В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът, често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана. В изданието са включени „Патиланчо”, „Патиланско царство“, „Бате Патилане“, „Патиланчо Данчо“, „Патиланчо на село“, „Патиланско училище“.
Latin transliteration of Bulgarian writer and translator Ран Босилек
Псевдоним на българския писател и преводач Генчо Негенцов. Баща му Станчо е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Генчо е седем годишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881-1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888-1943) - физик, метеоролог, създател на метеорологията във военно-въздушните сили (ВВС). Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904-1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908-1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издателство „Хемус”, където се издава сп. „Детска радост” – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Патиланците на Ран Босилек не се нуждаят от представяне. Поколения деца са се забавлявали с писмата, започващи на „Драги ми Смехукро” и завършващи неизменно с „Твой приятел вечен: Весел Патиланчо”. Вече повече от 90 години духовитите истории за игривата група хлапета и техните приключения са сред любимите произведения на родната детска литература, а баба Цоцолана се е превърнала направо в култов персонаж. И все пак, покрай новото издание на „Хермес”, илюстрирано от Борис Стоилов, имаме какво да кажем по темата! Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Като бях малка, това беше първата книжка за четене през лятната ваканция, която ни дадоха от училище. Спомням си, че ми се беше сторила ужасно дебела и никога няма да мога да я свърша навреме. Като всяко начало, и моите първи стъпки в литературата бяха трудни. Първо се опитах да накарам мама да ми я чете вечер под претекст, че аз така ще я запомня по-добре. След като това не мина се опитах да я убедя, че тази книжка няма да ми трябва и била избирателна. След като и този план се провали реших, че няма вариант да мина тънко и ще се наложи да чета. Първите страници ми бяха много скучни и само си мислех как децата навън си играят, а аз седя в къщи да чета. След още няколко страници започнах да чета по-съсредоточено и това беше моят миг на прозрение! Тогава осъзнах всъщност колко е забавен и изпълнен с приключения света на Патиланци. Забавлявах се искрено с баба Цоцолана и Патиланчо и дори тичах след мама, тати, баба, въобще който ми се мерне пред очите, да му разказвам за поредната история.
Някои писма ми бяха интересни - други не. Като цяло се забавлявах, но не достатъчно. Но книгата си е за голям формат. Някои книги имат нужда от простор. Затова и електронните четци със смешните си екранчета по никакъв начин не ми доставят вече удоволствие. Особено за книга от подобен калибър.
Любима детска книжка, в която има предостатъчно интересни моменти, приключения, лудории. Лично аз я предпочитам пред класическите приказки, защото за мен е точен показател какво трябва да бъде едно щастливо детство.
Ах, тази баба Цоцолана и весел Патиланчо.. Колко смях , игри , пакости и веселби. Върнах се назад във времето, спомних си и за моето детство с носталгия:(
Класика ♥️ Всички книжки с приключенията на патиланците и тяхната баба Цоцолана са събрани в този сборник от писма. Истинска наслада, истинска, блажена носталгия.... ♥️ Четох книгата с книжно другарче, като част от списъка с книги за началното училище, така че този път видях четивото през очите на днешната младеж. Поне едно 25 % от думите се наложи да бъдат преведени на общодостъпен език, за да се разбере смисълът на дадено изречение. Някои стари и не толкова стари думи му се сториха направо древни, като камъните в Стария Несебър.... 😂 иначе беше забавно да се състезаваме по четене ⭐ По-често трябва да препрочитвам детските класики, наравно с младежите, които сега ги учат..... Дава ми свеж поглед над обичаните неща от моето детство....
Това е една много забавна и интересна книга! С нея можеш да се забавляваш, докато четеш различните случки и места на които са били Патиланците! Баба Цуцулана е представена като лош образ, но ако почетеш повече и се впуснеш в приключенията, които преживяват, ще разбереш , че тя всъщност е много добър човек! Подходяща е както за малки, така и аз големи, стига да умеят да се забавляват! 🤩👌🏻
It's an amazing book that I used to read when at a really young age! Now days when I remember about it it's kinda strange because they passed so many years from the last day that I read this book. It's deffinitely recommended for kids and young ones!
Това е единствената книги от детството ми и ранните училищни години, която ми допадна и не ми беше скучна. Забавляваше ме и я четях лесно и безпроблемно.