What do you think?
Rate this book
Будистки притчи
Държите в ръцете си книга със специално подбрани будистки притчи, истории и размисли от Индия, Тибет, Китай, Корея, Япония, Виетнам, Калмикия и Бурятия.
Притчите от различни страни и народи отразяват многообразието на културни и религиозни традиции, но винаги насърчават човек да мисли и да открива добротата и любовта.
Основателят на будизма Сидхарта Гаутама е една от най-видните личности в човешката история, който отхвърля сляпата вяра в умовете на учениците си, защото тя не позволява на ума да се извиси. Нещо повече – насърчава ги да търсят и осъзнаят най-висшата божествена природа в себе си.
Историите от живота на Буда и неговите ученици помагат да се почувства целостта на света, да се разбере същността на човешкия ум, прониквайки директно в неговата природа, да се постигне вътрешен мир, да се контролират мислите и съзнанието, а защо не и да се постигне просветление.
Притчите от различни страни и народи отразяват многообразието на културни и религиозни традиции, но винаги насърчават човек да мисли и да открива добротата и любовта.
Основателят на будизма Сидхарта Гаутама е една от най-видните личности в човешката история, който отхвърля сляпата вяра в умовете на учениците си, защото тя не позволява на ума да се извиси. Нещо повече – насърчава ги да търсят и осъзнаят най-висшата божествена природа в себе си.
Историите от живота на Буда и неговите ученици помагат да се почувства целостта на света, да се разбере същността на човешкия ум, прониквайки директно в неговата природа, да се постигне вътрешен мир, да се контролират мислите и съзнанието, а защо не и да се постигне просветление.
128 pages, Hardcover
Published February 26, 2024
8 people want to read
About the author
Огняна Иванова
78 books4 followersФилолог, английска филология. Автор на кратка проза и поезия. Дългогодишен редактор в издателство "Отечество". Преводач от английски и руски език.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 8, 2024
Умиротворяваща игра на парадокси, хумор и подмамващи дълбини.
———
🪷”На учениците в манастира билo съобщено, че има монах, който е стигнал до състоянието на просветление. Вестта ги развълнувала и някои отишли да видят младия човек.
- Чухме, че си получил просветление. Вярно ли е? - попитали го те.
- Вярно е - отвърнал той.
- И как се чувстваш сега? - поискали да узнаят те.
- Нещастен както винаги - отвърнал той.
***
🪷Двама души се изгубили в пустинята и малко оставало да умрат от глади жажда, когато стигнали до висока стена. Чувало се, че от другата страна ромоли вода и пеят птици, а над стената имало надвиснали клони, отрупани с плодове.
Единият мъж се покатерил по стената и скочил в градината.
Другият се върнал в пустинята, за да помага на изгубилите се да стигнат до оазиса.”
———
3,5⭐️ - нямаше да е зле да се посочат източниците на притчите…
———
🪷”На учениците в манастира билo съобщено, че има монах, който е стигнал до състоянието на просветление. Вестта ги развълнувала и някои отишли да видят младия човек.
- Чухме, че си получил просветление. Вярно ли е? - попитали го те.
- Вярно е - отвърнал той.
- И как се чувстваш сега? - поискали да узнаят те.
- Нещастен както винаги - отвърнал той.
***
🪷Двама души се изгубили в пустинята и малко оставало да умрат от глади жажда, когато стигнали до висока стена. Чувало се, че от другата страна ромоли вода и пеят птици, а над стената имало надвиснали клони, отрупани с плодове.
Единият мъж се покатерил по стената и скочил в градината.
Другият се върнал в пустинята, за да помага на изгубилите се да стигнат до оазиса.”
———
3,5⭐️ - нямаше да е зле да се посочат източниците на притчите…
March 30, 2024
Дошло време дзен учителят да препита своите ученици. Повикал той трима от тях, взел лист хартия, капнал на него мастило и попитал:
— Какво виждате?
— Черна капка — отвърнал първият.
— Петно — отвърнал вторият.
— Мастило — казал третият.
Учителят заплакал и се прибрал в стаичката си. На другия ден учениците го попитали:
— Защо се разплакахте, учителю?
