Романското езикознание е един от най-разработените дялове на лингвистиката изобщо. Нещо повече – да си спомним думите на Антоан Мейе, изречени през 1923 г.: „Романизмът е областта, която най-добре обяснява езиковия развой, и е онази, в която методите, прилагани към историята на езиците, могат най-успешно да бъдат обсъждани“. Това се дължи на щастливото обстоятелство, че източникът на цялата група – латинският, е добре познат и че дългата история на праезика и на дъщерните му езици може да бъде проследена въз основа на запазените писмени паметници, на общностите и особеностите на отделните езици и на териториалните им диалекти.