Адамовото ребро

by Оливера Николова

Една жена решава да живее според правилата на сърцето си, които неизбежно се сблъскват с правилата на обществото. Тя има своя собствена професионална независимост, работи като адвокат, но страстта ѝ е писането. В книгата, която пише, тя разказва за любовта на Тинка и Войдан, които сто години по-рано се борят с чувствата си. Тинка е омъжена, а Войдан е приятел на съпруга ѝ. Историята, която авторката описва в книгата си, я подтиква да осмисли собствения си живот и интимните си връзки. Тя има отношения с различни мъже, но не желае сериозна връзка, защото не вярва в любовта. Сега може би ще осъзнае, че до нея има мъж, който я обича, и тя може да изживее в реалността така желаната, но отхвърляна любов.

Оливера Николова следва тънката нишка между страданието и щастието, между нуждата да бъдеш с някого или с никого, да разпознаеш любовта, дори когато тя е в зародиш и скрита в ежедневието.

Това не е просто роман за Жената – Ева, създадена от реброто на Адам. Това е роман за жените и любовта, за обичта и притежаването, за проверката на чувствата… Някои чувства може да не водят до никъде, но има и такива, които отвеждат много далеч…

Темата за любовта между мъжа и жената е третирана по особено оригинален и специфичен начин. Авторката разгръща успоредно две истории, разположени в различни периоди – едната в началото на ХХ век, а другата – в края му, като същевременно ги преплита и ги допълва със собствените си спомени. Оливера Николова умело рисува метаморфозите на любовното чувство, което непрекъснато е в някакво търсене, като ни разкрива удивителните лица на това чувство: понякога то е обикновена биологична зависимост между двама души, понякога заблуда, понякога самоизтезание и измислици, понякога нужда всеки да бъде обичан, понякога потребност да се изпита любов чрез имитация на вече видяни любови, понякога стъписване пред големия въпрос защо някой, който обича, иска да изчезне за другия...

358 pages, Paperback

First published January 1, 2000

About the author

Оливера Николова е родена на 11 март 1936 година во Скопје. Дипломирала на Филозофски факултет при Универзитетот "Св. Кирил и Методиј" во Скопје. Целиот работен век го поминала во Македонската радио-телевизија, работејќи како уредник и драматург. Таа e член на Друштвото на писателите на Македонија од 1963 година.
И покрај богатиот книжевен опус, Оливера Николова е најпозната како автор на првиот градски лик во македонската литература - Зоки Поки. Во октомври 2012 година, за романот "Куќичка", таа била номинирана како македонски претставник за наградата "Балканика".

Творештво:

Зоки Поки (проза за деца, 1963)
Ден за летување (раскази, 1964)
Тајната на жолтото куферче (роман за деца, 1965)
Земјата во која никогаш не се стигнува (повест за деца, 1965)
Зимски детективи (роман за деца и млади, 1972)
Пријателите Бон и Бона (роман за деца, 1974)
Сребрено јаболко (комедија, 1975)
Чук, чук, Стојанче (пиеса за деца, 1976)
Мојот звук (роман за деца и млади, 1977)
Тесна врата (роман, 1983)
Тажниот весел Владимир (проза за деца, 1984)
Умна глава (пиеса за деца, 1984)
Девојките на Марко(роман за деца и млади, 1987)
Љубоболки (роман за деца и млади, 1988)
Домашни задачи (роман, 1989)
Камерата на Борис (проза за млади, 1989)
Преминот е осветлен (роман за млади, 1990)
Шифри на каменот (роман за млади, 1993)
Бели стапки (роман за млади, 1993)
А, Б, В... (сликовница за деца, 1993)
Тромбот (роман, 1996)
Белиот чад (роман)
Тесна врата (роман)
Адамовото ребро (роман, 1999)
Вежби за Ибн Пајко (роман, 2000)
Левата комора (раскази)
Куќичка (роман, 2012)

Награди:

РТВ Скопје на СВП
„Младо поколение“
„Змаева награда“
„Стале Попов“
Рациново признание