What do you think?
Rate this book
От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България 1944-1989
Развенчаване на мита, че „тогава беше по-добре и нямаше престъпност“
Основна цел на настоящата разработка е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944–1989 г. Освен да уловим и пресъздадем в цялост характеристиките им, ще се опитаме да представим по-подробно и четирите най-значими за човека видове сред тях – кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. На базата на конкретни данни, преобладаващата част от които се публикуват тук за първи път, ще бъдат откроени и обяснени свързаните с тях тенденции, характерни за този динамичен и интензивен откъм политически и социални преобразувания период от българската история. Липсата на такава статистика прави възможно съществуването и използването на редица произволни и неотговарящи на действителността твърдения.
Освен това ще се опитаме да вникнем в причините за извършване на криминални престъпления, да опишем трансформацията както сред закононарушителите, така и на методите, които използват органите на МВР, Прокуратурата, Съдът и местата за изтърпяване на наказания в борбата срещу престъпността, и стремежа за ресоциализация на вече излежалите ефективни присъди граждани. Състоянието на самите органи на реда, в качеството им на основен фактор за осъществяване на превенция и разследване на извършените вече закононарушения, също е обект на подробно внимание на следващите страници. Детайлно ще се спрем на професионализма, финансовата и социално-битовата подсигуреност на милиционерите като част от мотивацията им за борба срещу престъпленията.
Основна цел на настоящата разработка е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944–1989 г. Освен да уловим и пресъздадем в цялост характеристиките им, ще се опитаме да представим по-подробно и четирите най-значими за човека видове сред тях – кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. На базата на конкретни данни, преобладаващата част от които се публикуват тук за първи път, ще бъдат откроени и обяснени свързаните с тях тенденции, характерни за този динамичен и интензивен откъм политически и социални преобразувания период от българската история. Липсата на такава статистика прави възможно съществуването и използването на редица произволни и неотговарящи на действителността твърдения.
Освен това ще се опитаме да вникнем в причините за извършване на криминални престъпления, да опишем трансформацията както сред закононарушителите, така и на методите, които използват органите на МВР, Прокуратурата, Съдът и местата за изтърпяване на наказания в борбата срещу престъпността, и стремежа за ресоциализация на вече излежалите ефективни присъди граждани. Състоянието на самите органи на реда, в качеството им на основен фактор за осъществяване на превенция и разследване на извършените вече закононарушения, също е обект на подробно внимание на следващите страници. Детайлно ще се спрем на професионализма, финансовата и социално-битовата подсигуреност на милиционерите като част от мотивацията им за борба срещу престъпленията.
464 pages, Paperback
Published January 1, 2024
About the author
Стефан Иванов
1 book1 followerСтефан Титков Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ в София, където преподава история и цивилизации. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието. От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години – неин председател. Женен, с дъщеря и син.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
June 29, 2024
Тази книга е важна книга. Важна е най-вече защото съдържа данни, които отдавна трябваше да са част от публичният дебат у нас. Те са неудобни за соцносталгиците и ще шокират мнозина, които вярват искрено и наивно на комунистическата пропаганда.
От чисто академична гледна точка, книгата е издържана в най-добрите традиции на българското научно писане и именно това е което не ми харесва в нея. Академичната литература у нас често се пише сякаш сме 80-те години. Липсва модерния подход, разчупения наратив, по-есеистичния, но съдържателен смислов анализ. Вярвам че колегата Иванов можеше да бъде още по-експлицитен в оценките си, още по-задълбочен в анализа и да даде малко по-широка перспектива на данните, които така подробно излага.
Казвайки това, смятам че книгата е задължително четиво при изучаване на тоталитарния режим, а данните от нея следва да навлязат ударно в обръщение сред широката общественост.
От чисто академична гледна точка, книгата е издържана в най-добрите традиции на българското научно писане и именно това е което не ми харесва в нея. Академичната литература у нас често се пише сякаш сме 80-те години. Липсва модерния подход, разчупения наратив, по-есеистичния, но съдържателен смислов анализ. Вярвам че колегата Иванов можеше да бъде още по-експлицитен в оценките си, още по-задълбочен в анализа и да даде малко по-широка перспектива на данните, които така подробно излага.
