What do you think?
Rate this book
Deň na trhu
Čo vedie ľudí k tomu, aby zaútočili na iných? Čo cítia? Čo v ľuďoch spustí inštinkty, ktoré ich zmenia na krvilačné zvery? Román Deň na trhu opisuje židovské pogromy a masovú hystériu na maďarskom vidieku po druhej svetovej vojne. Na týždennom trhu neďaleko Debrecína sa v máji 1946 skupina žien vrhne na židovského obchodníka s vajcami a na smrť ho umučia. Svedkom udalosti je učiteľova manželka, rozprávačka príbehu. Rozbúrený dav sa zväčšuje ako oheň, neberie ohľad na ženy, deti či starcov. Udalosti z tohto krvavého dňa sa rozprávačke vybavujú v spomienkach spolu s inými udalosťami zo života dediny a rozličnými spôsobmi rozmotávajú klbko často až obludných, a predsa prekvapivo prepojených medziľudských vzťahov.
- GenresHistorical Fiction
184 pages, Hardcover
Published April 1, 2024
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
March 26, 2026
Bulgarian review first, followed by the English translation below
Най-неприятно е за хора със завистлива душица, с плитък ум и с обременена съвест жертвата на предишни техни злини да има нахалството да се върне жива, макар и вече не здрава.
Немалко унгарци (както и чехи, словаци, поляци и украинци) по време на втората световна война демонстрират удивително съгласие с антисемитските политики на Райха. Не само като политически строй, но и на дребно битово ниво. Някои унгарци намират гонението на евреи по свой вкус и се възползват пряко - било като издават самите евреи на властите, било като чисто и просто мародерстват имотите и вещите на депортираните към концлагерите.
И когато някои оцелели концлагеристи имат наглостта да оживеят, да се завърнат и да си поискат отнетото, в някои случаи това бездънно възмущава обикновените, трудови, патриотични техни бивши съселяни. А когато след войната настъпва и икономически колапс, честните патриотични бачкатори и сиромаси бързо намират виновните - същите тези проклети евреи, които освен че са се върнали, ами са завъртели и някое дребно бизнесче със сергия на пазара. Как да не побеснее един честен човек, който не е бил в концлагерите и пак си няма ни сергия, ни магазинче…
—————
За харесалите романа ”Хана” на чешката писателка Алена Морнщайнова темата ще се види доста позната.
През цялото време читателят е в потока на съзнанието на една достопочтена учителска съпруга от измислено унгарско село. Тя тревожно и без прекъсване утвърждава пълната невинност на съпруга си (вероятно подпомагал СС в последната година на войната, а преди това писал “невинни” статии срещу местните евреи) за един брутален антиеврейски погром от 1946 г. Читателят постепенно попада в епицентъра на терора и неговите палачи и жертви, като след затихването му един от подстрекателите, заемащ земеделски партиен пост предлага като нова превантивна мярка изселването на оцелелите жертви, за да не дразнят с присъствието си почтените хора в селото (убийците). А комунистическата партия, съзряла на свой ред идеална възможност за отклоняване на общественото недоволство встрани от неадекватните следвоенни политики и икономическите проблеми, също решава да се възползва и да посочва удобни “спекуланти” и “диверсанти”. Посочването, разбира се, е винаги анонимно.
—————
Въпросите що е то антисемитизъм, колко е неусетен и прилепчив, колко лесно е винаги някой друг да ти е крив, “логиката” на линча, стадният и лишен от разум бяс на тълпата, лъжливите слухове, предъвквани от малко, но въздействащи физически подстрекатели, прикритото интелектуално подстрекателство, съчетано със скатаване и пледиране за пълна невинност поради бездействие (а е трябвало да се предприеме тъкмо действие!) и липса на доказано физическо съучастничество - всичко това е поставено много непосредствено и въздействащо.
Използваният език съответсва на прослойките из обществото, където тече разказът - т.нар. “малки хора”. Тези реплики са чести и днес - макар и малко по-засукани.
—————
В анотацията се споменава, че по заглавието има и театрална постановка в Унгария. Определено би бил много въздействащ и просветляващ моноспектакъл. Ако Камен Донев имаше достойна съперница в моноспектаклите, щеше да си заслужава всяка минута на театралната сцена.
It is most unpleasant for people with envious souls, shallow minds, and burdened consciences when the victims of their past evils have the audacity to return alive, even if no longer whole.
Quite a few Hungarians (as well as Czechs, Slovaks, Poles, and Ukrainians) demonstrated a surprising alignment with the Reich's anti-Semitic policies during World War II. Not just as a political system, but on a petty, everyday level. Some Hungarians found the persecution of Jews to their liking and benefited directly—either by denouncing the Jews themselves to the authorities or by simply looting the property and belongings of those deported to concentration camps.
