What do you think?
Rate this book
Императрицата
Муза на Рафаело. Метреса на най-богатия мъж в Рим. Императрица на куртизанките.
Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина. Жената, която има власт над всички могъщи мъже, но се оказва подвластна единствено на любовта, до която на моменти е толкова близо, но никога не може да има. Красивата и интелигентна Лукреция е обучена от майка си да се превърне в най-елитната куртизанка в Рим. Трябва да спазва само едно важно правило - да покорява мъжките сърца, но никога да не се влюбва. Желана и ухажвана от най-могъщите мъже в Рим, тя е смятана за императрица на куртизанките и получава името Империя. За кратко време спечелва успех и богатство, като успява да държи под контрол мъжете и да бъде непроницаема в емоционално отношение.
На фона на Ренесанса и възраждащите се изкуства, между разкошни вечери и уредени срещи Лукреция се запознава с харизматичния Анджело дел Буфало, в когото се влюбва неудържимо. Но за него по-важна от красотата и всеотдайността ѝ е зестрата на бъдещата му съпруга... Тогава в живота ѝ се появява Агостино Киджи, банкер на папите и притежаващ богатство, повече от това на цялата римска аристокрация. Той построява фамозната вила Фарнезина и наема художника Рафаело Санти да нарисува фрески в нея. Киджи обаче не знае, че съдбата вече е сблъскала Рафаело с Лукреция, когато му възлага да я нарисува като централния образ във фреската Триумфът на Галатея.
Ще устои ли на чара ѝ младият и обещаващ художник, или може да загуби всичко заради метресата на най-богатия мъж в Рим?
Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина. Жената, която има власт над всички могъщи мъже, но се оказва подвластна единствено на любовта, до която на моменти е толкова близо, но никога не може да има. Красивата и интелигентна Лукреция е обучена от майка си да се превърне в най-елитната куртизанка в Рим. Трябва да спазва само едно важно правило - да покорява мъжките сърца, но никога да не се влюбва. Желана и ухажвана от най-могъщите мъже в Рим, тя е смятана за императрица на куртизанките и получава името Империя. За кратко време спечелва успех и богатство, като успява да държи под контрол мъжете и да бъде непроницаема в емоционално отношение.
На фона на Ренесанса и възраждащите се изкуства, между разкошни вечери и уредени срещи Лукреция се запознава с харизматичния Анджело дел Буфало, в когото се влюбва неудържимо. Но за него по-важна от красотата и всеотдайността ѝ е зестрата на бъдещата му съпруга... Тогава в живота ѝ се появява Агостино Киджи, банкер на папите и притежаващ богатство, повече от това на цялата римска аристокрация. Той построява фамозната вила Фарнезина и наема художника Рафаело Санти да нарисува фрески в нея. Киджи обаче не знае, че съдбата вече е сблъскала Рафаело с Лукреция, когато му възлага да я нарисува като централния образ във фреската Триумфът на Галатея.
Ще устои ли на чара ѝ младият и обещаващ художник, или може да загуби всичко заради метресата на най-богатия мъж в Рим?
320 pages, Paperback
Published April 1, 2024
1 person is currently reading
17 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
August 21, 2024
A poorly written book probably based on some historical facts but devoid of convincing characters or setting.
The protagonist is a very beautiful courtesan in Renaissance Rome who has everything and nothing. All she longs for according to the narrator is love but actually I do not understand what her real aspirations in life are and what the writer means by this story. The so called Empress among the Roman courtesans does not strike me as a real character neither do the other minor characters including Raffaello Sanzio who appears at the end.
The book did not move me, did not instruct me, did not give me even entertainment.
Неубедителни характери и обстановка.
Съдбата на много красива куртизанка в Рим от Ренесанса, която иска от живота всичко, дори и истинска любов!! Според мен мисленето и е прекалено с модерно, типично за жена от 21 век, не от нейното време. Другите герои също ми бяха безинтересни. Накрая се появява и самият Рафаело, по-скучен от всички, суетен и безличен.
The protagonist is a very beautiful courtesan in Renaissance Rome who has everything and nothing. All she longs for according to the narrator is love but actually I do not understand what her real aspirations in life are and what the writer means by this story. The so called Empress among the Roman courtesans does not strike me as a real character neither do the other minor characters including Raffaello Sanzio who appears at the end.
The book did not move me, did not instruct me, did not give me even entertainment.
Неубедителни характери и обстановка.
Съдбата на много красива куртизанка в Рим от Ренесанса, която иска от живота всичко, дори и истинска любов!! Според мен мисленето и е прекалено с модерно, типично за жена от 21 век, не от нейното време. Другите герои също ми бяха безинтересни. Накрая се появява и самият Рафаело, по-скучен от всички, суетен и безличен.
