Съществува ли човек, който да няма поне сто спомена, ухаещи на топла баница, изпълнени с истории за торбалани и самодиви, носещи духа на онази единствена част от живота ни, в която сме истински – детството? А крайъгълният камък на почти всяко детство е бабата. И точно когато с лека досада си мислите, че ви е напълно ясно какво ще намерите в този сборник, ще останете напълно изненадани. Историите тук са хаотично разхвърляни в различни епохи и места – досущ като бобените зърна в тепсията на баба – и са вкусни и топли като онзи тиквеник, който и в хиляди луксозни ресторанта да потърсите, няма никога повече да откриете. Георги Бърдаров
В книгата ще откриете историите на Ангел Иванов, Йорданка Белева, Владислав Христов, Жюстин Томс, Васил Христов, Кремена Димитрова, Ина Иванова, Димитър Стефанов, Яна Монева, Момчил Николов, Руси Чанев, Иван Тотев, Ива Колева, Боян Боев, Анастасия Събева и Силвия Недкова, посветени на разноликите баби, които белязват живота ни.
Чрез разказите на авторите в този сборник ще разберете колко много различни баби живеят в спомените и въображението ни. Бабите, които ще откриете тук, не са само онези, които готвят най-добре. Те са още най-добрите ни учителки, вдъхновителки, лечителки, приятелки. Кремена Димитрова
Представата ми за 16те разказа беше доста по-различна от това което прочетох. Мога да кажа, че разказите на Ива Колева, Кремена Димитрова и Васил Христов са ми любими, но този на Боян Боев просто ми отвя главата. 👏🏻👏🏻👏🏻
Баба....този образ въплъщение на детството. Само мисълта за моята баба ме кара да се чувствам уютно и да ми се пълнят очите със сълзи защото тя отдавна си замина "там горе". Не всички разкази ми бяха по вкуса но всеки един беше интерпретация на автора за неговата баба или образа баба. Бих препрочитала пак и пак всеки един. Поплаках си доста и се върнах назад в годините при моето БАБЧЕ
Някои от разказите в “Баба” бяха толкова трогващи, че сякаш цял живот ще ги нося със себе си. В други пък изобщо не успях да се припозная и да разбера. Във всеки случай обаче едно е сигурно - сборникът успешно улавя силата, която титлата “баба” излъчва.
Всяка следваща страница те прегръща по-силно и по-топло, докато не пуснеш няколко сълзи от омиление. Защото бабата наистина е институция, блажени са сблъскващите се с нея. Обич, чистота и вяра!