What do you think?
Rate this book
Златото е винаги черно
Шарат е много млада кувейтска принцеса, която пристига в Саудитска Арабия, за да стане втора съпруга на саудитския крал. В кралския двор тя среща не само първата съпруга и главния духовник – алим Мохамед, но и дами, идващи от миналото, които стават нейна упора в трудните моменти. Шарат благополучно се омъжва за краля, но след сватбата, събитията поемат към неочакван развой. Визитата на американския президент в кралството е катастрофална и всички пътища водят към война. Само един човек в кралството ще измисли хитър начин как да се предотврати войната. И осъществявайки този план, в света се случва нещо, което никой не би помислил, че може да стане.
Нещо, което на всички ни звучи невъзможно...
Поемете към едно пътешествие в тайнствения разкош на арабския свят и се запознайте с героите, които успяват да докарат света до ръба на война, а за да я спрат, преобръщат световния ред и успяват дори да измамят самата смърт.
Нещо, което на всички ни звучи невъзможно...
Поемете към едно пътешествие в тайнствения разкош на арабския свят и се запознайте с героите, които успяват да докарат света до ръба на война, а за да я спрат, преобръщат световния ред и успяват дори да измамят самата смърт.
199 pages, Paperback
First published February 1, 2014
2 people are currently reading
21 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
June 6, 2015
Full review/Цялото ревю - click, click
При описанието на тази книга на няколко пъти се натъкнах на "модерна приказка", аз бих определила "Златото е винаги черно" като сапунен сериал. Давам обаче това определение с най-добри чувства!
Докато четях книгата, повече от половината сцени си ги представях в кинематографския стил, характерен за този вид сериали, и си мислех, че романът идеално би могъл да бъде адаптиран - или по-скоро, той самият да е съкратена адаптация на теленовела. Диалозите, героите, всичко насочваше въображението ми в тази посока, а и самият разказ би се възползвал от силата на визуалните грим, сцени и костюми.
Но подхванах нещата май от грешния край :D Та така, романът започва с пристигането на една модерна кувейтска принцеса в модерния царски двор (което ме изненада, защото аз очаквах нещо а ла Лорънс Арабски, а те ме метнаха век напред). Шарат ми стана страшно антипатична в началото, едно досадно, разглезено, несъобразително и спонтанно действащо момиченце - за това допринесоха и царствените, много силни образи на краля и първата му съпруга - Зафира. Контрастът бе огромен, и въпреки че с напредването на историята Шарат наистина порасна, така и не можа да ме спечели напълно - едно заради сянката на Зафира, и друго - защото успехите и се дължаха твърде на чуждите съвети и на случайни хрумвания. Наистина исках да харесам Шарат, но тя така и не успя да ме спечели напълно.
Историята се развива в кралския двор на Саудитска Арабия, и макар да не знам доколко е достоверна атмосферата, със сигурност бе забавна и пищна. А най-голямата изненада, която ми поднесе, бе антуражът на Шарат... съставен от призраците на бивши президентски съпруги! Това, и Кока-колената афера, бяха двете гениални хрумвания, заради които си струва да прочетеш романа. На някои места се смях до сълзи, и сериозно се замислях дали да дам пет звезди. Но в следващ момент се натъквах на поредното "-Хаха - каза тя." или на някое неумело поднесено, мелодраматично, украсено с удивителни знаци съждение. Стилът на авторката доста варираше, на места бе почти детински, макар да си оставаше приятен. На края на книгата вече един от любимите лафове вкъщи - "хахаха- изсмя се графът на развален испански", вече си звучеше съвсем на място.
В книгата се разглеждат и по-сериозни теми - болест, политика, права, свободи и религия. Тези въпроси обаче се развиха доста бързо, и това отне част от тежестта им - но все пак книгата е едва 200 странички. Като цяло за мен по-леките и по-хумористични моменти се бяха удали повече. Колкото до романтиката - защото аз поне слагам "Златото е винаги черно" в графа любовни романи - тя определено бе налице, но отново ще кажа, че по-голямо впечатление ми направи любовта между краля и първата му съпруга.
В заключение, това бе може би най-симпатичният български роман от този жанр, който съм чела. Имаше някои недомислици в разписа, които ме караха да въртя очи, но комбинираше драма и лекота по онзи специфичен за любовните саги начин и в крайна сметка бях доволна, когато завърших книгата. Дори се опитах да намеря нещо друго от авторката, но всъщност не открих абсолютно нищо за Виолета Кирилова :( Препоръчвам "Златото е винаги черно" на любителите на арлекинчета, на тези, които (дори и да не си признават), са се захласвали по драмите и емоциите и са чакали "следващия епизод", на тези, които искат да прочетат една приказка за крале и принцеси, и не им се задълбочава с въпроси за истинския свят; и на тези, които са се заинтригували как, за бога, принцеси, призраци и кока-кола са събрани на едно място :D
При описанието на тази книга на няколко пъти се натъкнах на "модерна приказка", аз бих определила "Златото е винаги черно" като сапунен сериал. Давам обаче това определение с най-добри чувства!
Докато четях книгата, повече от половината сцени си ги представях в кинематографския стил, характерен за този вид сериали, и си мислех, че романът идеално би могъл да бъде адаптиран - или по-скоро, той самият да е съкратена адаптация на теленовела. Диалозите, героите, всичко насочваше въображението ми в тази посока, а и самият разказ би се възползвал от силата на визуалните грим, сцени и костюми.
Но подхванах нещата май от грешния край :D Та така, романът започва с пристигането на една модерна кувейтска принцеса в модерния царски двор (което ме изненада, защото аз очаквах нещо а ла Лорънс Арабски, а те ме метнаха век напред). Шарат ми стана страшно антипатична в началото, едно досадно, разглезено, несъобразително и спонтанно действащо момиченце - за това допринесоха и царствените, много силни образи на краля и първата му съпруга - Зафира. Контрастът бе огромен, и въпреки че с напредването на историята Шарат наистина порасна, така и не можа да ме спечели напълно - едно заради сянката на Зафира, и друго - защото успехите и се дължаха твърде на чуждите съвети и на случайни хрумвания. Наистина исках да харесам Шарат, но тя така и не успя да ме спечели напълно.
Историята се развива в кралския двор на Саудитска Арабия, и макар да не знам доколко е достоверна атмосферата, със сигурност бе забавна и пищна. А най-голямата изненада, която ми поднесе, бе антуражът на Шарат... съставен от призраците на бивши президентски съпруги! Това, и Кока-колената афера, бяха двете гениални хрумвания, заради които си струва да прочетеш романа. На някои места се смях до сълзи, и сериозно се замислях дали да дам пет звезди. Но в следващ момент се натъквах на поредното "-Хаха - каза тя." или на някое неумело поднесено, мелодраматично, украсено с удивителни знаци съждение. Стилът на авторката доста варираше, на места бе почти детински, макар да си оставаше приятен. На края на книгата вече един от любимите лафове вкъщи - "хахаха- изсмя се графът на развален испански", вече си звучеше съвсем на място.
В книгата се разглеждат и по-сериозни теми - болест, политика, права, свободи и религия. Тези въпроси обаче се развиха доста бързо, и това отне част от тежестта им - но все пак книгата е едва 200 странички. Като цяло за мен по-леките и по-хумористични моменти се бяха удали повече. Колкото до романтиката - защото аз поне слагам "Златото е винаги черно" в графа любовни романи - тя определено бе налице, но отново ще кажа, че по-голямо впечатление ми направи любовта между краля и първата му съпруга.
В заключение, това бе може би най-симпатичният български роман от този жанр, който съм чела. Имаше някои недомислици в разписа, които ме караха да въртя очи, но комбинираше драма и лекота по онзи специфичен за любовните саги начин и в крайна сметка бях доволна, когато завърших книгата. Дори се опитах да намеря нещо друго от авторката, но всъщност не открих абсолютно нищо за Виолета Кирилова :( Препоръчвам "Златото е винаги черно" на любителите на арлекинчета, на тези, които (дори и да не си признават), са се захласвали по драмите и емоциите и са чакали "следващия епизод", на тези, които искат да прочетат една приказка за крале и принцеси, и не им се задълбочава с въпроси за истинския свят; и на тези, които са се заинтригували как, за бога, принцеси, призраци и кока-кола са събрани на едно място :D
July 15, 2016
Нелоша книга. Стилът е добър, ходът в повествованието е колкото очакван, толкова и учудващ. Хареса ми и препоръчвам.
April 5, 2025
Изслушах книгата в Сторител и първото, което трябва да кажа, е, че четенето е УЖАСНО! Според мен то отнема поне 50% от чара на романа и дори не знам до каква степен ревюто ми ще бъде адекватно. Насилих се да я изслушам, защото наскоро се запознах с прекрасната Вили от Писателското кафене (https://www.instagram.com/pisatelskok...) и много се вълнувах да прочета книгата й! Младежка история за кувейската принцеса, която идва в Саудитска Арабия, за да стане втората жена на краля, но скоро се забърква в международен скандал с мистични елементи. Характервно за YA, на места болезнено кратки изречения, някои недобре развити герои и ситуации, но сюжетът наистина беше различен от всичко подобно, което бях чела, затова - браво! :-) Ще чакам и следващата! ;-)
Read
January 13, 2020Изключително зле написана книга - все едно третокласник реди есе... А патпса за великата Америка и в партизанските книги от соца не съм срещала! Добре, че е от библиотека, иначе това щяха да са на-безсмислено изхарчените пари! А времето от живота ми което отдели да се насилия да я дочета е най-безсмислено изгубеното до сега в 56 годишния ми живот! Слабо, фантазиране без логика и смисъл! Не я препоръчвам на никого! А писателката може да се захване с нещо по - ползотворна от това да губи времето на хората!
January 19, 2022
Добро четиво! Обичам романи, свързани с Близкия и Далечния Изток, затова бих казала, че определено ми допадна!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews