What do you think?
Rate this book
Молодость
На швейцарском курорте у подножия Альп, окруженные тишиной, красотой и роскошью, отдыхают двое престарелых друзей. Англичанин Фред Баллинджер, знаменитый композитор и дирижер, выдерживает дипломатическую осаду королевского посланника, упорно отказываясь выступить на концерте по личной просьбе Елизаветы II. Американский режиссер Мик Бойл никак не доведет до ума постановку своего последнего фильма-завещания, над которым он работает с командой молодых коллег. Друзья размышляют о прошлом и будущем, внимательно наблюдают за собственными детьми и другими постояльцами отеля. Под фасадом инертного благолепия кипят страсти, разыгрываются &#
186 pages, Kindle Edition
First published May 21, 2015
10 people are currently reading
245 people want to read
About the author
Paolo Sorrentino
18 books193 followersPaolo Sorrentino, regista e sceneggiatore, è nato a Napoli nel 1970. Nel 2001 realizza il suo primo lungometraggio, L’uomo in più, con Toni Servillo e Andrea Renzi. Il film, selezionato alla Mostra del Cinema di Venezia, viene candidato a tre David di Donatello, vince un Nastro d’Argento come miglior regista esordiente e due Grolle d’Oro. Nel 2004 porta a termine il suo secondo film Le conseguenze dell’amore. Unico italiano in concorso al Festival di Cannes, il film ottiene numerosi riconoscimenti tra cui cinque David di Donatello, quattro Nastri d’Argento e cinque Ciak d’Oro. Nel 2006 realizza il suo terzo film L’amico di famiglia, presentato in concorso al Festival di Cannes, partecipa a numerosi festival internazionali. Nel 2008 con Il divo, interpretato da Toni Servillo, Paolo Sorrentino torna in concorso per la terza volta al Festival di Cannes e ottiene il Prix du Jury. Il film si aggiudica poi sette David di Donatello, cinque Ciak d’Oro, cinque Nastri d’Argento ed una candidatura all’Oscar per il Make Up. Nel 2010 viene pubblicato da Feltrinelli il suo primo romanzo Hanno tutti ragione, favorevolmente accolto da pubblico e critica, il libro è finalista al Premio Strega. Nel 2011 This must be the place, segna l’esordio in lingua inglese di Sorrentino. Interpretato da Sean Penn e Frances McDormand il film viene presentato in Concorso al 64. Festival di Cannes. Ottiene numerosi riconoscimenti tra cui sei David di Donatello, tre Nastri d’Argento e quattro Ciak d’Oro. Nel 2012 Feltrinelli pubblica il suo secondo libro Tony Pagoda e i suoi amici. La grande bellezza, interpretato da Toni Servillo, Carlo Verdone e Sabrina Ferilli, porta, per la quinta volta, Paolo Sorrentino in Concorso al Festival di Cannes.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 65 reviews
January 14, 2020
A Juventude Acumulada
O tema desta estória é a Velhice vivida como Juventude Acumulada.
Num período de férias passadas num hotel de luxo, dois anciãos , amigos de longa data, soltam fragmentos de memórias numa retrospectiva reflexiva do "que se fez e não fez", criando um fio condutor entrecortado em conexão com o "onde se chegou"!
Nas personagens de Fred Ballinger e Mick Boyle somos confrontados com duas abordagens de Vivência do Ocaso da Vida.
Fred Ballinger, um compositor famoso, desligou-se voluntariamente da sua actividade profissional, disponibilizando-se para desfrutar preguiçosamente ("refém da apatia"?!) a Última Fase da Vida.
Mick Boyle, um realizador de cinema, sente a Vida a escapar-lhe e estrebucha, labutando furiosamente naquela que espera ser a obra-prima da sua consagração — no "testamento fílmico" que irá garantir-lhe a Imortalidade.
E quanto a Nós?
Como iremos navegar nas Águas da Velhice?