And when some surviving camp prisoners have the gall to survive, return, and demand back what was taken from them, in some cases, this profoundly outrages their "ordinary, hardworking, patriotic" former fellow villagers. When the post-war economic collapse arrives, the honest patriotic workers and the poor quickly find the culprits—those same cursed Jews who, besides having returned, have started some small business with a stall at the market. How can an honest man not be enraged—a man who wasn't in the camps and yet still has neither a stall nor a shop…
—————
For those who liked the novel "Hana" by the Czech writer Alena Mornštajnová, the theme will seem quite familiar.
Throughout the book, the reader is in the stream of consciousness of a respectable teacher's wife from a fictional Hungarian village. Anxiously and without pause, she asserts the complete innocence of her husband (who likely assisted the SS in the final year of the war, and before that wrote "innocent" articles against local Jews) regarding a brutal anti-Jewish pogrom in 1946. The reader gradually falls into the epicenter of terror and its executioners and victims; as it subsides, one of the instigators holding an agricultural party post suggests, as a new preventive measure, the resettlement of the surviving victims so as not to irritate the "decent people" of the village (the murderers) with their presence. The Communist Party, in its turn, seeing an ideal opportunity to divert public discontent away from inadequate post-war policies and economic problems, also decides to take advantage by pointing out convenient "speculators" and "saboteurs." The pointing, of course, is always anonymous.
—————
The questions of what anti-Semitism is, how subtle and clingy it can be, how easy it is to always blame someone else, the "logic" of the lynch mob, the herd-like and mindless rage of the crowd, the false rumors chewed over by a few but physically impactful instigators, the hidden intellectual incitement combined with dodging and pleading total innocence due to inaction (when it was precisely action that should have been taken!) and the lack of proven physical complicity—all of this is presented very directly and impactfully.
The language used corresponds to the social strata where the narrative flows—the so-called "little people." These remarks are common even today—albeit a bit more convoluted.
—————
The annotation mentions that there is a theatrical production in Hungary based on the title. It would definitely be a very powerful and enlightening monodrama. If Kamen Donev had a worthy female rival in monodramas, it would be worth every minute on the theater stage.
Най-неприятно е за хора със завистлива душица, с плитък ум и с обременена съвест жертвата на предишни техни злини да има нахалството да се върне жива, макар и вече не здрава.
Немалко унгарци (както и чехи, словаци, поляци и украинци) по време на втората световна война демонстрират удивително съгласие с антисемитските политики на Райха. Не само като политически строй, но и на дребно битово ниво. Някои унгарци намират гонението на евреи по свой вкус и се възползват пряко - било като издават самите евреи на властите, било като чисто и просто мародерстват имотите и вещите на депортираните към концлагерите.
И когато някои оцелели концлагеристи имат наглостта да оживеят, да се завърнат и да си поискат отнетото, в някои случаи това бездънно възмущава обикновените, трудови, патриотични техни бивши съселяни. А когато след войната настъпва и икономически колапс, честните патриотични бачкатори и сиромаси бързо намират виновните - същите тези проклети евреи, които освен че са се върнали, ами са завъртели и някое дребно бизнесче със сергия на пазара. Как да не побеснее един честен човек, който не е бил в концлагерите и пак си няма ни сергия, ни магазинче…
—————
За харесалите романа ”Хана” на чешката писателка Алена Морнщайнова темата ще се види доста позната.
През цялото време читателят е в потока на съзнанието на една достопочтена учителска съпруга от измислено унгарско село. Тя тревожно и без прекъсване утвърждава пълната невинност на съпруга си (вероятно подпомагал СС в последната година на войната, а преди това писал “невинни” статии срещу местните евреи) за един брутален антиеврейски погром от 1946 г. Читателят постепенно попада в епицентъра на терора и неговите палачи и жертви, като след затихването му един от подстрекателите, заемащ земеделски партиен пост предлага като нова превантивна мярка изселването на оцелелите жертви, за да не дразнят с присъствието си почтените хора в селото (убийците). А комунистическата партия, съзряла на свой ред идеална възможност за отклоняване на общественото недоволство встрани от неадекватните следвоенни политики и икономическите проблеми, също решава да се възползва и да посочва удобни “спекуланти” и “диверсанти”. Посочването, разбира се, е винаги анонимно.
—————
Въпросите що е то антисемитизъм, колко е неусетен и прилепчив, колко лесно е винаги някой друг да ти е крив, “логиката” на линча, стадният и лишен от разум бяс на тълпата, лъжливите слухове, предъвквани от малко, но въздействащи физически подстрекатели, прикритото интелектуално подстрекателство, съчетано със скатаване и пледиране за пълна невинност поради бездействие (а е трябвало да се предприеме тъкмо действие!) и липса на доказано физическо съучастничество - всичко това е поставено много непосредствено и въздействащо.
Използваният език съответсва на прослойките из обществото, където тече разказът - т.нар. “малки хора”. Тези реплики са чести и днес - макар и малко по-засукани.
