Развенчаване на мита, че „тогава беше по-добре и нямаше престъпност“
Основна цел на настоящата разработка е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944–1989 г. Освен да уловим и пресъздадем в цялост характеристиките им, ще се опитаме да представим по-подробно и четирите най-значими за човека видове сред тях – кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. На базата на конкретни данни, преобладаващата част от които се публикуват тук за първи път, ще бъдат откроени и обяснени свързаните с тях тенденции, характерни за този динамичен и интензивен откъм политически и социални преобразувания период от българската история. Липсата на такава статистика прави възможно съществуването и използването на редица произволни и неотговарящи на действителността твърдения.
Освен това ще се опитаме да вникнем в причините за извършване на криминални престъпления, да опишем трансформацията както сред закононарушителите, така и на методите, които използват органите на МВР, Прокуратурата, Съдът и местата за изтърпяване на наказания в борбата срещу престъпността, и стремежа за ресоциализация на вече излежалите ефективни присъди граждани. Състоянието на самите органи на реда, в качеството им на основен фактор за осъществяване на превенция и разследване на извършените вече закононарушения, също е обект на подробно внимание на следващите страници. Детайлно ще се спрем на професионализма, финансовата и социално-битовата подсигуреност на милиционерите като част от мотивацията им за борба срещу престъпленията.
Стефан Титков Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ в София, където преподава история и цивилизации. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието. От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години – неин председател. Женен, с дъщеря и син.
Тази книга е важна книга. Важна е най-вече защото съдържа данни, които отдавна трябваше да са част от публичният дебат у нас. Те са неудобни за соцносталгиците и ще шокират мнозина, които вярват искрено и наивно на комунистическата пропаганда. От чисто академична гледна точка, книгата е издържана в най-добрите традиции на българското научно писане и именно това е което не ми харесва в нея. Академичната литература у нас често се пише сякаш сме 80-те години. Липсва модерния подход, разчупения наратив, по-есеистичния, но съдържателен смислов анализ. Вярвам че колегата Иванов можеше да бъде още по-експлицитен в оценките си, още по-задълбочен в анализа и да даде малко по-широка перспектива на данните, които така подробно излага. Казвайки това, смятам че книгата е задължително четиво при изучаване на тоталитарния режим, а данните от нея следва да навлязат ударно в обръщение сред широката общественост.
"Едно време имаше закон и ред! Нулева престъпност!"
Това съм го чувал много пъти казано по един или друг начин и още повече пъти съм го виждал написано в социални медии. И колкото и пъти да се напише, все е грешно.
Авторът вади от девет кладенеца вода, преравя архивите на милицията, годишни справки на Централния комитет на партията, доклади от Народното събрание и всякакви подобни документи, за да покажа, че престъпността по времето на социалистическия режим в България е била горе-долу съизмерима с престъпността в Европа по онова време, а именно - бая висока по днешните стандарти.
И убийствата сме си ги имали, и изнасилванията, и много, много кражби и измами, особено на държавно имущество. И дори не "се е криело тогава" както твърдят някои - и във вестниците ги има някои от тия неща, и хората са си ги обсъждали. Просто не толкова, колкото сега, защото няма сто хиляди медии, които 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата да трябва да запълват ефир и страници с нещо - колкото по-страшно, толкова по-гледаемо.
Като негатив на книгата мога да посоча, че понеже е пълна с документи е малко скучновата, а и поради навика на автора да прави изводи от корелации, без да го е еня че те не посочват причинно-следствени връзки - и малко дразнеща на моменти.
Много важна и необходима като съдържание книга, която би трябвало да секне досадните жалби по светлото и спокойно соц минало. За съжаление изпълнението не е особено подходящо за целта. Прекалено много статистики, таблици, графики и суха материя. Обобщаването на всичко това само в по-важни цифри (които така или иначе никой няма да запомни) и подкрепянето им с повече примери и по-обширна разказвателна част би било голям плюс. Авторът е преподавател и очаквах по-интересно и смилаемо поднасяне на информацията.
Важен труд на Стефан Иванов. Дано го прочетат повече хора и то тези, които си мечтаят за "хубавия и спокоен живот" през социализма. Няма как да не кажа и че си представях по друг начин тази книга - по-разказвателна, отколкото аналитична. По-леко щеше да се чете и щеше да има още по-голям ефект.