Ao Sabor da Corrente, como Fred?
Ou impondo uma Direcção, como Mick?
Bem... O Tempo o Dirá!
Todavia...
Como o Futuro se constrói no Presente
E uma Velhice Capaz é Sonho de Muita Gente
Aqui ficam algumas ideias a pairar
Esperando que sejam úteis a quem as aproveitar! 😉
O tema desta estória é a Velhice vivida como Juventude Acumulada.
Num período de férias passadas num hotel de luxo, dois anciãos , amigos de longa data, soltam fragmentos de memórias numa retrospectiva reflexiva do "que se fez e não fez", criando um fio condutor entrecortado em conexão com o "onde se chegou"!
Nas personagens de Fred Ballinger e Mick Boyle somos confrontados com duas abordagens de Vivência do Ocaso da Vida.
Fred Ballinger, um compositor famoso, desligou-se voluntariamente da sua actividade profissional, disponibilizando-se para desfrutar preguiçosamente ("refém da apatia"?!) a Última Fase da Vida.
Mick Boyle, um realizador de cinema, sente a Vida a escapar-lhe e estrebucha, labutando furiosamente naquela que espera ser a obra-prima da sua consagração — no "testamento fílmico" que irá garantir-lhe a Imortalidade.
E quanto a Nós?
Como iremos navegar nas Águas da Velhice?
Ao Sabor da Corrente, como Fred?
Ou impondo uma Direcção, como Mick?
Bem... O Tempo o Dirá!
Todavia...
Como o Futuro se constrói no Presente
E uma Velhice Capaz é Sonho de Muita Gente
Aqui ficam algumas ideias a pairar
Esperando que sejam úteis a quem as aproveitar! 😉
January 13, 2016
A strange reading experience. This is a series of short scenes that come together to for a picture. The novel reads like a screenplay and has a deeply theatrical feel to it. I have enjoyed reading it, although I'd be hard pressed to explain why exactly. an interesting one.
April 9, 2018
Изненадващо ми хареса повече, отколкото очаквах.
Добре е да се гледа първо филма на Сорентино, защото той поставя в по-широк контекст случващото се в книгата. Все пак тя е романизиран сценарий и ако се чете самостоятелно би могла да се стори твърде схематична на читателя.
Добре е да се гледа първо филма на Сорентино, защото той поставя в по-широк контекст случващото се в книгата. Все пак тя е романизиран сценарий и ако се чете самостоятелно би могла да се стори твърде схематична на читателя.
February 27, 2019
Tohle je symfonie, je tam všechno. Ráda jsem si připomenula i v textové formě.
August 4, 2019
A juventude é o nosso grande momento, aquele em que nos assemelhamos mais aos deuses e menos aos homens. O que acontece quando a juventude termina é o que esta magnífica obra revela. Partindo de tudo aquilo que anima dois amigos octogenários, os dilemas que vão ficando cada vez mais comezinhos, as alegrias que se bastam com pouco, o remorso que insiste mas não vence. Feita de contrastes: a mulher que avança água adentro nua e jovem, e aqueles se olham em silêncio cientes que o mistério que assim se revela um dia será amargura. Paolo Sorrentino é absolutamente soberbo nesta obra.
November 9, 2017
Vy nádhery, co si taky jednou taky přečíst knihu, když už jste před čtyřmi lety přežili trochu opulentní film se stárnoucím spisovatelem a členem římské smetánky?! Takže pokud máte ruce, chytněte do nich Mládí, protože tohle velice podmanivá kniha, která se ohlíží za životy dvou umělců na pozadí luxusních lázní a jeho excentrických návštěvníků. Připravte se na trochu zahořklé dialogy, cynické úniky a poetiku lidí z umělecké branže. Přečíst se to dá za den.
July 8, 2022
2.5 stars.
June 28, 2021
Se i racconti amabili e leggeri di Kundera avessero un fratellino napoletano, sarebbe questo libro qua.