Read
April 29, 2024🎨"Той внезапно се обърна.
- Какво сте направили? Защо сте мръднали? Сега трябва да възстановим позата отначало.
Увих парчето плат около раменете си като наметка и започнах да треперя.
- Казах ви, че ми е студено. Според Вас може да замръзна и да умра, но важното е Вашата Галатея да запази цветовете топли.
Той слезе от скелето и погали косите ми с опакото на ръката си.
-Бих ви стоплил, ако ръцете ми не бяха изцапани с червено.
- По-добре да не се излагате на такъв риск - промърморих аз."
📚"Императрицата" е роман за жена, която няма много възможности за избор в живота. Красивата и интелигентна Луkреция е подтикната om мaйka cu ga ce превърне в най-елитната kуртизанkа В Рим. За кратко тя ставя много желана и е ухажвана от най-могъщите мъже. Спечелва успех и богатство и получава името Империя.
🎨 Межgy разkошни вечери и уреgени срещи на фона на Ренесанса и възражgащите се изkуства Луkреция се запознава с харизматичния Анgжело gел Буфало, в kогото се влюбва неуgържимо. Но той си намира съпруга с добра зестра.
📚Тогава в живота на Лукреция се появява Агостино Kugжu, банkер на nanume. Богатството му е по-голямо от това на рuмckaта apucmokрация. Той построява фамозната Вила Фарнезина и наема xygoжниka Рафаело Санти gа нарисува фpесkи в нея. За централния образ в "Триумфът на Галатея" позира Лукреция.
🎨- Изобщо не си приличам.
Той избухна облекчено в смях.
- Вярно е, всъщност не може да се каже, че вие и Галатея сте точно близначки.
Другата. Ставаше дума за другата.
- Галатея е идеалният мит за красотата - поде той.- Тя не изобразява една конкретна жена, това е същината на грацията, на женствеността.
Очите му блестяха.
- Погледът й е блестящ, нещо между морето и небето. Тя е животът, видян като радост, игра, освобождение, любов".
📚За жалост, романът не оправда очакванията ми. Получих една пищна и бляскава история, основана на действителни факти, но поднесена много накъсано , схематично и еднотипно. Още повече самият момент с рисунките на Рафаело беше в последните страници и според мен претупан и не много убедителен. Обичам да чета как се създават произведения на изкуството, но тук това не беше поднесено по най-добрия начин. Естествено името на Рафаело е вплетено в безброй книги и истории.
И неизменно приковава читателскоро любопитство. Затова очаквах нещо по- вълнуващо.
📚Кога се разочаровате от книга, която мислите,че ще ви хареса?
Между другото прочетох, че корицата е създадена с АI, а самата фреска е поставена на задната страна.
https://www.instagram.com/gabriela.sh...
- Какво сте направили? Защо сте мръднали? Сега трябва да възстановим позата отначало.
Увих парчето плат около раменете си като наметка и започнах да треперя.
- Казах ви, че ми е студено. Според Вас може да замръзна и да умра, но важното е Вашата Галатея да запази цветовете топли.
Той слезе от скелето и погали косите ми с опакото на ръката си.
-Бих ви стоплил, ако ръцете ми не бяха изцапани с червено.
- По-добре да не се излагате на такъв риск - промърморих аз."
📚"Императрицата" е роман за жена, която няма много възможности за избор в живота. Красивата и интелигентна Луkреция е подтикната om мaйka cu ga ce превърне в най-елитната kуртизанkа В Рим. За кратко тя ставя много желана и е ухажвана от най-могъщите мъже. Спечелва успех и богатство и получава името Империя.
🎨 Межgy разkошни вечери и уреgени срещи на фона на Ренесанса и възражgащите се изkуства Луkреция се запознава с харизматичния Анgжело gел Буфало, в kогото се влюбва неуgържимо. Но той си намира съпруга с добра зестра.
📚Тогава в живота на Лукреция се появява Агостино Kugжu, банkер на nanume. Богатството му е по-голямо от това на рuмckaта apucmokрация. Той построява фамозната Вила Фарнезина и наема xygoжниka Рафаело Санти gа нарисува фpесkи в нея. За централния образ в "Триумфът на Галатея" позира Лукреция.
🎨- Изобщо не си приличам.
Той избухна облекчено в смях.
- Вярно е, всъщност не може да се каже, че вие и Галатея сте точно близначки.
Другата. Ставаше дума за другата.
- Галатея е идеалният мит за красотата - поде той.- Тя не изобразява една конкретна жена, това е същината на грацията, на женствеността.
Очите му блестяха.