—————
В анотацията се споменава, че по заглавието има и театрална постановка в Унгария. Определено би бил много въздействащ и просветляващ моноспектакъл. Ако Камен Донев имаше достойна съперница в моноспектаклите, щеше да си заслужава всяка минута на театралната сцена.
It is most unpleasant for people with envious souls, shallow minds, and burdened consciences when the victims of their past evils have the audacity to return alive, even if no longer whole.
Quite a few Hungarians (as well as Czechs, Slovaks, Poles, and Ukrainians) demonstrated a surprising alignment with the Reich's anti-Semitic policies during World War II. Not just as a political system, but on a petty, everyday level. Some Hungarians found the persecution of Jews to their liking and benefited directly—either by denouncing the Jews themselves to the authorities or by simply looting the property and belongings of those deported to concentration camps.
And when some surviving camp prisoners have the gall to survive, return, and demand back what was taken from them, in some cases, this profoundly outrages their "ordinary, hardworking, patriotic" former fellow villagers. When the post-war economic collapse arrives, the honest patriotic workers and the poor quickly find the culprits—those same cursed Jews who, besides having returned, have started some small business with a stall at the market. How can an honest man not be enraged—a man who wasn't in the camps and yet still has neither a stall nor a shop…
—————
For those who liked the novel "Hana" by the Czech writer Alena Mornštajnová, the theme will seem quite familiar.
Throughout the book, the reader is in the stream of consciousness of a respectable teacher's wife from a fictional Hungarian village. Anxiously and without pause, she asserts the complete innocence of her husband (who likely assisted the SS in the final year of the war, and before that wrote "innocent" articles against local Jews) regarding a brutal anti-Jewish pogrom in 1946. The reader gradually falls into the epicenter of terror and its executioners and victims; as it subsides, one of the instigators holding an agricultural party post suggests, as a new preventive measure, the resettlement of the surviving victims so as not to irritate the "decent people" of the village (the murderers) with their presence. The Communist Party, in its turn, seeing an ideal opportunity to divert public discontent away from inadequate post-war policies and economic problems, also decides to take advantage by pointing out convenient "speculators" and "saboteurs." The pointing, of course, is always anonymous.
—————
The questions of what anti-Semitism is, how subtle and clingy it can be, how easy it is to always blame someone else, the "logic" of the lynch mob, the herd-like and mindless rage of the crowd, the false rumors chewed over by a few but physically impactful instigators, the hidden intellectual incitement combined with dodging and pleading total innocence due to inaction (when it was precisely action that should have been taken!) and the lack of proven physical complicity—all of this is presented very directly and impactfully.
The language used corresponds to the social strata where the narrative flows—the so-called "little people." These remarks are common even today—albeit a bit more convoluted.
—————
The annotation mentions that there is a theatrical production in Hungary based on the title. It would definitely be a very powerful and enlightening monodrama. If Kamen Donev had a worthy female rival in monodramas, it would be worth every minute on the theater stage.
September 22, 2019
Ez a könyv csak papíron regény. (Jó, hát melyik nem papíron az…) Végig az volt az érzésem, hogy itt az irodalom csak formai követelmény – eszköz arra, hogy elmélyítse az olvasó és a téma kapcsolatát. Závada már a narrátor kiválasztásakor is ügyel arra, hogy olyan személyt válasszon, aki 1.) elég közel van az eseményekhez ahhoz, hogy lássa azokat, de legalábbis másodkézből értesüljön róluk 2.) eléggé tisztességes ahhoz, hogy ne hazudozzon az olvasónak össze-vissza 3.) ugyanakkor eléggé érintett ahhoz, hogy ízelítőt kapjunk rajta keresztül az önigazolás lélektanából. Nem mondom, hogy az elbeszélő zökkenőmentesen simul a szövegbe – én időnként látni véltem holmi kilógó lólábat, ami minduntalan emlékeztetett arra, hogy itt bizony nem Hadnagy Sándorné, hanem az író beszél –, de azt hiszem, ez pont az az eset, amikor a téma joggal tapodja a padlóba az irodalmi tökéletesség-igényt. No meg ez a szaggatott, zaklatott szövegtest a lincselések, illetve a lincselést keretező párbeszédek gyakran szükségtelennek tűnő, véres és embertelen részletezésével nagyon is határozott célt szolgál: belekényszeríti az olvasót a passzív kívülálló szemszögébe, aki látja ugyan, mi történik, de mégsem tesz ellene semmit. Azt mondja, azért, mert nem tud. De vajon igazat mond-e?