January 23, 2016
First thing's first. One of the great films of 2015 is Paolo's Sorrentino's film "Youth". After seeing it, I was intrigued by his book, which shared the same name. Flipping through it, it appeared to be a novel that inspired the film. For a couple bucks, I picked it up.
The thing about this book. It reads exactly like the film. Each chapter is a scene. The dialogue in the book mirrors the dialogue in the film. It's basically a novelized version of a screenplay. Not that it's a bad thing, however when read after seeing the film, it almost offers nothing new.
If you haven't seen the film yet, take an hour or two and read this. Or don't. The film is so special and magical, that it might be best seen without any background knowledge.
I believe this was the foundation for Sorrentino's film. But I can't recommend it on its own.
If you are a Sorrentino fan, or loved the film, there is a little more to discover in this slim book. If not, it's probably best to skip it.
Two and a half stars.
The thing about this book. It reads exactly like the film. Each chapter is a scene. The dialogue in the book mirrors the dialogue in the film. It's basically a novelized version of a screenplay. Not that it's a bad thing, however when read after seeing the film, it almost offers nothing new.
If you haven't seen the film yet, take an hour or two and read this. Or don't. The film is so special and magical, that it might be best seen without any background knowledge.
I believe this was the foundation for Sorrentino's film. But I can't recommend it on its own.
If you are a Sorrentino fan, or loved the film, there is a little more to discover in this slim book. If not, it's probably best to skip it.
Two and a half stars.
April 10, 2016
It's not that it isn't a charming and thoughtful story - but it's just the film script. There is nothing extra, no inner journey into the characters. It's very 'external'. But it has made me eager to see the film.
If you want to read a film director's novel which is far more than a film script, try 'Fever at Dawn' by Peter Gardos.
If you want to read a film director's novel which is far more than a film script, try 'Fever at Dawn' by Peter Gardos.
August 15, 2016
Üks nendest haruldatest kordadest kui film on veel parem kui raamat. Aga see on väga hea raamat.
September 15, 2017
Elegir un libro a ciegas siempre es un riesgo, puedes encontrar algo que hace que te preguntes cómo fue que lo compraste, o puede hacerte sentir que la inversión valió la pena; justamente el caso de La Juventud. Si bien el libro no es la obra maestra del siglo, debo reconocer que me llevé una grata sorpresa.
Sorrentino, de una manera fluida y envolvente, hace que nos preguntemos si en verdad vivimos, si en verdad estamos aprovechando el tiempo que tenemos y si aun siendo viejos conservamos la tan anhelada juventud en nuestro interior.
Creo que es un libro que merece la oportunidad y que al igual que lo hizo conmigo, puede atrapar a muchos lectores.
Sorrentino, de una manera fluida y envolvente, hace que nos preguntemos si en verdad vivimos, si en verdad estamos aprovechando el tiempo que tenemos y si aun siendo viejos conservamos la tan anhelada juventud en nuestro interior.
Creo que es un libro que merece la oportunidad y que al igual que lo hizo conmigo, puede atrapar a muchos lectores.
October 9, 2017
Старци, безуспешно опитващи се да остареят с насмешка, младежи, които се стараят да помъдреят преждевременно, някогашни звезди, към които прожекторите вече не насочват светлини, бъдещи звезди, обременени от ирония и амбиции и епизодични персонажи, появяващи се като че ли, за да проясняват иначе мъглявите мисли на главните герои. И целият този меланж на фона на швейцарски спа комплекс. Литературно и стилистично, книгата е хронологично проследяване на филмови сцени.
Докато четях „Младост“ се връщах към онова твърдение, че изразителността в творбите на Хемингуей ги прави едни от най-достъпните за филмиране. Кинематографската мощ обаче не отнема от литературната им плътност – нещо, което при „Младост“ липсва.
Филмът може би е прекрасен, но книгата предлага оскъдно малко, освен усещането, че по-тъжен от старостта е единствено упоритият отказ да приемеш, че остаряваш и че изкуството и любовта носят заряд, с който могат да преодолеят ограниченията на живота и света.
Докато четях „Младост“ се връщах към онова твърдение, че изразителността в творбите на Хемингуей ги прави едни от най-достъпните за филмиране. Кинематографската мощ обаче не отнема от литературната им плътност – нещо, което при „Младост“ липсва.
Филмът може би е прекрасен, но книгата предлага оскъдно малко, освен усещането, че по-тъжен от старостта е единствено упоритият отказ да приемеш, че остаряваш и че изкуството и любовта носят заряд, с който могат да преодолеят ограниченията на живота и света.
November 22, 2020
C’était beau, touchant, drôle, baveux, émouvant et magnifiquement bourgeois, un peu comme La grande beauté. Merci Maude! J’ai a-do-ré.
August 20, 2024
Սորենտինոյի ամենալավ ֆիլմերից մեկն ա Youth—ը, անշուշտ, բայց արժե՞ր որ որպես վեպ թողարկել ըստ էության ֆիլմի գրական սցենարը, որտեղ նույն դիալոգներով ու տեսարանների նույն հերթականությամբ ներկայացվում ա նույն ֆիլմը։ Եսիմ։
September 11, 2016
– Помню, как я научился кататься на велосипеде. В этом нет ничего необычного, но я был так счастлив! Именно счастлив! Сегодня утром, словно по волшебству, я впервые вспомнил, что произошло потом.
– Потом ты свалился.
– А ты откуда знаешь?
– Потому что падали все, Мик. Ты чувствуешь, что научился, ты счастлив и забываешь притормозить.
əvvəlcə qaralıq idi, sonra kədərli.. bu çox kədərli kitab idi. Amma yüngünlük vardı, onsuzda olacaqlarn yüngüllüyü :)
– Потом ты свалился.
– А ты откуда знаешь?
– Потому что падали все, Мик. Ты чувствуешь, что научился, ты счастлив и забываешь притормозить.
əvvəlcə qaralıq idi, sonra kədərli.. bu çox kədərli kitab idi. Amma yüngünlük vardı, onsuzda olacaqlarn yüngüllüyü :)
January 16, 2019
"- Твоят филм завещание, Мик, струва много повече от поредния телевизионен сериал.
- Моят филм завещание? Да не надценяваме нещата. Повечето хора умират не само без завещание, ами и без някой да забележи."
- Моят филм завещание? Да не надценяваме нещата. Повечето хора умират не само без завещание, ами и без някой да забележи."
April 2, 2019
Two old men reflect on theirs lives whilst surrounded by a number of odd characters.
I found this odd book moving / thought provoking - definitely worth reading if you are getting on in years.
Reading time around two hours.
I found this odd book moving / thought provoking - definitely worth reading if you are getting on in years.
Reading time around two hours.
January 29, 2018
Може би вече сте гледали филмовия шедьовър на Сорентино „Младост“? Или все още не сте?
Гледайте го! Истинско качествено удоволствие е!
А знаете ли, че Сорентино е написал кинематографичен роман по филма?
И не си мислете, че щом сте го гледали, не си струва да прочете книгата, бликаща с оригинални диалози и размишления на героите.
Радостта е пълна – и за читателите, и за киноманиаците. А ако съчетавате в себе си и двете обсесии, тогава радостта е двойна.
Остроумие, тъга, смях, мъдрост и поезия, пропити от почти неуловимото усещане за безвъзвратност.
Разбира се, Паоло Сорентино по-добре борави с изразните средства като режисьор. Но за мен беше истинска наслада да прочета и книгата, за да вникна по-добре в посланието, в героите, в техните мисли и чувства, без да се разсейвам от красивите и често двусмислени кадри.
Книгата е кратка и е една от онези, които може да прочетеш за час-два, но оставя след себе си дълготраен спомен.
„- Не знам какъв е проблемът. Няма да започна да ти говоря лъжи, за да те утешавам, нито пък неща, които никога не съм разбирал. Ти си права, аз разбирам само музика. И знаеш ли защо? Защото музиката няма нужда нито от думи, нито от опит. Музиката просто е. Майка ти щеше да те разбере. Аз не съм в състояние. Нея обаче я няма.
- Ще ви направя различен вид масаж, понеже сте стресиран. От вълнение е.
- Вие разбирате всичко с тия две чувствителни ръце.
- Много неща се долавят при допир. Но кой знае защо, хората ги е страх да се докосват.
- Може би защото се счита, че това е свързано по някакъв начин с удоволствието.
- Още една причина да се докосват, а не да говорят.
Фред мълчи и продължава да гледа в пода. След известно време пита:
- Не обичате ли да говорите?
- Нямам никога нищо за казване – отвръща тя невинно.
- Странно приятелство е това вашето.
- Странно ли? Не, красиво е. А при красивите приятелства се доверяват само красивите неща. Явно е решил, че концертът пред кралицата не е от тях.
- Много ми хареса една размяна на реплики, когато синът ви пита: „Защо се отказа да бъдеш баща?, и вие му отговаряте: „Мислех, че не съм на нужната висота“. В този момент разбрах нещо много важно.
- Какво?
- Че никой на света не се чувства на висота. Така че няма повод за притеснение. Чао. Ще се видим в хотела.
Възправя се и една обаятелна графиня в рокля от XIX век и заявява:
- Принце, притежавам шест замъка и двайсет каляски, но едно мога да твърдя със сигурност: животът е скучен.
- Какви творци са птиците! Не, няма да отида в Лос Анджелис. Няма да отида на погребението на Мик Бойл. И никога повече не ще дойда тук на почивка. Защото е напълно безсмислено да се връщаш на местата, където си бил щастлив. Защото трябва да можеш да посрещнеш достойно и всичко останало.
Из „Младост“ – Паоло Сорентино
Превод от италиански: Вера Петрова
ИК „Колибри“ 2015
“ – Из „Младост“ - Сорентино
Гледайте го! Истинско качествено удоволствие е!
А знаете ли, че Сорентино е написал кинематографичен роман по филма?
И не си мислете, че щом сте го гледали, не си струва да прочете книгата, бликаща с оригинални диалози и размишления на героите.
Радостта е пълна – и за читателите, и за киноманиаците. А ако съчетавате в себе си и двете обсесии, тогава радостта е двойна.
Остроумие, тъга, смях, мъдрост и поезия, пропити от почти неуловимото усещане за безвъзвратност.
Разбира се, Паоло Сорентино по-добре борави с изразните средства като режисьор. Но за мен беше истинска наслада да прочета и книгата, за да вникна по-добре в посланието, в героите, в техните мисли и чувства, без да се разсейвам от красивите и често двусмислени кадри.
Книгата е кратка и е една от онези, които може да прочетеш за час-два, но оставя след себе си дълготраен спомен.
„- Не знам какъв е проблемът. Няма да започна да ти говоря лъжи, за да те утешавам, нито пък неща, които никога не съм разбирал. Ти си права, аз разбирам само музика. И знаеш ли защо? Защото музиката няма нужда нито от думи, нито от опит. Музиката просто е. Майка ти щеше да те разбере. Аз не съм в състояние. Нея обаче я няма.
- Ще ви направя различен вид масаж, понеже сте стресиран. От вълнение е.
- Вие разбирате всичко с тия две чувствителни ръце.
- Много неща се долавят при допир. Но кой знае защо, хората ги е страх да се докосват.
- Може би защото се счита, че това е свързано по някакъв начин с удоволствието.
- Още една причина да се докосват, а не да говорят.
Фред мълчи и продължава да гледа в пода. След известно време пита:
- Не обичате ли да говорите?
- Нямам никога нищо за казване – отвръща тя невинно.
- Странно приятелство е това вашето.
- Странно ли? Не, красиво е. А при красивите приятелства се доверяват само красивите неща. Явно е решил, че концертът пред кралицата не е от тях.
- Много ми хареса една размяна на реплики, когато синът ви пита: „Защо се отказа да бъдеш баща?, и вие му отговаряте: „Мислех, че не съм на нужната висота“. В този момент разбрах нещо много важно.
- Какво?
- Че никой на света не се чувства на висота. Така че няма повод за притеснение. Чао. Ще се видим в хотела.
Възправя се и една обаятелна графиня в рокля от XIX век и заявява:
- Принце, притежавам шест замъка и двайсет каляски, но едно мога да твърдя със сигурност: животът е скучен.
- Какви творци са птиците! Не, няма да отида в Лос Анджелис. Няма да отида на погребението на Мик Бойл. И никога повече не ще дойда тук на почивка. Защото е напълно безсмислено да се връщаш на местата, където си бил щастлив. Защото трябва да можеш да посрещнеш достойно и всичко останало.
Из „Младост“ – Паоло Сорентино
Превод от италиански: Вера Петрова
ИК „Колибри“ 2015
“ – Из „Младост“ - Сорентино
January 5, 2023
Несколько дней назад прочитала книгу Паоло Соррентино «Молодость». Могу сказать, что мне редко бывает настолько жаль потраченного времени на чтение. Я знаю, что сейчас в кинотеатрах идёт фильм, снятый по этой книге. Возможно, это тот редкий случай, когда фильм окажется лучше, но у меня не возникает желание его посмотреть. На мой взгляд, по своему содержанию — это абсолютно пустое произведение с претензией на глубокую жизненную философию. Но особенно ужасен стиль изложения. У меня возникло ощущение, что я стою на съёмочной площадке и читаю плохо выписанный сценарий, в котором, что ни абзац — это краткая инструкция к действию: здесь расставить кресла, там поставить официанта, а тут изобразить ветер и снежные вершины... занавес. Неприятно читать в таком стиле. Или я чего-то не поняла, и это — не книга, а действительно просто сценарий к фильму. Но даже если так, автор поразительно напоминает мне своего героя, который увлечённо пишет сценарий своего последнего фильма-завещания, который оказывается в результате бездарной и никому не интересной работой.
November 18, 2018
Неоднозначные впечатления.
С одной стороны мы имеем неплохие мысли, по прочтении приятные ощущения. Присуща некоторая сентиментальность, и, несмотря на то что книга про стариков, очарование молодости. Воспоминания, наблюдения... Все о том что необходимо ценить радостные моменты, много их не будет. Стоит ли вписываться в авантюры? Зато будет что вспомнить :)
С другой стороны книга как книга просто плохо написана, в ней не хватает чистоты стиля, выверенности языка. То ради чего литературу мы и потребляем. Чуть ли не в каждом абзаце мы видим инструкцию к действию - здесь поставить этого актера, здесь другого. Тут свет, тут коровы. И так бесконечно. Плохо беллетризованный сценарий - вот исчерпывающая характеристика "Молодости".
Может честнее было бы выпустить просто сценарий? Без претензии стало бы только лучше.
С одной стороны мы имеем неплохие мысли, по прочтении приятные ощущения. Присуща некоторая сентиментальность, и, несмотря на то что книга про стариков, очарование молодости. Воспоминания, наблюдения... Все о том что необходимо ценить радостные моменты, много их не будет. Стоит ли вписываться в авантюры? Зато будет что вспомнить :)
С другой стороны книга как книга просто плохо написана, в ней не хватает чистоты стиля, выверенности языка. То ради чего литературу мы и потребляем. Чуть ли не в каждом абзаце мы видим инструкцию к действию - здесь поставить этого актера, здесь другого. Тут свет, тут коровы. И так бесконечно. Плохо беллетризованный сценарий - вот исчерпывающая характеристика "Молодости".
