Във времена на храбри рицари, пагубни нашествия и чумни епидемии, на дворцови интриги, възходи и падения на огромни империи българският народ не само оцелява, но и оставя своя значим отпечатък върху световната история. И сред причините за неговия успех са храбростта и разсъдливостта на редица велики владетели, които не се отказват от грандиозната идея на Симеон Велики за българска империя.
Тази книга е за шестима от тези владетели. За царете Калоян, Иван Асен II, Константин Тих Асен, Теодор Светослав Тертер, Иван Александър и Иван Шишман, които със своите действия определят историята на Второто българско царство – от бързия му възход след освобождението от византийска власт до героичната съпротива срещу османското нашествие.
Във „Великите владетели на Второто българско царство“ проф. Николай Овчаров разказва увлекателно и изчерпателно тази история, като я поставя в контекста на световната история и дава глас на средновековните летописи, за да може винаги, когато е възможно, читателят да черпи знание направо от изворите. А благодарение на 93 страници с цветни карти, снимки – да види и облика на епохата.
В книгата проф. Овчаров представя и множество малко известни, наскоро установени факти за Второто българско царство – открития, до които се е достигнало благодарение на археологическите разкопки, но и благодарение на проучването на средновековни хроники, хвърлящи нова светлина върху събитията и личностите. „Великите владетели на Второто българско царство“ не е просто разказ за един период от българската история. Това е въздействащ, достъпен и емоционален съвременен прочит на цялата българска средновековна история – като част от европейската история и като завет за българите днес.
Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей към БАН, където работи от 1981 г. Дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва от 2003 г. Преподавал е в Славянския университет (1995–1999), Нов български университет (1999–2002) и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (след 2009 г.). Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Член на Научния съвет на Македонския научен институт (1998–2002). Почетен председател на изложенията „Културен туризъм“ (2008, 2009, 2010) във Велико Търново. Председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване недвижимите паметници на културата към министъра на културата на България (от 2010 г.). Член на Научния съвет на Националния археологически институт – БАН. Член на Националния обществен съвет за определяне „Чудесата на България“ през 2011 г. Директор на частния Институт за изследване на Средновековието към Велик приорат – България на Ордена на рицарите тамплиери. Велик офицер към същата организация. Удостоен с титлата „академик“ на Българската академия на науките и изкуствата, 2012 г. Николай Овчаров притежава почетен сертификат за „Завоюван висок престиж и обществено признание и за принос в развитието на българската култура“, придружен със „Златна карта“ и „Златен диплом“, издадени от Националния конвент на експертите към Европейския форум на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали. Избран за „Достоен българин на 2005 г.“ в класацията на в. „24 часа“. Носител на голямата награда за принос в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол“ (2009). Носител на орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010). Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от Международната туристическа борса „Ваканция и Спа Експо“ (2011). Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековният манастир „Св. Йоан Продром“ в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.
Великолепно написана историческа книга! Богата на фактологичен и доказателствен материал, написана леко, далеч от тежкия научен стил. “Разказва” периода на Второто българско царство вълнуващо, интересно, увлекателно и емоционално.