What do you think?
Rate this book
Люси Краун (Эксклюзивная классика)
Брак Оливера и Люси Краун был образцом для подражания, предметом зависти соседей и друзей. Оливер – успешный богатый бизнесмен, Люси – красивая покорная жена, нежно любящая мать, ради семьи оставившая работу. Однако для того чтобы понять, что их счастливый брак всего лишь иллюзия, потребовалось пятнадцать лет – и всего одно роковое лето.
Оливер решает на все лето нанять гувернера для сына Тони, чтобы помочь мальчику оправиться от недавно перенесенной тяжелой болезни. За эту работу берется двадцатилетний студент по имени Джеф – и вместе с ним в жизнь Люси врывается нежданная любовь.
И что это – безумная вспышка страсти, которая сгорает, не оставив следа? Неосозна
Оливер решает на все лето нанять гувернера для сына Тони, чтобы помочь мальчику оправиться от недавно перенесенной тяжелой болезни. За эту работу берется двадцатилетний студент по имени Джеф – и вместе с ним в жизнь Люси врывается нежданная любовь.
И что это – безумная вспышка страсти, которая сгорает, не оставив следа? Неосозна
349 pages, Kindle Edition
First published January 1, 1956
About the author
Irwin Shaw
208 books438 followersShaw was born Irwin Gilbert Shamforoff in the South Bronx, New York City, to Russian Jewish immigrants. Shaw was a prolific American playwright, screenwriter, novelist, and short-story author whose written works have sold more than 14 million copies. He is best known for his novels, The Young Lions (1948) and Rich Man Poor Man (1970).
His parents were Rose and Will. His younger brother, David Shaw (died 2007), became a noted Hollywood producer. Shortly after Irwin's birth, the Shamforoffs moved to Brooklyn. Irwin changed his surname upon entering college. He spent most of his youth in Brooklyn, where he graduated from Brooklyn College with a Bachelor of Arts degree in 1934.
Shaw began screenwriting in 1935 at the age of 21, and scripted for several radio shows, including Dick Tracy, The Gumps and Studio One.
Shaw's first play, Bury the Dead (1936) was an expressionist drama about a group of soldiers killed in a battle who refuse to be buried. During the 1940s, Shaw wrote for a number of films, including Talk of the Town (a comedy about civil liberties), The Commandos Strike at Dawn (based on a C.S. Forester story about commandos in occupied Norway) and Easy Living (about a football player unable to enter the game due to a medical condition). Shaw married Marian Edwards. They had one son, Adam Shaw, born in 1950, himself a writer of magazine articles and non-fiction.
Shaw enlisted in the U.S. Army and was a warrant officer during World War II.He served with an Army documentary film unit. The Young Lions, Shaw's first novel, was published in 1949. Based on his experiences in Europe during the war, the novel was very successful and was adapted into a 1958 film.
Shaw's second novel, The Troubled Air, chronicling the rise of McCarthyism, was published in 1951. He was among those who signed a petition asking the U.S. Supreme Court to review the John Howard Lawson and Dalton Trumbo convictions for contempt of Congress, resulting from hearings by the House Committee on Un-American Activities. Falsely accused of being a communist by the Red Channels publication, Shaw was placed on the Hollywood blacklist by the movie studio bosses. In 1951 he left the United States and went to Europe, where he lived for 25 years, mostly in Paris and Switzerland. He later claimed that the blacklist "only glancingly bruised" his career. During the 1950s he wrote several more screenplays, including Desire Under the Elms (based on Eugene O'Neill's play) and Fire Down Below (about a tramp boat in the Caribbean).
While living in Europe, Shaw wrote more bestselling books, notably Lucy Crown (1956), Two Weeks in Another Town (1960), Rich Man, Poor Man (1970) (for which he would later write a less successful sequel entitled Beggarman, Thief) and Evening in Byzantium (made into a 1978 TV movie). Rich Man, Poor Man was adapted into a highly successful ABC television miniseries in 1976.
His novel Top of the Hill, about the Winter Olympics at Lake Placid in 1980, was made into a TV movie, starring Wayne Rogers, Adrienne Barbeau, and Sonny Bono.
His last two novels were Bread Upon the Waters (1981) and Acceptable Losses (1982).
Shaw died in Davos, Switzerland on May 16, 1984, aged 71, after undergoing treatment for prostate cancer.
His parents were Rose and Will. His younger brother, David Shaw (died 2007), became a noted Hollywood producer. Shortly after Irwin's birth, the Shamforoffs moved to Brooklyn. Irwin changed his surname upon entering college. He spent most of his youth in Brooklyn, where he graduated from Brooklyn College with a Bachelor of Arts degree in 1934.
Shaw began screenwriting in 1935 at the age of 21, and scripted for several radio shows, including Dick Tracy, The Gumps and Studio One.
Shaw's first play, Bury the Dead (1936) was an expressionist drama about a group of soldiers killed in a battle who refuse to be buried. During the 1940s, Shaw wrote for a number of films, including Talk of the Town (a comedy about civil liberties), The Commandos Strike at Dawn (based on a C.S. Forester story about commandos in occupied Norway) and Easy Living (about a football player unable to enter the game due to a medical condition). Shaw married Marian Edwards. They had one son, Adam Shaw, born in 1950, himself a writer of magazine articles and non-fiction.
Shaw enlisted in the U.S. Army and was a warrant officer during World War II.He served with an Army documentary film unit. The Young Lions, Shaw's first novel, was published in 1949. Based on his experiences in Europe during the war, the novel was very successful and was adapted into a 1958 film.
Shaw's second novel, The Troubled Air, chronicling the rise of McCarthyism, was published in 1951. He was among those who signed a petition asking the U.S. Supreme Court to review the John Howard Lawson and Dalton Trumbo convictions for contempt of Congress, resulting from hearings by the House Committee on Un-American Activities. Falsely accused of being a communist by the Red Channels publication, Shaw was placed on the Hollywood blacklist by the movie studio bosses. In 1951 he left the United States and went to Europe, where he lived for 25 years, mostly in Paris and Switzerland. He later claimed that the blacklist "only glancingly bruised" his career. During the 1950s he wrote several more screenplays, including Desire Under the Elms (based on Eugene O'Neill's play) and Fire Down Below (about a tramp boat in the Caribbean).
While living in Europe, Shaw wrote more bestselling books, notably Lucy Crown (1956), Two Weeks in Another Town (1960), Rich Man, Poor Man (1970) (for which he would later write a less successful sequel entitled Beggarman, Thief) and Evening in Byzantium (made into a 1978 TV movie). Rich Man, Poor Man was adapted into a highly successful ABC television miniseries in 1976.
His novel Top of the Hill, about the Winter Olympics at Lake Placid in 1980, was made into a TV movie, starring Wayne Rogers, Adrienne Barbeau, and Sonny Bono.
His last two novels were Bread Upon the Waters (1981) and Acceptable Losses (1982).