Казвайки това, смятам че книгата е задължително четиво при изучаване на тоталитарния режим, а данните от нея следва да навлязат ударно в обръщение сред широката общественост.
December 9, 2024
"Едно време имаше закон и ред! Нулева престъпност!"
Това съм го чувал много пъти казано по един или друг начин и още повече пъти съм го виждал написано в социални медии. И колкото и пъти да се напише, все е грешно.
Авторът вади от девет кладенеца вода, преравя архивите на милицията, годишни справки на Централния комитет на партията, доклади от Народното събрание и всякакви подобни документи, за да покажа, че престъпността по времето на социалистическия режим в България е била горе-долу съизмерима с престъпността в Европа по онова време, а именно - бая висока по днешните стандарти.
И убийствата сме си ги имали, и изнасилванията, и много, много кражби и измами, особено на държавно имущество. И дори не "се е криело тогава" както твърдят някои - и във вестниците ги има някои от тия неща, и хората са си ги обсъждали. Просто не толкова, колкото сега, защото няма сто хиляди медии, които 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата да трябва да запълват ефир и страници с нещо - колкото по-страшно, толкова по-гледаемо.
Като негатив на книгата мога да посоча, че понеже е пълна с документи е малко скучновата, а и поради навика на автора да прави изводи от корелации, без да го е еня че те не посочват причинно-следствени връзки - и малко дразнеща на моменти.
Това съм го чувал много пъти казано по един или друг начин и още повече пъти съм го виждал написано в социални медии. И колкото и пъти да се напише, все е грешно.
Авторът вади от девет кладенеца вода, преравя архивите на милицията, годишни справки на Централния комитет на партията, доклади от Народното събрание и всякакви подобни документи, за да покажа, че престъпността по времето на социалистическия режим в България е била горе-долу съизмерима с престъпността в Европа по онова време, а именно - бая висока по днешните стандарти.
И убийствата сме си ги имали, и изнасилванията, и много, много кражби и измами, особено на държавно имущество. И дори не "се е криело тогава" както твърдят някои - и във вестниците ги има някои от тия неща, и хората са си ги обсъждали. Просто не толкова, колкото сега, защото няма сто хиляди медии, които 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата да трябва да запълват ефир и страници с нещо - колкото по-страшно, толкова по-гледаемо.
Като негатив на книгата мога да посоча, че понеже е пълна с документи е малко скучновата, а и поради навика на автора да прави изводи от корелации, без да го е еня че те не посочват причинно-следствени връзки - и малко дразнеща на моменти.
August 24, 2024
Много важна и необходима като съдържание книга, която би трябвало да секне досадните жалби по светлото и спокойно соц минало.
За съжаление изпълнението не е особено подходящо за целта. Прекалено много статистики, таблици, графики и суха материя. Обобщаването на всичко това само в по-важни цифри (които така или иначе никой няма да запомни) и подкрепянето им с повече примери и по-обширна разказвателна част би било голям плюс.
Авторът е преподавател и очаквах по-интересно и смилаемо поднасяне на информацията.
За съжаление изпълнението не е особено подходящо за целта. Прекалено много статистики, таблици, графики и суха материя. Обобщаването на всичко това само в по-важни цифри (които така или иначе никой няма да запомни) и подкрепянето им с повече примери и по-обширна разказвателна част би било голям плюс.
Авторът е преподавател и очаквах по-интересно и смилаемо поднасяне на информацията.
June 8, 2024
Важен труд на Стефан Иванов. Дано го прочетат повече хора и то тези, които си мечтаят за "хубавия и спокоен живот" през социализма. Няма как да не кажа и че си представях по друг начин тази книга - по-разказвателна, отколкото аналитична. По-леко щеше да се чете и щеше да има още по-голям ефект.
May 28, 2024
Крайно време е да се разбие един закоравял мит. Той най-общо гласи, че по време на комунистическия режим се е живеело спокойно - със сигурност на улицата и в утрешния ден. Според носталгично настроените хора тогава е имало стабилност и ред, без кражби и притеснения за живота.
