Винаги ще съм благодарен точно на това списание, защото ми даде възможност да прочета големи класици и бъдещи такива за относително малко пари. Все още имам бяколко броя, от тези, които съм купувал тогава, а с този се сдобих наскоро и почти случайно :). В този брой има десет разказа на познати и непознати писатели и ето по малко за всеки: „Бизнес за дракони“ — Роджър Зелазни: Драконите са един от многото фантастични елементи, които се удават на Зелазни. Всъщност, май няма такива, които да не му се… В този разказ ще открием една възможна и доста забавна трактовка за свети Георги/Джордж и змея и един нелош бизнес, който заформят. 5! „Другият“ — Кетрин Маклийн: Разказ за шизофреници, който макар и нелишен от стойност, не ми хареса кой знае колко. 3,5 „Котенца“ — Дийн Кунц: Прекрасен класически хорър, в който има поне няколко теми за размисъл. Доволен 5 „Джеки и свръхновата“ — Мариан Зимър Брадли: Разказът е от 1954-а и това си личи. Един забавен и ненатоварващ поглед към среща с извънземни. Джеки е дете и общува мисловно с негов извънземен връстник от другия край на галактиката. Там строят кораб, който ще докара всички извънземни на Земята, защото слънцето им ще избухне. Всички си мислят, че това са детски приумици, докато не избухва свръхнова точно там и когато Джеки е казал. 5! „Черният презерватив“ — Пит Къри: Не знам какво е превеждал Петър Иванов, при положение, че зад псевдонима се крие Петър Кърджилов. Най-интереснтоо от разказа е заглавието, иначе, макар и оригинален е толкова неубедителен и гротесков, че някак не ми допадна. 3 „Гласът вътре в нас“ — Васил Димитров: Доста странен наратив, от тези, които по принцип не харесвам. Тук обаче на автора му се е получил много добре, комплименти! 4 „Да видиш невидимия“ — Робърт Силвърбърг: Класа от Силвърбърг – наказанията след 80-на години няма да са затвор, а правенето на невидим – едно ярко петно на челото, заради което останалите хора се правят, че не съществуваш. Хареса ми, само че краят беше очаквано “cheesy”, а и просто носи шапка, друже! 4 „Хотел «Ню Роуз»“ — Уилям Гибсън: Киберпънк от, според мен, бащицата на жанра. Доста добре, като тук “кибер“-ът отстъпва на корпоративния шпионаж. При това е разказан с много интересен похват – като спомен на главния персонаж. 4,5 „Невидимото момче“ — Рей Бредбъри: Приказка за баба, която може би владее магии, едно палаво момче, което иска да е невидимо и ме подсети за идеята дали ако дърво падне в гората без никой да го види, е паднало всъщност. 4 „Машината на Онезим“ — Пиер Гамада: Приятно забавен разказ за Онезим и изобретената от него машина, която може да напише литературен шедьовър. Доста добре, финалът е бомба! 5 Притеснявах се, че благите ми спомени се дължат най-вече на носталгия, но се оказа съвсем не така. Преводите са на ниво, по-високо от обичайното за това време, а няколкото илюстрации, макар и по-скоро скици, са добре дошли. Силно препоръчвам на почитателите на добрата стара фантастика, макар и да има и попадения в други жанрове. Много, много доволен 4,30*!