Shaw died in Davos, Switzerland on May 16, 1984, aged 71, after undergoing treatment for prostate cancer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 88 reviews
March 26, 2014
Първите 30 страници започнаха много необещаващо за мен и прибързано реших, че книгата няма да ми хареса. Каква беше изненадата ми като затворих последната страница и трябваше да призная 2 неща:
- Господин Ъруин знае да пише.
и
- Никога не трябва да съдя за една книга преди да съм прочела поне половината.
Не разбрах причината книгата да бъде издадена от Народна младеж, но явно едно време щом се е разказвало за почивки и тинейджъри, значи е младежка. :)
Драмата, жалката история на семейството, застиването в позата на скръбта, издигането в култ на грешката и отглеждането на мини чудовища в извратения балон от преекспонирано чувство за любов, всичко е описано леко, без усилия, с красота на самите изречения.
Книгата ме развълнува, защото внушава реалност.
Не искам да разкривам нищо от сюжета, за да не ви развалям удоволствието, а само ще спомена основния мотив или поне, който мен ме докосна като такъв, и по-точно: колко е трудно да определиш наистина какво искаш и с какви ценности желаеш да живееш.
- Господин Ъруин знае да пише.
и
- Никога не трябва да съдя за една книга преди да съм прочела поне половината.
Не разбрах причината книгата да бъде издадена от Народна младеж, но явно едно време щом се е разказвало за почивки и тинейджъри, значи е младежка. :)
Драмата, жалката история на семейството, застиването в позата на скръбта, издигането в култ на грешката и отглеждането на мини чудовища в извратения балон от преекспонирано чувство за любов, всичко е описано леко, без усилия, с красота на самите изречения.
Книгата ме развълнува, защото внушава реалност.
Не искам да разкривам нищо от сюжета, за да не ви развалям удоволствието, а само ще спомена основния мотив или поне, който мен ме докосна като такъв, и по-точно: колко е трудно да определиш наистина какво искаш и с какви ценности желаеш да живееш.
May 22, 2021
4.5 ⭐
"Луси Краун" е житейски роман, написан с дълбока чувствена вещина от Ъруин Шоу. Какъв език, каква естествена атмосфера и живи образи... Шоу ме остави в дълбоки размисли и ме очарова със стила си.
Пише толкова неподправено, искрено, истински за нещата от живота. В този си роман, се фокусира върху семейството като същност, като институция, като смисъл, и показва, че никой не е съвършен, че животът не е просто бавно движещо се поточе, чиято посока е ясна, а динамично лъкатушеща река, където всяка промяна е обусловена от съзнателно намерение и решение. Показва как една необмислена стъпка може да разклати цялата стабилна основа, на която е стъпил човек.
Много често нещата, които се случват са непредсказуеми, както и действията на хората, които смятаме, че познаваме. В един момент, всичко може да върви гладко, а в следващия- да се обърне с главата надолу.
Историята, която ни разказва Шоу е за едно обикновено семейство в Щатите.
Отношенията в семейство Краун са доста сложни. Съпругът Оливър е обрисуван като доминантен и властен, дори деспотичен на моменти, съпругата Луси е зависима от мъжа си, пасивна, потисната и неуверена в собствената си значимост, а детето им Тони- плахо и болнаво. Оливър се опитва да контролира и дирижира живота на всички вкъщи, но когато прекалено много се натяга една струна, тя може да се скъса. Така и се случва със самите тях.
Всичко изглежда прекрасно, спокойно, докато не възниква спънка, нерядко срещана в брака, но с която семейство Краун не може да се справи изцяло. И така тази спънка постепенно започва да ескалира в проблем и се превръща накрая в бомба със закъснител, която заплашва да срине всички.
Но въпреки това, изход винаги има, дори и да изглежда безнадеждно.
" Луси Краун" е невероятен роман, който ще помня дълго. А майсторското перо на Ъруин Шоу е достойно за възхищение.
P.S: Независимо, че в книгата се говори директно колко деспотичен е бил Оливър, моите лични впечатления са малко по- различни. Да, доминантен е, но един мъж трябва да може да се грижи за семейството си и да поема отговорност за своите решения. Освен това изобщо не е пренебрегвал Луси. Напротив, беше и мил, и нежен, и внимателен, и верен, и любящ. Може да е бил романтично дърво, да е бил грубиян в своето безсилие, но си личеше колко обича Луси.
В тази книга толкова ясно се виждат личните перспективи на героите, че не може да се съди никой, въпреки всичко. Всеки носи своята болка и има причини за стореното.
=====
" Обръщайки се назад към миналото, различаваме във времето един момент, който е бил решителен, в който начинът ни на живот се е променил, един момент, в който сме се отклонили неотвратимо в нова посока. Тази промяна може да е в резултат на планирано или случайно действие; възможно е да оставим подире си щастие или развалини и да продължим напред към ново щастие или към още по- пълна разруха, но вече няма връщане назад. Може това да е само един миг- секундата, в която се завърта кормилото, един разменен поглед, изречена на глас мисъл- а може да е някой дълъг следобед, една седмица, един сезон, когато последиците все още са неясни, когато кормилото се завърта стотици пъти, докато дребните злополучни премеждия се натрупват безпрепятствено."
"Семейството е като тялото. Когато е ранено, ако му бъде дадена възможност, зараства и се лекува. Но то не може да се излекува, ако раната стои отворена. Ние превърнахме раната в институция, изградихме върху нея нашия брак, живота си и заплатихме за това."
"Луси Краун" е житейски роман, написан с дълбока чувствена вещина от Ъруин Шоу. Какъв език, каква естествена атмосфера и живи образи... Шоу ме остави в дълбоки размисли и ме очарова със стила си.
Пише толкова неподправено, искрено, истински за нещата от живота. В този си роман, се фокусира върху семейството като същност, като институция, като смисъл, и показва, че никой не е съвършен, че животът не е просто бавно движещо се поточе, чиято посока е ясна, а динамично лъкатушеща река, където всяка промяна е обусловена от съзнателно намерение и решение. Показва как една необмислена стъпка може да разклати цялата стабилна основа, на която е стъпил човек.
Много често нещата, които се случват са непредсказуеми, както и действията на хората, които смятаме, че познаваме. В един момент, всичко може да върви гладко, а в следващия- да се обърне с главата надолу.
Историята, която ни разказва Шоу е за едно обикновено семейство в Щатите.
Отношенията в семейство Краун са доста сложни. Съпругът Оливър е обрисуван като доминантен и властен, дори деспотичен на моменти, съпругата Луси е зависима от мъжа си, пасивна, потисната и неуверена в собствената си значимост, а детето им Тони- плахо и болнаво. Оливър се опитва да контролира и дирижира живота на всички вкъщи, но когато прекалено много се натяга една струна, тя може да се скъса. Така и се случва със самите тях.
Всичко изглежда прекрасно, спокойно, докато не възниква спънка, нерядко срещана в брака, но с която семейство Краун не може да се справи изцяло. И така тази спънка постепенно започва да ескалира в проблем и се превръща накрая в бомба със закъснител, която заплашва да срине всички.