Нищо не е по-далече от истината. Просто "новият социалистически човек" е бил лъган за размерите на криминалните престъпления в Народна република България. Книгата анализира предпоставките и обстоятелствата за извършваните кражби, грабежи, изнасилвания и убийства. Сред тях са промяната в демографската структура, урбанизацията, тежката продоволствена криза, слабата подготовка на МВР кадрите, които са избирани по партийна и идеологическа линия. Многобройни разсекретени източници разкриват жестоката картина на престъпността по време на комунизма.
Ето няколко показателни цитата:
Писмено мнение на председателя на Окръжния съд в Плевен през 1980 г.: "Не се констатират никакви закономерности, що се отнася до кражбите. Като крадци пред Съда се изправят млади и стари, необразовани и образовани; всичко се краде доколкото то е от полза за крадеца. Няма нито една незасегната от това област..." Криминалните милиционери констатират, че "кражбите са масово явление. Няма град или село, предприятие или магазин, гдето да не е извършена кражба!".
"В НРБ е практика да се премълчават и крият дори и доста мащабни по своята същност закононарушения. Така става и при редица случаи на масови убийци, които върлуват из средни и малки градове, а хората не знаят нищо за тях и не вземат мерки да се предпазят."
"Кариера в силовите органи, и особено в средните и високите им ешалони, е практически невъзможна, без да си член на БКП или верен на властта по друга линия. Ниска степен на образованост, липса на опит и дори на елементарна професионална подготовка (по всички нива) се констатират често в докладите на различните структури на МВР..."
"...ако предварително е предвидено предотвратените кражби за съответната година [...] да са повече, отколкото през предишната, то желанието да се постигне необходимият резултат води до "изкривяване" [...] В същата проверка четем за още един пример, при който "о.р. Т. донася, че общата работничка в кухнята на ресторант "Славия" се опитала да изнесе 1 бурган зелен фасул, 1 буркан грах и няколко връзки лук и маруля - отчетено за предотвратено престъпление."
Комунистическият режим ни завещава своя морален и стопански банкрут, както и ужасяващата тенденция на главоломно растяща криминална престъпност.
Нищо не е по-далече от истината. Просто "новият социалистически човек" е бил лъган за размерите на криминалните престъпления в Народна република България. Книгата анализира предпоставките и обстоятелствата за извършваните кражби, грабежи, изнасилвания и убийства. Сред тях са промяната в демографската структура, урбанизацията, тежката продоволствена криза, слабата подготовка на МВР кадрите, които са избирани по партийна и идеологическа линия. Многобройни разсекретени източници разкриват жестоката картина на престъпността по време на комунизма.
Ето няколко показателни цитата:
Писмено мнение на председателя на Окръжния съд в Плевен през 1980 г.: "Не се констатират никакви закономерности, що се отнася до кражбите. Като крадци пред Съда се изправят млади и стари, необразовани и образовани; всичко се краде доколкото то е от полза за крадеца. Няма нито една незасегната от това област..." Криминалните милиционери констатират, че "кражбите са масово явление. Няма град или село, предприятие или магазин, гдето да не е извършена кражба!".
"В НРБ е практика да се премълчават и крият дори и доста мащабни по своята същност закононарушения. Така става и при редица случаи на масови убийци, които върлуват из средни и малки градове, а хората не знаят нищо за тях и не вземат мерки да се предпазят."
"Кариера в силовите органи, и особено в средните и високите им ешалони, е практически невъзможна, без да си член на БКП или верен на властта по друга линия. Ниска степен на образованост, липса на опит и дори на елементарна професионална подготовка (по всички нива) се констатират често в докладите на различните структури на МВР..."
"...ако предварително е предвидено предотвратените кражби за съответната година [...] да са повече, отколкото през предишната, то желанието да се постигне необходимият резултат води до "изкривяване" [...] В същата проверка четем за още един пример, при който "о.р. Т. донася, че общата работничка в кухнята на ресторант "Славия" се опитала да изнесе 1 бурган зелен фасул, 1 буркан грах и няколко връзки лук и маруля - отчетено за предотвратено престъпление."
Комунистическият режим ни завещава своя морален и стопански банкрут, както и ужасяващата тенденция на главоломно растяща криминална престъпност.
August 8, 2025
Книгата на д-р Стефан Иванов “От кражби до убийства…” запълва едно голямо празно пространство в българската историография и успоредно с това развенчава мита за “спокойния” и “сигурен”, от гледна точка на престъпленията, комунизъм.
Трудът на д-р Иванов е изключително информативен и достоверен. А индикатор за това са използваните множество документи и архиви, както и още толкова таблици и графики, които да онагледяват данните от тях(от документите и архивите).
Прави впечатление, че голяма част от читателите се оплакват от прекалено научния подход на автора. И определено са прави. Изреченията са многословни, като някои от тях заемат 4/5 реда. Цифрите и данните, които и без това трудно ще бъдат запомнени, са в ненужно изобилие. Липсва разказвателна част. Със сигурност можеше да се добавят далеч повече лични истории на главните “герои”(престъпници и служители на “реда”) от този период. По този начин “сухите” данни щяха да “оживеят” и да направят четенето доста по-интересно.
Но тези “забележки”, могат да се оправдаят от факта, че все пак това е дисертационен труд, който трябва да отговаря на стотици формални и неформални изисквания, за да премине през претенциозната “цедка” на проверяващите “учени” лица.
Все пак, книгата на д-р Стоян Иванов е една солидна основа върху, която може да се надгражда от други перспективни учени.
Трудът на д-р Иванов е изключително информативен и достоверен. А индикатор за това са използваните множество документи и архиви, както и още толкова таблици и графики, които да онагледяват данните от тях(от документите и архивите).
Прави впечатление, че голяма част от читателите се оплакват от прекалено научния подход на автора. И определено са прави. Изреченията са многословни, като някои от тях заемат 4/5 реда. Цифрите и данните, които и без това трудно ще бъдат запомнени, са в ненужно изобилие. Липсва разказвателна част. Със сигурност можеше да се добавят далеч повече лични истории на главните “герои”(престъпници и служители на “реда”) от този период. По този начин “сухите” данни щяха да “оживеят” и да направят четенето доста по-интересно.
Но тези “забележки”, могат да се оправдаят от факта, че все пак това е дисертационен труд, който трябва да отговаря на стотици формални и неформални изисквания, за да премине през претенциозната “цедка” на проверяващите “учени” лица.
Все пак, книгата на д-р Стоян Иванов е една солидна основа върху, която може да се надгражда от други перспективни учени.
September 19, 2025
Трудна за 'храносмилане', но изключително полезна книга.
July 28, 2024
Едва ли има някой, който да не е чувал твърденията колко спокойно е било във времената до 1989 година, как къщите стояли отключени, а децата играели до среднощ по улиците, за разлика от ужасното време, в което живеем днес.
Тази монография категорично развенчава мита за спокойствието на онези години, доказвайки еднозначно, че то е било като това на овца в кошара – блажено незнание какво се случва в света около теб.
Авторът разглежда и анализира четирите най-значими за човека криминални престъпления – кражба, грабеж, изнасилване и умишлено убийство в периода от завземането на властта от комунистите през 1944 година до 1989, когато насилствено наложеният строй в крайна сметка закономерно рухва.
Пълната рецензия: https://flame16.blogspot.com/2024/07/...
Тази монография категорично развенчава мита за спокойствието на онези години, доказвайки еднозначно, че то е било като това на овца в кошара – блажено незнание какво се случва в света около теб.
Авторът разглежда и анализира четирите най-значими за човека криминални престъпления – кражба, грабеж, изнасилване и умишлено убийство в периода от завземането на властта от комунистите през 1944 година до 1989, когато насилствено наложеният строй в крайна сметка закономерно рухва.
Пълната рецензия: https://flame16.blogspot.com/2024/07/...
Displaying 1 - 8 of 8 reviews