Този роман на скоро пак се появи на български но под заглавието „Кристалната тапа“. Взех си го и чак тогава установих, не само че са една и съща книга, но и че на времето съм си я взел, но не съм я чел. Е, наваксах си този пропуск, но четох превода на „Тренев & Тренев“, просто защото се оказа по-добър.
Тук любимият ми крадец-джентълмен не е в обичайната си позиция да ръководи действието, да дърпа конците задкулисно. Тук той се забърква в необичайни афера случайно, след провален обир, който не е организиран от него, а от негови сподвижници и се озова в окото на бурята в ролята на догонващ. Корумпиран депутат, който притежава списък с 27 имена и благодарение на него изнудва влиятелни личности за пари. Има и загадка – къде се крие списъка, има романтична нишка с тайнствена дама, която първоначално е противник на Люпен, има и семейна драми, заровени тайни от миналото които се намесват в аферата по неочакван начин. Има естествено и солидна доза наивност, неочаквани обрати, които са малко неразбираеми за съвременния читател, но все пак книгата трябва да се чете с едно на ум за времето в което е писана. Определено ми хареса, но ако я бях прочел началото на 90-те щях да бъда възхитен от нея.