Но въпреки това, изход винаги има, дори и да изглежда безнадеждно.
" Луси Краун" е невероятен роман, който ще помня дълго. А майсторското перо на Ъруин Шоу е достойно за възхищение.
P.S: Независимо, че в книгата се говори директно колко деспотичен е бил Оливър, моите лични впечатления са малко по- различни. Да, доминантен е, но един мъж трябва да може да се грижи за семейството си и да поема отговорност за своите решения. Освен това изобщо не е пренебрегвал Луси. Напротив, беше и мил, и нежен, и внимателен, и верен, и любящ. Може да е бил романтично дърво, да е бил грубиян в своето безсилие, но си личеше колко обича Луси.
В тази книга толкова ясно се виждат личните перспективи на героите, че не може да се съди никой, въпреки всичко. Всеки носи своята болка и има причини за стореното.
=====
" Обръщайки се назад към миналото, различаваме във времето един момент, който е бил решителен, в който начинът ни на живот се е променил, един момент, в който сме се отклонили неотвратимо в нова посока. Тази промяна може да е в резултат на планирано или случайно действие; възможно е да оставим подире си щастие или развалини и да продължим напред към ново щастие или към още по- пълна разруха, но вече няма връщане назад. Може това да е само един миг- секундата, в която се завърта кормилото, един разменен поглед, изречена на глас мисъл- а може да е някой дълъг следобед, една седмица, един сезон, когато последиците все още са неясни, когато кормилото се завърта стотици пъти, докато дребните злополучни премеждия се натрупват безпрепятствено."
"Семейството е като тялото. Когато е ранено, ако му бъде дадена възможност, зараства и се лекува. Но то не може да се излекува, ако раната стои отворена. Ние превърнахме раната в институция, изградихме върху нея нашия брак, живота си и заплатихме за това."
September 13, 2020
Ах, какъв майстор на пороците е Шоу!
В книгите си обхожда богата палитра от семейни пороци и тук случаят е точно такъв. Едно лековерно увлечение разкрива всичко под завесите. И представлението вече никога няма да е същото. А актьорите - и те никога няма да са същите. Какви морални дилеми - да си пред избор да отлъчиш от дома или съпругата си, или сина си. Шоу обича да поставя героите си пред избори, при които няма вярно решение. И те обикновено взимат най-грешното все пак. Но и перспективата за тази оценка се мени с изминалото време.
Всичко тук е концентрирано межди 3 главни герои - бащата, майката и детето, но разкрива сложните взаимоотношения в семейството по принцип. Или поне колко сложни могат да станат, ако всеки е нахлупил маската си за дадена роля. И също, как може би с маска щеше да протече целият им живот, ако не беше една нещастна случайност на едно надникване през полуспуснатите завеси на прозореца.
В книгите си обхожда богата палитра от семейни пороци и тук случаят е точно такъв. Едно лековерно увлечение разкрива всичко под завесите. И представлението вече никога няма да е същото. А актьорите - и те никога няма да са същите. Какви морални дилеми - да си пред избор да отлъчиш от дома или съпругата си, или сина си. Шоу обича да поставя героите си пред избори, при които няма вярно решение. И те обикновено взимат най-грешното все пак. Но и перспективата за тази оценка се мени с изминалото време.
Всичко тук е концентрирано межди 3 главни герои - бащата, майката и детето, но разкрива сложните взаимоотношения в семейството по принцип. Или поне колко сложни могат да станат, ако всеки е нахлупил маската си за дадена роля. И също, как може би с маска щеше да протече целият им живот, ако не беше една нещастна случайност на едно надникване през полуспуснатите завеси на прозореца.
October 8, 2022
“- Тони - каза тя, усмихвайки се плахо, с чувството, че това е последният възможен миг, когато са сами тук, когато всички са си отишли, с хълмовете и езерото, мълчаливо потъващи в есента.”
“Луси Краун” рисува палитра от вредни емоции и крайности: провал, оскърбление, вина, пороци, гняв, наранено сърце… В един момент осъзнах, че всичко лошо, което си мислех, че може да се случи в тази семейна драма, то уви, се случи.
За първи път чета роман на Ъруин Шоу и съм изключително впечатлена! Тъй като предварително знаех, че действието на сюжета се върти около семеен конфликт, си бях наумила, че няма да е нещо, което ще ме отвее и започнах да чета без почти никакви очаквания… а то какво се оказа!
Шоу е писател, чийто описания ти внушават, че не са му отнели кой знае колко време да напише. Убедена съм, че той просто така увлекателно и интересно си е говорил на времето. Въпреки интригите, лъжите и предателствата, които оформят сюжета, това е една красива книга, защото Шоу винаги намира време да спре и да отдели няколко секунди на читателя да се наслади на нещо хубаво, през което проблясва малко надежда. Много се радвам, че посрещнах октомври с толкова истинска история, която си заслужи всяка една минута от времето ми!
“Луси Краун” рисува палитра от вредни емоции и крайности: провал, оскърбление, вина, пороци, гняв, наранено сърце… В един момент осъзнах, че всичко лошо, което си мислех, че може да се случи в тази семейна драма, то уви, се случи.
За първи път чета роман на Ъруин Шоу и съм изключително впечатлена! Тъй като предварително знаех, че действието на сюжета се върти около семеен конфликт, си бях наумила, че няма да е нещо, което ще ме отвее и започнах да чета без почти никакви очаквания… а то какво се оказа!
Шоу е писател, чийто описания ти внушават, че не са му отнели кой знае колко време да напише. Убедена съм, че той просто така увлекателно и интересно си е говорил на времето. Въпреки интригите, лъжите и предателствата, които оформят сюжета, това е една красива книга, защото Шоу винаги намира време да спре и да отдели няколко секунди на читателя да се наслади на нещо хубаво, през което проблясва малко надежда. Много се радвам, че посрещнах октомври с толкова истинска история, която си заслужи всяка една минута от времето ми!
September 9, 2024
Много ми хареса!
May 11, 2021
Събитията в този трети по ред на написване роман на Ъруин Шоу обхващат периода от последните години на Депресията - 1937-ма в САЩ докъм 50-те години на миналия век в една невъзстановена от ВСВ Европа.
Изключителна книга, в която всеки кадър, всяка дума, всяко движение на героите са психологически издържани. Сцени на силен патос липсват, защото драмата е прекалено дълбока и точно затова романът наистина ми скъса сърцето и ме разплака. Мисля, че всеки би могъл да се припознае в някой от тези герои в определен период от живота си. Всички сме съдили някого прибързано, не сме доразбрали родителите или децата си или сме се чувствали неразбрани.
Романът изследва до какво може да доведе неразбирането между хора, които много се обичат, но не им достига смелостта да повярват в себе си и да изградят пълнокръвни взаимоотношения. А такива случаи има много, по мои наблюдения в повечето семейства се случва точно това. В книгата майка, баща и син интерпретират действията и мотивите на другия погрешно. Разривът между тях действително е сърцераздирателен, защото е предаден в голяма дълбочина и защото виждаме, че би могъл да бъде избегнат. Авторът разказва в трето лице, но всъщност непрекъснато сменя гледните точки, така че да видим драмата през очите на всеки един от героите, но не повече от това. Липсва обективна гледна точка, така че читателят се лута между съзнанието на тримата и успява да сглоби картината едва накрая, когато те самите започват да си дават сметка какво се е случило с тях и как то е рефлектирало върху другия. Много интересен похват с ненадежден разказвач, който не знае повече от читателите. Създава усещане за самота, изолация, недостатъчност. Копмозицията на романа с чести реминисценции отразява лутането на героите в опитите им да преосмислят всичко.
Протагонистът, който понася всички удари без да рухне почти до края е Луси Краун, онази, която предизвиква лавината от събития. По стечение на обстоятелствата и задушена от постоянния контрол на съпруга си тя се впуска в неангажираща афера, но 13-годишният им син Тони става свидетел на сцената и безпощаден съдник на майка си. Можем да разберем реакцията му. Той е болнаво, свръхчувствително и болезнено привързано към майка си дете, което навлиза в период на полово съзряване. Изневярата на идеализираната от него майка го запраща в бездна от цинизъм и отвращение към жените и себе си. Той разбира, колкото знае, а не знае всъщност нищо, но силното разочарование в толкова ранна възраст ще го отчужди от семейството му, и ще го направи беглец от град на град, от жените, които го обичат, от себе си.
Ако Луси вярваше в себе си и се себеотстояваше, а не търсеше увереност навън, ако бащата на Оливър не се беше самоубил и той не беше принуден неохотно да продължи бизнеса му, ако синът им Тони беше малко по-голям и укрепнал или пък по-малък и неразбиращ какво се се случва. Ако всеки един от тях се доверяваше на себе си...Но как би могъл да то направиш, ако въобще не се познаваш?
И все пак “Луси Краун” не е само психологически роман, а нещо доста повече. Ще се уверите, ако прочетете цитата по-долу. Ъруин Шоу говори за фалшивата увереност на американеца, зад която се крие “ безразсъдност”, и преекспонирано чувство за превъзходство. Голямата Депресия подкопава американската мечта, а ВСВ я убива. Много поле за размисъл дава тази книга. Възможно е да ви смути и обърка относно собствената ви представа за себе си.
Силно препоръчвам!
“Ти не си спомняш, защото беше малък, но аз имах високо мнение за себе си. Мислех, че съм сътворено от самия бог съчетание от интелигентност, благородство, трудолюбие и ум. Каквото и да ме попиташе в онези дни, бих ти отговорил бързо като папата или като електронен мозък. Бях стабилен като Републиката и всички жички си бяха на мястото, а другото ми име беше Увереност. Бях уверен по отношение на работата, брака, верността и възпитанието на децата и не ме беше грижа дали дали някой знае това. Гледах света с чисти и безразсъдни очи. Бях издънка на едно солидно семейство и на един баща самоубиец. Имах благоденствие зад гърба си, добро висше образование и изкусен шивач. И ако на Четвърти юли се случеше да ме удари мълния между очите, тя не би могла да ме порази. И изведнъж за някакви си петнайсет минути в един скапан летен курорт край някакво езеро, цялото това нещо се сгромоляса.”
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 23, 2020
Наистина не очаквах толкова дълбока, истинска история. Това е първата книга от автора за мев и както е модерно да се казва се справя страхотно с т. нар "сиви" герой. Историята е представена от различни ъгли, като прехода от едина в друга гледна точка беше лек, нямах проблем да разбера мотивите зад действията на геройте ни. Имах чувството, че част от историята е писана от мен, колко и странно да звучи, толкова много, лично на мен, ми прилегна стила на писане.
July 25, 2011
Another variation for the "what if this or that hadn't happened topic" is brilliantly written by Irwin Shaw. Would everything have been better if this hadn't happened? Or would it have been the same? Was this a real Reason for the disaster or was everything going to hell anyways and this was just the cause? Was this the dissapointing mistake? Or just the annoying misunderstanding? Was there any future for this family?
Irwin Shaw with his beautiful, amazingly believable writing lets us find the answers on our own, he lets us think, decide and set the priorities, lets us live with the heroes and make our own conclusions. He strikingly subtly shapes his characters and we decide, whether we blame cold and strict Oliver? feel for his weak and unsure wife Lucy? feel sorry for their broken hearted Tony? Or was everything vice versa? Was Lucy a selfish bitch who has ruined her family? Was Oliver a great strong willed husband? Was Tony an immature ill-tempered kid? Who was really to blame in this situation?
Lucy and Oliver's family isn't exactly an idyll. She feels captured in this marriage following her husband's will and loses her personality, not really doing anything to fix it up. She focuses all her time and energy on her ill son Tony, which Oliver finds wrong and finds Tony a companion who'd look after him during summer vacation. At a summer resort Lucy ends up in bed with her son's companion and a boy witnesses this. He immediately lets his father know and since then mother and son refuse to see each other. Not to see each other is Lucy's ultimatum for staying with her husband.
Year after, when Lucy is in her 50s, she accidentally meets her son in Paris. Perhaps that's the only time in her life when she displays her courage, finds out her son's address and having gotten herself together, goes and meets him. Together they visit the place where Oliver has died during the war, together they talk, together they have dinner and part not giving any promises. Did he forgive her? Did she understand him? Did they get along after all these years? Irwin Shaw doesn't give us an answer.
Years of hesitation, years of suffering, years of tormenting thoughts, years of waiting, years of hope - everything is in this book. What if this hadn't happened? Would their life have been different?
Irwin Shaw with his beautiful, amazingly believable writing lets us find the answers on our own, he lets us think, decide and set the priorities, lets us live with the heroes and make our own conclusions. He strikingly subtly shapes his characters and we decide, whether we blame cold and strict Oliver? feel for his weak and unsure wife Lucy? feel sorry for their broken hearted Tony? Or was everything vice versa? Was Lucy a selfish bitch who has ruined her family? Was Oliver a great strong willed husband? Was Tony an immature ill-tempered kid? Who was really to blame in this situation?
Lucy and Oliver's family isn't exactly an idyll. She feels captured in this marriage following her husband's will and loses her personality, not really doing anything to fix it up. She focuses all her time and energy on her ill son Tony, which Oliver finds wrong and finds Tony a companion who'd look after him during summer vacation. At a summer resort Lucy ends up in bed with her son's companion and a boy witnesses this. He immediately lets his father know and since then mother and son refuse to see each other. Not to see each other is Lucy's ultimatum for staying with her husband.
Year after, when Lucy is in her 50s, she accidentally meets her son in Paris. Perhaps that's the only time in her life when she displays her courage, finds out her son's address and having gotten herself together, goes and meets him. Together they visit the place where Oliver has died during the war, together they talk, together they have dinner and part not giving any promises. Did he forgive her? Did she understand him? Did they get along after all these years? Irwin Shaw doesn't give us an answer.