Végig az volt az érzésem, hogy az Egy piaci nap akár krimiként is megállja a helyét, ahol a tanú vallomásából kerekednek ki egy szörnyű gyilkosság részletei. Závada detektívtörténetéhez képest azonban a skandináv szociohorrorok hovatovább nyáresti térzenének tűnnek. Mert itt nincsenek ártatlanok: a csőcselék ocsmány, az egykori úri „intelligencia” képtelen megérteni, hogy szalonrasszizmusuknak igenis köze van a népirtáshoz, a rendőrök között meg nincs se egy Marlowe, se egy Harry Hole, így csak széttárt karokkal figyelnek – vagy tanácstalanok, vagy gyávák, vagy még szimpatizálnak is a lincselőkkel. Rajk belügyesei pedig, akiknek fel kéne göngyölni az ügyet, inkább arra használják, hogy egyre beljebb jussanak a hatalomba – egyrészt odasózzanak a „zsidó feketézőknek”, másrészt meg a gyilkosságok ürügyén koncepciós pereket hozzanak össze, amiben lefejezhetik az előző rendszer értelmiségét. A kisnyilasokat, akik ütöttek, nem piszkálják – kisnyilasokra ugyanis a kommunista pártban is szükség van. Talán csak az áldozat ártatlan, de vele meg a kutya sem törődik. Tán még az sem, aki üt. Nincs feloldás, nincs megoldás. Nem áll ki Poirot a végén rámutatva egyvalakire, hogy „Ő a tettes!” – Poirot mindannyiunkra mutogat. De egy országot nem lehet bezárni. De az ország be tudja zárni magát.
Végig az volt az érzésem, hogy az Egy piaci nap akár krimiként is megállja a helyét, ahol a tanú vallomásából kerekednek ki egy szörnyű gyilkosság részletei. Závada detektívtörténetéhez képest azonban a skandináv szociohorrorok hovatovább nyáresti térzenének tűnnek. Mert itt nincsenek ártatlanok: a csőcselék ocsmány, az egykori úri „intelligencia” képtelen megérteni, hogy szalonrasszizmusuknak igenis köze van a népirtáshoz, a rendőrök között meg nincs se egy Marlowe, se egy Harry Hole, így csak széttárt karokkal figyelnek – vagy tanácstalanok, vagy gyávák, vagy még szimpatizálnak is a lincselőkkel. Rajk belügyesei pedig, akiknek fel kéne göngyölni az ügyet, inkább arra használják, hogy egyre beljebb jussanak a hatalomba – egyrészt odasózzanak a „zsidó feketézőknek”, másrészt meg a gyilkosságok ürügyén koncepciós pereket hozzanak össze, amiben lefejezhetik az előző rendszer értelmiségét. A kisnyilasokat, akik ütöttek, nem piszkálják – kisnyilasokra ugyanis a kommunista pártban is szükség van. Talán csak az áldozat ártatlan, de vele meg a kutya sem törődik. Tán még az sem, aki üt. Nincs feloldás, nincs megoldás. Nem áll ki Poirot a végén rámutatva egyvalakire, hogy „Ő a tettes!” – Poirot mindannyiunkra mutogat. De egy országot nem lehet bezárni. De az ország be tudja zárni magát.
May 16, 2025
Či už Pál Závada píše siahodlhé romány dotýkajúce sa vojny a jej neblahých dôsledkov, svojsky ilustrujúce tragické osudy postupne sa rozpadávajúcich rodín i rozpadajúcej sa krajiny, alebo v útlučkých, na novelu sa ponášajúcich príbehoch otvára otázky národnostných menšín, zmeny režimu a presídľovania, robí tak spôsobom, ktorý zasiahne. Jeho texty sú úderné, na nič sa nehrajú, neprikrášľujú. Tnú do živého, bodajú.
Presne taká, hoci zároveň úplne iná, je aj autorova najnovšia útlosť - na prvý pohľad vcelku nenápadná knižka Deň na trhu. Na jednej strane búrlivá, surová, plná bolesti a nekonečného hnevu, na druhej strane..., nuž, tu vlastne žiadna druhá strana neexistuje. Hnev, nevraživosť, frustrácia a do jedného zdanlivo všedného dňa natlačená nevôľa či nenávisť, ktorá nepoznala rozmerov, to je viac-menej všetko, čo v kratučkej, no o to tragickejšej, knihe Pála Závadu nájdete.
Dusivá atmosféra povojnového obdobia kĺbiaca sa s pretrvávajúcou chudobou či politicky motivovanou sociálnou "obrodou", poburujúce klebety a poplašné správy nespravodlivo očierňujúce navrátilé, z koncentrákov sa spamätávajúce židovské obyvateľstvo a závisťou hnaná zášť i hrôzostrašné, na krvavé jatky sa ponášajúce ničím nevyprovokované verejné lynčovanie či neľudské besnenie.
Zhruba tak by sa dalo zhrnúť rozsahovo striedme, no o to sujetovo bohatšie gro románu Deň na trhu, knihy, ktorá s vervou i poriadnou dávkou surovosti reflektuje vraj mierové, no predsa masovou hystériou ovplyvňované povojnové prežívanie náboženských, národnostných či politických menšín v pohraničných oblastiach maďarského vidieka.
Priateľské vzťahy či susedská, tvárou v tvár hrôzam vojny prekvitajúca súdržnosť? Na tie u Pála Závodu zabudnite - v zmysle hesla "človek človeku je vlkom" v jeho Dni na trhu dominuje zloba, hystéria, zatemnenie mozgov a priam obludný, prostým obyvateľstvom vyhuckaný masaker.
Autentické, obludné, tragické..., no predsa nesmierne potrebné realistické čítanie.
Presne taká, hoci zároveň úplne iná, je aj autorova najnovšia útlosť - na prvý pohľad vcelku nenápadná knižka Deň na trhu. Na jednej strane búrlivá, surová, plná bolesti a nekonečného hnevu, na druhej strane..., nuž, tu vlastne žiadna druhá strana neexistuje. Hnev, nevraživosť, frustrácia a do jedného zdanlivo všedného dňa natlačená nevôľa či nenávisť, ktorá nepoznala rozmerov, to je viac-menej všetko, čo v kratučkej, no o to tragickejšej, knihe Pála Závadu nájdete.
Dusivá atmosféra povojnového obdobia kĺbiaca sa s pretrvávajúcou chudobou či politicky motivovanou sociálnou "obrodou", poburujúce klebety a poplašné správy nespravodlivo očierňujúce navrátilé, z koncentrákov sa spamätávajúce židovské obyvateľstvo a závisťou hnaná zášť i hrôzostrašné, na krvavé jatky sa ponášajúce ničím nevyprovokované verejné lynčovanie či neľudské besnenie.
Zhruba tak by sa dalo zhrnúť rozsahovo striedme, no o to sujetovo bohatšie gro románu Deň na trhu, knihy, ktorá s vervou i poriadnou dávkou surovosti reflektuje vraj mierové, no predsa masovou hystériou ovplyvňované povojnové prežívanie náboženských, národnostných či politických menšín v pohraničných oblastiach maďarského vidieka.
Priateľské vzťahy či susedská, tvárou v tvár hrôzam vojny prekvitajúca súdržnosť? Na tie u Pála Závodu zabudnite - v zmysle hesla "človek človeku je vlkom" v jeho Dni na trhu dominuje zloba, hystéria, zatemnenie mozgov a priam obludný, prostým obyvateľstvom vyhuckaný masaker.
Autentické, obludné, tragické..., no predsa nesmierne potrebné realistické čítanie.
March 7, 2021
Тълпата и падението
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Има периоди в човешката история, от които ни хваща срам, като Ловът на вещици и агресията към определена група хора по време на война. Това човешко падение продължава да стои като обица на ухото, но въпреки всичко все още се повтаря в различни части на земното кълбо, независимо от опитите да бъде ликвидирано като остатък от по-неразумни времена. „Пазарен ден“ („Рива“, 2020, с превод на Адриана Петкова) е като символ на падението от периода на „комунистическото нашествие“ след Втората световна война, когато държави от централна и източна Европа започват да живеят под похлупака на СССР. Книгата на Пал Завада проследява първите години на Унгария в новата реалност, която бавно, но сигурно преобръща живота на местното население. Фиктивно място, фиктивни герои, както е изписано на корицата, но реални събития, тежащи като дамга с невероятните ексцесии, събудени от тежестта на промените, и отчаяни хора, търсещи причина за своето нещастие. От освободените концентрационни лагери хиляди оцелели евреи се завръщат по родните си места, за да започнат отначало, но някои са посрещнати хладно и с много резерви. Някъде все още се вихри омраза, наследила разрушената психика от режима на Хитлер. Случва се нещо потресаващо, което напомня на безумие, при все че съществува чрез липсата на всякаква логика. Пал Завада не прави изложение в романа си, той използва обикновен човек, чийто обикновен живот се претворява в несекващ вой на търсещият истината.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Има периоди в човешката история, от които ни хваща срам, като Ловът на вещици и агресията към определена група хора по време на война. Това човешко падение продължава да стои като обица на ухото, но въпреки всичко все още се повтаря в различни части на земното кълбо, независимо от опитите да бъде ликвидирано като остатък от по-неразумни времена. „Пазарен ден“ („Рива“, 2020, с превод на Адриана Петкова) е като символ на падението от периода на „комунистическото нашествие“ след Втората световна война, когато държави от централна и източна Европа започват да живеят под похлупака на СССР. Книгата на Пал Завада проследява първите години на Унгария в новата реалност, която бавно, но сигурно преобръща живота на местното население. Фиктивно място, фиктивни герои, както е изписано на корицата, но реални събития, тежащи като дамга с невероятните ексцесии, събудени от тежестта на промените, и отчаяни хора, търсещи причина за своето нещастие. От освободените концентрационни лагери хиляди оцелели евреи се завръщат по родните си места, за да започнат отначало, но някои са посрещнати хладно и с много резерви. Някъде все още се вихри омраза, наследила разрушената психика от режима на Хитлер. Случва се нещо потресаващо, което напомня на безумие, при все че съществува чрез липсата на всякаква логика. Пал Завада не прави изложение в романа си, той използва обикновен човек, чийто обикновен живот се претворява в несекващ вой на търсещият истината.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
August 31, 2023
През 1946 г. в едно унгарско село, в което властта на комунистите е на път да се утвърди, се завръщат нежеланите свидетели на престъпленията от предишния режим. Оцелелите от концлагерите евреи не са посрещнати радушно от съгражданите си, облажили се с еврейска собственост след депортациите. В страната бушува инфлация, черният пазар и спекулата процъфтяват, хората гладуват, накратко – не се живее добре. Но все някой е виновен за това, нали?
