What do you think?
Rate this book
Стари хипари и нови разкази
„Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот.
Нямаше как да протестирам срещу „бетономорието”, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника „Стари хипари”, към тях сега прибавям и нови.
Нови въздишки…
Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази – и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време.
Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на нощните дискотеки заглушават китарата на днешния млад хипар, седнал на плажа да посрещне Джулая.
Ами как се промениха хората…Само им вижте джиповете и ланците, ботоксите и силиконите!
Но тук млъквам, за да не се превърна от възторжен „певец на българския къмпинг” в мрънкащо старче.
Тези разкази от миналото е добре да се четат и с музиката на миналото – плейлистът към текста трябва задължително да включва „Бийтълс”, „Стоунс” и т.н. … да не изброявам. Но непременно - Георги Минчев и Васко Кръпката.
За по-пълното възприемане на книгата и като лекарство срещу носталгията бих препоръчал ободряващи дози джин-тоник, водка-тоник или гроздова без тоник, но със салата.
Консумирайте отговорно и с мярка!”
- от автора
Нямаше как да протестирам срещу „бетономорието”, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника „Стари хипари”, към тях сега прибавям и нови.
Нови въздишки…
Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази – и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време.
Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на нощните дискотеки заглушават китарата на днешния млад хипар, седнал на плажа да посрещне Джулая.
Ами как се промениха хората…Само им вижте джиповете и ланците, ботоксите и силиконите!
Но тук млъквам, за да не се превърна от възторжен „певец на българския къмпинг” в мрънкащо старче.
Тези разкази от миналото е добре да се четат и с музиката на миналото – плейлистът към текста трябва задължително да включва „Бийтълс”, „Стоунс” и т.н. … да не изброявам. Но непременно - Георги Минчев и Васко Кръпката.
За по-пълното възприемане на книгата и като лекарство срещу носталгията бих препоръчал ободряващи дози джин-тоник, водка-тоник или гроздова без тоник, но със салата.
Консумирайте отговорно и с мярка!”
- от автора
264 pages, Paperback
Published March 1, 2024
3 people are currently reading
16 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
Read
May 10, 2024Михаил Вешим - "Стари хипари и нови разкази", изд. "Сиела", 2024
За мен тази книга беше една от изненадите на годината.
Чета Михаил Вешим от много, много години и отдавна е сред любимите ми съвременни български писатели. Чела съм и старото издание на тази книга - всъщност, "чела" е безкрайно слабо казано, защото съм я препрочитала толкова пъти, че вече е с измачкани корици, надраскано гръбче и подвити ъгълчета, а ми стига само да видя заглавието на някой от разказите, за да си спомня за какво е. Тоест, ние с тази книга си имаме история и тя ми е много, много скъпа.
Обаче виждайки това "и нови разкази", ми беше трудно да устоя на новото издание. Единственото, което беше леко разочароващо, беше че с само осем. Но това не ме спря - а когато започнах да чета, се оказа, че и последният преди поредицата нови разкази не ми е познат.
Много е лесно да се каже, че тази книга е носталгична. Но ми се струва, че напоследък с думата "носталгия" се злоупотребява или може би тя просто се бърка с "тъга". Защото именно тъга беше едно от чувствата, които тази книга предизвика у мен. Тъгувах заедно с Вешим по отминалите му хипарски години. Тъгувах по... не точно по начина на живот, който описва, защото моите лета не са минавали така. Но тъгата, която тези разкази пораждат, идва по-скоро когато разбереш какво е да загубиш местата, хората и преживяванията, които са те карали да се чувстваш свободен. Усещах тъгата на разказвача по отминалата красота, волност, искреност. По изгубената възможност просто да се радваш на слънцето, пясъка, морето - защото сега те са превзети от бетонни грамади. По изгубената красота - погубена от човешката алчност. А докато четях последния разказ, си помислих, че може би не трябва да се връщаме там, където сме били истински щастливи -защото истински хубавото никога не се повтаря, и колкото по-щастлив си бил там, толкова по-силна ще е болката, когато видиш колко променено е всичко.
Много харесах тази книга, макар да ме натъжи. Препоръчвам я на всички, които харесват книгите на Михаил Вешим.
За мен тази книга беше една от изненадите на годината.
Чета Михаил Вешим от много, много години и отдавна е сред любимите ми съвременни български писатели. Чела съм и старото издание на тази книга - всъщност, "чела" е безкрайно слабо казано, защото съм я препрочитала толкова пъти, че вече е с измачкани корици, надраскано гръбче и подвити ъгълчета, а ми стига само да видя заглавието на някой от разказите, за да си спомня за какво е. Тоест, ние с тази книга си имаме история и тя ми е много, много скъпа.
Обаче виждайки това "и нови разкази", ми беше трудно да устоя на новото издание. Единственото, което беше леко разочароващо, беше че с само осем. Но това не ме спря - а когато започнах да чета, се оказа, че и последният преди поредицата нови разкази не ми е познат.
Много е лесно да се каже, че тази книга е носталгична. Но ми се струва, че напоследък с думата "носталгия" се злоупотребява или може би тя просто се бърка с "тъга". Защото именно тъга беше едно от чувствата, които тази книга предизвика у мен. Тъгувах заедно с Вешим по отминалите му хипарски години. Тъгувах по... не точно по начина на живот, който описва, защото моите лета не са минавали така. Но тъгата, която тези разкази пораждат, идва по-скоро когато разбереш какво е да загубиш местата, хората и преживяванията, които са те карали да се чувстваш свободен. Усещах тъгата на разказвача по отминалата красота, волност, искреност. По изгубената възможност просто да се радваш на слънцето, пясъка, морето - защото сега те са превзети от бетонни грамади. По изгубената красота - погубена от човешката алчност. А докато четях последния разказ, си помислих, че може би не трябва да се връщаме там, където сме били истински щастливи -защото истински хубавото никога не се повтаря, и колкото по-щастлив си бил там, толкова по-силна ще е болката, когато видиш колко променено е всичко.
Много харесах тази книга, макар да ме натъжи. Препоръчвам я на всички, които харесват книгите на Михаил Вешим.
January 19, 2025
Измъчих се, докато я прочета докрай. От уважение до края я четох, но голяма мъка. Мирише на нафталин от разказите, а и колко хартия е похабена. Всички разкази могат са бъдат събрани в един описващ колко е зле социализма и колко травмиран е той вечния неудачник. Дори 35г по-късно, силно го вълнува онова време все още. Оставаме впечатление, че има нужда от психотерапевт, да преработи незарастналите си рани от онова време. А раните са му били : цяло лято да си кибичи на морето без да работи, да се напива и ако може безплатен секс с някоя от бивака, наречен къмпинг. И така разказ по разказ все едно и също. Най-добрият му разказ е “Старецът и морето”, и той е достатъчен и показателен за всички други. Не си губете времето с останалите разкази и не поощрявайте печатането на книги на всяка цена.
November 9, 2025
Ужасно се забавлявах с разказите, особено в първата част.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews