Светулки зад решетките

by Мира Добрева

„Светът, в който живеем, е реален, но лишен от нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят. За да се пробуди, трябва да бъде назован и така творчеството, талантът на писателя, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат от съществуване в разказ, а по-сетне в смисъл и в памет. Светът на Мира Добрева е пределно драматичен, изпълнен е с дълбинното познание за болката и страданието на човека. Така всеки истински писател доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта на човека, низостта и величието на човека, безкрайността на човека.

Персонажите ѝ са обзети от усилията си да бъдат различни, обладани са от своите безумия и зависимости, които привидно им дават, но всъщност отнемат свободата им. „Светулки зад решетките“ е прекрасен психологически роман за борбата на човека с алкохола и дрогата, всъщност за борбата на човека със себе си!“ – Владимир Зарев

***

„Светулки зад решетките“ разглежда съдбите на две жени, белязани от поглъщаща ума и тялото алкохолна зависимост.

Сюжетът обхожда пътищата, през които ги води заболяването им.

Без остатък и пределно болезнено книгата назовава упадъка на ценностите, духовната празнота и вледеняващото отчуждение, които пристрастяването предизвиква.

Преплетени като в гнездо на птица, между страниците ще откриете дълбоките бездни на човешкото страдание и възвишеното чувство на любовта и прошката. Това е роман за отчуждението и великодушието. За болестта като начин на духовно израстване. За болестта като равносметка и форма на лечение. За проявлението на най-жестоката тъга – вечния страх, че смисълът е загубен. За безсмислието на живота и неговия висш смисъл. За просветлението. За смъртта, а то означава за безсмъртието.

392 pages, Paperback

Published February 16, 2024

Reviews

[Yoana · Rating 5 out of 5]

“... болезнено съзнавам, че човек няма власт над деня, в който се е родил. Нито има власт над деня, в който ще си отиде. Но има власт над това да избяга от нищетата и безумието на зависимостта. Да победи себе си, за да победи алкохола. И искам да знам не колко, а как остарявам, и не какво имам, а какво давам, и не какво вземам, а какво оставям след себе си на този свят! Дните и годините, които ми остават ... за тях тихичко благодаря, защото благодарсността е най-силната молитва.“

“... мислосърдието означава себеотрицание и уважение към другите. Милосърдието е най-висшата изява на доброта. Да помогнеш заради самата възможност да го направиш, не защото очакваш нещо в замяна. Да се откажеш от егото си, да не отвръщаш очи от човешкото страдание.“

“По навик не вземам нищо чупливо освен душата си.“

“Нямаше никой освен споделяната с години човешка тъга, полегнала като недочут шепот върху плочките на пода.“

“Има мигове, в които спираш да отпиваш от чашата на страданието, колкото да си вземеш въздух - тогава се опираш на усмивката си като на бастун. Толкова се полага на някои хора. Малка боязлива, утихнала усмивка ... “

“... алкохолът подсилва лъжата, че си различна, че си друга, че си по-смела и остроуман от останалите.“

“Когато си на дъното, е добре да знаеш, че винаги има по-надолу. Пропаданаето, падението сякаш няма граници.“

“Душата се лекува с някаква взаимност, с щастие, с обич или най-малкото - с вътрешна хармония.“

[Viktor Dremsizov · Rating 5 out of 5]

Хубава книга с послание. Емоционална! Светулките идват, за да осветят една важна тема. Нещо, което силно ме докосна в книгата е този цитат.
“Сърцето чедо не остарява. То все едно и също стои. А когато остарееш с него ще живееш - затова си пази сърцето,чедо, и спомените в него - и хубавите, и тези, които ти се иска да забравиш. Болестите на сърцето не са от клапи, кръвоносни съдове, прегради и аорти. Те са от думи от клетви от омраза и завист - завистта е най-лошата болест.”
Книгата показва, че поговорката пияните и лудите и Господ ги пази.
Хубаво е как човек се страхува да излезе на свобода и предпочита някой да го пази от него самия. - само загатвам за страховете на героите!
Трогателна е и силата на майката, която не се отказва от детето си! Книгата показва колко слаби са хората, но колко силна е любовта и как тя може да променя!

[Belgin Halibryam-Yumer · Rating 5 out of 5]

Безпощадно истинска!
И толкова близка!