Следват кървави и грозни сцени на ужасите – действителни събития от следвоенните погроми в Унгария, в които отмъстителната тълпа, успешно насъскана от комунистическата пропаганда и останките от старите нацисти, се разправя по най-жесток начин с хора, които са си мислели, че най-лошото е вече зад гърба им. Насилието е провокирано и от фалшива новина, изпълзяла от мрачната епоха на средновековните суеверия – „безродниците“ евреи, верни на кръвожадния си инстинкт, започнали да отвличат и изяждат християнски деца. Като се добави и вода от пропагандната мелница при предишния режим, която приравнява комунисти и евреи, взривоопасната смес е готова да озвери тълпите. Краят на този срам е повече от тъжен и вбесяващ. Това престъпление от расова омраза дори не получава съответната квалификация в съдилищата и в пресата, а убийците са освободени. Злото не е възмездено, а подивелите хорица вероятно са се почувствали по-добре, че „онези“ са си го получили.
За тези истории, ако не се лъжа, съм чела при Ан Апълбаум и Тимъти Снайдър, но художествената литература придава този елемент на реализъм в кошмара, който дълго се помни.
Разказът се води от жената на един от обвинените за подстрекателство (и бивш германски колаборатор), което е гениален похват в случая. Плахо несъгласна с насилието, но и твърдо на страната на съпруга си (статутът на вдовица я ужасява), нейните недомлъвки и мисловни усуквания (така да се каже, такива бяха правилата, нали, такива бяха времената, ние нямаше как да знаем, че те някога ще се върнат, той просто изпълняваше дълга си като истински унгарец, в случая, под немска команда) всъщност изразяват масовата позиция на хората, които не искат да бъдат сочени като съюзници в едно насилие, но на практика не го и осъждат, с което негласно го валидират.
Малко за стила на книгата. Трудности ми създаде нелинеарната структура на разказа, както и отсъствието на обособена пряка реч, което на моменти ме объркваше в принадлежността на реплики към герои. Но извън това, книгата е поредният силен пример за качествата на централноевропейската литература, която обговаря тревожно-неудобни национални теми по смислен, задълбочен и много литературен начин.
Следват кървави и грозни сцени на ужасите – действителни събития от следвоенните погроми в Унгария, в които отмъстителната тълпа, успешно насъскана от комунистическата пропаганда и останките от старите нацисти, се разправя по най-жесток начин с хора, които са си мислели, че най-лошото е вече зад гърба им. Насилието е провокирано и от фалшива новина, изпълзяла от мрачната епоха на средновековните суеверия – „безродниците“ евреи, верни на кръвожадния си инстинкт, започнали да отвличат и изяждат християнски деца. Като се добави и вода от пропагандната мелница при предишния режим, която приравнява комунисти и евреи, взривоопасната смес е готова да озвери тълпите. Краят на този срам е повече от тъжен и вбесяващ. Това престъпление от расова омраза дори не получава съответната квалификация в съдилищата и в пресата, а убийците са освободени. Злото не е възмездено, а подивелите хорица вероятно са се почувствали по-добре, че „онези“ са си го получили.
За тези истории, ако не се лъжа, съм чела при Ан Апълбаум и Тимъти Снайдър, но художествената литература придава този елемент на реализъм в кошмара, който дълго се помни.
Разказът се води от жената на един от обвинените за подстрекателство (и бивш германски колаборатор), което е гениален похват в случая. Плахо несъгласна с насилието, но и твърдо на страната на съпруга си (статутът на вдовица я ужасява), нейните недомлъвки и мисловни усуквания (така да се каже, такива бяха правилата, нали, такива бяха времената, ние нямаше как да знаем, че те някога ще се върнат, той просто изпълняваше дълга си като истински унгарец, в случая, под немска команда) всъщност изразяват масовата позиция на хората, които не искат да бъдат сочени като съюзници в едно насилие, но на практика не го и осъждат, с което негласно го валидират.
Малко за стила на книгата. Трудности ми създаде нелинеарната структура на разказа, както и отсъствието на обособена пряка реч, което на моменти ме объркваше в принадлежността на реплики към герои. Но извън това, книгата е поредният силен пример за качествата на централноевропейската литература, която обговаря тревожно-неудобни национални теми по смислен, задълбочен и много литературен начин.
