Детството ѝ в Полша, животът във Франция, срещата ѝ с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта ѝ от левкемия, най-вероятно следствие от въздействието на радиацията... Утвърденият биограф Анри Жидел, удостоен през 1991 с Голямата международна награда за литературна критика за цялостно творчество, не пропуска и най-дребните детайли от необикновеното битие на Мария Кюри, успяла да се наложи в една изконно мъжка изследователска общност, в която не гледат с добро око на женско присъствие, още повече пък белязано от извънмерни постижения. Силна и слаба едновременно, твърда и емоционална, на моменти раздразнителна, тя е първият двоен Нобелов лауреат, първата жена, носител на престижното отличие, първата жена преподавател в Сорбоната. "Научих, че пътят напред не е нито бърз, нито лесен." Тези думи на Мария Кюри издават онази упоритост и последователност, които, въпреки ударите на съдбата, я отвеждат до върха на научното поприще.
Доста подробен труд в повечето случаи с цитати от писма и включване на автора в стил литературно интерпретативно съчинение (още ли кара децата да го пишат?)- Мария пише,колко е била щастлива и после: "ама не е била защото..." Да, един презадоволен човек от западния свят не може да разбере мизерстването в името на науката от преди век. В повечето случаи Пиер е описан как по скоро ѝ пречи със своето темерудство и разсеяност, днес на всички гении има се поставят диагнози, тогава са били "черти на характера". Както казваше една моя преподавателка: признатият високият коефициент на интелигентност може да ви послужи да си го сложите на тениска, не забравяйте, че той е над нормалната скала тоест е вид анормалност (така и не отидох да си направя тениска). Стига с това забележителна жена, тя е била забележителен учен. Точка!
Като магистър по ядрена химия е безсмислено да описвам почитта си към гения на Кюри. През всичките ми години на следване, често пъти съм си се представял в обстановката на тези Велики учени и как са прокарвали пътя към "модерното". Мария Кюри, две Нобелови награди, химия, физика. Полоний, радий. Патрон и покровител. Поклон. Като читател, биографично книгата не е добра, защото има авторко намесване и много наченки за промяна на историята, разкриване предварително, загатване на елементи със съмнителен характер. По-скоро стила наподобява литературна измислица с моменти на съспенс, трилър, а не биография. Това е недопустимо за биографии.
Огромно разочарование. Цял месец с мъка я четох тази книга, а с такова нетърпение предвкусвах удоволствието от нея.... Мария Кюри е велика личност, но стилът на Анри Жидел е ужасен. Жалко наистина...
Мария Кюри силно ме впечатли с отдадеността си към науката, с волята и силата, които е притежавала тази на вид крехка жена, с желязната си дисциплина, строгия самоконтрол и въздържание. Въпреки изключително трудните условия, в които ѝ се е налагало да работи и тежкия физически труд, който е полагала, тя не се отказва дори и за миг от работата си. https://knijensviat.wordpress.com/201...