Years of hesitation, years of suffering, years of tormenting thoughts, years of waiting, years of hope - everything is in this book. What if this hadn't happened? Would their life have been different?
February 1, 2018
Покъртителна история! Някъде по средата бях възмутена как може родители да предпочетат да изоставят единственото си дете, за да продължат да живеят удобно, да не се налага да се изправят ден след ден срещу последиците от грешките си и да не изпитват вина. Това е нещо, което (към момента) не разбирам и не мога да оправдая по никой начин. Разбира се, от този план не излиза нищо и накрая всички участници са опустошени. Изобщо - кой си представя, че може да му се размине? Но книгата е и за много други неща – за случайностите, които променят живота ни, за грешките, които правим от глупост или просто от скука, за невъзможността да поемем отговорност за живота си, за отказа да пораснем, да простим и да забравим. И накрая за разбирането и прошката, за новото начало.
Нито един от тримата герои не ми стана симпатичен. Шоу ги оголва до най-съкровените им и мрачни чувства, до най-голямата им подлост и след това – до най-голямата им сила и светлина. Може би най-неприятен ми беше Тони, след това Луси. Тони като възрастен, не като момче. Той има най-големи основания да бъде зъл, но все ми се искаше да хвана възрастния Тони, да го разтърся и да му извикам – „Стига вече!!! Време е да пораснеш и да спреш да се самосъжаляваш! Да спреш да бягаш и да нараняваш други хора заради това, което ти причиниха родителите ти!“
Книгата е много добра. Лично за себе си я намирам реалистична, на моменти мъдра, на други – цинична, сърцеразбиваща. Удивлявам се как само на две страници Шоу успява да вкара толкова психология, чувство и драма, колкото някои (конкретни) съвременни автори не успяват и на 200 страници (от примерно 900). Как с няколко думи успява да ми прехвърли чувства към героите, как историята ме хваща за гърлото и не ме пуска до края и ме кара да изпитвам състрадание, гняв, жалост – от единия до другия край на скалата на чувствата и после обратно. Изпитах много различни емоции и нито веднъж – безразличие (за разлика от книгите на авторите, за които си мислех по-горе).
Нито един от тримата герои не ми стана симпатичен. Шоу ги оголва до най-съкровените им и мрачни чувства, до най-голямата им подлост и след това – до най-голямата им сила и светлина. Може би най-неприятен ми беше Тони, след това Луси. Тони като възрастен, не като момче. Той има най-големи основания да бъде зъл, но все ми се искаше да хвана възрастния Тони, да го разтърся и да му извикам – „Стига вече!!! Време е да пораснеш и да спреш да се самосъжаляваш! Да спреш да бягаш и да нараняваш други хора заради това, което ти причиниха родителите ти!“
Книгата е много добра. Лично за себе си я намирам реалистична, на моменти мъдра, на други – цинична, сърцеразбиваща. Удивлявам се как само на две страници Шоу успява да вкара толкова психология, чувство и драма, колкото някои (конкретни) съвременни автори не успяват и на 200 страници (от примерно 900). Как с няколко думи успява да ми прехвърли чувства към героите, как историята ме хваща за гърлото и не ме пуска до края и ме кара да изпитвам състрадание, гняв, жалост – от единия до другия край на скалата на чувствата и после обратно. Изпитах много различни емоции и нито веднъж – безразличие (за разлика от книгите на авторите, за които си мислех по-горе).
October 7, 2024
Страшно много ми хареса - дисекция на един семеен живот.
April 25, 2018
Там, където покълва любовта, живеят и пороците
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Може би във всеки роман има любов, в един от стотиците ѝ варианти, а единствената задача на читателя е да ги разбере или осъди. Как анализираме всичко и докъде стига въображението ни, за да се поставим на мястото на героите? Можем ли да си представим, че всичко е игра на случайности, където грешките са не само възможни, но дори задължителни? В любовта всичко е възможно, най-вече провалите. „Луси Краун“ („Бард“, 2017, с превод на Валентин Кръстев), разбира се, не е от „щадящите“ книги. Шоу няма да е Шоу, ако не разчовърка нещо, от което да се роди драма или трагедия. Самата Луси попада в капана, а измъкването никога не е без последствия. Това е роман за грешките, от които трябва да си извадим някаква поука, роман за щастието в неискрената му форма и нещастието, което винаги намира начин да повали невинните. Тук не съществува деликатност – това е един почти безкраен разговор за търсенето на истината, провала и изкуплението. И никой не знае как ще завърши всичко.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Може би във всеки роман има любов, в един от стотиците ѝ варианти, а единствената задача на читателя е да ги разбере или осъди. Как анализираме всичко и докъде стига въображението ни, за да се поставим на мястото на героите? Можем ли да си представим, че всичко е игра на случайности, където грешките са не само възможни, но дори задължителни? В любовта всичко е възможно, най-вече провалите. „Луси Краун“ („Бард“, 2017, с превод на Валентин Кръстев), разбира се, не е от „щадящите“ книги. Шоу няма да е Шоу, ако не разчовърка нещо, от което да се роди драма или трагедия. Самата Луси попада в капана, а измъкването никога не е без последствия. Това е роман за грешките, от които трябва да си извадим някаква поука, роман за щастието в неискрената му форма и нещастието, което винаги намира начин да повали невинните. Тук не съществува деликатност – това е един почти безкраен разговор за търсенето на истината, провала и изкуплението. И никой не знае как ще завърши всичко.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
October 7, 2024
Четох я доста отдавна и нямам много ясен спомен, освен, че всички бяха много нещастни и ми идеше да удуша Луси.
Сюжети с нагнетено мълчание, където всеки си трае и се прави на мъченик, за да не разбутва блатото и където същият този мъченик накрая върши някоя върховна глупост, без думица да е издумана между засегнатите и където блатото си остава все така блатисто, просто не е моят тип сюжет. Липсва ми пушката на Чехов - буквално. Или мечът на Александър за гордиевия възел. Те са плод на въображението, разбира се, но все пак ми липсват…
2,5⭐️
Сюжети с нагнетено мълчание, където всеки си трае и се прави на мъченик, за да не разбутва блатото и където същият този мъченик накрая върши някоя върховна глупост, без думица да е издумана между засегнатите и където блатото си остава все така блатисто, просто не е моят тип сюжет. Липсва ми пушката на Чехов - буквално. Или мечът на Александър за гордиевия възел. Те са плод на въображението, разбира се, но все пак ми липсват…
2,5⭐️
August 9, 2026
Непретенциозен роман за една грешка и дългата ѝ задушаваща сянка върху живота на цяло семейство. Шоу не търси виновници, а показва колко противоречиви могат да бъдат хората и колко трудно е да се живее с последствията от собствените избори.
Атмосферата е тиха, напрегната и наситена с неизказани чувства, а времевите прескачания постепенно разкриват дълбочината на семейните рани.
Езикът е прецизен и психологически наблюдателен, а героите са убедителни именно с човешките си слабости и противоречия.
Прекрасен разказ за разруха, вина, самота и прошка, но преди всичко за невъзможността да върнем времето назад и да открием път един към друг дори когато се обичаме.
Атмосферата е тиха, напрегната и наситена с неизказани чувства, а времевите прескачания постепенно разкриват дълбочината на семейните рани.
Езикът е прецизен и психологически наблюдателен, а героите са убедителни именно с човешките си слабости и противоречия.
Прекрасен разказ за разруха, вина, самота и прошка, но преди всичко за невъзможността да върнем времето назад и да открием път един към друг дори когато се обичаме.
October 6, 2014
Неконвенционални характери с неконвенционални постъпки. В действията им се долавя голяма доза истеричност и неуравновесеност. Ако за малкия Тони това е донякъде оправдано, то възрастните тук се държат като споходени от тежък пубертет.
Ъ. Шоу с цялата сила на таланта се е постарал донякъде да обясни състоянията на всеки един от тях. Но лично аз не успях да го разбера в цялата му същност. Бях страничен и достатъчно дистанциран наблюдател.
Ъ. Шоу с цялата сила на таланта се е постарал донякъде да обясни състоянията на всеки един от тях. Но лично аз не успях да го разбера в цялата му същност. Бях страничен и достатъчно дистанциран наблюдател.
April 27, 2022
I had no idea this novel was so perfect. Why is it not celebrated more than it is? It is absolutely fundamental. If JD Salinger gets so much love as a post war writer, why is Shaw not also equally shouted from the rooftops. Lucy Crown is a deft book, novel and modern in its non linear construction, perfect in its dialogue and spot on with the characters. You can almost write a thesis on the greatest generation from this novel alone. I am so glad I read it.
August 23, 2023
След като попадах на много положителни мнения за романа, реших да го прочета и аз. И бинго - страхотно попадение! Още с началото ме спечели, а краят затвърди мнението ми. Това не означава, че останалото изложение е пълнеж, напротив - няма излишна сцена в повествованието, всичко си е на мястото.
Сложна семейна ситуация с трима основни участници в нея. Няма виновни, на всеки от тях съчувствам като страна в тая "случка" и като начин за справяне с последиците от нея. Всеки от тях остава дълбоко белязан. Разказът е изпълнен с човеколюбие, без осъдително отношение към героите, с разбиране на сложността на човешките отношения.
Сложна семейна ситуация с трима основни участници в нея. Няма виновни, на всеки от тях съчувствам като страна в тая "случка" и като начин за справяне с последиците от нея. Всеки от тях остава дълбоко белязан. Разказът е изпълнен с човеколюбие, без осъдително отношение към героите, с разбиране на сложността на човешките отношения.
September 26, 2022
Изключително много харесвам стила на писане на Шоу. Завладяващ и увличащ, дори в истории, в които уж не се случва кой знае какво, като тази. Чела съм "Богат, беден" и "Хляб по водите", но искам да се насладя на всичко, което е написал. 😊
November 13, 2024
Почему эту книгу ни разу не экранизировали? Она более чем достойна !
November 23, 2022
Գիրք պուտանկի և նրա արարքներն արդարացնելու մասին
Գիրքն, իսկապես, անբարոյականի մասին է: Ավելի ճիշտ՝ անբարոյականի ապրումների, զգացմունքների, հոգեվիճակի և այլն: Շոուն փորձում է մեզ ցույց տալ անբարոյականության, անհավատարմության հակառակ կողմը, ցույց տալ, որ երբեմն ընտրությունը մեզանից կախված չէ, և մի փոքրիկ դրվագը կարող է ամբողջովին փոխել մեր կյանքը...
Բայց իրականում այդ փոքրիկ դրվագը հենց մեզանից է կախված: Մենք ենք որոշում՝ ինչպիսին պետք է լինի մեր կյանքը: Ամեն վայրկյան մենք ենք գծում մեր վաղվա օրը:
Գրքի հերոսները սխալվեցին, ու յուրաքանչյուրն ուներ մեղքի իր բաժինը, բայց ամբողջ գրքի ընթացքում ոչ ոք չփորձեց ընդունել իր սխալը: Փոխարենը բոլորը անդադար փորձում էին արդարացնել իրենք իրենց:
Ինչ վերաբերվում է գրելու ոճին, ապա ամեն ինչ պարզապես հիասքանչ էր: Պատմությունը շատ հետաքրքիր էր ներկայացված, սյուժետային խելացի լուծումներով, շատ տեղին ֆլեշբեքերով և այլն: 4 միավոր դնում եմ հենց այդ ամենի համար:
Այո, կարդալու գիրք է: Չնայած՝ շատ բան չեք կորցնի՝ այն բաց թողնելով:
Գիրքն, իսկապես, անբարոյականի մասին է: Ավելի ճիշտ՝ անբարոյականի ապրումների, զգացմունքների, հոգեվիճակի և այլն: Շոուն փորձում է մեզ ցույց տալ անբարոյականության, անհավատարմության հակառակ կողմը, ցույց տալ, որ երբեմն ընտրությունը մեզանից կախված չէ, և մի փոքրիկ դրվագը կարող է ամբողջովին փոխել մեր կյանքը...
Բայց իրականում այդ փոքրիկ դրվագը հենց մեզանից է կախված: Մենք ենք որոշում՝ ինչպիսին պետք է լինի մեր կյանքը: Ամեն վայրկյան մենք ենք գծում մեր վաղվա օրը:
Գրքի հերոսները սխալվեցին, ու յուրաքանչյուրն ուներ մեղքի իր բաժինը, բայց ամբողջ գրքի ընթացքում ոչ ոք չփորձեց ընդունել իր սխալը: Փոխարենը բոլորը անդադար փորձում էին արդարացնել իրենք իրենց:
Ինչ վերաբերվում է գրելու ոճին, ապա ամեն ինչ պարզապես հիասքանչ էր: Պատմությունը շատ հետաքրքիր էր ներկայացված, սյուժետային խելացի լուծումներով, շատ տեղին ֆլեշբեքերով և այլն: 4 միավոր դնում եմ հենց այդ ամենի համար:
Այո, կարդալու գիրք է: Չնայած՝ շատ բան չեք կորցնի՝ այն բաց թողնելով:
December 31, 2025
Here I’m going to scream, because this entire book irritated me to no end - and only somewhere near the very end will I finally tell you about something to praise. So keep reading.
And from this point on I start tearing into the characters, so SPOILERS ahead (which I rarely do):
How could grown adults force a child to take part in their emotional warfare? To make “thoughtful” decisions at thirteen? Yes, he witnessed his mother’s affair. Yes, he is angry. But given time, he would have begun to understand things. Of course the mother completely lost her mind. As a woman, I understand her entirely - her feelings, her frustrations, the reasons behind her actions - but not when a child is involved. What kind of mother shifts responsibility for her son’s life onto the father’s shoulders and just walks away? Claims that he hates her, while herself deciding, like a child, to never see him again? What kind of infantilism is this? Teenage maximalism stuck in the body of a thirty-year-old woman?
