Елена е зодия Дева, тоест подредена чистница. Дете на стоманобетона и стъклопакета, тя предпочита комфортната градска среда. Но верните ѝ другари от кварталната кръчма Слона и Гаврилич я навиват да отидат на селски туризъм. Запазили са нощувки в затънтеното село Цилково. Обещали са ѝ вино, сланина и тутманик. И на следващия ден потеглят. Лутането към Цилково, озвучено от "джиджи-биджи" музика и мрънкането на Елена, довежда туристите до паметни срещи с униформени „нинджи“, нетрезви „извънземни“, цяла менажерия животни, както и с не един Костадин. В низ от комични ситуации и алкохол в рамките на възможното тримата другари откриват подаръците на Съдбата там, където въобще не очакват.
Книгата е приятна, неангаажираща, и аз чудесно се припознавам в Елена и нейните приятели (може би защото имаме и достатъчно общи познати с авторката, едно поколение сме, с доста сходни интереси. Давам 3 звезди, точно защото някак си не мога да възприема нещо толкова естествено да бъде считано като талант и усилие. Но това е моето усещане. Ако някой запише разговорите ми с моите приятели и как прекарваме времето си с тях, то това има ли стойност и съдържание да бъде книга?
Иначе Елена е супер, любопитна съм да прочета другите и две книги.
Ама, и не очаквах да е любовна история. Но се посмях на вълненията, де.