Может честнее было бы выпустить просто сценарий? Без претензии стало бы только лучше.
June 14, 2020
5 stars because he's an awesome film director which has his own writing style, as if staging the movie through the book. I first saw his "La grande bellezza", and after a few years saw "Youth", and after a few years I read "Youth". This must have helped me slowly discover his universe in a beautiful way. His films are scenic and poetic, and so is this book. The book is not a typical book, it is half movie script, half scenic descriptions, in short fragments. Little scenes of life, tackling aging in a both prosaic and profound way, helping the reader both visualise the quickly changing scenes (little glimpses in characters' lives) and imagine the dialogues and situations. I can see why some people expect more of the book, but for me it was perfect the way it was.
August 21, 2022
The most screenplay novel ever, it was impossible not to visualise exactly how every scene would play out. However the choppiness made it a struggle at times to actually take in the plot instead of seeing the words, so there's that.
Lots of love for Fred and Mick, wish the whole book was about them, but most of the side characters were good (though I was completely baffled by Paloma Faith being there).
Not sure I'd read again but gave me a good existential crisis, so 3/5.
Lots of love for Fred and Mick, wish the whole book was about them, but most of the side characters were good (though I was completely baffled by Paloma Faith being there).
Not sure I'd read again but gave me a good existential crisis, so 3/5.
March 26, 2023
Aquele homem é o último, verdadeiro, autêntico mito na terra. Como na Grécia antiga. Outro tipo no seu lugar daria vontade de rir com esta cena. Ele não. Ninguém se riu. Porque o mito não contempla o ridículo.
Assim, enquanto pensas na morte que se aproxima, não vives. Apesar de estares vivo.
Eu gosto de ironia, mas quando a ironia tem maldade perde a piada e revela frustração.
A ostentação evidente da própria juventude é uma coisa insuportável. Sobretudo se quem ouve já não é jovem.
Assim, enquanto pensas na morte que se aproxima, não vives. Apesar de estares vivo.
Eu gosto de ironia, mas quando a ironia tem maldade perde a piada e revela frustração.
A ostentação evidente da própria juventude é uma coisa insuportável. Sobretudo se quem ouve já não é jovem.
June 19, 2018
"Una sceneggiatura che si legge come un romanzo..." tante scene che sembrano slegate come perle che, quasi per miracolo, vanno a formare una collana narrante. Non deve essere, a mio avviso, letto velocemente altrimenti se ne potrebbe perdere la lenta densità che si crea dal nulla...come lo snodarsi di vite a fine corsa.
March 22, 2020
Lindo libro corto, plantea una historia bonita y triste donde confluyen personajes con mucho sentido del humor y mucha crítica frontal; si bien el libro se llama La Juventud, propone una remembranza del pasado, desde un presente de adultos mayores conscientes de su edad; debo confesar que voy a ver la película.
November 9, 2024
Пример того, что фильм может быть интереснее книги. Книга показалась усеченной версией фильма, многих деталей не удалось прорисовать. Но это не отменяет факта, что автор потрясающий, видит красоту в своей плоскости, герои носят маски до самого конца, и даже статичность персонажей, добавляет смысла в понимании персонажей
February 26, 2025
Десять лет назад посмотрела фильм ‘Молодость’ Паоло Соррентино и только сейчас прочитала книгу. Это не роман в классическом понимании, а именно сценарий к фильму, где четко расставлены кадры и акцент сдвигается на движение и положение героев и их диалоги. Есть смысл читать после фильма, как мне кажется. Тот случай, когда кино точно лучше и книгу можно читать в качестве вспомогательного материала к тому, что осталось за кадром.
Displaying 1 - 30 of 65 reviews