Крайно време е да се разбие един закоравял мит. Той най-общо гласи, че по време на комунистическия режим се е живеело спокойно - със сигурност на улицата и в утрешния ден. Според носталгично настроените хора тогава е имало стабилност и ред, без кражби и притеснения за живота.
Нищо не е по-далече от истината. Просто "новият социалистически човек" е бил лъган за размерите на криминалните престъпления в Народна република България. Книгата анализира предпоставките и обстоятелствата за извършваните кражби, грабежи, изнасилвания и убийства. Сред тях са промяната в демографската структура, урбанизацията, тежката продоволствена криза, слабата подготовка на МВР кадрите, които са избирани по партийна и идеологическа линия. Многобройни разсекретени източници разкриват жестоката картина на престъпността по време на комунизма.
Ето няколко показателни цитата:
Писмено мнение на председателя на Окръжния съд в Плевен през 1980 г.: "Не се констатират никакви закономерности, що се отнася до кражбите. Като крадци пред Съда се изправят млади и стари, необразовани и образовани; всичко се краде доколкото то е от полза за крадеца. Няма нито една незасегната от това област..." Криминалните милиционери констатират, че "кражбите са масово явление. Няма град или село, предприятие или магазин, гдето да не е извършена кражба!".
"В НРБ е практика да се премълчават и крият дори и доста мащабни по своята същност закононарушения. Така става и при редица случаи на масови убийци, които върлуват из средни и малки градове, а хората не знаят нищо за тях и не вземат мерки да се предпазят." "Кариера в силовите органи, и особено в средните и високите им ешалони, е практически невъзможна, без да си член на БКП или верен на властта по друга линия. Ниска степен на образованост, липса на опит и дори на елементарна професионална подготовка (по всички нива) се констатират често в докладите на различните структури на МВР..."
"...ако предварително е предвидено предотвратените кражби за съответната година [...] да са повече, отколкото през предишната, то желанието да се постигне необходимият резултат води до "изкривяване" [...] В същата проверка четем за още един пример, при който "о.р. Т. донася, че общата работничка в кухнята на ресторант "Славия" се опитала да изнесе 1 бурган зелен фасул, 1 буркан грах и няколко връзки лук и маруля - отчетено за предотвратено престъпление."
Комунистическият режим ни завещава своя морален и стопански банкрут, както и ужасяващата тенденция на главоломно растяща криминална престъпност.
Книгата на д-р Стефан Иванов “От кражби до убийства…” запълва едно голямо празно пространство в българската историография и успоредно с това развенчава мита за “спокойния” и “сигурен”, от гледна точка на престъпленията, комунизъм.
Трудът на д-р Иванов е изключително информативен и достоверен. А индикатор за това са използваните множество документи и архиви, както и още толкова таблици и графики, които да онагледяват данните от тях(от документите и архивите).
Прави впечатление, че голяма част от читателите се оплакват от прекалено научния подход на автора. И определено са прави. Изреченията са многословни, като някои от тях заемат 4/5 реда. Цифрите и данните, които и без това трудно ще бъдат запомнени, са в ненужно изобилие. Липсва разказвателна част. Със сигурност можеше да се добавят далеч повече лични истории на главните “герои”(престъпници и служители на “реда”) от този период. По този начин “сухите” данни щяха да “оживеят” и да направят четенето доста по-интересно. Но тези “забележки”, могат да се оправдаят от факта, че все пак това е дисертационен труд, който трябва да отговаря на стотици формални и неформални изисквания, за да премине през претенциозната “цедка” на проверяващите “учени” лица.
Все пак, книгата на д-р Стоян Иванов е една солидна основа върху, която може да се надгражда от други перспективни учени.
Едва ли има някой, който да не е чувал твърденията колко спокойно е било във времената до 1989 година, как къщите стояли отключени, а децата играели до среднощ по улиците, за разлика от ужасното време, в което живеем днес.
Тази монография категорично развенчава мита за спокойствието на онези години, доказвайки еднозначно, че то е било като това на овца в кошара – блажено незнание какво се случва в света около теб.
Авторът разглежда и анализира четирите най-значими за човека криминални престъпления – кражба, грабеж, изнасилване и умишлено убийство в периода от завземането на властта от комунистите през 1944 година до 1989, когато насилствено наложеният строй в крайна сметка закономерно рухва. Пълната рецензия: https://flame16.blogspot.com/2024/07/...