А той казал:
— Защото никой от вас не видя белия лист.
-------
"Будистки притчи" е едно малко съкровище. Подбраните притчи, илюстрациите, цветът на страниците - имаше такова внимание към детайла и просто си личеше колко любов и старание е вложено в този поект. Няма как да не се види, че в изд. "Изток-Запад" има хора, които таят много обич към будизма.
Искрено не знам как ние, българската аудиторията, сме се паднали с такъв късмет, че до нас да достигне такова нещо. Самото издание на книгата е едно малко произведение на изкуството и е радост човек просто да стои и да го гледа. Обожавам илюстрациите, които бяха почти на всяка страница и отразяваха разказваните притчи. Едно, че бяха красиви, и друго, че помагат човек още повече да се потопи в атмосферата.
И, разбира се, самите притчи... Ще бъде ли преувеличено да кажа, че част от тях така ме грабнаха, че просто трябваше да спра за момент? Да, имаше такива, които пък изобщо не ми подапнаха, но при положение, че тук са събрани толкова много притчи, това е неизбежно. Но имаше и такива които си бяха толкова на мястото, толкова силни, че човек просто трябва да си затвори очите за миг, за да осмисли какво е прочел. Някои изобщо не можах да разбера, признавам си без срам. Все пак съм само един смъртен човек.
Приятно впечатление ми напарви, че са споменати истински личности, към които имаше бележка под линия с едно редче, което описва кога са живели и какви са били. Особено се радвам и изобщо не очаквах да видя името на Тик Нят Хан. Като си поръчвах "Будистки притчи", си взех и книгата му, която Изток-Запад преиздадоха. След като прочетох едно от стихотворенията му, включени тук, няма как да не се радвам още повече, че съм си купила преиздадената му книга и със сигурност ме накара да поискам да потърся още от поезията му. Оставям това, което силно ме впечатли като първия откъс от книга по-долу, просто защото искам да си го имам запазено тук и от време на време да се връщам да го прочитам по случайност.
-------
"Не съм аз, а си ти.
Не си ти, а съм аз.
Разбира се, че сме едно.
Отглеждаш цвете в себе си,
за да ме разкрасиш
а аз заради тебе се пречиствам
за да не трябва да изпитваш болка.
За тебе съм опората, каквато си
и ти за мене.
Дошъл съм да успокоя душата ти,
а ти дошъл си, за да ме зарадваш."
- Тик Нят Хан, стр. 106
-------
"Защо продължаваш да ме питаш? Забрави въпросите, забрави, че имаш наставник и ме убий в себе си, убий учителя си, убий моя авторитет. Остави всякакви правила. Нима аз съм от значение? Не възнамерявам да те спирам — животът е еднакво достъпен за всички. Защо не започнеш да живееш? Защо продължаваш само да се готвиш за живота?"
- стр. 80
-------
"Само един коан има смисъл:
ти"
- Иккю, стр. 72
-------
"— Казват, че Буда Амида живее в Чистата земя. Къде живее тогава Буда Шакямуни?
— И Амида, и Шакямуни се намират в ума ти.
— Но не се ли намира Чистата земя на запад? В Индия?
— Какво говориш? Извън ума ти Чистата земя не съществува."
- стр. 60
-------
"На седлото няма ездач. Под седлото няма кон."
- стр. 125
-------
"Да не се отказваш от гнева е като да държиш в ръце горещи въглени с намерението да ги хвърлиш по някого: изгореният си ти."
- стр. 123
-------
Легендарният будистки учител Бокуджю живеел в пещера. И денем, и нощем казвал на глас:
— Бокуджю?
И сам си отговарял:
— Тук съм.
Учениците тайно му се присмивали. В края на живота си той спрял да задава този въпрос и да си отговаря. Учениците се почудили защо е станало така, а той отвърнал:
— Преди губех себе си, затова търсех къде съм, но сега няма такава нужда. Винаги съм тук.
- стр. 75
— Какво виждате?
— Черна капка — отвърнал първият.
— Петно — отвърнал вторият.
— Мастило — казал третият.
