В своята нова книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в „художествения“ си смисъл, така и в разговорния, като „този е голям образ“. Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете.
София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на „Граф Игнатиев“ и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка „Вишнева“. И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята „да хване“.
Тези ситуации са познати на всеки. Но умението на художничката ги изпълва с вътрешна светлина, с нежен колорит, който ни кара да погледнем навън и да се питаме възможно ли е наистина нашият град да бъде такъв, дали не е рисуван по въображение, по спомен.
Но не – сякаш за да ни успокои, авторката е включила две „интерлюдии“ от скици, рисувани директно от натура, дори придружени от откъслечно доловени реплики. Зачетеш ли ги, започваш неволно да се вслушваш в разговорите край себе си. И край литературата в тях. Също както след тази книга неволно започваш да виждаш градските сцени като картини. Да ги виждаш красиви.
Много харесвам Вяра Бояджиева. Духът на София е страхотно уловен, и то без непременно да я представя в някаква лъскава и понапудрена светлина, напротив. Щеше да ми хареса също толкова, ако беше без никакъв текст.
„Моята София и други образи“ на Вяра Бояджиева е изключително произведение, което съчетава визуални етюди и поетичен мироглед. Това не е обикновен картинен албум, а своеобразен портрет на София, създаден чрез рисунките на авторката. Всеки образ разкрива детайлите на столичния живот, които често остават незабелязани в ежедневието, но които носят своята красота и уникалност. Бояджиева успява да предаде духа на града не с думи, а с линии и цветове, уловявайки в тях колорита и настроението на софийските квартали, не само на забележителностите и емблематичните кътчета, но и на безбройни улици, спирки, паркове и кафенета. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Малко съм объркана. Бях толкова УБЕДЕНА, че ще се влюбя в тази книга, че сега трябва да призная, че доста ме разочарова. Не защото илюстрациите не са хубави - напротив, те са чудесни! А защото ми изглежда като разхвърлян скицник, на който не е било отделено достатъчно време да бъде подреден, осмислен, представен на външния свят... Липсва ми идея, сторителинг, смисъл, иначе да, и аз си обичам София и нейните разнообразни кътчета...
Превъзходна, смешна, красива книга с наблюдения от някои централни места и някои по-поносими кътчета из кварталите, които – великодушно отървани от боклука и тоновете недомислици и представени в мека, щедра светлина – направо взеха че ме разчувстваха.
Аз лично мисля, че София не заслужава тази малка емоционална легенда за София, но хей... заслужаваме я ние.
Съвършена от първата до последната страница. Толкова се радвам, че присъствах на премиерата и се сдобих с екземпляр. Добавих едно книжно бижу към библиотеката си.