July 24, 2020
Kevesebb pontja ellenére ez egy kitűnően megírt regény. Riport. Fátyolfellebbentés. Noha értem és érzem a főhős (ő egyáltalán a főhős vagy a férj? Szerintem a feleség.) megformálása körüli fanyalgásokat, hiszen nekem is ez volt az első (második-sokadik) reakcióm, most, így a vége után pár nappal még mindig úgy gondolom, hogy keresve sem lehetett volna jobb narrátort találni a feleségnél – kivéve talán a férjet magát, de azt hiszem, az unalmasabb lett volna. Adott ez a félig-intelligens (barátnőm roppant találó meghatározása a kategóriára), nagyon-szeretne-értelmiségi-lenni nő, egy roppant stupid férjjel s egy nagyszerűen elmesélt történettel. Az a viaskodás önmagával, amikor néha kiesik a szerepből vagy csak egyszerűen tényleg nem éri fel ésszel, hogy mit és mikor csinált rosszul kedves házastársa, hát, az nagy! Nem hiszem, hogy szükség lenne több nézőpontra, saját magát kitűnően árnyalja a narrátor. Önnön mélységeink és időnkénti magasságaink érzékeltetésére egy nagymonológ és egy figyelmes olvasó a legjobb módszer. Ebben az esetben, ha már így alakult ez a könyv, már csak szájbarágás lenne mindenki más nézőpontja. Lényegében jó, noha idegesítő, de pont ezért jó. Nem egy letehetetlen könyv, de én örülök annak, hogy Závada megírta s annak még jobban, hogy én elolvastam :D. Izgalmas adalék – gondolom, a zsidóságnak már nem annyira – az elhülyülés konstans mivoltára és a kontinuitás megszakíthatatlanságára.
August 1, 2016
It was brutal and the most terrifying thing it can happen everywhere (again).
Sometimes it was really hard to read, but it worth it.
Sometimes it was really hard to read, but it worth it.
December 29, 2021
Megható regény egy nekem még nagyjából ismeretlen témáról, a háború utáni antiszemitizmus formájáról.
Arról, ahogyan a lágerekbõl való visszatérõk nem hogy csak nem találnak együttérzésre, hanem továbbá a gyûlölet központja voltak. Ahogyan a nyílt antiszemitizmus a kommunista párt erõsítésével kezd keveredni az osztályalapi harc inkább fedettebb, de ugyanolyan erõs antiszemitizmus szövegével. És ahogyan szinte mindenki a saját kis gondolkozási világában talál magának továbbá is ‘megfelelõ’ okot arra, hogy miért gondol vagy viselkedik úgy ahogyan, azzal az eredménnyel, hogy mindenki csak a saját kis világát védi, miközben az emberiség elveszik.
A Hadnagy Mária szempontját, mint az egyik vádlott felesége, tökéletesen választotta Závada a ‘külsõ’ meg ‘belsõ’ szempont keresztezõdésén. Érdekes a történetmesélés stílusa: nem napló (a szövegben Mária a naplójára hivatkozik), inkább ugy érezni, mint ha évekkel késõbb egy érdeklõdõ ujságírónak mesél a történtekről.
Olvassa el ezt a könyvet mindenki.
Arról, ahogyan a lágerekbõl való visszatérõk nem hogy csak nem találnak együttérzésre, hanem továbbá a gyûlölet központja voltak. Ahogyan a nyílt antiszemitizmus a kommunista párt erõsítésével kezd keveredni az osztályalapi harc inkább fedettebb, de ugyanolyan erõs antiszemitizmus szövegével. És ahogyan szinte mindenki a saját kis gondolkozási világában talál magának továbbá is ‘megfelelõ’ okot arra, hogy miért gondol vagy viselkedik úgy ahogyan, azzal az eredménnyel, hogy mindenki csak a saját kis világát védi, miközben az emberiség elveszik.
A Hadnagy Mária szempontját, mint az egyik vádlott felesége, tökéletesen választotta Závada a ‘külsõ’ meg ‘belsõ’ szempont keresztezõdésén. Érdekes a történetmesélés stílusa: nem napló (a szövegben Mária a naplójára hivatkozik), inkább ugy érezni, mint ha évekkel késõbb egy érdeklõdõ ujságírónak mesél a történtekről.
Olvassa el ezt a könyvet mindenki.
December 22, 2023
Hvilke mekanismer skaber en menneskehob? Hvad kan gøre almindelige mennesker til delagtige i vilkårlige lynchninger? Og hvornår er man – i moralsk forstand – medskyldig, når en menneskemasse begår vold og drab? Skal man selv have kastet den første sten eller bare én sten? Hvilken skyld påhviler den, der ganske vist ikke aktivt medvirker, men passivt ser til og ser væk? Og hvordan finder man et sprog for at tale om kollektive traumer i en ikke alt for fjern fortid?
Sådanne spørgsmål er blandt dem, den ungarnske forfatter Pál Závada (f. 1954) stiller sig og forsøger at indkredse svar på i romanen En torvedag (opr. 2016).Læs min anmeldelse af den danske version, som udkom i november 2023 på Skjødt Forlag i en lydefri oversættelse ved Leif Sand: https://bognoter.dk/2023/12/22/pal-za...