I understand that the situation demanded a decision, and no good one was available. Yes, if she loved her husband and chose to stay, rebuilding her relationship with her son would take at least a decade. But it feels as though she doesn’t even want to try. She was attached to him like to a toy, because she had nothing else in her life she was trusted to be responsible for. And once she imagined a life without those shackles - she liked it. With her own hands, she destroyed everything that supposedly mattered to her, only to realize that she never truly cared in the first place.
Oliver chooses his wife over his son - which is simply inhuman. And how can people like this be called parents? One gives up so easily on earning her son’s forgiveness, and the other couldn’t care less about how the boy will cope with all that trauma on his own. You reap what you sow, Oliver, so don’t be surprised when you see a frightened, withdrawn son two years later.
This is a story about how you can ruin a person’s life from early childhood - about all the wrong steps, all the irresponsible decisions that shape the fate of a small human being. He has every right to believe that he was not loved; otherwise, why did his parents all but abandon him for two crucial years of puberty?
Selfish Lucy is even afraid to be alone with her son during their first meeting after all that time. She only cares about her own feelings, without considering what the boy is thinking or feeling. A boy. He is still only fifteen. She is so preoccupied with not being hurt or deprived that she fails to notice how horribly she treats her own child.
As for the ending:
We’ve come a long way with this family. It’s good that the heroine finally speaks up and that everything unfolds the way it does - and that the son is finally able to see her not as a still-young, passionate tramp and libertine, but as an aging woman full of sorrow and regret, a widow and a mother. It’s fascinating how much depends on perception. I’m glad the ending was kind; I desperately needed that after the entire book.
A friend once described this novel as “a pastry without filling”, and I agree - the story lacks properly developed character motivation.
Now, let’s give credit where it’s due:
The book undoubtedly left a lasting impression - which means it worked.
I loved how smoothly the narrative flows. Reading it was genuinely pleasant: the lines connect effortlessly, and the sentences seem to have a rhythm that carries you forward.
All in all, as a cultural artifact - I approve. Your blood will boil for a couple of days afterward.
Lucy Crown is a novel by the American writer Irwin Shaw. It tells the story of a wife and a mother - the same woman - who, in the summer of 1937, begins an affair with a young man the Crown family has hired as a companion for their fragile son, Tony.
And from this point on I start tearing into the characters, so SPOILERS ahead (which I rarely do):
How could grown adults force a child to take part in their emotional warfare? To make “thoughtful” decisions at thirteen? Yes, he witnessed his mother’s affair. Yes, he is angry. But given time, he would have begun to understand things. Of course the mother completely lost her mind. As a woman, I understand her entirely - her feelings, her frustrations, the reasons behind her actions - but not when a child is involved. What kind of mother shifts responsibility for her son’s life onto the father’s shoulders and just walks away? Claims that he hates her, while herself deciding, like a child, to never see him again? What kind of infantilism is this? Teenage maximalism stuck in the body of a thirty-year-old woman?
I understand that the situation demanded a decision, and no good one was available. Yes, if she loved her husband and chose to stay, rebuilding her relationship with her son would take at least a decade. But it feels as though she doesn’t even want to try. She was attached to him like to a toy, because she had nothing else in her life she was trusted to be responsible for. And once she imagined a life without those shackles - she liked it. With her own hands, she destroyed everything that supposedly mattered to her, only to realize that she never truly cared in the first place.
Oliver chooses his wife over his son - which is simply inhuman. And how can people like this be called parents? One gives up so easily on earning her son’s forgiveness, and the other couldn’t care less about how the boy will cope with all that trauma on his own. You reap what you sow, Oliver, so don’t be surprised when you see a frightened, withdrawn son two years later.
This is a story about how you can ruin a person’s life from early childhood - about all the wrong steps, all the irresponsible decisions that shape the fate of a small human being. He has every right to believe that he was not loved; otherwise, why did his parents all but abandon him for two crucial years of puberty?
Selfish Lucy is even afraid to be alone with her son during their first meeting after all that time. She only cares about her own feelings, without considering what the boy is thinking or feeling. A boy. He is still only fifteen. She is so preoccupied with not being hurt or deprived that she fails to notice how horribly she treats her own child.
As for the ending:
We’ve come a long way with this family. It’s good that the heroine finally speaks up and that everything unfolds the way it does - and that the son is finally able to see her not as a still-young, passionate tramp and libertine, but as an aging woman full of sorrow and regret, a widow and a mother. It’s fascinating how much depends on perception. I’m glad the ending was kind; I desperately needed that after the entire book.
A friend once described this novel as “a pastry without filling”, and I agree - the story lacks properly developed character motivation.
Now, let’s give credit where it’s due:
The book undoubtedly left a lasting impression - which means it worked.
I loved how smoothly the narrative flows. Reading it was genuinely pleasant: the lines connect effortlessly, and the sentences seem to have a rhythm that carries you forward.
All in all, as a cultural artifact - I approve. Your blood will boil for a couple of days afterward.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 30, 2022
Да не судимы будете...
Наверно, я еще слишком маленькая, чтобы анализировать такое произведение. Пока я могу только читать и наблюдать за столь мастерски, столь тонко и точно переданной Ирвином Шоу житейской ситуацией, такой сложной в своей простоте.
По идее, кому как не мне, ребенку, обвинять Люси и Оливера во всех смертных грехах, во всех несчастьях Тони. Да только знаете, не хочется. Все хороши.
И импульсивная, слишком эмоциональная и по-детски категоричная Люси. И не менее категоричный, но уже в контексте упрямости и однобоких закостенелых убеждений плывущий по течению Оливер. И, в том числе, постоянно жалеющий себя, обиженный на весь мир Тони, вечный несчастный дитятя.
Все они в первую очередь эгоисты (как и каждый из нас, в большей или меньшей мере). Думают только о себе, а неудачи, неудовлетворенность и неуспешность списывают на окружающих. А кого легче всего винить? Кого осмелишься ранить? Самых родных. Потому что не скован с ними "рамками приличия и морали". Потому что думаешь, что знаешь о них все. И потому что эгоистично полагаешь, что и они должны знать, что именно тебе надо от жизни, да еще и руки в кровь разбивать, чтобы доставить тебе это.
И что, спросите вы. Что, надо всю жизнь посвятить счастью другого? А как же я сам? Разве заботясь о своем счастье, я автоматически становлюсь эгоистом?
Нет. Делайте, что хотите. Пожинайте плоды и несите ответственность. Но не судите других, тем более самых близких. Лучше постарайтесь понять и принять. Ведь они - самые любимые, как ни крути, и ближе никого, чем семья, нет и не будет.
Наверно, я еще слишком маленькая, чтобы анализировать такое произведение. Пока я могу только читать и наблюдать за столь мастерски, столь тонко и точно переданной Ирвином Шоу житейской ситуацией, такой сложной в своей простоте.
По идее, кому как не мне, ребенку, обвинять Люси и Оливера во всех смертных грехах, во всех несчастьях Тони. Да только знаете, не хочется. Все хороши.
