What do you think?
Rate this book
Сребърна пара
разкази
136 pages, Paperback
First published January 1, 1987
5 people want to read
About the author
Бойка Асиова
10 books20 followersБойка Асиова е родена е през 1945 год. По образование е инженер химик, но е работила като журналист в няколко централни всекидневника. Автор е на книгите ”Добрата дума” /1985/-публицистика, сборниците с разкази ”Сребърна пара” /1987/, ”Да излъжеш дявола” /1999/, ”Мир вам сто врабчета” /2001/, ”Приписки” /2003/, ”Време на заем” /2004/, ”Песните на мама” /2005/, ”Мъжко можене” /2002/.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 30, 2018
Викаха му Майстор Турунджи, че не боядисваше само една оранжева боя, а много. Като туреше на купешката боя и малко изсушени зърна от калина с метличина, преждата светнеше.
Дойде невеста и му рече:
"Майсторе, вапцай ми едно пасмо за шар. Турунджиено."
"Какво турунджиено?"
"Еми..."
"Ама какво, бе джанам? Като невен, като калеш, като превтасала тиква или като слънце на заод?"
Те за това му требуваха билки, треви, корени и коренища всекакви.
***
Монахините не даваха роса да лизне сеното, камо ли дъжд да го намокри. Тая сутрин отслужиха молитва по-рано и трите сестри Анисия, София и Мелания нарамиха косите. Те беха най-млади, най-яки и вършеха мъжката работа на стопанството. Таман нагризаха по едно парче със сочна, изедна трева, откъм Осиковица запълзе облак. Излезе блед и малък, като вълмо вълна. Сетне бързо се разрасте, потъмне, запремета се като в даракчийски валяк и се повлече към Панчевица. Тръгна към Добречковото и скоро запуши целото небе. Тревата настръхна, потрепера. Божа стрела разцепи небето на две, тресна един два пъти и... завале. Не завале, а заизтура. Отвсекъде и безотточно. Вале, вале. Цел ден. От покрива на манастира се изливаше плътна прозрачна водна пелена, плискаше на белия плочник. Две сестри дотърколиха каци, подложиха ги под улука, струята заудра на глухо. Каците бързо се напълниха, запреливаха. Закипе водата в тех. Сестрите се скупчиха на чардака като врани.
... Надвечер дъждът изтъне, закапа и спре.
Дойде невеста и му рече:
"Майсторе, вапцай ми едно пасмо за шар. Турунджиено."
"Какво турунджиено?"
"Еми..."
"Ама какво, бе джанам? Като невен, като калеш, като превтасала тиква или като слънце на заод?"
Те за това му требуваха билки, треви, корени и коренища всекакви.
***
Монахините не даваха роса да лизне сеното, камо ли дъжд да го намокри. Тая сутрин отслужиха молитва по-рано и трите сестри Анисия, София и Мелания нарамиха косите. Те беха най-млади, най-яки и вършеха мъжката работа на стопанството. Таман нагризаха по едно парче със сочна, изедна трева, откъм Осиковица запълзе облак. Излезе блед и малък, като вълмо вълна. Сетне бързо се разрасте, потъмне, запремета се като в даракчийски валяк и се повлече към Панчевица. Тръгна към Добречковото и скоро запуши целото небе. Тревата настръхна, потрепера. Божа стрела разцепи небето на две, тресна един два пъти и... завале. Не завале, а заизтура. Отвсекъде и безотточно. Вале, вале. Цел ден. От покрива на манастира се изливаше плътна прозрачна водна пелена, плискаше на белия плочник. Две сестри дотърколиха каци, подложиха ги под улука, струята заудра на глухо. Каците бързо се напълниха, запреливаха. Закипе водата в тех. Сестрите се скупчиха на чардака като врани.
... Надвечер дъждът изтъне, закапа и спре.
Displaying 1 of 1 review