- Погледът й е блестящ, нещо между морето и небето. Тя е животът, видян като радост, игра, освобождение, любов".
📚За жалост, романът не оправда очакванията ми. Получих една пищна и бляскава история, основана на действителни факти, но поднесена много накъсано , схематично и еднотипно. Още повече самият момент с рисунките на Рафаело беше в последните страници и според мен претупан и не много убедителен. Обичам да чета как се създават произведения на изкуството, но тук това не беше поднесено по най-добрия начин. Естествено името на Рафаело е вплетено в безброй книги и истории.
И неизменно приковава читателскоро любопитство. Затова очаквах нещо по- вълнуващо.
📚Кога се разочаровате от книга, която мислите,че ще ви хареса?
Между другото прочетох, че корицата е създадена с АI, а самата фреска е поставена на задната страна.
https://www.instagram.com/gabriela.sh...
February 2, 2021
Il mio giudizio è forse fin troppo di parte e sentimentale . Quando ho preso questo libro è stato dopo il funerale di una mia zia anche lei amante dei libri, sembrava che questo romanzo mi "chiamasse", l'ho acquistato e da quando ho iniziato a leggerlo sembrava che fosse mia zia che volesse dirmi qualcosa. A livello obiettivo comunque è un gran bel libro. Consigliato!
November 23, 2025
Започнах я и ми се стори малко предвидима, но ме увлече без да се усетя. Историята и героите наистина са семпли, но от един момент нататък бахтисах да им търся кусури и просто оставих авторката да ме води. Много ми се искаше да има повече детайли от Ренесансова Италия, но тях явно ще ги търся другаде.
March 3, 2016
http://labibliotecadieliza.blogspot.i...
Lucrezia non è una ragazza qualunque, è la figlia di Diana, una cortigiana. La madre, alla ricerca di un successo che lei non ha mai ottenuto, la alleva per diventare la regina delle cortigiane. Siamo a Roma, nel momento tra la corte dei Borgia e il pontificato di Giulio II. La città pullula di belle ragazze, colte, simpatiche, sensuali, pronte a tutto pur di diventare padrone dei salotti bene della città, ma Lucrezia ha quel qualcosa in più che richiama intorno a lei uomini, mercanti, nobili. Cognomi come Chigi, Piccolonimi vengono spesso annunciati nelle sue stanze. Se il libro si fosse limitato a questo probabilmente lo avrei bocciato senza pietà, un po' perchè già visto, un po' perchè probabilmente mi avrebbe annoiato, ma per fortuna questa è solo la base della storia che viene raccontata, la storia di un ragazza che ha potuto toccare con mano la ricchezza, il lusso, la bellezza, che si è circondata di personaggi importanti, che ha potuto avere tutto, ha potuto studiare, imparare ma che nonostante ciò non aveva niente. Si potrebbe pensare a questo romanzo come la storia di un riscatto, la ragazza di medio-bassa estrazione sociale che arriva ad essere ricca e famosa, ma non lo è. Lucrezia è la sconfitta per eccellenza, usata come un burattino dalla madre, dagli uomini ma anche dalle regole del suo tempo. Tutto ciò che la circonda è un'illusione che può sparire da un momento all'altro lasciandola non povera, non è il denaro il punto, ma sola. Questo è il centro del romanzo, cosa ottiene in verità Lucrezia dalla sua vita? Niente. Non sono gli uomini, non è la madre, non l'amore a portarla al gesto estremo che tenta, ma il sapersi sola e senza scopo.
Mi è piaciuto molto il "gioco" di punti di vista che l'autrice ha usato, saltando di capitolo in capitolo dalle parole di Lucrezia che ricorda la sua vita, tra alti e bassi, e i pensieri della figlia Lucrezia, che davanti alla tomba della madre si chiede come fosse la madre mai veramente conosciuta, tanto amata quanto odiata. Il punto di vista della figlia da un quadro molto più profondo della cortigiana e della donna che fu Lucrezia (detta poi Imperia). Mi ha colpito il fatto che Lucrezia, figlia, difende e accusa Lucrezia -madre contemporaneamente, un momento per lei è solo una vittima del mondo che la circonda e quello dopo è la persona egoista che l'ha lasciata crescere nel convento delle suore.
Alla fine di queste 300 non puoi non chiederti chi fosse veramente Lucrezia, se fosse mai stata felice, se in qualche modo fosse connivente con quanto impostole dalla madre. Sarebbe potuto fuggire insieme ad Alessandro verso quel mondo nuovo e inesplorato che erano le Americhe appena scoperte da Colombo? Certo, avrebbe potuto, ma per fare cosa?
