Алиса в дигиталния свят

by Алберт Бенбасат

Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през ХХ в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Което някои наричат революция, а други апокалипсис. Какво се случва? Традицията на книжното правене и разпространение, установила се в течение на векове, е на път да се разпадне, като в съзнанието на глобалния потребител на компютри и Интернет повечето от отделните му елементи вече отпадат.

Умира ли авторството? Тече прогресивно и повсеместно "копи-пействане" и присвояване, а също и превръщане на комбинации от чужди текстове в грубо същиши пастиши.

Да затрием ли издателствата? Капиталисти-потосмукачи ли са издателите на гърба на автора и читателя ли паразитират? Превърна ли е-book тази институция в анахронизъм, в цензор, спиращ свободното разпространение на словото? "Ние можем без издателите, те не могат без нас" - тръбят звани и незвани пишещи. Ала измислил ли е някой по-сполучлива формула за откриване и налагане на добрия автор от намесата на добрия редактор, изчел стотици слаби текстове? Ако доказаната издателска марка бъде елиминирана, няма ли да е свършено с качеството на книгите?

Новият "дигитален морал" си присвоява повече права, отколкото отговорности. Интернет дава шанс и за по-масова употреба на книгата, превръщайки я в леснодостъпно подобие на книга. Възползват се обаче само четящите, които и бездруго ще намерят път до нея. Не-четящият си остава не-четящ дори когато му подариш Вавилонската библиотека - в хартиен или в дигитален вид.

124 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Литературен критик и историк; доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски". Чете лекции във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Завеждащ редакция в издателството на СУ (1986-1991) и (1995-2000). Издател и редактор на списание и библиотека "Критика" (от 1999).
Автор, редактор и съставител на множество книги.

Reviews

[káliná · Rating 2 out of 5]

това четиво до известна степен успя да ме изнерви и да пуфтя през страница. трудно можеше да го опишеш като академичен труд, защото е написано в стил блогърски хейт, който се повтаря на места, липсва реална мотивация и добре изразена опозиция срещу дигиталната книга. нека не забравяме и двойният стандарт, който дъха от страниците и лошата редакция на места. дори за хейтър като мен това беше прекалено, особено когато прочета едно безумно - и зряло - сравнение от сорта на "Така наречените таблети и рийдъри (компютри, четящи устройства) трябва максимално да наподобят корица и книжно тяло [...]. В резултат доволният клиент е длъжен да добие илюзията, че държи в ръце истинско, спретнато, дъхащо на хартия томче, а не - извинете за израза - изрусена силиконова блондинка..." Не мога, човек, как ви хрумват тия неща и после да се говори за престижа да преподаваш в СУ. Дано другите му две книги да са по-добри и откъм съдържание, защото не мога да чета едно нещо пет пъти в три различни книги.