И импульсивная, слишком эмоциональная и по-детски категоричная Люси. И не менее категоричный, но уже в контексте упрямости и однобоких закостенелых убеждений плывущий по течению Оливер. И, в том числе, постоянно жалеющий себя, обиженный на весь мир Тони, вечный несчастный дитятя.
Все они в первую очередь эгоисты (как и каждый из нас, в большей или меньшей мере). Думают только о себе, а неудачи, неудовлетворенность и неуспешность списывают на окружающих. А кого легче всего винить? Кого осмелишься ранить? Самых родных. Потому что не скован с ними "рамками приличия и морали". Потому что думаешь, что знаешь о них все. И потому что эгоистично полагаешь, что и они должны знать, что именно тебе надо от жизни, да еще и руки в кровь разбивать, чтобы доставить тебе это.
И что, спросите вы. Что, надо всю жизнь посвятить счастью другого? А как же я сам? Разве заботясь о своем счастье, я автоматически становлюсь эгоистом?
Нет. Делайте, что хотите. Пожинайте плоды и несите ответственность. Но не судите других, тем более самых близких. Лучше постарайтесь понять и принять. Ведь они - самые любимые, как ни крути, и ближе никого, чем семья, нет и не будет.
February 24, 2023
Емоційно вразила книга. Були епізоди, що довели до сліз. Особливо вразила ситуація, коли 13-річну дитину поставили перед жорстоким дорослим вибором, замість пояснити ситуацію.
Сенс сім'ї - спільне подолання труднощів та прийняття рішень, дорослішання, розвиток, пізнання.
У результаті, життя цієї сім'ї – «це прокляті образи».
Найскладніші стосунки - це між матір'ю та сином. Лише смерть змогла об'єднати, возз'єднати та помирити. "Правда" Люсі знищила Олівера, а її "боягузтво" - знищила сина. Одне діло - говорити «правду», і зовсім інше – говорити правильні речі. Чим ти старший, тим менше цікавить правда , а тим паче брехня. Все несе розчарування. Життєвого часу все менше, цінуєш його все більше і немає бажання витрачати його на образи, розчарування, і «правда» втрачає сенс.
Історія про аб’юзивні стосунки, жіночу не впевненість, комплекси та про розуміння себе. Про те, що після 40 життя «має приємний пікантний смак».
Сенс сім'ї - спільне подолання труднощів та прийняття рішень, дорослішання, розвиток, пізнання.
У результаті, життя цієї сім'ї – «це прокляті образи».
Найскладніші стосунки - це між матір'ю та сином. Лише смерть змогла об'єднати, возз'єднати та помирити. "Правда" Люсі знищила Олівера, а її "боягузтво" - знищила сина. Одне діло - говорити «правду», і зовсім інше – говорити правильні речі. Чим ти старший, тим менше цікавить правда , а тим паче брехня. Все несе розчарування. Життєвого часу все менше, цінуєш його все більше і немає бажання витрачати його на образи, розчарування, і «правда» втрачає сенс.
Історія про аб’юзивні стосунки, жіночу не впевненість, комплекси та про розуміння себе. Про те, що після 40 життя «має приємний пікантний смак».
January 26, 2019
Lucy and Oliver decided to go to a resort in the summer with their son, Tony, who had been seriously sick. Oliver was an excessively self-confident man and all the family played to his tune; she was a shy woman focused on pleasing her husband and on tending to her son. There, he hired a 20 year-old boy to entertain his son, being careful with his physical limitations, and to try to distance him a little bit from his mother to whom he was absolutely devoted. Unbeknown to them, that summer would drastically change and practically shatter their lives. In this novel, we witness the extremely high price that an error may entail, but in the long run, was that action really an error? Was the benefit obtained worth the price? A novel of self-discovery, regret, forgiveness, but mainly scorn and rejection. An interesting proposal worth thinking of.
May 27, 2019
Have I read Irwin Shaw before - no I haven’t. I love his writing style and suspense, though this novel was painful. Lucy Crown makes a terrible mistake that alters her entire life. It is true that “when we look back into the past, we recognize a moment in time which was decisive, at which the pattern of our lives changed, a moment at which we moved irrevocably off in a new direction. For Lucy Crown it was a summer. You can feel Lucy Crown, she feels alone in her marriage with Oliver, but she isn’t the first woman to seek out another man. These choices inevitably reveal the fragility of good people who make mistakes. Lucy, Oliver and her son Tony are all flawed but seemingly decent and somehow Lucy was the only one that finds the strength to deal with her pain. Should these decisions be made at the expense of your relationship with your child though ?
August 3, 2007
Lucy and Oliver Crown's marriage goes on the rocks when their thirteen-year-old son, Tony, catches mama in bed with another man. Somehow they all manage to be so hurt that no clear communication or reconciliation is possible for the next thirty years. A bit melodramatic, but well written, so almost believable even though I failed to understand Lucy's motivation at some deep level. Why was she so weak willed? It seemed like she was hysterical and I don't think that was what Shaw intended me to think. Ultimately I wonder if he really understood his character at all. Trashy and riveting at the same time.
January 10, 2018
I really enjoyed reading Lucy Crown by Irwin Shaw. Actually, that was the first book I have read by this author and as such I did not have any expectations. But I was truly trilled and fascinated by the story, the characters and the style of the writer. It was so intriguing to me that I could not stop reading and at the same time I did not want the book to finish. What I enjoyed very much was the way the story evolved and how one small mistake can turn into a huge disaster because of the inability of the main heroine to admit her mistake and repent. The book is quite rich in insights into the main characters' inner worlds, thus allowing the reader to feel them closer and more real.
March 23, 2022
I'd give it a 3.5 stars if I could. I read a lot of Irwin Shaw many years ago and am enjoying getting reacquainted. This book made me sad though. I'm glad I didn't read it before now. I don't know if someone who hasn't been married for a long time would be able to appreciated this book. I find it difficult to justify the actions of the characters, but that's the point, isn't it? To see the world in a different way.
March 28, 2022
What a story written .It was a bit depressing,but so many thoughts about life,about vices,about unhappiness and selfishness and all the consequences afterwards.I had tried to justify the actions of the main personage,but sorry I can’t ,I’ve tried to understand her explanation about the things what she done and the things she didn’t .The novel is not full of actions,somebody could find it even boring,but honestly provoking so many feelings.😩
September 7, 2012
Irwin Shaw is one of my favorite authors. But this one was a bit disappointing. I didn't think the characters were well developed. I didn't find the plot believable. Certain sections of the book are very well written and a pleasure to read but the story fell short of what I expected.
January 9, 2017
Disturbing story of families relationships
Without giving away the plot, I can't imagine a mother making these choices with her son. But dysfunctional families seem to abound in this world and make for good stories.
Without giving away the plot, I can't imagine a mother making these choices with her son. But dysfunctional families seem to abound in this world and make for good stories.
Displaying 1 - 30 of 88 reviews