L'imperatrice è un libro intenso e affascinante, che sa raccontarti la storia di una donna ma anche quella di una società. Si perchè dietro al racconto della vita della bella Lucrezia, dietro ai suoi abiti e ai suoi uomini, leggiamo della Roma dei Borgia, dell'Italia contesa dal Valentino e dagli Sforza, di una Firenze ricca e splendente sotto al Magnifico, dell'arte che, dopo i "madonnari" perugini, scopre la forza cupa e brutale di Michelangelo ma anche la luce classica e raffinata del Raffaello. Insomma Silvia Vaccari scrive un romanzo di per semplice, racconta la vita di una cortigiana, ma lo fa arricchendolo di un fascino tutto suo, proponendoci luci ed ombre di un determinato momento storico e con uno stile che mi è piaciuto, molto scorrevole ma anche molto diretto, che ha ha saputo catturarmi. Se amate i romanzi storici non potete perdervi questo libro!
Lucrezia non è una ragazza qualunque, è la figlia di Diana, una cortigiana. La madre, alla ricerca di un successo che lei non ha mai ottenuto, la alleva per diventare la regina delle cortigiane. Siamo a Roma, nel momento tra la corte dei Borgia e il pontificato di Giulio II. La città pullula di belle ragazze, colte, simpatiche, sensuali, pronte a tutto pur di diventare padrone dei salotti bene della città, ma Lucrezia ha quel qualcosa in più che richiama intorno a lei uomini, mercanti, nobili. Cognomi come Chigi, Piccolonimi vengono spesso annunciati nelle sue stanze. Se il libro si fosse limitato a questo probabilmente lo avrei bocciato senza pietà, un po' perchè già visto, un po' perchè probabilmente mi avrebbe annoiato, ma per fortuna questa è solo la base della storia che viene raccontata, la storia di un ragazza che ha potuto toccare con mano la ricchezza, il lusso, la bellezza, che si è circondata di personaggi importanti, che ha potuto avere tutto, ha potuto studiare, imparare ma che nonostante ciò non aveva niente. Si potrebbe pensare a questo romanzo come la storia di un riscatto, la ragazza di medio-bassa estrazione sociale che arriva ad essere ricca e famosa, ma non lo è. Lucrezia è la sconfitta per eccellenza, usata come un burattino dalla madre, dagli uomini ma anche dalle regole del suo tempo. Tutto ciò che la circonda è un'illusione che può sparire da un momento all'altro lasciandola non povera, non è il denaro il punto, ma sola. Questo è il centro del romanzo, cosa ottiene in verità Lucrezia dalla sua vita? Niente. Non sono gli uomini, non è la madre, non l'amore a portarla al gesto estremo che tenta, ma il sapersi sola e senza scopo.
Mi è piaciuto molto il "gioco" di punti di vista che l'autrice ha usato, saltando di capitolo in capitolo dalle parole di Lucrezia che ricorda la sua vita, tra alti e bassi, e i pensieri della figlia Lucrezia, che davanti alla tomba della madre si chiede come fosse la madre mai veramente conosciuta, tanto amata quanto odiata. Il punto di vista della figlia da un quadro molto più profondo della cortigiana e della donna che fu Lucrezia (detta poi Imperia). Mi ha colpito il fatto che Lucrezia, figlia, difende e accusa Lucrezia -madre contemporaneamente, un momento per lei è solo una vittima del mondo che la circonda e quello dopo è la persona egoista che l'ha lasciata crescere nel convento delle suore.
Alla fine di queste 300 non puoi non chiederti chi fosse veramente Lucrezia, se fosse mai stata felice, se in qualche modo fosse connivente con quanto impostole dalla madre. Sarebbe potuto fuggire insieme ad Alessandro verso quel mondo nuovo e inesplorato che erano le Americhe appena scoperte da Colombo? Certo, avrebbe potuto, ma per fare cosa?
L'imperatrice è un libro intenso e affascinante, che sa raccontarti la storia di una donna ma anche quella di una società. Si perchè dietro al racconto della vita della bella Lucrezia, dietro ai suoi abiti e ai suoi uomini, leggiamo della Roma dei Borgia, dell'Italia contesa dal Valentino e dagli Sforza, di una Firenze ricca e splendente sotto al Magnifico, dell'arte che, dopo i "madonnari" perugini, scopre la forza cupa e brutale di Michelangelo ma anche la luce classica e raffinata del Raffaello. Insomma Silvia Vaccari scrive un romanzo di per semplice, racconta la vita di una cortigiana, ma lo fa arricchendolo di un fascino tutto suo, proponendoci luci ed ombre di un determinato momento storico e con uno stile che mi è piaciuto, molto scorrevole ma anche molto diretto, che ha ha saputo catturarmi. Se amate i romanzi storici non potete perdervi questo libro!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews