Веднъж Петя сподели нещо прочетено или видяно по телевизията. Имало някъде някакво племе, което познавало билка, чрез която дори на старица може да ѝ придойде мляко и да откърми младенец. Когато набирах романа "Сърцето на солта", разбрах каква предварителна работа е свършила Петя, ровейки се из речници и фолклор, за да открие и билката, и силата на жената, чиито изсушени от годините гърди могат при екстремна ситуация да се върнат към изначалното си предназначение. Това е поводът за написването на този роман. Петя дълго бе таила тази изумителна идея, докато намери подходящата сюжетна рамка. Бе намерила времето - турското робство; бе намерила и основния образ: жената-символ на България; жената, благодарение на която България оцелява. Дори когато и последният загине, винаги се намира един младенец, търсещ с попукани устни гръдта на България и винаги се намира една българка, която да накърми и отгледа следващия българин. Тамара Караколева
Петя Караколева е родена в гр. Хасково, но от най-ранно детство живее и учи в Кърджали. Тук завършва прогимназиалното си образование, а след това – Английската гимназия в Пловдив и английска филология в СУ “Кл. Охридски” – София. Работила е като библиотекар в Гимназията “Хр. Ботев” – Кърджали, преводач от английски в ОЦЗ – Кърджали, и МЗ “Ленин” – Перник, след което е редактор в “Кремиковски металург” и редактор в Детска редакция на Българското национално радио. Нейно дело са едни от най-добрите преводи на Шекспирови сонети. Авторка е на детските книги “Крокодил-автомобил” – 1981 г., “Сабята на щурчето” – 1982 г.,”Най-златното злато” – 1986 г., първият роман-приказка в българската литература, “Ох Зъбчо” – учебник за детските градини, както и на 4-серийния филм “Лунчо от Луната”, “Коледни приказки”- 1990 г., а също и на книгите за възрастни “Къщата сутрин” – 1987 г., “Свестен човек, ти казвам” – 1990 г., “Седем живи Марии” – 1991 г.