[Tsonyo Tsvetkov · Rating 5 out of 5]

Феноменална книга!!!
Никога не съм мислил, че може да съществува книга, която след като прочетеш да имаш чувството, че си гледал филм. Драматичен, любовен, разтърсващ, смразяващ, докосващ, разплакващ филм от безброй думи описващи в детайл героите, чувствата им, ситуациите в които волно или неволно изпадат. Една книга, която ще промени много човешки съдби. Роман, който ще удари шамар на всеки зависим човек, а кой не е такъв? Книга, която засяга конкретно темата за алкохолната зависимост, но може да бъде заменена с всяка друга такава. Зависимостта във всичките и видове и форми.
Роман в който единственото спасение е вярата и любовта.
Това не е книга, която ще прочетете на един дъх, защото някъде между страниците ѝ той ще спира многократно и ще оставяте настрана прочетеното и преживяно от вас с мисълта, че това не може да бъде истина, това не може да е вярно, това е поредната измислена история.
Този роман ще остави трайна следа в съзнанието ви и ще бележи душата ви.
Бъдете смели, дайте шанс да бъдете докоснати от съдбите на забравените и отритнатите от нас животи, а именно тези на "страдалците, алкохолиците, зависимите".

[Andrian Georgiev · Rating 5 out of 5]

Не разбирам хора, които казват 'Изчетох я на един дъх!'. Това не е книга, не е история, не е хартия и букви, това е опустошение, което не те жали, не ти пести, не те гали с пауново перо. И заради това, трябваше да правя паузи, да осъзнавам, да мисля, да се връщам отново и отново. Излишни думи няма - нито за Валма, нито за Къдрина. Всичко, което трябва да се каже за алкохолната зависимост се каза и изписа. Всичко, което трябваше да бъде обърнато с хастара навън - беше. По няколко пъти. И не ти се навира в лицето - НЕ! Ами те удря по десетки различни начини. Жалостив човек съм и толкова се надявах за един от образите да изригне, да блесне, да светне и да поеме по вярната посока. Не по оная, която е определена от обществото, от стереотипите, от всичко. А просто по правилния за този образ. По пътя да може, да се откъсне, да се справи, да се... просто да бъде. Нали знаете, че има хора, които като изпсуват или кажат някоя нецензурна дума се опулваме и казваме: 'Направо не мога да повярвам, че това излезе от устата ти!'. Така и аз за Мира Добрева. Не я познавам, но ми създава усещане за финес, елегантност, нежност. И да я видя тук, в тази книга да удря безпощадно с камшика на истината за алкохолизма - откровено беше шок! Но такава е истината - понякога грозна, понякога зловеща. И по-добре грозна истина, отколкото красива лъжа... така ли беше? МИРА, поклон за, за... за много неща, които ни разказа.............

[Yulia · Rating 4 out of 5]

Уникална!
Вярвам, че тази книга е много оригинално и уникално написана, въпреки че не съм чела други книги на тази тема. Показва живота на главната героинята доста подробно, но в същото време много захласващо и интересно.
Най-много ми харесаха частите, в които Къдрина и Валма си разказваха миналото. Направо не можех да спра да чета, беше ми много интересно какво ново и необикновено нещо ще си разкажат. Някои детайли даже и сега ми е трудно да си представя, че съществуват в реалния живот.
Самата зависимост (алкохола) е прекалено добре описаната, също и чувствата, мислите и действията на зависимия човек.
Единсвените причини поради, които давам 4 звезди са заради частите с религиозните мотиви и тези с откъсването от реалния живот на Мина. Тези теми са ми далечни, изглеждат ми прекалено нерялни и ми развалят контекста на суровата реалност. Също и скритият смисъл на светулките (които са и в заглавието), а именно светлина в тъмината, някакси ми беше на втори план докато четях. По скоро исках да продължа с историята и истината от колкото с тълкуването на знаци и тн.
Смъртта на Къдрина ме изненада доста и направо загубих думи, но мисля, че е по-добре, че не се събраха, защото щяха да се самоунищожат.

[Ирена Кьосева · Rating 5 out of 5]

Феноменална, силно въздействаща книга! Безценна!

Трудно бих могла да опиша всички емоции и чувства, които ме връхлитаха, докато четях "Светулки зад решетките", написана с брилянтен изказ от Мира Добрева.

Едновременно брутално откровена и смазваща, но и завладяваща, иска ти се да не я оставиш, докато не разбереш ще има ли най-накрая светлина и в живота на главните героини.

В "Светулки зад решетките" са събрани спомените и изповедите на две жени, които лекуват в психиатрията своята зависимост от алкохола. Споделят толкова лични, интимни и ужасяващи преживявания от своето детство и младост, че могат да те докарат до състояние на ужас, ярост, гняв, страх относно средата, в която живеем.
Безкрайно точно е описано пагубното влияние на алкохола върху Личността и върху Семейството. Семейството и личността, които се разпадат и разграждат вследствие на алкохолната зависимост. Но това се отнася и за всяка друга пристрастеност, която лишава човек от трезвата му мисъл и го прави неспособен да контролира действията и емоциите си.