Учителят заплакал и се прибрал в стаичката си. На другия ден учениците го попитали:
— Защо се разплакахте, учителю?
А той казал:
— Защото никой от вас не видя белия лист.
-------
"Будистки притчи" е едно малко съкровище. Подбраните притчи, илюстрациите, цветът на страниците - имаше такова внимание към детайла и просто си личеше колко любов и старание е вложено в този поект. Няма как да не се види, че в изд. "Изток-Запад" има хора, които таят много обич към будизма.
Искрено не знам как ние, българската аудиторията, сме се паднали с такъв късмет, че до нас да достигне такова нещо. Самото издание на книгата е едно малко произведение на изкуството и е радост човек просто да стои и да го гледа. Обожавам илюстрациите, които бяха почти на всяка страница и отразяваха разказваните притчи. Едно, че бяха красиви, и друго, че помагат човек още повече да се потопи в атмосферата.
И, разбира се, самите притчи... Ще бъде ли преувеличено да кажа, че част от тях така ме грабнаха, че просто трябваше да спра за момент? Да, имаше такива, които пък изобщо не ми подапнаха, но при положение, че тук са събрани толкова много притчи, това е неизбежно. Но имаше и такива които си бяха толкова на мястото, толкова силни, че човек просто трябва да си затвори очите за миг, за да осмисли какво е прочел. Някои изобщо не можах да разбера, признавам си без срам. Все пак съм само един смъртен човек.
Приятно впечатление ми напарви, че са споменати истински личности, към които имаше бележка под линия с едно редче, което описва кога са живели и какви са били. Особено се радвам и изобщо не очаквах да видя името на Тик Нят Хан. Като си поръчвах "Будистки притчи", си взех и книгата му, която Изток-Запад преиздадоха. След като прочетох едно от стихотворенията му, включени тук, няма как да не се радвам още повече, че съм си купила преиздадената му книга и със сигурност ме накара да поискам да потърся още от поезията му. Оставям това, което силно ме впечатли като първия откъс от книга по-долу, просто защото искам да си го имам запазено тук и от време на време да се връщам да го прочитам по случайност.
-------
"Не съм аз, а си ти.
Не си ти, а съм аз.
Разбира се, че сме едно.
Отглеждаш цвете в себе си,
за да ме разкрасиш
а аз заради тебе се пречиствам
за да не трябва да изпитваш болка.
За тебе съм опората, каквато си
и ти за мене.
Дошъл съм да успокоя душата ти,
а ти дошъл си, за да ме зарадваш."
- Тик Нят Хан, стр. 106
-------
"Защо продължаваш да ме питаш? Забрави въпросите, забрави, че имаш наставник и ме убий в себе си, убий учителя си, убий моя авторитет. Остави всякакви правила. Нима аз съм от значение? Не възнамерявам да те спирам — животът е еднакво достъпен за всички. Защо не започнеш да живееш? Защо продължаваш само да се готвиш за живота?"
- стр. 80
-------
"Само един коан има смисъл:
ти"
- Иккю, стр. 72
-------
"— Казват, че Буда Амида живее в Чистата земя. Къде живее тогава Буда Шакямуни?
— И Амида, и Шакямуни се намират в ума ти.
— Но не се ли намира Чистата земя на запад? В Индия?
— Какво говориш? Извън ума ти Чистата земя не съществува."
- стр. 60
-------
"На седлото няма ездач. Под седлото няма кон."
- стр. 125
-------
"Да не се отказваш от гнева е като да държиш в ръце горещи въглени с намерението да ги хвърлиш по някого: изгореният си ти."
- стр. 123
-------
Легендарният будистки учител Бокуджю живеел в пещера. И денем, и нощем казвал на глас:
— Бокуджю?
И сам си отговарял:
— Тук съм.
Учениците тайно му се присмивали. В края на живота си той спрял да задава този въпрос и да си отговаря. Учениците се почудили защо е станало така, а той отвърнал:
— Преди губех себе си, затова търсех къде съм, но сега няма такава нужда. Винаги съм тук.
- стр. 75
Displaying 1 - 2 of 2 reviews