края на ПСВ (Солунското примирие от 29 септември 1918 г.) и кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ (16 април 1925), докато събитията се нижеха пред погледите на двамата главни герои – Кирил Марашлиев – офицер от запаса и полицейски служител (първо лице) и Георги Георгиев – Гецата – крадец и касоразбивач (трето лице).
Хареса ми как авторът им даде равен начален старт – и двамата млади мъже бяха пройдохи, издънки от имотни семейства, не отговорили на високите очаквания на роднините си. Обаче фронтът и военнопленническият лагер, където съдбите им се срещнаха и преплетоха, се оказа изпитът им по доблест и мъжество, тласнал ги в крайна сметка в диаметрално противоположни посоки.
Няма да се спирам подробно на сюжета, умело забъркал фиктивни и реално съществували личности, но пак ще похваля Андреята - той не издава присъди, а безпристрастно се опитва да надникне отвъд официалните документи и да разчепка всички възможни версии и трактовки за знаковите и повратни събития от оня изключително динамичен период.