Тема, за която трябва много и постоянно да се говори, тъй като алкохолът бавно, неосъзнато и неусетно, но сигурно превзема и съсипва живота на попадналите под неговата груба власт.

[Antonina Grecova · Rating 4 out of 5]

Всичките истории на алколиците са едно към едно, въпросът е кой колко дъно е изкопал преди да се спре.... И в този смисъл книгата е ужасно достоверна, даже ако я чете някой заедно с "Погнусата" ще се отврати от алкохола, може даже трайно. Има няколко слаби момента със последователността на сюжета, които редактора би трябвало да забележи. Също така, повествованието от името на двама герои- се получи особено добре. Привключването от Мина към Валма някак става "дървено" и грубо. Този похват не е за всеки и в случая би било добре без него. Но, като цяло много препоръчвам. Особено ако имате зависим в семейството си или обкръжението.

[Zornitsa Bubova · Rating 4 out of 5]

Историята не ме впечатли особено,нито ме докосна.По средата на книгата, дори главната героиня ми опротивя/може би правейки аналогия с мои лични спомени и сравнения/. Имаше някои вмъкнати странични моменти,извън главното описание,които ми бяха далеч по-интересни( например обяснението за ''съзависимостта'',изброяването на различните книги, които Валма чете в опита си да намери пътя, описанието на манастира Св. Спас, връзката между скакалеца и демонологията ,подробното описание на напускането на тялото на Мина,описанието на делирът и др). Това ,което ме впечатли много обаче е талантът на Мира Добрева да пише. Дори от такава банално- предсказуема, донякъде скучна, донякъде дразнеща история за зависим и неговите вечни вини и оправдания , тя успява да направи шедьовър. Препоръчвам и да продължи да пише за Бога- не за баби баячки, не за врачки, не за ритуали, на за алевити, не за етносите, а за Бога. Красиво и се получава щом пише за Него.

[Alexandrina Petkova · Rating 5 out of 5]

Книга, която не щади читателя. Сурова и нежна едновременно, тя разказва историята на Валма - жена от видинско село, белязана от съкрушително детство и тежка зависимост от алкохола.

Алкохолизмът тук не е просто порок, а убежище - място за бягство от болката, към което Валма отново и отново се връща, въпреки множеството опити да се спаси.

Това е силен психологически роман за борбата на човека със самия себе си, написан с много чувствителност и разбиране. От онези книги, които не просто се "прочитат", а те разтърсват, разплакват и те оставят празен за малко.

[Катя Купенова · Rating 5 out of 5]

Тази книга ми е много лична. Върна ме към малкото смислени спомени с баща ми - можех да имам цял един друг живот с него, ако не беше алкохолизма му...
Мира Добрева е влязла в един труден свят на болка и безнадежност и ни разкрива най-тъмните му ъгълчета, най-светлите му копнежи, и онази любов към живота, която, ако има нещо да те закрепи към нея, ще те изведе към светлината отвъд решетките. Прекрасен разказвач е тя.
Благодаря ти, Мира, за всяко едно послание на надежда в тази история!

[Zvezdelina Asenova · Rating 4 out of 5]

,,- Коя буря не е отминала, Валма? И кой стои непрестанно под пороя на студения дъжд? Всичко отминава. И лошото, и доброто. Важното е, когато сме в хубавото, да му се наслаждаваме, да го осъзнаваме напълно. Защото пак ще дойдат мрачни дни, но тогава ще имаме спомените - те могат да топлят. “

[Krasimir Yambolov · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга, но не е за всеки. Трудно се чете поради изключително тъмните краски ,с които се описва алкохолизма...
И да не пия, заимах желание да спра. И да съм живял досега, заимах желание да започна наистина...

[Albena Nikolova · Rating 5 out of 5]

"Вече знам – писано ли е, ще стане, ако живея в Божието упование. Колкото – толкова. Когато – тогава. Както – така. Каквото трябва, ще ни намери. Каквото искаме, ще дойде. Щом сме похлопали – ще ни се отвори. Неминуемо е."

[Mihael Mihnev · Rating 5 out of 5]

Страхотен психологичски роман за борбата на човека с алкохола и дрогата, роман за борбата на човека със себе си! Той е моят пръв контакт до таланта на авторката и с удоволствие бих прочел и другите ѝ книги!

[Pavlina Delcheva · Rating 5 out of 5]

Освен да кажа едно голямо БРАВО и ПОКЛОН за този невероятен роман - друго не мога да кажа!

[Мирослава Димитрова · Rating 5 out of 5]

Разкошен роман! Остави ме без дъх и ме разчувства много!
Заслужава си всяка секунда прекарана с тази красива история. Авторката е невероятна!
Едно огромно Браво!

[Паулина · Rating 5 out of 5]

Мира просто е невероятна!
Това мога да кажа