Sådanne spørgsmål er blandt dem, den ungarnske forfatter Pál Závada (f. 1954) stiller sig og forsøger at indkredse svar på i romanen En torvedag (opr. 2016).Læs min anmeldelse af den danske version, som udkom i november 2023 på Skjødt Forlag i en lydefri oversættelse ved Leif Sand: https://bognoter.dk/2023/12/22/pal-za...
January 8, 2018
Ez a négy csillag igazából négy és fél szeretne lenni. Ez volt az első könyvem az idősebbik Závadától, és teljesen elragadott a stílusa. A nyelvezetét karakteresnek és "tömörnek" jellemezném, de így is van benne egyfajta játékosság. A történet egészen lebilincselő; groteszk és végig nyomja az olvasót. Teljesen ott éreztem magam Kunvadason és átéltem Máriával a történéseket. Volt olyan rész, ahol le kellett tennem a könyvet, olyan erősen hatott rám. A fél csillagot csak azért vontam le, mert a történet végen kis hiányérzetem volt - hiányzik nekem a feloldozás, vagy egy előre mutató kép (előrébb, mint Miskolc). Olyasfajta mikro plán.
De ez lehet személyes érzés csak. Olvassátok, figyelemmel.
De ez lehet személyes érzés csak. Olvassátok, figyelemmel.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 15, 2020
Kérdések, amik foglalkoztatnak:
Lehetséges-e ma egy pogrom, Európában? Magyarországon?
Mi vezet egy pogromhoz? Mitől lesz egy pogrom? Hogy zajlik egy pogrom? Kik a szereplői? Hogyan élik meg a szereplők és az áldozatok? Mi a pogrom utóélete?
Závada nem ad megnyugtató válaszokat. Az a kevés, aki egyáltalán gondolkodni próbált, sem kapott eligazítást. A történet szövése hűen mutatja be ezt a helyzetet, a tisztán látás nagyon gyors ellehetetlenülését. Egyértelmű azonban azok felelőssége, akik a tudatosan, manipulálják a gyűlöletre kapható, irigy, tudatlan csőcseléket.
Az első 50 oldal után nem tudtam letenni, a gyomrom még most is feszül. Nyugalmat ne várj, válaszokat kérdéseidre talán.
Lehetséges-e ma egy pogrom, Európában? Magyarországon?
Mi vezet egy pogromhoz? Mitől lesz egy pogrom? Hogy zajlik egy pogrom? Kik a szereplői? Hogyan élik meg a szereplők és az áldozatok? Mi a pogrom utóélete?
Závada nem ad megnyugtató válaszokat. Az a kevés, aki egyáltalán gondolkodni próbált, sem kapott eligazítást. A történet szövése hűen mutatja be ezt a helyzetet, a tisztán látás nagyon gyors ellehetetlenülését. Egyértelmű azonban azok felelőssége, akik a tudatosan, manipulálják a gyűlöletre kapható, irigy, tudatlan csőcseléket.
Az első 50 oldal után nem tudtam letenni, a gyomrom még most is feszül. Nyugalmat ne várj, válaszokat kérdéseidre talán.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 11, 2021
Nagyon nehéz, talán nyomasztó ez a pici kis könyv. Nehéz szembenézni, vagy ha nem is szembe, talán oldalról, tehetetlenül figyelni ennyi gyűlöletet. Honnan indul? Kik a végrehajtók? Kik a felelősek? Hol a határ a tömeg és az egyén között? Válaszokat nem kapunk, talán nincsenek is. De amit elég jól megtesz ez a könyvecske, hogy belecsöppent kicsit, majdnem a vihar közepébe, hogy gondolkozzunk rajta. Most, mielőtt minket is magával sodor.
April 25, 2024
Market Day is an engaging and psychological look at how people and a community spiral into hatred and brutalities against their neighbors. A bit confusing at times, but overall, really nicely done. The voices of reason in this work are drowned out by the greed and hatred of others, creating a nicely portrayed tale of how and why people lose their humanity.
October 6, 2019
Zsenialisan megirt konyv. Masodik konyvem a szerzotol.
"Mi nem csinaltunk semmit, csak vartunk, hogy mi lesz. Utana meg neztuk, hogy mot mi van."
"Mi nem csinaltunk semmit, csak vartunk, hogy mi lesz. Utana meg neztuk, hogy mot mi van."
September 22, 2016
Nincs olyan jól megírva, mint vártam volna Závada Páltól, de történelmi illusztrációnak jó, jól megmutatja, hogy hogyan törnek ki a pogromok. Azt nem értem, hogy miért kellett fantázianevet adni Kunmadarasnak, amikor MIskolc a regényben is Miskolc.
July 14, 2016
négyésfél
Displaying 1 - 18 of 18 reviews