Тиха книга

by Валентин Дишев

Първият текст, който ще срещнете, разлиствайки страниците, е поставен сякаш извън книгата; вглежда се в нея отстрани, преценява я, претегля я:

"Смъртта е език.

Знам го отдавна.

Бях на около три години, когато го преживях за първи път.

Най-напред вътрешният ти поглед се отдръпва, виждаш отдалеч как в устата ти езикът започва да набъбва, ужасът разпилява съзнанието ти на пръски няма слюнка, а езикът продължава да расте, обхваща всичко, поглъща погледа, настава мрак и аз вече съм нищо - огромен, всеобемащ език.

Смъртта е неподвижен език...

Може би заради това започнах да пиша..."

Двойната корица пък, отново сякаш извън книгата, крие друг текст, който дава възможност тя да бъде прочетена още веднъж, през леко отместваща фокуса оптика...

Genres: Poetry

50 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Поет и журналист.

Reviews

[Emanuella · Rating 5 out of 5]

Малко думи, много смисъл. Ако ги четеш бавно, потъваш в тях, отнасяш се, пътуваш из преживяното. А после пак се връщаш - за поредно прочитане.
Страхотна изненада беше оригиналният автограф на гърба на двойната корица! :)

[Иглика Дионисиева · Rating 5 out of 5]

Тиха е, защото има думи, състояния и смисли, които не могат да се крещят. Тиха е болката, тиха е смъртта, тиха е поезията, докато изпълнява функцията на творяща живот, светове, единствена сила... Тиха е книгата на Валентин Дишев, докато е извън погледа и сетивата. Но, проговори ли - с гласа на автора или със собствените си страници, илюстрации и графична и смислова експресия на стиховете - тя напуска "статиката" на тихото и преобръща състоянието на възприемащия я, като го превръща в резонатор.
Тиха е - като ангел, който "плаче
със затворени очи"
защото
"дори и за него
страшното беше
отвътре".