"Осакатени души" и "Един обаятелен грешник" са последните два романа от поредицата, посветени на третото и четвъртото поколение Салабашеви. Те повеждат читателя към едно емоционално пътуване, в което той ще открие какви са предизвикателствата пред младите представители на пловдивския род, успяват ли да се приспособят към изначално неприсъщата им реалност на социалистическа България, колко тежки компромиси са принудени да направят и какви удари трябва да понесат, за да платят цената на своето лично щастие, да опазят името си и да се преборят за честта и достойнството си.
Миналото също напомня за себе си. Зловещите му сенки изпълзяват отново, за да изправят Салабашеви пред мъчителни морални дилеми и да им нанесат поредните непрежалими загуби.
Но семейството устоява и този път - на историческите катаклизми на времето, на игрите на случайността и съдбовната родова предопределеност. Силата, която ги превежда през бурния 20. век, са любовта, сплотеността и непоколебимата вяра в непреходните семейни ценности.
Горещо препоръчвам поредицата на всеки, който харесва семейни саги, книги, описващи следосвобожденския период, и най-вече на хора, които обичат Пловдив. За късмет научих за книгите непосредствено след като бях на архитектурна обиколка по улица „Иван Вазов“ в Пловдив, и когато видях, че повечето действие се развива именно в Пловдив, още повече се засили интересът ми.
Историята е увлекателна и някак ми напомни на „Земя за прицел“, което само по себе си е доста висока летва. Поредицата включва шест книги, събрани в три тома, като всеки проследява различни периоди от 20-те до началото на 70-те години.
Първият том обхваща политически нестабилните години след 1925 г. и вътрешнополитическото напрежение около преследването на комунистическото движение. Първите книги ни запознават с първите две поколения на семейство Салабашеви и със странични герои, чиито истории се преплитат с тяхната. Много ми беше интересно да прочета описанията на Пловдив от онова време – улиците, хотелите, ресторантите и старите къщи, които и днес можем да видим.
Въпреки цялата си нестабилност, 20-те и 30-те години не могат да се сравнят с ужасите, които настъпват след окупирането на България, превземането на властта от комунистите и последвалите репресии и убийства. Тази част от историята се развива във втория том, а главните действащи лица вече са следващото поколение, което трябва бързо да се научи да оцелява в новата реалност. Поради положението си отпреди девети септември, семейството не е пощадено и понася огромни загуби, не само материални.
Последният, трети том се развива в годините след смъртта на Сталин и падането на култа към личността. Влиянието се усеща и в България, хората са обнадеждени, че идват по-добри времена, докато последиците от Пражката пролет не разбиват илюзиите за по-нормален живот. В тази част най-силно се усеща безизходицата, породена от безкрайната бюрокрация, корупцията и връзкарството на всички нива – от обикновените чиновнически процедури до кариерното израстване в културните среди. За мен това беше и най-трудната за четене част, макар и много интересна, защото правих паралели с днешната действителност. За съжаление, в този аспект положението не се е променило особено.
Прочетох трите тома за отрицателно време и със сигурност ще потърся и други книги от Любен Станев. Благодарности на семейството му, че са вдъхнали нов живот на поредицата с преиздаването ѝ и така дават възможност да бъде открита от нови читатели.